РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 99 31.12.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: първи октомври две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1190 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Никан Лайн Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пирдоп, ул.“Сергей Румянцев“ № 1, представлявано от
управителя Ангел Николов Батаклиев, против решение № 41/26.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 416/2018 г. по
описа на РС-Несебър, с което са
отхвърлени предявените искове от „Никан Лайн Груп“ ООД против „Общинска банка“
АД, ЕИК
*********, „Никан –Лайн” ООД, ЕИК ********* и „Транс Сити” АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано от синдика Димитър Богданов, а именно: иск с
правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване недействителност на договорна ипотека,
обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № ***, том 1, рег. № ***,
дело № 127 от 28.01.2008 г. на нотариус Стоян Ангелов, в частта й относно
поземлен имот с идентификатор 61056.501.439 по КККР на с.Равда; иск с правно основание чл.38,
ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на договорна
ипотека, обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № 1**, том *, рег.
№ ***, дело
№ *** от **.0*.200* г. на
нотариус Стоян Ангелов, в частта й относно поземлен имот с идентификатор
61056.501.439 по КККР на с.Равда; иск с правно основание чл.170 ЗЗД, вр. чл.167, ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност поради липса на тъждественост
между обезпеченото вземане, описано в нотариалния акт и действително
възникналото такова на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за
договорна ипотека № 1**, том *, рег.
№ ***, дело
№ *** от **.0*.20** г. на
нотариус Стоян Ангелов, в частта й относно поземлен имот с идентификатор
61056.501.439 по КККР на с.Равда; иск с правно основание чл.170 ЗЗД вр. чл.167, ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност поради липса на яснота относно
обезпеченото вземане на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за
договорна ипотека № 1**, том *, рег.
№ ***, дело
№ *** от **.0*.200* г. на
нотариус Стоян Ангелов, в частта й относно поземлен имот с идентификатор
61056.501.439 по КККР на с.Равда.
С решението
„Никан Лайн Груп“ ООД е осъден да заплати на „Общинска банка“ АД сумата от 300
лв. за разноски по делото, както и да заплати на „Транс Сити“ АД – в
несъстоятелност, сумата от 765 лв. за разноски по делото.
Въззивникът „Никан Лайн Груп“ ООД изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото
за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита се за неправилен извода
на съда, че използването на термина „транш“ в текста на пълномощното и термина
„част“ в текста на нотариалния акт не представлява различие, както и извода, че
няма абсолютно никакво разминаване между волята на упълномощителя и
параметрите, при които впоследствие е подписан договора за ипотека от
пълномощника. Посочва, че в рамките на договорения лимит в процесния договор за
кредит от 2 500 000 евро са уговорени две напълно самостоятелни
кредитни задължения, всяко от които има индивидуално определен размер (І-ви
транш – 1 500 000 евро и ІІ-ри транш – 1 000 000 евро),
краен срок за усвояване, погасителен план и обезпечения, като вторият транш,
описан в пълномощното на Т. Ф. представлява конкретно и точно определено
задължение, което съгласно чл.5.2 от договора за кредит е следвало да бъде
обезпечено с договорна ипотека върху процесния имот. В тази връзка се сочи, че
съгласно договора за кредит, ипотеката е следвало да бъде учредена така, че ако
кредитополучателят изпадне в забава за изпълнение на плащанията по първия
транш, кредиторът да не може да се удовлетвори предпочтително от процесния
недвижим имот в с.Равда, тъй като съгласно чл.5.2 от договора ипотеката се учредява за обезпечаване само на
втория транш, който става дължим почти две години по-късно. Именно в този
смисъл е волята на упълномощителя в пълномощното, но подписаната от
пълномощника договорна ипотека е за обезпечаване на част от предоставения
банков кредит в размер на 1 000 000 евро, заедно с договорната и
наказателна лихва, неустойките и разноските по принудителното събиране, като е
налице очевидна разлика и ипотеката е учредена по начин, че кредиторът да може
да се удовлетвори предпочтително от стойността на имота и при неизпълнение на
задълженията за плащане по първия транш, въпреки уговорките в чл.5.2 от
договора за кредит. Поради това, според въззивника, в нотариалния акт за
договорна ипотека не е изразена волята на собствениците на поземления имот и
сграда, обективирана в пълномощното, нито волята на страните по чл.5.2 от
договора за кредит, а някаква друга и различна моля на упълномощеното лице,
поради което районният съд неправилно е отхвърлил иска по чл.42, ал.2 ЗЗД.
За неправилни се считат и изводите на
съда за неоснователност на иска по чл.38, ал.1 ЗЗД, като се сочи, че при
сключването на договорната ипотека Т. Ф. е представлявала като пълномощник не
само ищцовото дружество „Никан Лайн Груп“ ООД, но и кредитополучателя „Транс
Сити“ АД и третото лице „Никан Лайн“ ООД, т.е. тя е договаряла едновременно от
името на три лица, а в пълномощното липсва изрично съгласие от тримата
представлявани тя да договаря сама със себе си, което прави договора за ипотека
нищожен на това основание.
