РЕШЕНИЕ
№ 1309
гр. Варна, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110106441 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от П. Р. Д. срещу Д. АС. ЗГ., осъдителни
искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми:
-сумата от 10 000 главница по договор за заем от 05.12.2020 г. ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
-сумата от 350,00 лв. – уговорена в договор за заем от 23.06.2020 г. неустойка за
забава върху главница в размер на 6500 лв., която главница е уговорена в договора за заем
от 23.06.2020 г., прекратен с договор за заем от 05.12.2020 г.
-сумата от 525,00 лв.- неустойка за забава съгласно чл.9 от договор за заем от
05.12.2020 г.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор на 05.12.2020 г., с който
последният се задължил да му заплати сумата от общо 10875 лв. – 10350 лв. дължима
съгласно чл.2 от договора и сумата от 525,00 лв.- неустойка, дължима съгласно чл.9 от
договора. В исковата молба се излага, че през м.май и м.юни 2020 г. ищецът предоставил на
ответника в заем парични суми в общ размер на 10000 лв. чрез банкови преводи – на
22.05.2020 г. сума в размер на 1200 лв., на 29.05.2020 г. сума от 800 лв., на 11.06.2020 г.
сума в размер на 1500 лв. и на 24.06.2020 г. сумата в размер на 6500 лв., като само за
последната бил сключен договор за заем от 23.06.2020 г., в който бил уговорен срок за
връщане до 30.06.2020 г.и дължимостта на неустойка за забава в размер на 0,5% на ден
върху дължимата сума, но не повече от 350 лв. Ищецът сочи, че тъй като сумите не били
върнати и по негово искане на 05.12.2020 г. чрез системата за отдалечено подписване „***“
подписали договор, в който посочили всички дължими суми – 10000 лв. главница, 350 лв.
неустойка по договора от 23.06.2020 г. и 525 лв. – неустойка по договора, дължима ако
сумите не се върнат до 16.02.2021 г. Предвид изложеното се иска уважаване на предявените
искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначение му особен представител е
депозирал отговор на исковата молба, с който поддържа, че предявените искове са
неоснователни. Оспорва се представените от ищеца договори от 23.06.2020 г. и 05.12.2020 г.
да са подписвани от ответника. Оспорва се сочените от ищеца суми да са получени от
ответника, както и че посочената в представените платежни нареждания банкова сметка е на
1
З.. На следващо място се оспорва сумите преведени на 22.05.2020 г. / 1200 лв./ 29.05.2020 г. /
800 лв,/ и на 29.05.2020 г. / 1500 лв./ да са предоставяни под формата на заем, като
преводните нареждания за тях не удостоверяват, че те са предоставени именно като заем.
Навежда се възражение за нищожност на чл.11 от договора от 23.06.2020 г. и чл.9 от
договора от 05.12.2020 г. предвиждащи заплащането на неустойка, тъй като същите
противоречат на добрите нрави, а ако се приеме, че клаузите са действително се поддържа,
че уговорените с тях неустойки са прекомерни. Иска се отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл.92
ЗЗД.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва: по иска по чл.240 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: сключения между него и ответника договор за паричен
заем на сумата от общо 10000 лв.; обстоятелството, че е дал сумата на ответника; както и че
е настъпил падежът на изпълнението на задължението на ответника за връщане на заетата
сума.
По иска по чл.92 ЗЗД: ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване следното: че между него и ответника съществува валидно облигационно
правоотношение по договор за заем от 05.12.2020 г., че в него е валидно договорено
ответникът да плати неустойка на ищеца в претендирания размер, в случай на забавено
изпълнение.
Ответникът следва да докаже, че бил изправна страна по договора или че е заплатил
задължението. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните суми
От фактическа страна:
Към исковата молба са представени 4 бр. потвърждения за плащане от „П**** видно
от които от наредителя П.Д. на получател с банкова сметка ***са преведени следните
парични суми: 1200 лв. на 22.05.2020 с основание „здраве да е“, 800 лв. на 29.05.2020 г. с
основание „захранване“, 1500 лв. на 11.06.2020 г. с основание „захранване‘ и 6500 лв., на
24.06.2020 г. с основание за плащане „договор за паричен заем от 23.06.2020 г.“.
От ищеца е представен договор за паричен заем от 23.06.2020 г., чрез система за
отдалечено подписване ***, сключен между страните в настоящото производство, подписан
с електронен подпис от тях, в който е уговорено заемодателя / П.Д./ да предаде на заемателя
/Д.З./ сумата от 650 лв. на 23.06.2020 г. по банков път по сметка ***, а заемателят се е
задължил да върне сумата до 30.06.2020 г. по банков път по сметка на която ищецът е
титуляр с номер ***. В чл.11 от договора е уговорено задължения за неустойка, дължима от
заемателя в размер на 0,5% от заемната сума за всеки просрочен ден, но не повече от 350 лв.
