Решение по дело №253/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е 296

 

гр. Пазарджик, 16.09.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на девети септември………..……………………………

през две хиляди и деветнадесета година....................... в  състав:

 

                                Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                       Членове:  МАРИАНА ДИМИТРОВА                                                                          ЕЛИ КАМЕНОВА

 

при секретаря Катя Кентова........…......…… .и в присъствието на

прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова..…..….в. гр. дело № 253 по описа

за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 849/30.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1238/2016 г. Пещерският районен съд е обявил за окончателен разделителен протокол по гр. дело № 1238/2016 година по описа на Пещерският районен съд, съгласно който:

 

В дял І-ви се поставя следния имот: самостоятелен обект в СГРАДА с идентификатор № 02837.501.629.1 по КК КР на гр.Б., с адрес ул. “А.“ № 130 - източна половина, на два етажа, първи надземен етаж – 80,34 кв., втори надземен етаж – 82,75 кв.м., разгъната застроена площ от 163.09 кв.м. и използваем таван от 71.79 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор № 02837.501.629 ,цялото от 266 кв.м. на стойност от 5 320 лева. За този дял е предвидено преустройство на стойност от 2 237,47 лева

         Общата стойност на имота е 44 000лв.

 

В дял ІІ-ри се поставя следния имот : самостоятелен обект в СГРАДА с идентификатор №02837.501.629.1 по КК КР на гр.Б., с адрес ул. “А.“ № 130 – западна половина, на два етажа, първи надземен етаж – 80,34 кв., втори надземен етаж – 82,75 кв.м., разгъната застроена площ от 163.09 кв.м. и използваем таван от 71.79 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от дворното място , представляващо поземлен имот с идентификатор № 02837.501.629 ,цялото от 266 кв.м. на стойност от 5 320 лева. Преустройството за този дял е на стойност от 420,88 лева.

         Общата стойност на имота е 50 560 лв.

 

Постановил е, че за уравняване на дяловете дял II следва да плати на дял I сумата от 5 096.59 лева.

Против така постановеното решение в законният срок е постъпила въззивна жалба от А. и Ц. К., чрез пълномощника им адв. Д., с оплакване за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че е трябвало делбата да бъде извършена по реда на възлагането, тъй като в половината, в която живеят жалбоподателите, били извършени множество подобрения, които не били отчетени от съда, а това правело тегленето на жребий много неудобно поради вероятността онази половина, в която жалбоподателите били направили подобренията, да бъде възложена на другите съделители.

Твърди се на първо място, че докладът по делото е непълен и неточен, тъй като не било указано на страните, че следва да докажат кой коя част на сградата използва и какви подобрения са направени. Във връзка с това е поискано да бъдат приети представени по делото писмени доказателства, които обаче РС е счел за преклудиран. Поискано е да бъдат допуснати до разпит и свидетели. Твърди се, че тези доказателства установяват по категоричен начин, че имотът, поставен в дял II-ри, се владее и ползва от А. и Ц. К., които били направили в него значителни подобрения.

Прави се анализ на приетата по делото експертиза като се твърди, че е пресъздадена буквалното в обжалваното решение. Прави се анализ и на събраните гласни доказателства, като крайният извод е, че РС неправилно е постановил делбата да се извърши чрез теглене на жребий, вместо съдът да възложи двата дяла на страните така, както се ползват към момента и съгласно извършените подобрения.

В тази връзка искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което делбата да бъде извършена по метода на възлагането.

Претендират се сторените за двете инстанции разноски.

В законният срок е постъпил писмен отговор от Х.К. и А.К., чрез пълномощника им адв. Д., с искане решението на РС да бъде потвърдено. Поддържа се, че по отношение на делбения имот не са налице условията на чл. 353 от ГПК, тъй като дяловете са два, съделителите претендират имотите да се разделят на два равни дяла с равна стойност и тегленето на жребии не е невъзможно или неудобно. Изложени са съображения против твърденията във въззивната жалба. Оспорва се искането за събиране на доказателства.