Според въззивника, съдът неправилно и
отхвърлил и исковете по чл.170, вр. чл.167, ал.1 и ал.2 ЗЗД, като се сочи, че
липсва тъждественост между описаното в нотариалния акт за ипотека обезпечено
вземане и действително възникналото такова по договора за кредит, тъй като в
чл.5.2 от банковия договор е уговорено ипотеката да обезпечава вземането само
по втория транш, а всъщност тя е учредена за обезпечаване както на втория, така
и на първия транш. Сочи се също, че в нотариалния акт липсва яснота относно
обезпеченото вземане, тъй като не става ясно коя част от предоставения банков
кредит се обезпечава с ипотеката – договорена между страните или някоя друга
част, липсва и описание на „лихви за забава, такси, разноски, неустойки и други
подобни“, които се включват в дълга, което е съществен порок на съдържанието на
ипотеката и сочи на противоречие с чл.167 ЗЗД.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се уважат изцяло
предявените искове. Не се правят доказателствени искания. Претендира се
присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Общинска банка“ АД, подаден чрез пълномощника ю.к.Симеонова, в който са
изложени пространни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на
предявените искове. Споделят се изводите на районния съд като правилни и
законосъобразни и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната
жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Не са направени доказателствени
искания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна „Транс Сити“ АД /в
несъстоятелност/, подаден чрез упълномощената от синдика адв. Недева, в който
са изложени пространни съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Споделят се изводите на районния съд като правилни и законосъобразни и се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена
като неоснователна. Не са направени доказателствени искания. Претендира се
присъждане на разноските по настоящото дело.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
„Никан Лайн“ ООД, не се взема
становище по въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба са изложени твърдения, че с Нотариален акт за договорна
ипотека № 1**/**.**.20** г., том *, рег.№ ***, дело № ***/20** г. на нотариус
Стоян Ангелов, рег.№ 208 с район на действие РС-Несебър, Т. Ф. в качеството на
пълномощник на „Никан Лайн Груп“ ООД и „Никан Лайн“ ООД е учредила от тяхно име
договорна ипотека в полза на кредитора „Общинска банка” АД, като ипотеката е
учредена върху недвижими имоти – УПИ ІХ-546 в кв.64 по плана на с.Равда, с площ
от 982 кв.м., понастоящем представляващ ПИ с идентификатор 61056.501.439 по
КККР на с.Равда, ведно с построената в същия имот двуетажна жилищна сграда със
ЗП от 115 кв.м. и РЗП от 446 кв.м. Твърди се, че по изпълнително дело №
20178000400994 на ЧСИ Божилова с взискател „Общинска Банка” АД и длъжници
„Никан Лайн Груп” ООД и „Никан Лайн” ООД е била насрочена публична продан на ипотекирания
ПИ 61056.501.439 по КККР на с.Равда, за времето от 18.04.2015 г. до 18.05.2015
г., към който момент собственик на имота е „Лайънс Секюрити” ООД на основание влязло
в сила решение от 09.11.2016 г. по т.д.№ 634/2015 г. на Окръжен съд Бургас.
Изложени са
твърдения, че договорът за ипотека в частта му относно поземления имот е нищожен
на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради порок в упълномощаването и липса на
съгласие. В тази връзка е посочено, че нотариалният акт не е подписан от
законния представител на собственика „Никан Лайн Груп” ООД, а от пълномощник – Т.
Ф., като в пълномощното липсвала воля на упълномощителя „Никан Лайн Груп“ ООД
да действа като учредител на ипотека, а волята му била да действа като „солидарен длъжник”, но не и
като „ипотекарен длъжник”. Посочено е също, че в пълномощното е било предвидено
договорната ипотека да се сключи „..за обезпечаване на втория транш по вземане
на „Общинска Банка” по договор за банков кредит № 1174/27.12.2007г. в размер на
1 000 000 евро“, а ипотеката е била подписана от пълномощника „..за обезпечаване
на част от предоставения банков кредит в размер на 1 000 000 евро,
заедно с договорната и наказателните лихви, неустойките и разноските по
принудителното събиране”. В тази връзка, според ищеца е налице разлика между
волята на упълномощителя и волята, изразена в договора за ипотека, което води
до нищожност на договора за ипотека поради липса на съгласие от собственика
„Никан Лайн Груп“ ООД и не поражда валидно ипотечно право за кредитора
„Общинска банка“ АД.
Ищецът е изложил
съображения, че договорът за ипотека по отношение на поземления имот е нищожен и
на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.38, ал.1 ЗЗД, като сключен в
противоречие със закона – поради договаряне на пълномощника сам със себе си. Посочил
е, че пълномощникът Т. Ф. е била упълномощен представител не само на ищеца „Никан
Лайн Груп” ООД, но и на „Транс Сити” АД и „Никан Лайн” ООД, като при
подписването на договора за ипотека тя е договаряла едновременно от името на
трите лица, въпреки, че в пълномощното липсвало изрично съгласие от тримата
представлявани да договоря сама със себе си.
На следващо
място е изложил твърдения, че договорът за ипотека е нищожен и поради липса на
тъждественост между обезпеченото вземане, описано в нотариалния акт и
действително възникналото такова (чл.170 ЗЗД), тъй като според него е налице
несъответствие на обезпеченото вземане в ипотечния договор и това по анексите
към договора за кредит, сключени по-късно. В тази връзка се сочи, че с
подписаните по-късно анекси са променени описаните в ипотеката лихвени проценти
и комисиони, като с анекс № 8/31.01.2013 г. е извършено „сформиране” на нов
дълг, различен от описания в ипотеката, поради което липсва на тъждественост
между обезпеченото вземане и реално възникналото такова, което води до
нищожност на договорната ипотека.
На последно
място са изложени твърдения, че договорът за ипотека е нищожен и поради
противоречие с чл.167 ЗЗД, тъй като не създава яснота относно размера на
обезпеченото вземане – коя част от предоставения банков кредит се обезпечава с
ипотека, не са описани и посочените лихви за забава, такси, разноски, неустойки
и т.н., които се включват в дълга и са били известни на кредитора, което е
съществен порок на съдържанието на ипотеката.
С горните доводи
е поискано от съда от съда да уважи като главен иск претенцията за нищожност на
договора за ипотека, поради порок в упълномощаването и липса на съгласие, а при
условията на евентуалност – претенциите за нищожност на договора за ипотека,
поради сключването му от пълномощника в противоречие със забраната да договаря
сам със себе си, поради липса на тъждественост между обезпеченото вземане и
действително възникналото такова, както и поради липсата на яснота относно
размера на обезпеченото вземане.
В депозирания в
срока по чл.*** ГПК писмен отговор от ответника „Общинска Банка” АД предявените
искове са оспорени като недопустими и неоснователни. Изложени са съображения за
недопустимост на исковете, поради липса на правен интерес и на процесуална
легитимация, тъй като понастоящем ищецът не е собственик на ипотекирания имот и
ипотекарен длъжник, а качеството му на праводател (същият е продал имота на
„Лайънс Секюрити“ ООД) не го легитимира да предявява искове в защита на чужд
интерес. По същество, исковете са оспорени като неоснователни с твърдението, че
волята на упълномощителя е била именно за учредяване на договорна ипотека, като
в този смисъл са и изрично дадените на пълномощника права, поради което същият
е действал в рамките на учредената му представителна власт. Оспорва се
твърдението за противоречие с нормата на чл.38, ал.1 ЗЗД, тъй като Т. Ф. е
участвала в ипотеката само като пълномощник на едната страна (учредители), а не
и на двете страни по сделката. Оспорват се и твърденията за липса на тъждественост,
като се сочи, че съгласно чл.174 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането, независимо
от промените, които са станали в него, като предоговарянето на отделни клаузи
от кредита не води до създаване на вземане, различно от първоначално
възникналото. В тази връзка са изложени съображения за неоснователност и на
твърдението на ищеца, че с анекс № 8 е сформиран нов дълг. Оспорва се твърдяната
в исковата молба липса на яснота за размера на обезпеченото вземане, като се
сочи, че процесният договор за ипотека съдържа всички задължителни елементи и с
учредената ипотека се обезпечава всяка част от вземанията по кредита, описан в
пункт 1 от договора, до размера на главницата от 1 000 000 евро със
съответните лихви, неустойки и други, описани в пункт 2.
В депозирания в
срока по чл.*** ГПК писмен отговор от „Транс Сити“ АД /в несъстоятелност/
предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се твърдението, че
ищецът не е бил надлежно представляван при сключване на ипотечния договор.
Развиват се съображения, че пълномощникът не е бил в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗЗД, няма основание ипотеката да се приеме за нищожна и поради предоговаряне на
условията по кредита с оглед нормата на чл.174 ЗЗД, не е налице и противоречие
на договора за ипотека с чл.167 ЗЗД.
Ответникът „Никан
Лайн” ООД не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по предявените
искове.
От доказателства по делото се установяват следните релевантни
факти:
Безспорно е по
делото, че между „Общинска Банка” АД като кредитор, „Транс Сити” АД като кредитополучател,
„Никан Лайн Груп” ООД и „Никан Лайн” ООД като солидарни длъжници, е бил сключен
Договор за банков кредит № 1174/27.12.2007 г., по силата на който
банката-кредитор е отпуснала на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер
на 2 500 000 евро със срок за издължаване от 84 месеца от датата на
договора, т.е. уговореният краен срок за погасяване на всички вземания по
кредита до 27.12.2014 г. Съгласно чл.2, ал.3 от договора, средствата ще се
ползват по разплащателна сметка на кредитополучателя, на траншове, които могат
да се използват едновременно и без ограничение до достигане на общия разрешен
размер от 2 500 000 евро, както следва: първия транш – в размер на
1 500 000 евро се усвоява в срок до 28.12.2007 г. и втория транш – в
размер на 1 000 000 евро се усвоява в срок до 20.03.2008 г. Според чл.4,
ал.2 от договора, издължаването на траншовете става съгласно отделни
погасителни планове, същите са представени по делото (л.18-19) и от тях е
видно, че първият транш следва да се погаси на 43 месечни вноски в периода
22.01.2009 г. – 22.07.2012 г., а вторият транш следва да се погаси на 29
месечни вноски за периода 22.08.2012 г. – 22.12.2014 г., Страните по договора
са се съгласили дългът по заемната сметка да се олихвява с лихвен процент в
размер на тримесечния EURIBOR за евро плюс
надбавка от 5 пункта (чл.3, ал.1), като при просрочие на погасителна вноска се
начислява лихва за просрочие, включваща уговорения лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно (чл.3, ал.3), а при неплащане
на лихвите в срок се начислява неустойка от 0,05 % за всеки ден просрочие върху
просрочената сума (чл.3, ал.4).
Съгласно
уговорките в чл.5 ал.1, т.5.2 от договора за кредит, вторият транш от него се
обезпечава с договорна ипотека върху имот, находящ се в с.Равда, общ.Несебър,
като земята на имота е собственост на „Никан Лайн Груп” ООД по силата на
нотариален акт № 1**, т.X***, рег.№ 10***, дело № 3*** /20** г. (представен по
делото на л.148), представляващ УПИ IX-546, целият с
площ от 982 кв.м., а сградата е собственост на „Никан Лайн” ООД по силата на
нотариален акт № **, т.I**, рег.№ 2***, дело № 3**/20**г. и удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 35/24.02.2006г. Уговорено е също, че ипотеката ще
бъде учредена с материален интерес от 1 млн. евро.
Така сключеният
договор за кредит е подписан от Ангел Николов Батаклиев, явяващ се едновременно
изпълнителен директор на „Транс Сити“ АД и управител на „Никан Лайн Груп“ ООД и
„Никан Лайн“ ООД.
По делото не се
спори, че с Нотариален акт за договорна ипотека акт № ***, том *,
рег.№ ***, дело № ***/20**г. на нотариус Стоян Ангелов, вписан в СВп-Несебър
под акт № **, том *, дело № 2**, вх.рег.№ 2**/**.0*.20** г., е сключена договорна ипотека между „Общинска
банка” АД, „Транс Сити” АД, „Никан Лайн Груп” ООД и „Никан Лайн” ООД. В т.І от
нотариалния акт е посочено, че кредиторът „Общинска банка“ АД отпуска
на кредитополучателя „Транс Сити” АД банков кредит в размер на
2 500 000 евро, която сума следва да бъде върната в срок до
22.12.2014 г., ведно с годишна лихва, равна на тримесечния EURIBOR плюс от 5 пункта надбавка, като при
просрочие на плащанията на главницата договорения лихвен процент се увеличава с
наказателна надбавка 10 пункта, а при забава на плащането на лихвите се дължи
неустойка в размер на 0,05 % върху просрочената сума за всеки ден просрочие и
при другите условия на сключения Договор за инвестиционен кредит №
1174/27.12.2007 г. В т.ІІ от нотариалния акт е посочено, че за за обезпечаване на част от предоставения банков кредит, в
размер на 1 000 000 евро, заедно с договорната и наказателна лихва,
неустойките и разноските за принудителното събиране, „Никан Лайн Груп” ООД и
„Никан Лайн” ООД учредяват в полза на кредитора „Общинска
банка“ АД договорна ипотека върху следните свои собствени недвижими имоти – УПИ IX-546, кв.64 по плана на с.Равда, целият с площ от
982 кв. м.,
находящ се в с.Равда, общ.Несебър, при съседи: улица, УПИ VІІІ-546, УПИ VІ-547
и имот пл.№ 545, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със ЗП от
115 кв.м. и РЗП от 446 кв.м., ведно с всички
останали подобрения и приращения в имота. Не се спори, че понастоящем имотът предмет на ипотеката УПИ ІХ-546 в кв.64 по плана на
с.Равда е идентичен с поземлен имот с идентификатор 61056.501.439 по
КККР на с.Равда, видно и от представената скица на имота от СГКК-Бургас.
При сключването на нотариалния акт за договорна ипотека
кредитополучателят „Транс Сити” АД и собствениците на ипотекираните имоти
„Никан Лайн Груп” ООД и „Никан Лайн” ООД са били представлявани от упълномощен
представител – Т. С. Ф., която е подписала нотариалния акт като пълномощник на
дружествата.
Видно текста на от представеното по делото нотариално
заверено пълномощно с рег.462/25.01.2008 г. (л.38-39), Ангел Николов Батаклиев
в качеството си на управител на „Никан Лайн Груп” ООД и управител на „Никан
Лайн” ООД е упълномощил
Т. С. Ф. представлява двете дружества в качеството им на
солидарни длъжници по Договор за банков кредит № 1174/27.12.2007 г. пред Стоян
Ангелов – нотариус с район на действие РС-Несебър, вписан под рег.№ 208 по
регистъра на НК, в канцеларията в гр.Несебър и навсякъде, където това е
необходимо във връзка с учредяване и подписване на договорна ипотека в полза на
„Общинска банка” АД, при следните условия – договорната ипотека се сключва за
обезпечение на втория транш по вземане на „Общинска банка” АД по Договор за
банков кредит№ 1174/27.12.2007 г., в размер на 1 000 000 евро, при
лихвен процент в размер, равен на тримесечен EURIBOR
за евро плюс надбавка от пет пункта, като при просрочие на плащанията на
главницата договореният лихвен процент се увеличава с наказателна надбавка от
10 пункта, а при забава на плащането на лихвите се дължи неустойка в размер на
0,05 % върху просрочената сума за всеки ден, със срок на издължаване на целия
кредит на вноски в срок от осемдесет и четири месеца от датата на договора за
кредит и при другите условия на сключения Договор за банков кредит №
1174/27.12.2007 г. и е в полза на кредитора „Общинска Банка“ АД, като
договорната ипотека е върху следния недвижим имот, собственост на дружествата
на солидарните длъжници „Никан Лайн Груп“ ООД и „Никан Лайн“ ООД, а именно: УПИ IX-546 по плана на с.Равда, целият с площ от 982 кв.
м., находящ
се в с.Равда, общ.Несебър, при съседи: улица, УПИ VІІІ-546, УПИ VІ-547 и имот
пл.№ 545, собственост на „Никан Лайн Груп“ ООД, ведно с построената в имота
двуетажна жилищна сграда със ЗП от 115 кв.м. и РЗП от 446 кв.м., ведно с всички останали подобрения и приращения в имота,
собственост на „Никан Лайн“ ООД. В пълномощното изрично са дадени пълномощия на Ф.
нотариалният акт за договорна ипотека да се сключи при всички останали условия
на Договора
за банков кредит № 1174/27.12.2007 г.
Не се спори
също, че след учредяването на договорната ипотека между страните са били
подписани 11 анекса към договора за кредит, сключени в периода от 21.10.2008 г.
до 23.03.2014 г., с които са променяни сроковете на погасителните вноски и
размера на лихвата, изготвяни са и нови погасителни планове към Анекс № 2 и
Анекс № 4, а с Анекс № 8 е променен крайният срок за погасяване на кредита от
22.12.2016 г. на 22.12.2018 г., договорено всички просрочени лихви към датата
на анекса да се капитализират и новосформираният дълг от 2 513 252.35
евро да се издължава съгласно нов погасителен план. Всички анекси са подписани
от Ангел Николов Батаклиев – изпълнителен директор на „Тран Сити“ АД и
управител на „Никан Лайн Груп” ООД и на „Никан Лайн” ООД.
Безспорно е също така, че с нотариално заверена
декларация с рег.№ 916/18.02.2013 г. (л.198) Ангел Батаклиев в качеството си на
управител на „Никан Лайн Груп” ООД и на „Никан Лайн” ООД е декларирал
изрично съгласие от името на двете дружества учредената от тях договорна
ипотека с Нотариален акт № ***, том *, рег.№ ***, дело № ***/20** г. да
продължи да обезпечава вземането на банката, съгласно предоговорените условия по
Договор за банков кредит № 1174/27.12.2007 г. с Анекс № 8/31.01.2013 г., до
окончателното му погасяване или до приемането на друго решение, свързано с
обезпеченията по договора.
Между страните е безспорно и обстоятелството, че след
учредяването на договорната ипотека, с Решение № 432/19.10.2016 г. по т.д. № 634/2015 г. на
БОС (л.40-48), влязло в сила на 09.11.2016 г., е бил обявен за окончателен сключеният
между „Никан Лайн Груп” ООД и „Лайънс Секюрити” ООД предварителен
договор за продажба на недвижими имоти, в т.ч. и на процесния имот – ПИ с идентификатор 61056.501.439 по КККР на с.Равда. Не се
спори и за това, че по издаден в полза на „Общинска Банка”
АД изпълнителен лист от 12.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 729/2017 г. на РС-Пирдоп, срещу
„Никан Лайн Груп” ООД и „Никан Лайн” ООД е образувано ИД № 20178000400994 по
описа на ЧСИ Ивелина Божилова, по което принудителното изпълнение е насочено
към процесния ПИ с идентификатор 61056.501.439 по КККР на с.Равда и построената
в него сграда.
С оглед така установената фактическа обстановка и изложените в исковата
молба твърдения, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с
евентуално съединени искове с правно основание на главния иск – чл.42, ал.2 ЗЗД
и с правно основание на евентуалните искове – чл.38, ал.1 ЗЗД и чл.170, вр.
чл.167, ал.2 ЗЗД.
По отношение на
иска за нищожност на договорната ипотека, поради липса на съгласие, съдът е
приел, че този иск е с правна квалификация чл.42, ал.2 ЗЗД за недействителност
на договора с оглед твърденията в исковата молба за ненадлежно упълномощаване на
посоченото в пълномощното лице да сключи договора за ипотека от името на ищцовото
дружество. В тази връзка, НРС е приел, че волята на упълномощителя за сключване на договорна ипотека е напълно ясна и
недвусмислена и тя е пълномощникът да сключи и да подпише договорна
ипотека от името на „Никан
Лайн Груп” ООД, което се извежда безпротиворечиво от текста на пълномощното. Съдът
е приел, че не е налице разлика между обективираната в пълномощното воля и
последващите параметри по сключване на договора за ипотека, като използването
на термина „транш” в текста на пълномощното и термина „част” в текста на
нотариалния акт не представлява различие, доколкото е очевидно, че към момента
на сключване на договора за кредит сумата от 2 500 000 евро е
следвало да се върне на два транша и е напълно ясно, че сумата от втория транш
представлява част от цялата дължима сума по кредита, поради което липсва
каквото и да е противоречие между пълномощното и нотариалния акт. В
пълномощното изрично са предвидени и договорните лихви по втория транш,
наказателните надбавки и неустойките, които са отразени и в нотариалния акт за договорна
ипотека, т.е. няма разминаване между волята на упълномощителя и параметрите,
при които впоследствие пълномощника е подписал договора за ипотека. В
заключение е прието, че ищецът-упълномощител
е изразил конкретна воля пълномощникът да сключи от името на дружеството
договорна ипотека за конкретен имот, която да послужи като обезпечение за
конкретен транш от договор за кредит, по който ипотекиращият е солидарен
длъжник и именно в тези рамки е сключен и нотариалният акт, поради което пълномощникът
Ф. е действала в рамките на дадените й от управителя на дружеството пълномощия
и е налице валидно упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД. По тези
съображения искът по чл.42, ал.2 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска
за нищожност на договорната ипотека, като сключен в нарушение на забраната по чл.38,
ал.1 ЗЗД, НРС е приел, че в случая не е налице договаряне на представителя сам
със себе си, тъй като нотариалният акт за договорна ипотека е подписан от
представител на кредитора и от Т.Ф. като пълномощник на третите задължени лица,
собственици на ипотекираните имоти, т.е едното изявление по договора за ипотека
е от кредитора, а насрещните изявления по него са на солидарните длъжници и
собственици на имота, поради което пълномощникът не е действал като
представител и на двете страни по сделката. Предвид това, съдът е приел, че Ф.
не е договаряла сама със себе си, тъй като е договаряла с насрещната страна по
сделката – представител на кредитора и не е налице нарушение на чл.38, ал.1 ЗЗД. По тези съображения искът е отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска по чл.170, вр. чл.167, ал.2 ЗЗД за
нищожност на договорната ипотека, поради липса на тъждественост
между обезпеченото вземане, описано в нотариалния акт и действително
възникналото вземане, съгласно сключените по-късно анекси към договора за
кредит и „сформиране” на нов дълг с анекс № 8/31.01.2013 г., съдът е приел, че в
нотариалния акт за договорна ипотека са индивидуализирани всички елементи на
обезпеченото вземане. Прието е, че всички
реквизити, превдидени чл.167, ал.2 ЗЗД са отразени в договора за ипотека, а
обезпеченото вземане и размерът на сумата, за която се увредява ипотеката, са
описани по пълен и подробен начин, като цитираните в исковата молба анекси № 3,
4, 5 и 8, на
които ищецът основава твърденията си за липса на тъждественост, не обосноват
нарушение на чл.170 ЗЗД, тъй като промените, отразени в тях по никакъв начин не
са се отразили на действителността на договора за ипотека, съгласно чл.174 ЗЗД,
за което съдът се е позовал и на практика на ВКС. Районният съд е взел предвид
и обстоятелството, че с нарочна декларация управителят на ищеца изрично се е
съгласил договорната ипотека да продължи да обезпечава вземането на банката,
съгласно предоговорените условия по анекс № 8/31.01.2013 г., т.е. ипотекарният
длъжник изрично се е съгласил с настъпилите промени в договора за кредит и се е
съгласил ипотеката да обезпечава сформирания с цитирания анекс дълг, поради
което липсва соченото в исковата молба нарушение на чл.170 вр. чл.167, ал.2 ЗЗД. По тези съображения искът е отхвърлен като неоснователен.
По отношение на
евентуалния иск по чл.170, вр. чл.167, ал.2 ЗЗД за нищожност на договорната
ипотека, поради липса на яснота относно обезпеченото вземане, НРС е приел, че с
оглед вписаните обстоятелства в т.І от нотариалния акт за договорна ипотека, в същия изрично е посочено за обезпечаване на вземане по
кой договор за кредит става въпрос и какви са параметрите на договора относно
лихвите и неустойката, а същевременно в договора за кредит изрично са вписани
всички клаузи, вкл. и учредяването от ищеца на ипотеката за сумите по втория
транш от него.
При това, съдът е приел, че от договора за ипотека
става напълно ясно за каква част от кредита се ипотекира съответния имот,
дължимите по този договор лихви и неустойки са определяеми, като е логично
наказателната надбавка и неустойка да не са посочени в точен размер в договора
за ипотека, доколкото начисляването им представлява бъдещо несигурно събитие и
зависи от последващото поведение на длъжниците по договора за кредит. В
заключение, съдът е приел, че в договора за ипотека са посочени, както цялото
обезпечено вземане, така и частта, обезпечена с ипотеката, падежът на вземането
и размерът на лихвите, поради което съществува яснота за размера на
обезпеченото вземане и договора е съобразен с нормата на чл.167, ал.2 ЗЗД. По
тези съображения искът е отхвърлен като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения
на императивни материалноправни норми.
След преценка
на събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло
споделя фактическите и правни изводи на районния съд и счита, че обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не се спори между страните. НРС е съобразил и
анализирал всички относими
и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е
достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани
доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция
фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и
препраща към нея на основание чл.272 ГПК.
Въззивния съд
напълно споделя и решаващите правни изводи на НРС за неоснователност на предявените
искове, формирани въз основа на установената по-горе фактическа обстановка,
като ги намира за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща
към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този
начин същите стават част и от мотивите на настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната
жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
На първо място, с оглед служебното задължение на въззивната инстанция да
следи за правилното квалифициране на спора, БОС намира, че районният съд е дал
правилна правна квалификация на предявените искове.
Настоящият съд констатира обаче, че първата инстанция не е спазила
поредността, в която е следвало да бъдат разгледани евентуално съединените
искове за недействителност на договора за ипотека. Съдебната практика е
постоянна и последователна в становището, че исковете за нищожност
/недействителност/ на сделка на две или повече основания са предявени винаги в
условията на евентуалност, като начинът на
съединяването им и поредността на разглеждането им не зависи от волята
на ищеца, а от естеството на материалните правоотношения. Съдът е
длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца
порок и в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето
му) през по-леките пороци – липса на основание, липса на съгласие, привидност,
невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът
приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за
унищожаемост също в поредност според тежестта на сочения от ищеца порок и ако
сделката не подлежи на унищожаване, следва да се премине към разглеждане на
основанията за висяща недействителност – извършване на сделката без или извън
надлежно учредената представителна власт. В този смисъл е практиката на ВКС,
която се споделя от настоящия състав – Решение № 226/08.12.2016 г. по гр.д.№
1349/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 199/12.07.2016 г. по гр.д.№ 583/2016
г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 97/08.12.2013 г. по т.д.№ 196/2011 г. на ВКС, І
т.о. и др.
В
конкретния случай, тъй като нищожността е най-тежкия порок на договарянето, на
първо място следва да бъдат разгледани заявените с исковата молба три претенции
за нищожност на договора за ипотека – поради нарушаване на забраната представителят
да договаря сам със себе си, поради липса на тъждественост на обезпеченото
вземане с действително възникналото такова и поради липса на яснота относно
обезпеченото вземане. Същите следва да се разгледат при условията на
евентуалност на въведените основания по чл.26, ал.1, вр. чл.38, ал.1 ЗЗД и по
чл.26, ал.1, вр. чл.170, вр. чл.167, ал.2 ЗЗД и в последователността, посочена
от страната, тъй като касаят недействителност на договора, поради противоречие
със закона, а при отхвърлянето им следва да бъде разгледана като евентуална претенцията
за относителна недействителност на договора за ипотека на основание чл.42, ал.2 ЗЗД, поради сключването й извън обема на представителната власт на пълномощника
(неправилно считано от ищеца като липса на съгласие). В случая, НРС не е спазил
така посочената поредност за разглеждане на евентуално съединените искове
според тежестта на твърдяните от ищеца пороци, но предвид обстоятелството, че с
обжалваното решение съдът се е произнесъл по всеки един от исковете и ги е
отхвърлил, след като е разгледал по същество всяко от заявените основания,
въззивният съд намира, че така допуснатото процесуално нарушение не е от
естество да доведе до недопустимост на съдебния акт.
Настоящият инстанция намира, че това нарушение не се е отразило и на
правилността на обжалваното решение, като изцяло споделя правните изводи на
районния съд за неоснователност на предявените искове. Съображенията на съда са
следните:
По отношение на главния иск по чл.26, ал.1, вр. чл.38, ал.1 ЗЗД: Не е налице твърдяното от въззивника основание за
нищожност на процесния договор за ипотека. Съгласно разпоредбата на чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона. Тази
хипотеза на нищожност е налице, когато са нарушени императивни норми на закона.
Достатъчно е обективно противоречие с правна норма или правен принцип, като
последният трябва да бъде изведен и обоснован, ако не е изрично формулиран. В
настоящия случай,
противоречието със закона е обосновано
от ищеца с твърдения за неспазване на изискването за договаряне на
представителя сам със себе си. Разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД постановява, че представителят
не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с
друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал
съгласието си за това. Въведеното правило е проявление на общия принцип за
защита интересите на представляваната страна, в т.ч. забрана за представителя
да договаря в негова вреда (чл.40 ЗЗД).
В
настоящия
случай, обстоятелството, че при сключването
на договора за ипотека пълномощникът Т.
Ф. е представлявала едновременно и тримата длъжници, не води до нищожност на сделката на основание чл.26,
ал.1, презл.1, вр. чл.38, ал.1 ЗЗД. Пълномощникът не е договарял от името на представляваните от него три дружества сам със
себе, тъй като тези дружества не са имали противоречащи си интереси и волеизявленията им не
са насочени към насрещни престации, а са подчинени на една и съща цел, а именно учредяване на ипотека като обезпечение на договора за кредит. Както правилно е посочил и районния съд, договорът за
ипотека е двустранна сделка и по нея насрещните волеизявления са от едната
страна – на кредитора и от другата страна – на длъжника, респ. собственика на
имота, който ще се ипотекира. В случая, пълномощникът Ф. е направила
волеизявление от името на представляваните от нея дружества, в т.ч. и на ищеца,
които имат качеството на едната страна по сделката и е договаряла с насрещната
страна – кредитора „Общинска банка“ АД, в полза на която се дава обезпечението.
В този смисъл липсва договаряне на пълномощника сам със себе си, независимо, че
е представлявал и трите дружества по сделката, тъй като не са налице формирани
от нея две насрещни волеизявления, какъвто е смисълът на забраната по чл.38,
ал.1 ЗЗД. С оглед горното, въззивният съд намира, че не е налице сочената нищожност на
договора за ипотека поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, предл.1, вр.
чл.38, ал.1 ЗЗД, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, като изложените в този смисъл изводи на районния съд са правилни.
Ето защо, въззивната жалба в тази част е неоснователна, а решението на НРС по
отношение на така предявения иск е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По отношение на евентуалния иск по чл.26, ал.1, вр. чл.170, вр. чл.167,
ал.2
ЗЗД:
Неоснователно е оплакването на
въззивника за липса на тъждественост между обезпеченото
вземане и действително възникналото такова по договора за кредит. В
атакувания договор за ипотека изрично е посочено, че с учредената ипотека се
обезпечава част от предоставения банков кредит, в размер на 1 000 000
евро, заедно с договорната и наказателна лихви, неустойките и разноските за
принудителното събиране. Несъмнено е, че се касае за сключения между страните
Договор за инвестиционен кредит № 1174/27.12.2007 г., като се обезпечава част
от кредита в размер на 1 000 000 лв., съответстваща на уговорките в
чл.5 ал.1, т.5.2 от договора за кредит, касаеща обезпечаването на втория транш,
където изрично е записано, че ипотеката ще бъде учредена с материален интерес
от 1 000 000 евро, като безспорно тази сума съставлява част от
предоставения банков кредит. Безспорно е също, че към момента на ипотеката общата
сума по договора за кредит от 2 500 000 евро е следвало да се върне
на два транша и е напълно ясно, че сумата от втория транш в размер от
1 000 0000 евро представлява част от цялата дължима сума по кредита, както
е описано и ипотечния договор, поради което не е налице твърдяното
несъответствие между обезпеченото вземане и възникналото такова. В тази връзка,
съдът не споделя доводите на въззивника, че процесната ипотека всъщност била
учредена за обезпечаване както на втория, така и на първия транш, такъв извод
не следва от доказателствата по делото, поради което възраженията в този смисъл
са неоснователни. Изискването за определеност и тъждество на
обезпеченото вземане по чл.170 ЗЗД, като
условие за действителност на учредената ипотека, не следва да се считат за
нарушени, само поради посочване различен размер на обезпеченото вземане в договора за кредит и в ипотечния договор,
който в настоящия случай има действие за по-малката сума в размера, посочен в
банковия договор. Това разбиране произтича от неизчерпателно посочените в чл.167,
ал.2 ЗЗД признаци за определяне на обезпеченото
вземане и смисъла на тази негова определеност, произтичаща от принципа
за специалност на ипотеката –достатъчната му конкретизация по размер и
основание, за да изпълни същата предназначението си. В тази връзка, съдът
намира, че в случая произтичащо от принципа за специалност на ипотека изискване
за тъждественост между посоченото в ипотечния договор вземане и действително
породеното, не е нарушено, само поради изписването в текста на нотариалния акт,
че се обезпечава „част“ от банковия кредит в размер на 1 000 000
евро, вместо „втория транш“, както е посочено в договора за кредит. Начинът, по
който вземането е определено в ипотечния договор съответства на този в договора
за кредит, доколкото в същия изрично е посочено ще ипотеката ще се учреди с
материален интерес от 1 000 000 евро, което е достатъчно, за да
позволи отъждествяването му, т.е. достатъчно е за определяне в необходимата
степен на основанието му.
Действително, посочените в чл.167, ал.2 ЗЗД реквизити на договора
за ипотека имат задължителен характер, предвид осигурената чрез нормата защита
на правната сигурност, но от императивния характер на разпоредбата, не следва
правен извод, че признаците за индивидуализация на обезпеченото вземане са изчерпателни, а не минимално определени (Решение № 140/10.09.2012 г. по т.д.№ 329/2010
г. На ВКС, II т.о.). В случая, договорът за ипотека съдържа необходимите реквизити по
чл.167, ал.2 ЗЗД и вземането е определено по начин, който позволява
отъждествяването му и основанието му, поради което съдът намира доводите на
въззивника за нищожност са неоснователни. А обстоятелството, че впоследствие договорът
за кредит е бил изменен с допълнителни анекси, на
което
ищецът основава твърденията си за липса на тъждественост, не обосноват
нарушение на чл.170 ЗЗД, както правилно е приел и районния съд.
Последващите промени на дълга не водят
до нищожност на учредената ипотека с оглед разпоредбата на чл.174 ЗЗД, съгласно която
ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в
него, като обезпечава и лихвите, ако то е лихвоносно, както и разноските за
учредяване и подновяване на ипотеката, съдебните разноски и разноските по
изпълнението. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, с която районният
съд се е съобразил. Освен това, както правилно е приел и
НРС, с нарочна нотариално заверена декларация ищецът е заявил изричното си
съгласие процесната договорна ипотека да продължи да обезпечава вземането на банката, съгласно предоговорените условия
с Анекс № 8/31.01.2013 г.
и новосформирания
с него дълг,
поради което липсва твърдяното основание за нищожност по чл.170 вр. чл.167, ал.2 ЗЗД.
Ето защо, този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради
което въззивната жалба в тази част е неоснователна, а решението следва да се
потвърди.
По отношение на евентуалния иск по чл.26, ал.1, вр. чл.170, вр. чл.167,
ал.2
ЗЗД: Съдът не споделя и възраженията на
въззивника за липса на яснота на обезпеченото вземане. Същите са обосновани с
твърдяното по-горе несъответствие между обезпеченото вземане в ипотечния
договор и това в договора за кредит, поради посочването му в единия договор
като „част“, а в другия – като „втория транш“. За тези доводи са валидни
изложените вече съображения от съда относно иска за нищожност поради липса на
тъждество на вземането, поради което не следва отново да ги преповтаря.
Допълнително следва да се посочи, че отразяването в ипотечния договор на
вземането като „част от предоставения банков кредит, в размер на
1 000 000 евро, заедно с договорната и наказателна лихви, неустойките
и разноските по принудително изпълнение“, по никакъв начин не внася неяснота по
въпроса кое е обезпеченото вземане и по кой договор за кредит с оглед описаните
в т.І от нотариалния акт условия по кредита относно размера, на отпуснатия
заем, падеж, лихви и неустойки. Както бе посочено по-горе, съдържанието на
ипотечния договор не буди никакво съмнение коя е обезпечената част от банковия
кредит в размер на 1 000 000 евро, щом като към момента на сключване
на ипотеката единствената необезпечена част е именно втория транш в същия
размер и в договора за кредит изрично е посочено, че ипотеката ще се учреди с
материален интерес именно в посочения размер. В този смисъл не е налице
твърдяния от въззивника порок в съдържанието на ипотечния договор и не е налице
противоречие с нормата на чл.167 ЗЗД.
Неоснователно е и възражението във въззивната жалба, че
посочените в ипотечния договор лихви за забава, такси, разноски, неустойки и др.,
са били известни на ответниците и е следвало да бъдат описани в договора, което
водело до непълно описание на обезпеченото вземане и до нищожност на ипотеката.
По логиката на въззивника следва да се приеме, че след като тези вземания са
били известни на ответниците, то същите са били известни и на ищцовото
дружество като страна по договора за кредит и по договора за ипотека, поради
което е нелогично същият да навежда възражения на нищожност на това основание.
Отделно от това, следва да се има предвид, че по отношение на лихви, такси,
неустойки, разноски и т.н. договорната ипотеката се учредява за бъдещи
вземания, които няма как да бъдат посочени в точен размер, предвид
обстоятелството, че дължимостта им е поставена в зависимост от неизпълнението
на задълженията по договора за кредит, както правилно е приел и районния съд. В
случая, процесният ипотечен договор има необходимото съдържание по чл.167, ал.2 ЗЗД и посочването в абсолютен размер на стойността на така обезпечените
вземания не следва да се извежда до крайност като задължителна формална
предпоставка за действителност на ипотеката, доколкото в т.І от нотариалния акт
е посочен начина на определяне на лихвите и неустойките, т.е. същите са в
определяем размер и не е налице неяснота относно обезпеченото вземане. Ето
защо, изложените в този смисъл възражения на въззивника са неоснователни, а
решението като правилно следва да се потвърди в тази част.
По отношение на евентуалния иск по чл.42, ал.2 ЗЗД: Исковата претенция е обоснована с ненадлежна представителна
власт на пълномощника при сключването на ипотеката, в частност – превишаване на
обема на представителната власт. В тази връзка, районният съд правилно е
квалифицирал иска за недействителност на сделката по чл.42, ал.2 ЗЗД, а не за
нищожност поради липса на съгласие по чл.26, ал.2 ЗЗД, както неправилно се
счита от ищеца. Договорът сключен при липса на представителна власт, респ.
превишаване на обема на дадените права, не е нищожен, а е относително
недействителен, тъй като правните действия, извършени от лице без
представителна власт могат да бъдат потвърдени от представлявания, т.е. налице
е висяща недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето, от чието
име е сключена. Поради това, с оглед твърденията в исковата молба, районния съд
правилно е определил правното основание на настоящата искова претенция по
чл.42, ал.2 ЗЗД.
В случая, не е налице превишаване на обема на
представителната власт на пълномощника Филопова, нито е налице порок в
упълномощаванет, на които ищецът се позовава в исковата си молба и във
въззивната жалба. Правилни са изводите на районния съд, че липсва различие между
използвания в пълномощното термин „транш“ и термина „част“ в текста на
нотариалния акт за договорна ипотека, като БОС намира за неоснователни
изложените в този смисъл оплаквания от въззивника. Пълномощникът Ф. е
упълномощена от управителя на ищцовото дружество и собственик на процесния УПИ
да представлява дружеството пред нотариуса и навсякъде, където е необходимо във
връзка с учредяване и подписване на договорна ипотека в полза на
банката-кредитор, за обезпечаване на втория транш по вземането на банката по
договора за кредит, в размер на 1 000 000 евро при посочения лихвен
процент, наказателна надбавка при просрочие на главницата и неустойка при
просрочие на лихвите, и при другите условия на договора за банков кредит. Както
бе посочено по-горе, несъмнено е, че към момента на сключване на договорната
ипотека общата сума по кредита от 2 500 000 евро е следвало да се
върне на два транша и е напълно ясно, че сумата от втория транш в размер от
1 000 0000 евро представлява част от цялата дължима сума по кредита, поради
което не буди никакво съмнение, че именно този втори транш, представляващ част
от банковия кредит е обезпечен с процесната ипотека. В този смисъл, съдът
намира, че не е налице разлика между волята на упълномощителя и волята,
изразена в ипотечния договор, тъй като ищецът е бил съвсем наясно, че към
момента на сключване на ипотеката единствената необезпечена част е именно
втория транш в същия размер и в договора за кредит изрично е посочено, че
ипотеката ще се учреди с материален интерес именно в посочения размер. Този
извод на съда се потвърждава и от безспорния факт, че към момента на
упълномощаването упълномощителят Ангел Николов Батаклиев е бил едновременно
представляващ всички задължени лица по договора за кредит – кредитополучателя и
двамата съдлъжници, като в това си качество същият е в известност с
постигнатите договорки, поради което не може да се приеме, че съществува
съмнение във волята и намерението му на обезпечи „втория транш“ от
1 000 000 евро, но не и част от вземането на банката в размер на
1 000 000 евро, която част към момента на ипотеката всъщност е именно
втория транш. Поради това не може да се приеме и твърдяното във въззивната
жалба превишаване на обема на представителната власт на пълномощника, което
води до извод за неоснователност на исковата претенция.
Отделно от
горното, дори и да се приеме, че е налице несъответствие между волята на
упълномощителя и изразената такава от пълномощника, предявеният иск пак е
неоснователен, тъй като в случая е налице потвърждаване на сделката от ищеца.
Както бе посочено, в хипотезата на чл.42, ал.2 ЗЗД е налице висяща недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето,
от чието име е сключена. По делото е безспорно, че с нотариално заверена
декларация с рег.№ 916/18.02.2013 г. (л.198) Ангел Батаклиев в качеството си на
управител на „Никан Лайн Груп” ООД и на „Никан Лайн” ООД е декларирал
изрично съгласие от името на двете дружества учредената от тях договорна
ипотека с Нотариален акт № ***, том *, рег.№ ***, дело № ***/20** г. да
продължи да обезпечава вземането на банката, съгласно предоговорените условия по
Договор за банков кредит № 1174/27.12.2007 г. с Анекс № 8/31.01.2013 г.
Следователно, дори и да е имало някакъв порок в представителната власт при
учредяването на договорната ипотека, с посочената декралация ищецът е заявил
изричното си съгласие с нея, поради което въззивният съд цени тези изявления на упълномощителя
като потвърждение от негова страна на действията пълномощника по сделката по
смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД. Ето защо, не е налице твърдяната недействителност
на договорната ипотека и предявеният иск е неоснователен, поради което следва
да бъде отхвърлен. Изложените от въззивника възражения са неоснователни, а
решението на НРС е като правилно в тази част.
С оглед изложените съображения и поради
съвпадане изцяло на изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и направените от страните
искания по чл.78 ГПК, съдът намира, че на въззивника не му се следват направените пред
настоящата инстанция разноски, поради което искането му за присъждането на
такива е неоснователно. На основание чл.78, ал.3 ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна „Транс Сити“ АД /в
несъстоятелност/ сумата от 765лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, видно от представения договор за правна защита и
съдействие, а на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.23 НЗПП
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна „Общинска банка“ АД сумата
от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 41/26.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 416/2018
г. по описа на РС – Несебър.
ОСЪЖДА „Никан Лайн Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пирдоп, ул.“Сергей Румянцев” № 1,
да заплати на „Общинска банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Врабча”
№ 6, сумата от 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство пред БОС, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.23 НЗПП.
ОСЪЖДА „Никан Лайн Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пирдоп, ул.“Сергей Румянцев” № 1,
да заплати на „Транс Сити” АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано от
синдика Димитър Валентинов Богданов, с адрес в гр.С., ул.»Х. Б.” № *,
сумата от 765 лв. за направени във
въззивното производство пред БОС разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.