От представен договор за паричен заем от 05.12.2020 г., чрез система за отдалечено
подписване ***, сключен между страните се установява, че ищецът като заемодател е предал
на ответника като заемател общо сумата от 10350 лв., както е описани в т.2 от договора, а
именно: на 24.05.2020 г.-12000 лв.-приятелски заем без договор /пратена на 22.05.2020 г./, на
29.05.2020 г.-800 лв.- приятелски заем без договор, на 11.06.2020 г.-1500 лв.-приятелски
заем без договор, на 24.06.2020 г.- 6500 лв.- паричен заем от 23.06.2020 г. и 350 лв.- лихва
по договор за паричен заем от 23.06.2020 г. Посочено е, че предаването на сумите е
извършено по банкова сметка с титуляр Д.З. с номер ****. Заемателят се е задължил да
върне сумата до 20.01.2021 г. В чл.9 от договора е уговорена дължимостта на неустойка в
размер на 0,5% от заемната сума за всеки просрочен ден, но не повече от 525 лв. В т.9.2 от
договора са посочи ел. адреси за комуникация за страните- за заемодателя- *** а за
заемателя – **** В т.13 от договора е посочено, че с подписването му се прекратява
договора за заем от 23.06.2020 г. на стойност 6500 лв., която сума е описана като задължение
в договора от 05.12.2020 г.
В хода на първото съдебно заседание двата електронни документа - посочените
договори за заем са представени в оригинал на електронен носител и съдът е извършил
констатация за тяхната идентичност с наличните по делото преписи.
По делото е представено ел. писмо, изпратено от*** до **** на 02.02.2021 г., в който
се съдържа покана за доброволно изпълнение на задължението. Представен е и отговор на
2
това писмо от ел. адрес ***, в което се сочи, че заемателят ще върне парите, като от м. март
2021 г. ще бъдат връщани пари по сметка на ищеца.
С оглед направените от представителя на ответника оспорвания е открито
производство по чл.193 ГПК за оспорване истинността на ел. подписи, положени за
ответника Д.З. в договорите за заем от 23.06.2020 г. и 05.12.2020 г. , във връзка с което е
допуснато изготвянето на съдебно –техническа експертиза /СТЕ/. От изслушаното и прието
по делото заключение на СТЕ се установява, че ответникът Д.З. е създател и титуляр на
електронния подпис, използван в двата договора за заем. Разяснено е при изслушването на
вещото лице, че при валидацията на подписа е установено, че ответникът е спазил стъпките
за регистрация на валиден ел. подпис, с който са подписани процесните документи. Сочи се,
че валидацията на подписа включва отговор на въпросите кой, кога и какво е подписал.
Системата за отдалечено подписване „***“ работи в атоматичен режим по смисъла на
чл.18а от ЗЕДЕУУ, за което е обяснено, че се изразява в визуализиране на изображението на
подписа в дялната лява част на документа, т.е извършения подпис се извлича, за да се
визуализира автоматично при успешно подписване с посочване на пин кода, даден на
потребителя. Заключено е, че положените електронни подписи в двата договора за заем са
квалифицирани ел. подписа по своята характеристика – предоставени са от доставчик на
доверителна услуга и могат да се валидират при необходимост, ползващ кодиращи
алгоритми и двойка ключове-публичен и частен.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Фактическият състав на договора за заем, се състои от няколко елемента, които
следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем
сума - съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа, реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия
състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да
бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената
тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за
заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Договорът за заем за потребление е реален – за да породи правните си последици не е
достатъчно да са налице само насрещните волеизявления на страните, заемодател и
заемател. Във фактическия състав на сделката се включват още и действията по
фактическото предаване на парите или вещите, които са предпоставка за пораждане на
правните му последици.
Съдът намира, че от събраните доказателства се установява, че между страните са
сключени два договора за заем – от 23.06.2020 г. и 05.12.2020 г., в които ясно са посочени
размерите на сумите, предмет на договора и падежа, на който те следва да се върнат от
заемателя – ответник. От ответната страна е направено възражение, че договорите не са
подписвани от него, което възражение обаче остана недоказано, с оглед приетата СТЕ по
делото.
Фактът, че договорите са съставени и подписани като електронни документи,
обуславя специфика в полагането на подписа в тях, като волеизявление за сключване на
договора. От приетата по делото експертиза, чийто обект на изследване е било дали
оспорените електронни подписи са автентични, т.е. дали автор на документа е соченото в
него лице, се установява, че ответникът е създател и титуляр на електронния подпис,
използван в двата договора. Вещото лице е посочило, че поставените в двата договора
подписи са квалифицирани такива на доставчик на удостоверителни услуги „***“ / по
смисъла на чл.3, т.20 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
И НА СЪВЕТ от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО/, а съгласно чл.19 ал.3 ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани
удостоверителни услуги по смисъла на чл. 3, т. 20 от Регламент (ЕС) № 910/2014 е лице,
осъществяващо публични функции, т.е. удостоверяванията, които извършва се ползват със
3
силата на официален документ. Вещото лице е разяснило, че за да се издаде ел. подпис от
„***“ се преминава през процедура на регистрация и валидация на титуляра на електронния
подпис, т.е. физическото свързване на конкретното лице с издадения КЕП, която процедура
включва сканирането на документ за самоличност, лицево разпознаване и/или видео връзка
с оператор, едва след което се издава КЕП, а той се ползва само с индивидуална парола,
известна само на ползвателя на услугата. При така приложимата нормативна уредба за
дейността на доставчиците на удостоверителни услуги и извършваните от тях дейности
предшестващи издаването на КЕП, както и констатациите на вещото лице, за успешна
валидация на оспорвания подпис като принадлежащ на Д.З., съдът намира, че по делото се
установява, че последният е подписал с КЕП оспорените два договора.
Следва да се посочи, че съгласно чл.18а, ал.1, т.1 от ЗЕДЕУУ лицето, посочено като
титуляр на електронен подпис, създател на електронен печат и изпращач на данни при
електронна препоръчана поща, не може да оспори авторството, титулярството, създаването и
изпращането спрямо адресата/получателя, когато създаденият от лицето електронен
документ е отправен чрез информационна система, предназначена да работи в автоматичен
режим. Съдът служебно е формулирал въпрос към вещото лице дали системата за
отдалечено подписване на „***“ е система, което работи в автоматичен режим по смисъла
на чл.18а от ЗЕДЕУУ, като отговорът на вещото лице е положителен. Доколкото ответникът
е посочен като титуляр не ел. подпис и електронния документ е отправен чрез система
работеща в автоматичен режим на действия, З. не може да оспорва авторството на подписа,
като съдът обсъди това възражение доколкото автоматични режим на системата е установен
в хода на настоящото производство.
При изложеното, съдът намира за доказано, че двата договора за заем – от 23.06.2020
г. и 05.12.2020 г. са подписани от ответника. Същите съдържат съществените за един
договор за заем уговорки – размер на сумата, начин на предаване, задължения за връщане,
поради което възражението на ответника, че сумите не са предадени като заем са
неоснователни. Действително в представените в от ищеца платежни нареждания като
основание за предаване на сумите не е посочено „заем“, но последващо изразената воля на
страните за сключване именно такъв договор и предаването на сумите от общо 10000 лв. в
негово изпълнение е ясно изразена в електронните документи.
В двата договора подписани с КЕП от ответника е посочена неговата банкова сметка,
по която е уговорено да се предадат сумите, която отговаря на сметката по която са
направени преводите от 24.05.2020 г.-12000 лв.; на 29.05.2020 г.-800 лв., на 11.06.2020 г.-
1500 лв., на 24.06.2020 г.- 6500 лв., поради което недоказани остават възраженията на
ответната страна, че не е получила сумите по заема и не е титуляр на банковата сметка, по
която сумите са превеждани. В тази връзка съдът следва да отбележи, че в подписания
между страните договор от 05.12.2020 г. са посочени ел. адреси за комуникация, като от
изходящото от посочения за ответника ел. адрес съобщение от 02.02.2021 г. се установява,
че той не оспорва, че е получил процесните суми за главница и е поел задължения да ги
върне, за което е посочил срок в който ще го стори. Това изявление на ответника
представлява признание на неизгоден за него факт- получаване на сумите по договор за
заем, който не е изпълнил в предоставения му срок.
При изложеното съдът намира, че по делото се установяват всички елементи от
фактическия състав доказването на който е необходим за уважаване на иска за връщане на
дадената в заем главница 10 000 главница по договор за заем от 05.12.2020 г. ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По отношение на иска по чл.92 ЗЗД.