С Определение от 17.04.2019 год. съдебният състав е преценил, че искането за приемане на писмените доказателства и назначаването на техническа експертиза са основателни, поради което е приел доказателствата, представени пред РС на 28.12.2017 г. и на 17.01.2018 г., и е допуснал да се извърши СТЕ с поставени задачи да отговори на въпроса дали в имота са извършвани подобрения и ако това е така, да преизчисли пазарната стойност на всеки дял и на целия имот. Оставено е без уважение искането за разпит на свидетели.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид изложеното в съдебно заседание мнение и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

С влязло в сила решение № 290 от 04.05.2017 г., постановено по гр.д. № 1238/2016 г. по описа на Пещерския районен съд, е допусната съдебна делба между Х.Г.К. и А.А.К., двамата с постоянен адрес ***, от една страна и А.Г.К. и Ц.Д.К.,*** – от друга страна, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 02837.501.629 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., общ. Б., обл. Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-10/12.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица на поземлен имот № 15-339389- 13.07.2016 г., изд. от СГКК Пазарджик, с адрес на поземления имот: гр.Б. 4580, ул. "А." № 130 , площ: 266 кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 629, квартал: 60, съседи: 02837.501.628, 02837.501.9630', 02837.501.630, 02837.501.621, ведно с еднофамилна жилищна СГРАДА с идентификатор № 02837.501.629.1 на два етажа със застроена площ 161 кв.м. Правата на съделителите са, както следва: за ищците Х.Г.К. и А.А.К. – общо ½ ид.ч.в режим на СИО, за ответниците А.Г.К. и Ц.Д.К. - общо ½ идч.в режим на СИО.

С Определение № 459 от 09.11.2018 година е съставен проект за разделителен протокол на допуснатите до делба имоти съобразно заключението на вещото лице, прието в с.з., срещу който проект съделителите Х.Г.К. и А.А.К., не правят възражения и не сочат доказателства. Съделителите А.Г.К. и Ц.Д.К. чрез своя процесуален пълномощник възразяват по отношение на способа за прекратяване на съсобствеността, а именно претендират делбата да не се извършва теглене на жребие, а съдът да извърши разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, като претендират да им бъде възложен дял II, като аргумент за това посочиха установеното трайно фактическо положение между съделителите.

За изясняване на спора от фактическа страна пред въззивния съд е допусната и изслушана повторна техническа експертиза, от която се установява, че в западната половина на процесната жилищна сграда са изпълнени множество СМР, описани от вещото лице в 31 пункта с посочена стойност, които са подобрили обитаването й. Вещото лице е посочило, че са изпълнени подови настилки от ламинат и теракот; поставена е дървена ламперия на таваните на втория етаж, на който била обособена и изпълнена баня с тоалетна; сменена е част от дограмата – врати и прозорци от ПВЦ; в хола на втория етаж е изпълнена камина; на първия етаж са преградени и обособени две помещения за тоалетна и килер; изпълнена е и отоплителна инсталация с камина с водна риза, като се прокарани медни тръби и са поставени радиатори. В п.15 и 17 от таблицата, в която са описани СМР, вещото лице е посочило изпълнение на преградна стена от гипсокартон на първия етаж и съответно нейната шпакловка, които според заключението са изпълнени през 2015 г. Вещото лице е посочило, че жилищната сграда по този начин е реално разделена на две части – западна и източна, като между тях няма възможност за преминаване. Описаните по-горе подобрения са извършени само в западната половина на къщата, поради което тя е в значително по-добро състояние от източната половина. И двете части на сградата имат входове откъм улицата, като достъпът до втория етаж е посредством външни стълби в дворното място. Източната половина не била ремонтирана и е във вида, в който е построена, като покривът тече на пода в една от стаите на горния етаж. В резултат на това гредоредът е нарушен и се е образувал отвор, като течът създавал опасност за ползването стаята. Вещото лице е посочило, че общата пазарна стойност на целия имот е в размер на 104 942 лв., а стойността на ½ ид.ч. е в размер на 52 471 лв. Стойността на първи дял /източната половина/ е в размер на 46 737 лв., а стойността на втори дял /западната половина/ е в размер на 58 205 лв. или за уравнение на дяловете собствениците на втори дял трябва да заплатят на собствениците на първи дял 5 734 лв.

От приетите с определение № 194/17.04.2019 г. писмени доказателства, а и от разпита на свидетеля П. пред първата инстанция се установява, че реалното разделение на къщата на две части с преградна стена е станало след смъртта на праводателката С. Т. К., починала през април 2014 г., като вещото лице е посочило в своето заключение като година на изграждане 2015 г. Свидетелят П. обаче установява, че реалното разделяне на две части, макар и само с плътна завеса между частите, е станало приживе на родителите на Х. и А. К. и именно родителите поделили имота по начина, по който страните го ползват от тогава до настоящия момент: западната половина от къщата била предоставена на А.К., който заживял там със семейството си, а източната половина била предоставена на Х.К., който бил по-малкият от двамата братя и при когото съгласно традицията в гр.Б. родителите останали да живеят. Именно в източната половина живеела и майка им С.К. до своята смърт, а свидетелят П. бил този, който по молба на А.К. влязъл в източната половина на къщата и намерил баба С. паднала на леглото. Ключ за тази част имал свидетелят П., поради което и А.К. му се обадил, за да дойде и да отключи. Тъй като обаче баба С. била оставила ключа от вътрешната страна на бравата, свидетелят П. влязъл през прозореца. Свидетелят П. установява още, че Х. *** и през последните 15 години не го бил виждал изобщо; бил само на погребението на майка си, но в останалото време не се появявал в Б.. През цялото това време за къщата се грижел А.К..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Фактическото ползване на делбените обекти между съделителите е от значение при разпределянето по чл.353 от ГПК /чл.292 ГПК отм./, който способ се прилага, когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в ППВС № 7/1973 г. Съгласно т. 5 от това ППВС, чл.292 ГПК /отм./ е приложим, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни или същите са направили в някой от дяловете подобрения на значителна стойност; жребият е невъзможен и тогава, когато делбата се извършва по колена, или имотите се разпределят при групиране на съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял от всеки от съделителите. При разпределението съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и дяловете на съделителите, като по възможност на всеки от тях, респ. на група от съделители, се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. Това становище е възприето и в Решение № 91 от 20.06.2017 г. по гр. д. № 4198/2016 г., I г. о. ВКС и др.

В конкретния случай е безспорно установено от събраните по делото доказателства, че двете части на жилищната сграда се ползват трайно по следния начин: ищците ползват източната половина, а ответниците – западната половина. Безспорно е установено също така, че ответниците – жалбоподатели в настоящото производство, са извършили значителни подобрения в ползваната от тях половина от имота, които съществено са подобрили техния бит. Източната половина от друга страна не е поддържана и се намира във вида, в който е била построена. Нещо повече, покривът в тази част е компрометиран и е разрушил гредореда в една от стаите на втория етаж по такъв начин, че създава опасност за ползването.

Неоснователно е възражението, изразени от пълномощника на ответниците пред въззивната инстанция, че по делото нямало доказателства, от които да се направи категоричен извод, че именно жалбоподателите са извършили подобренията, поради което трябвало да се приеме, че те били извършени от праводателите на страните. Установява се от представения нот. акт №., т.І, н.д. № ../.. г., че родителите на А. и Х. К. са се разпоредили в тяхна полза чрез договор за покупко-продажба с процесния имот още на 29.07.1998 г. и собственици при равни права са станали страните по делото. Свидетелят П. установява, че открай време родителите на страните живеели в източната половина на имота при по-малкия си син и поради това за компенсация му дали и плевня с площ около 100 кв.м., която се намирала през улицата, а А. със своето семейство живеел в западната половина. Нещо повече, от 2015 г. двете части на къщата са реално разделени с преградна стена така, че между тях няма връзка и западната половина се ползва само от семейството на А.К.. Подобренията, описани в п.1, 14, 15, 16, 17, 18, 19 и 31 от заключението на в.л. Б., са изградени след 1998 г. и са на обща стойност 5240.32 лв., което представлява повече от половината от общата стойност на подобренията в размер на 9237.02 лв. Делото за делба е образувано пред 2016 г., а свидетелят П. установява, че Х.К. *** повече от 15 г., т.е. от около 2000 г., следователно няма как да е участвал в извършването на подобренията след 2000 г., при това само в западната половина, обитавана от семейството на брат му. При тези данни следва да се приеме, че подобренията, извършени след 2000 г., са дело на жалбоподателите, които продължават да ползват западната половина от къщата, като независимо от това зали законно или незаконно са изградили преградна стена между двете части на сградата, те ползват самостоятелно западната половина от имота, в която са извършени всички налични подобрения преди и след 1998 г. Липсват доказателства по делото, от които да е видно, че Х.К. или член на неговото семейство е инициирал каквито и да било подобрения в къщата, а що се отнася до аргумента, че след като подобренията са правени в съсобствен имот, то те са обща собственост, това правило ще намери израз в задължението на съсобственика, който ще придобие западната половина от имота, да заплати парично уравнение до размера на съсобствения дял на другия съделител.

Така направения анализ на доказателствата по делото дава основание на съда да приеме, че като е постановил делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, вместо което следва да бъде постановен нов, с който делбата да бъде извършена по реда на чл.353 от ГПК чрез възлагане.

По претенцията за разноските настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно трайната практика на ВКС /напр. Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о., ГК, Определение № 572 от 17.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о., Определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6919/2014 г., I г. о., ГК и др./ производството по съдебна делба е особено исково производство и процесуалните норми, които го уреждат, имат характера на специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес във всичките му форми. Съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, поради което предявяването на такъв иск не зависи пряко от поведението на другата страна. Отговорността на разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение на ответника, тъй като основанието за предявяване на иск за делба е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци, и ответници един спрямо друг, поради което законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им. Изложеното обаче се отнася само за производството пред първата инстанция. Когато се развие производство по въззивно или касационно обжалване, страните вече имат определено процесуално качество според позицията си в производството. Подадената жалба може да е основателна или неоснователна, т. е. зависи от поведението на страната, поради което се присъждат разноски по правилата на чл. 78 ГПК. В случая въззивното производство се е развило по жалба на А. и Ц. К. и тъй като въззивният съд приема въззивната жалба за основателна, в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените пред тази инстанция деловодни разноски, включващи адвокатско заплатени възнаграждение и държавна такса. Що се отнася до разноските за държавна такса пред първата инстанция и разноските за вещи лица, заплатени за двете инстанции, те трябва да бъдат поделени поравно между съделителите, тъй като дяловете им са равни. Разноските за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция всяка от страните трябва да понесе самостоятелно за своя сметка.

Разноските, сторени от страните в двете фази на делбата във връзка с допуснати и изслушани по делото експертизи са в общ размер на 800 лв. От тази сума 325 лв. са внесени Х. и А. К. и 475 лв. от А. и Ц. К., поради което Х. и А. К. следва да бъдат осъдени да заплатят на А. и Ц. К. сумата от 75 лв., представляваща дължимата част от сторените разноските за съдебните експертизи в двете фази.

