Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
………
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав в публично заседание на трети юли две
хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АНЖЕЛИНА Х.
при секретаря В.Х. и
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Х. търг.дело №493 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно
основание чл.59 и чл.86 ЗЗД, евентуално съединени с искове с правно основание
чл.254 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът
„З.х.“ ЕАД твърди в исковата си молба, че по
силата на сключен с ответника Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ договор №2/05.01.2007г. за съхранение на военновременни
запаси са му предоставени за съхранение 657.11 тона- пшеница 2-ра група;
933.696 тона- пшеница 3-та група; 100 тона- фуражна пшеница и 100 тона- ечемик.
Договорът е сключен за срок от 1 година, считано от 01.01.2007г.,
като с писмо изх.№52/03.12.2007г. на основание чл.5, ал.2 от договора ищецът
отправя писмено предизвестие до ответника за прекратяването му, считано от 01.01.2008г. Със същото писмо кани ответника да си вземе
обратно/да премести съхраняваните количества пшеница и ечемик. Въпреки
разменената кореспонденция Председателят на ДА ДРВВЗ издава заповеди за
преместване на съхраняваното зърно на 16.06.2009г.,
а самото преместване е извършено в периода 22.06.2009г.-29.06.2009г. От 01.01.2008г. до 29.06.2009г. между страните няма договорно
правоотношение, но ищецът продължава да съхранява стоките без да е овъзмезден за направените разходи, в резултат на което
ответникът се обогатява неоснователно. Съхраняването
е както следва: 366.304 тона пшеница 2-ра група през периода 01.01.2008г.-01.10.2008г.; 657.11 тона- пшеница 2-ра група
през периода 02.10.2008г.-29.06.2009г.; 933.696 тона- пшеница 3-та група през
периода 01.01.2008г.-29.06.2009г.; 100 тона- фуражна
пшеница и 100 тона- ечемик през периода 01.01.2008г.-29.06.2009г.
Разходите по съхранението са в общ размер от 108 133.58 лева, подробно
уточнени с молби от 03.04.2013г, 18.05.2013г. и 24.06.2013г., като включват
цена на ел.енергия, вода, телефон, сервизни услуги и резервни части за
автомобил, разходи за ДДД мероприятия, кантар, текущи ремонти на зърнобазата в гр. ***, разходи за измерване на заземяване
на машини, съоръжения и осветление на работни места, заплати и осигуровки на
работници, амортизации. Сумата е изчислена като част от пълната стойност на
разходите на ищцовото дружество, пропорционално
определена на база съотношението на съхраняваните в базата количества зърно на
ответника и на трети лица. За сумата 108 133.58 лева ищецът издава на
ответника фактура №78/30.06.2009г., която ответникът отказва да плати. С оглед
изложеното моли да бъде осъден ответника да плати горната сума, с която се
обогатява без основание за сметка на ищеца, както и сумата 33 529.01 лева мораторна лихва за периода 31.01.2010г.-31.01.2013г.
Евентуално претендира сумата 108 133.58 лева на договорно основание-
чл.254 ЗЗД, като твърди, че за процесния период между
страните има безвъзмезден договор за
влог, като ответникът влогодател е длъжен да заплати
обикновените и извънредните разноски за съхранение на вещта, както и мораторна лихва 33 529.01 лева за периода 31.01.2010г.-31.01.2013г.
Претендира и разноските по делото.
Ответникът Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договор за съхранение на военновременни запаси между
агенцията като възложител и ищеца като изпълнител, нито получаването на писмо
изх.№52/03.12.2007г. от ищеца за прекратяване на договора, считано от 01.01.2008г. Твърди обаче, че прекратяването на договора не снема отговорността на ищеца за съхраняване на предадените му стоки
предвид разпоредбите на чл.19 и чл.24 Закона за държавния резерв и
военновременните запаси /ЗДРВВЗ/. Оспорва да са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД, тъй като отношенията между страните се регулират от специален закон-
ЗДРВВЗ, а не от ЗЗД. На основание чл.4, чл.17, ал.2, чл.22 ЗДРВВЗ и чл.12, ал.3
Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по ДР и ВВЗ твърди,
че отношенията между страните се уреждат при условията на договор, сключен въз
основа на разпоредбите на закона и наредбата, като отказа на ищеца да сключи
нов договор за периода след 01.01.2008г. не води до
прекратяване на съществуващата договорна връзка. Оспорва иска и по размер, като
оспорва направените разходи за съхранението на стоките, т.е. твърдяното
обедняване на ищеца. Твърди, че ищецът е съхранявал и стоки на трети лица, а не
само процесните, поради което и разходите са правени освен
за зърното на агенцията и за зърно на трети лица. Прави възражение за изтекла
3-годишна погасителна давност. Оспорва и евентуалните искове, като
неоснователни.Оспорва наличие на договор за влог, респ. твърди неприложимост на
разпоредбите на чл.250 и сл. ЗЗД. Претендира разноските по делото.
Съдът след преценка на
доводите на страните събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните няма спор и от представените доказателства се установява,
че по силата на сключен договор №2/05.01.2007г. ответникът като възложител
предава на ищцовото дружество за
съхранение и пазене в складовите му бази стоки- собственост на ДА „ДР и ВВЗ“, както
следва: 657.11 тона- пшеница 2-ра група;
933.696 тона- пшеница 3-та група; 100 тона- фуражна пшеница и 100 тона- ечемик.
Материалите- предмет на съхранение по договора, са военновременни запаси и
ищецът в качеството му на съхранител се задължава да ги приеме и съхранява
съгласно изискванията на ЗДРВВЗ и останалите нормативни разпоредби, свързани с
военновременните запаси /чл.2/. Предаването и приемането на стоките става с
приемателен протокол по образец съгласно чл.15, ал.2 НУРОДДРВВЗ /чл.3/.
Възложителят се задължава да плаща за съхранението на материалите
възнаграждение в размер на 21 600 лева без ДДС за календарна година /чл.6,
ал.1/. Срокът на договора е 1 година, считано от 01.01.2007г.,
като е постигнато съгласие, че ако 1
месец преди изтичането му нито една от страните не отправи до другата писмено
предизвестие за прекратяването му, договорът продължава действието си още 1
година /чл.5/. Едно от основните задължения на съхранителя
е да предаде в сроковете и по начин предварително съгласуван с Председателя на
ДА „ДР и ВВЗ“ съхраняваните материали, за което последният издава писмена
заповед /чл.9/. За предадените стоки се изготвя и подписва от страните
предавателно сведение по образец съгласно чл.27, ал.2 НУРОДДРВВЗ.
С писмо
изх.№52/03.12.2007г. ищецът уведомява ответника, че не желае продължаване
действието на договор №2/05.01.2007г., поради което на основание чл.5, ал.2 го
счита за прекратен, считано от 01.01.2008г. и заявява готовност за предаване на материалите в
срок до 20.12.2007г. Няма спор, че писменото предизвестие за прекратяване на договора
е получено от ответника, който в отговор изпраща до ищеца писмо
изх.№Ю-07-2432/06.12.2007г., с което го
уведомява, че прекратяването на договора не снема от съхранителя
отговорността за съхраняване на предадените му материали. В писмото е посочено,
че съгласно чл.19 и чл.24 ЗДРВВЗ освобождаването на ДРВВЗ се извършва с решение
на МС и последваща заповед на Председателя на ДА „ДР
и ВВЗ“, като е предложено сключване на нов договор за съхранение за 2008г.
Описаните по-горе количества
съхранявани материали в изпълнение на процесния договор се установяват от изготвените
от ищеца и връчени на ответника обзори изх.№№5 и 6/26.01.2009г. за състоянието
на съхраняваните пшеница и ечемик и ведомости за движение на наличностите на материали и
стоки №1 и №2/08.01.2008г., №1/26.01.2009г., както и от заповед №ХЗ-59/24.09.2008г. на
Председателя на ДА „ДР и ВВЗ“, приемателен акт №1/02.10.2008г. и Констативен
протокол №475/25.02.2009г. за извършена проверка от страна на ответника за
изпълнението на ЗДРВВЗ от съхранителя „З.х.“ ЕАД. От
страна на ищеца до ответника са изпратени още две писма, с които се иска изнасяне
на зърното и плащане за осъщественото съхранение след 01.01.2008г.
на сумата 101 831.97 лева.
Преместването на процесните материали от складовете на ищеца е разпоредено от Председателя на ДА „ДР и ВВЗ“ със заповеди
№№83-16, 83-17, 83-18 и 83-19/16.06.2009г. Предаването
им е осъществено в периода 22-29.06.2009г., за което са съставени 9 броя
предавателни сведения по образец- приложение №3, съгласно чл.27, ал.2
НУРОДДРВВЗ. От страна на ищеца е издадена фактура №78/30.06.2009г. за сумата
108 133.58 лева с вкл. ДДС- цена за съхранение на зърно съгласно приложена
справка по заповеди №№83-16, 83-17, 83-18 и 83-19/16.06.2009г. Фактурата е осчетоводена от ищеца, като
е включена в Дневника за продажби за
м.06.2009г. Представена е и Тарифа за съхранение и обработка на зърно в
складовите бази на „З.х.“ ЕАД в сила от 15.06.2007г., в която са посочени
ед.цени (лев/тон/месец) на предоставяните от ищеца услуги за съхранение на
ечемик, пшеница, царевица и слънчоглед.
Като доказателства по
делото са приети договор за наем на автомобил „П.П.“
и пет фактури, издадени в периода 14.04.2008г.-06.02.2009г. от „С.Ф.А.С.“ ООД
за извършени ремонтни работи на обща стойност 2 023.56 лева, както и
фактура №17/27.10.2008г. и протокол обр.19 на
стойност 10 646.88 лева за СМР на адм.сграда и
водоем на ищцовото дружество; фактура
№138/03.12.2008г. и протокол обр.19 на стойност
3 439.20 лева за СМР на обект Зърнена база гр.*** и зърнена база с.Т. и
фактура от 09.04.2008г. на стойност 7 658.40 лева – СМР по протокол №1 за
доставка и монтаж на мотор-редуктор. Представени са и справки за наличните ДМА
и начислените амортизации за 2008г. и
2009г.
От основното и допълнително заключения на СИЕ се
установява, че средната пазарна цена за съхранение и обработка на зърно на
месец в лева без последваща продажба в складови бази
в Ямболска област за процесния период 01.01.2008г.-29.06.2009г. е същата, която е определена и в
Тарифата за съхраняване и обработка на зърно в складови бази на ищеца „З.х.“
ЕАД. За процесните количества зърно, съхранявани от
ищеца в периода 01.01.2008г.-29.06.2009г. /366.304
тона пшеница 2-ра група през периода 01.01.2008г.-01.10.2008г.;
657.11 тона- пшеница 2-ра група през периода 02.10.2008г.-29.06.2009г.; 933.696
тона- пшеница 3-та група през периода 01.01.2008г.-29.06.2009г.;
100 тона- фуражна пшеница и 100 тона- ечемик през периода 01.01.2008г.-29.06.2009г./, дължимата сума е в размер на
89 570.71 лева без ДДС. В същото време при проверка в счетоводството на
ищеца вещото лице установява, че елементите, формиращи средната месечна пазарна
цена за съхранение на тон пшеница и тон ечемик, са всички разходи- ел.енергия,
вода, телефонни разговори, резервни части и сервизни услуги, разходи за
дезинфекция, кантар, текущ ремонт, разходи за анализ и заземяване, работна
заплата, осигуровки, амортизационни отчисления. За 2008г. стойността на тези
разходи, формиращи себестойността на съхранението на тон зърно, е
500 814.10 лева, а към м.06.2009г.- 214 715.75 лева. Общото количество зърно, съхранявано от
ищеца за 2008г. е 6 617 006 килограма, от които 1 790 806
килограма са ДР и ВВЗ, т.е. зърното на ответника е 27.08% от общото съхранявано
зърно. За периода 01.01.2009г.-30.06.2009г. общото
съхранявано зърно е 8 323 326 килограма, от които на ответника-
1 790 806 килограма или 21.51%.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
С
оглед изложените обстоятелства, съдът счита, че между страните в периода 01.01.2007г.-01.01.2008г. е съществувало валидно договорно правоотношение,
по силата на сключен договор за
съхранение на военновременни запаси. В изпълнение на договора ищецът е
осъществявал дейността по съхранение на 657.11
тона- пшеница 2-ра група; 933.696 тона- пшеница 3-та група; 100 тона- фуражна
пшеница и 100 тона- ечемик, като ответникът е плащал договореното
възнаграждение. Договорното правоотношение между страните е прекратено на 01.01.2008г. с оглед упражненото от ищеца право
по чл.5, ал.2 от договора да заяви писмено, че
не желае продължаване действието на договора /писмо
изх.№52/03.12.2007г./. От доказателствата по делото по категоричен начин се
установява, че ответникът не е преместил процесните
количества зърно от базите на ищеца
въпреки отправените покани до 29.06.2009г., като ищецът е продължил да съхранява стоките както
следва: 366.304 тона пшеница 2-ра група през периода 01.01.2008г.-01.10.2008г.;
657.11 тона- пшеница 2-ра група през периода 02.10.2008г.-29.06.2009г.; 933.696
тона- пшеница 3-та група през периода 01.01.2008г.-29.06.2009г.;
100 тона- фуражна пшеница и 100 тона- ечемик през периода 01.01.2008г.-29.06.2009г./.
С оглед така установеното
съдът намира, че за исковия период 01.01.2008г.-29.06.2009г. ищецът осъществява дейността по съхраняване
на горните количества зърно- собственост на ответника без да е налице между тях
валидна договорна връзка, респ. без това да представлява изпълнение на
договорно задължение.
Неоснователно е
възражението на ответника, че договорната връзка не е прекратена с писменото
изявление на ищеца- съхранител. Вярно е, че договорното правоотношение между съхранителя на ДР и
ВВЗ и ДА „ДР и ВВЗ“ наподобява договор
за влог по смисъла на чл.250 и сл ЗЗД, но има и елементи на договор за услуга,
доколкото съхранителят осъществява различни
специфични видове дейности, свързани с опазването на зърното. На следващо място
договорното правоотношение се регулира и от ЗДРВВЗ и подзаконовите нормативни
актове, регламентиращи дейността по
съхранение на държавни резерви и военновременни запаси. Освобождаването на ДР
и ВВЗ се подчинява на специален режим –
чл.19 и чл.24 ЗДРВВЗ, като се
осъществява с решение на МС и въз основа на заповед на Председателя на ДА „ДР и
ВВЗ“, като до реализацията или преместването на освободените ДР и ВВЗ съхранителя носи отговорност за целостта и състоянието им
/чл.23, ал.2 НУРОДДРВВЗ/. Това задължение за съхранителя
произтича от закона, а не от договора, сключен при условията на чл.17, ал.2
ЗДРВВЗ, който е прекратен с изтичането
на срока му.
Вмененото на съхранителя на ДР и ВВЗ нормативно задължение да съхранява стоките
до тяхната реализация или преместване не означава, че той е длъжен да върши
това безвъзмездно, т.е. за своя сметка. Необходимите финансови средства за
създаването, поддържането, съхраняването, охраната, опазването и преместването
на ДР и ВВЗ са за сметка на бюджета на
ДА „ДР и ВВЗ“, т.е. като си ги е спестил и не ги е платил на ищеца ответникът
се е обогатил за негова сметка. Налице е както обедняване на ищеца, чието имущество е намаляло със стойността на
направените от него разходи за съхранението, така и обогатяване на ответника
със сумата, която си е спестил като възнаграждение.
В конкретната хипотеза
съдът приема за установено, че обедняването на ищеца е в размер по-голям от обогатяването на
ответника, тъй като средната пазарна стойност за съхраняване на процесните количества зърно за исковия период, установена
от СИЕ, е в размер на 107 484.85 лева /89 570.71 лева и 17 914.14
лева ДДС/, а стойността на разходите за съхраняване, осчетоводени от ищеца е
108 133.58 лева, която е по-малка от стойността, изчислена като
съотношение на цялото съхранявано количество зърно и това, представляващо ДР и
ВВЗ, респ. всички осчетоводени разходи по съхранението и тези за количеството
ДР и ВВЗ, а именно 180 000 лева. Всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването /чл.59 ЗЗД/.
С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да плати на
ищеца сумата, с която се е обогатил за негова сметка или 107 484.85 лева. За
разликата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Неоснователно е
направеното от ответника възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност,
тъй като давностният срок е 5-годишен съгласно чл.110 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
При неизпълнение на
парично задължение в срок длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Забавата за плащане на обезщетение на основание
чл.59 ЗЗД настъпва с получаване на покана за плащане от длъжника. В тежест на
ищеца е да установи отправянето на покана до ответника за плащане и
получаването й. Видно от доказателствата по делото до ответника е изпратено
първо писмо изх.№Ю-85/21.05.2009г. и второ писмо изх.№Ю-110/07.07.2009г. с приложена фактура №78/30.06.2009г., като няма
доказателства за тяхното получаване от ответника. Приложената обратна разписка
от С. /стр.99 по делото/ не установява връчване, поради което съдът намира, че до
получаването на исковата молба ответникът не е поканен да плати процесната сума. С оглед изложеното искът с правно
основание чл.86 ЗЗД следва да се отхвърли, като неоснователен.
По разноските по делото.
На основание чл.78 ал.1 ГПК
ответникът следва да плати на ищеца сумата съответстваща на уважената част от исковете
или 9 420.88 лева разноски, а ищецът следва да плати на ответника на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата съответстваща на отхвърлената част от
исковете или 1 153.20 лева юриск.възнаграждение .
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр.С. да плати на „З.х.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище *** на основание чл.59 ЗЗД сумата 107 484.85
лева- стойност за съхраняване на 366.304 тона пшеница 2-ра
група през периода 01.01.2008г.-01.10.2008г.; 657.11
тона- пшеница 2-ра група през периода 02.10.2008г.-29.06.2009г.; 933.696 тона-
пшеница 3-та група през периода 01.01.2008г.-29.06.2009г.;
100 тона- фуражна пшеница и 100 тона- ечемик през периода 01.01.2008г.-29.06.2009г., ведно със законната лихва от 31.01.2013г. до окончателното плащане, а на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 9 420.88 лева разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл.86 ЗЗД изцяло и чл.59 ЗЗД за разликата над уважения размер, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „З.х.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище *** да плати на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр.С. на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК сумата 1 153.20 лева юриск.възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред САС в 2-седмичен от
съобщаването.
СЪДИЯ :