Съдът намира, че възраженията на ответника за противоречието със закона и добрите
нрави и евентуално прекомерност на процесните договорни мораторни неустойки е
неоснователно.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 92 ЗЗД,
задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на това договорно
задължение, което тя обезпечава и обезщетява, следователно субект на това задължение е
неизправната страна по договора. Страните са свободни да уговарят различни последици от
поведението си при сключването на всеки договор, както и от неизпълнението на всяко
отделно поето задължение по него, като единственото ограничение при договорната
4
неустойка е да се съобразяват повелителните норми на закона и добрите нрави (в този
смисъл решение № 23 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 1740/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о.).
Според чл. 92, ал.2 ЗЗД, приложима към процесното облигационно правоотношение
между физически лица, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените
вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали
нейния размер. Прекомерността на договорната неустойка се преценява като се изхожда от
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна (наказателна) функции, като
договореният размер се съотнася с действителните вреди към момента на договорното
неизпълнение, при съобразяване и със специфични конкретни критерии за конкретния
случай, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена.
Процесните договорни неустойки са мораторни и са за неизпълнение на парично
задължение по договор за паричен заем. Размерът на неустойката за забава за връщане на
сумата от 6500 лв. в срок до 30.06.2020г., уговорена в чл.11 договора от 23.06.2020 г. е в
размер на 0,5% от заемната сума за всеки просрочен ден, но не повече от 350 лв., т.е.
уговорен абсолютен размер, който независимо от продължителността на забавата не може да
бъде надхвърлен. В договора от 05.12.2020 г., с който е дадена възможност за връщане на
заемната сума до 20.01.2021 г. е уговорена неустойка в размер на 0.5% от заемната сумата за
всеки просрочен ден, но не повече от 525 лв.
Така уговорената неустойка, която по същността си е предвидена за неизълнение на
едно и също задължение – връщане на сумата от 10000 лв., но в различни срокове, следва да
се бъде преценявана за съотвествие с добрите нрави в своята цялост, т.е. за общата сума от
875 лв. Така уговорената мораторна неустойка според настоящият състав не надхвърля
присъщите функции, вкл. наказателната такава, съобразена е с пълното неизпълнение на
процесното парично задължение, като не надвишава размера на действителните вреди,
съизмеряващи се при забавено изпълнение на парично задължение със законната лихва
/която съгласно чл.86 ЗЗД се определя от МС, а с ПМС № 100 от 29.05.2012 г. е прието, че
размерът на законната лихва за просрочени задължения в левове е равен на основния лихвен
процент, обявен от БНБ, плюс 10 процента/ при съобразяване с обстоятелството, че забавата
на длъжника продължава и към настоящия момент. При това положение, тя не накърнява
нито императивни правни норми, нито добрите нрави и не се явява прекомерна. Исковете за
заплащане на неустойки в общ размер на 875,00 лв. следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. Ищецът е доказал
заплащането на 470 лв.- държавна такса /л.4 и л.25/, 300 лв.- депозит за особен представител
на ответника / л.45/ и 830 лв.- адвокатско възнаграждение / л.85/. Д.З. следва да бъде осъден
да заплати на П.Д. сумата от 1600 лв.- разноски в съдебното производство.
Доколкото особения представител на ответника, по чието искане по делото е
допусната съдебно-техническа експертиза, не дължи разноски за експертизата, тъй като
упражнява права ответника, а не свои лични, а възнаграждението на вещото лице е
заплатено от бюджета на съда, с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд-Варна, в полза на бюджета, сумата от 350 лв.-разноски за
възнаграждение на вещото лице.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. АС. ЗГ., ЕГН: **********, адрес: гр. С****да заплати на П. Р. Д.,
ЕГН:**********, съдебен адрес: гр.***, на основание чл. 240 ЗЗД и чл.92 ЗЗД следните
суми:
-сумата от 10 000 лв.- главница по договор за заем от 05.12.2020 г. ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
-сумата от 350,00 лв. – уговорена в договор за заем от 23.06.2020 г. неустойка за
забава върху главница в размер на 6500 лв., която главница е уговорена в договора за заем
5
от 23.06.2020 г., прекратен с договор за заем от 05.12.2020 г.
-сумата от 525,00 лв.- неустойка за забава съгласно чл.9 от договор за заем от
05.12.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. АС. ЗГ., ЕГН: **********, адрес: ***,
*** да заплати на П. Р. Д., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр.*** сумата от 1600,00 лв. -
разноски в съдебното производство.
ОСЪЖДА, Д. АС. ЗГ., ЕГН: **********, адрес: гр. *** да заплати по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 350,00 лв. - възнаграждение на вещото лице по съдебно-
техническа експертиза, заплатено от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6