По разноските пред настоящата инстанция:

Х. и А. К. следва да бъдат осъдени да заплатят на А. и Ц. К. сторените от тях разноски в общ размер на 2 145,60 лв., съгласно приложен списък по чл.80 ГПК, от които 945,60 лв. държавна такса и 1 200 лв. /по 600 лв. за всеки един от жалбоподателите/ – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата /ЗАдв./

Касае се за разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатно адвокатска помощ. Към списъците по чл.80 ГПК са приложени два броя договори за правна помощ и съдействие от 25.01.2019 г., сключени изрично при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. – за предоставяне на безплатна правна помощ, поради материална затрудненост. Уговарянето на безплатна адвокатска помощ е по волята на договарящите, а не въз основа на акт на съда, поради което редът и предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за изследване материалното положение на страната, на която е оказана такава, не са приложими, а разпоредбите на чл.38 ЗАдв не изискват клиентът да доказва към момента на договарянето наличие на някое от основанията за предоставяне на безплатна адвокатска помощ /в този смисъл - определение № 262/05.12.2018 г. по т.д. № 867/2018 г. на ВКС/.

При това положение неоснователно се явява възражението на ответната страна, че по делото не са представени доказателства за наличие на материална затрудненост по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. и адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено съгласно разпоредбата на чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на чл.7, ал.2 от цитираната наредба, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОТМЕНЯ решение № 849/30.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1238/2016 г. по описа на Пещерския районен съд, вместо което постановява:

         ВЪЗЛАГА на основание чл. 353 ГПК на Х.Г.К., ЕГН ********** и А.А.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, следните недвижими имоти:

         Самостоятелен обект в СГРАДА с идентификатор № 02837.501.629.1 по КК КР на гр.Б., с адрес ул. “А.“ № 130 - източна половина, на два етажа, първи надземен етаж – 80,34 кв., втори надземен етаж – 82,75 кв.м., разгъната застроена площ от 163.09 кв.м. и използваем таван от 71.79 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор № 02837.501.629, цялото от 266 кв.м. на стойност от 5 320 лева. Общата стойност на този дял е 46 737 лв. или с 5 734 лв. по-малко от стойността на дела на съделителите Х. и А. К..

         ВЪЗЛАГА на основание чл. 353 ГПК на А.Г.К., ЕГН ********** и Ц.Д.К., ЕГН **********,***, следните недвижими имоти:

         Самостоятелен обект в СГРАДА с идентификатор № 02837.501.629.1 по КК КР на гр.Б., с адрес ул. “А.“ № 130 – западна половина, на два етажа,   първи надземен етаж – 80,34 кв., втори надземен етаж – 82,75 кв.м., разгъната  застроена площ от 163.09 кв.м.  и използваем таван от 71.79 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор № 02837.501.629 ,цялото от 266 кв.м. на стойност от 5 320 лева. Общата стойност на този дял е 58 205 лв. или с 5 734 лв. повече от стойността на дела на съделителите А. и Ц. К..

         ОСЪЖДА А.Г.К., ЕГН ********** и Ц.Д.К., ЕГН **********,***, да заплатят на Х.Г.К., ЕГН ********** и А.А.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, за уравнение на дела парична сума в размер на 5 734 лв. /пет хиляди седемстотин тридесет и четири лева/, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила на настоящото решение до окончателното издължаване на сумата.

         ОСЪЖДА А.Г.К., ЕГН ********** и Ц.Д.К., ЕГН **********,***, да заплатят по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер на 2328.20 лв. /две хиляди триста двадесет и осем лева и 20 ст./.      

ОСЪЖДА Х.Г.К., ЕГН ********** и А.А.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, да заплатят по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер на 1869.48 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и девет лева и 48 ст./.

ОСЪЖДА Х.Г.К., ЕГН ********** и А.А.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, да заплатят на А.Г.К., ЕГН ********** и Ц.Д.К., ЕГН **********,***, сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща дължимата част от сторените разноските за съдебните експертизи в двете фази.

ОСЪЖДА Х.Г.К., ЕГН ********** и А.А.К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** да заплатят на А.Г.К., ЕГН ********** и Ц.Д.К., ЕГН **********,*** сумата от 2 145,60 лв. /две хиляди сто четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, че решението е изготвено.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: