О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………/…...05.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №792 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 274 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Предмет на разглеждане е частна
жалба, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег.№*********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ********* срещу
разпореждане №505/21.02.2019г., постановено
по ч.гр.дело №265/2019г. на ВРС, в частта, в
която съдът е оставил без уважение заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу длъжника А.Е.О., ЕГН **********, с адрес: ***, в частта
относно заплащане
на възнаградителна лихва в размер на сумата 1144.42 лв (хиляда сто четиридесет и четири лева, 42 ст.) за периода от 20.02.2018
г. до 20.08.2020 г. по договор за потребителски заем №PLUS-14533722 от
27.02.2017г.
Твърди
се в жалбата незаконосъобразност на разпореждането на съда в обжалваната част.
Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане и вместо това постановяване да
бъде издадена заповед за изпълнение и за тази сума ведно с присъждане
на сторените разноски за производството. Жалбоподателят излага, че в
производството по чл.410 ГПК съдът не извършва проверка относно съществуването
на вземането. Твърди се, че при изрично уговорена в договора възнаградителна
лихва, както е в настоящия случай, при просрочване на две или повече
погасителни вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия
му размер, вкл. всички предвидени в договора надбавки. Жалбоподателят излага, че
възнаградителната лихва е начислена от датата на първата пропусната
погасителна вноска до последната падежна дата и се дължи в полза на кредитора
на осн. чл.294, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ като цена, дължима за предоставянето и ползването
на паричната сума по кредита за определен срок. Според кредитора с настъпването на
предсрочната изискуемост на задължението за връщане на заетата сума настъпва
изискуемостта и на задължението за възнаградителна лихва.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима. Препис от
жалбата срещу отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК не подлежи на връчване на
насрещната страна съгласно чл.413, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №265/2019г. на Районен съд - Варна
е образувано по заявление на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, за
издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника А.Е.О., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Районният съд е
отхвърлил
заявлението за издаване на
заповед за незабавно
изпълнение по отношение на претендираната
сума за възнаградителна лихва, като е приел, че посоченият в заявлението период на начисляване на лихвата е с краен момент
след образуване на делото, който не е настъпил към настоящия момент.
Съгласно чл. 410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК - да съдържа пълна и ясна индивидуализация
на вземането, което се претендира, както и изложение на фактите, от които то се
извежда, която да даде възможност на длъжника да прецени дА.да възрази срещу
заповедта или не /в този смисъл е и т.2б от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г./. При преценка на процесното заявление съдът намира, че заявителят не е спазил
изискванията на чл. 127,
ал.1, т.4 ГПК, към които препраща текстът на чл. 410, ал.2 ГПК,
тоест липсва конкретизация относно размера на възнаградителната лихва, както
и на обстоятелствата, въз основа на които се претендира тя. Налице е непълнота
на заявлението, като кредиторът не е обосновал задължението за
плащане на възнаградителна лихва като основание, период и процент/размер.
Съобразно константната практика
на ВКС абсолютна процесуална
предпоставка по чл. 411, ал.
2, т. 1 ГПК за
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата
редовност от външна страна, която включва конкретно
изложение на обстоятелствата, на които се основава иска/ чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи
източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства,
които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в
степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу
заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането, което се отнася и за
случаите на обективно съединени искания в едно заявление /определение № 488 от 30.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 96/2010
г., II т. о., ТК, определение № 134 от 18.03.2009 г.
на ВКС по ч. т. д. № 120/2009 г., I т. о., ТК и др./ В процесното заявление
липсва изложение на фактите относно това вземане – условията и начина на формиране на възнаградителната
лихва, а сумата е посочена общо за периода до края на погасителния план.
Същевременно законът не поставя изискване за прилагане към заявлението по
образец на документите, на които се основава вземането на кредитора. При липса
на изискване за прилагане на договора нормите относно начина на формиране на
отделните компоненти от вноските следва да намерят отражение в заявлението. В
т.12 и т.14 заявителят е изложил обстоятелства само относно факта на спиране на
плащанията по договора на 20.02.2018г. и настъпване на
договорното условие за предсрочна изискуемост на 20.03.2018г., поради просрочие на
две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората неплатена вноска. Не са изложени обстоятелства относно начина на формиране на претенцията
за заплащане на възнаградителна лихва.
С оглед на изложеното съдът приема, че заявлението е нередовно в тази част и само на това основание следва
да бъде отхвърлено съгласно чл. 411,
ал.2, т.1 ГПК. В допълнение следва да се
отбележи, че претендирането на възнаградителна лихва за бъдещ период след
подаване на заявлението по чл.410 ГПК е недопустимо. Такава се дължи върху
ползваните пари по договора до настъпване на предсрочната изискуемост, след
което кредиторът има право да търси освен неиздължената главница и обезщетение
за забава, в размер на законната лихва. Поради липсата на конкретизация на това
вземане като процент, основание и период, съдът не може да се произнесе
служебно относно дължимостта на тази лихва до периода на подаване на
заявлението.
Поради достигане до идентични изводи с
тези на първоинстанционния
съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложените
мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№505/21.02.2019г., постановено по ч.гр.дело №265/2019г. на ВРС, в частта, в
която съдът е оставил без уважение заявлението на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ********* за издаване на
заповед по чл.410 ГПК срещу длъжника Али Е.О., ЕГН **********, с адрес: ***, в частта
относно заплащане
на възнаградителна лихва в размер на сумата 1144.42 лв (хиляда сто четиридесет и четири лева, 42 ст.) за периода от 20.02.2018
г. до 20.08.2020 г. по договор за потребителски заем №PLUS-14533722 от
27.02.2017г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: