Решение по дело №2658/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П.А.Б. против Решение № 66/10.07.2023г. по АНД № 201/2023г. по описа на РС – Карлово с което е потвърдено Наказателно постановление № 1/15.03.2023година на Кмета на Община Сопот за налагане на административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 90, ал.1, т.7 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Сопот като с Решението са присъдени разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора по делото в полза на Община Сопот.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното Решение като се оспорва авторството на извършеното нарушение като съдът неправилно бил приел, че касаторът е виновния деец;

Оспорват се изводите на съда затова че се касаело до отпадъци като натрупаните вещи само изглеждали като такива, респ. това били вещи, които са излезли от употреба;

Поддържа се, че ответник Кмет на Община Сопот е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, които не са били констатирани от първостепенния съд и се изразявали в това, че служители на общинската администрация не са влезли в имота, а са наблюдавали отвън през оградата в отсъствие на жалбоподателя, а освен това служителите, които констатирали наличието на отпадъци не били експерти и не можело да преценят кои вещи са излезли от употреба и кои са отпадъци, а при разпита си в хода на първоинстанционното съдебно обжалване на НП били заявили, че се касаело до вещи, които изглеждали като отпадъци.

Поддържа се в касационната жалба, че Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Сопот /по-нататък наричана за краткост Наредбата/ не е приложима към земеделските земи какъвто бил и процесния имот в който административно-наказващия орган /АНО/ констатирал, че има отпадъци, респ., че Кметът на Община Сопот няма компетентност да издава НП, а такава компетентност била в прерогатив на Министъра на земеделието.

Вещите в имота можело да се употребяват повторно, касаело се до клони и храсти, които не били отпадъци, били използвани за огрев през зимата, а автомобилът бил с платени данъци за всички години досега.

Оспорва се, че касаторът бил глобен, без да му бъде издадено предписание за премахване на боклуците, както и че въобще не бил уведомен за проверката и за съставянето на АУАН;

Иска се отмяна на обжалваното Решение на РС – Карлово включително и в частта му за разноските, тъй като са прекомерни с оглед напредналата възраст на жалбоподателя – на 85 години и предвид на факта че Кметът нито веднъж не се бил явил в съдебно заседание;

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответник по касационната жалба – Кмет на Община Сопот е подал отговор вх. № 8935/25.09.2023 чрез адв. П. М., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се иска оставяне в сила на обжалваното Решение по подробно изложени съображения, а именно: обжалваното НП не страда от пороци, издадено е от компетентен орган, при спазване на материалния закон и при съблюдаване на административно-производствените правила, несъмнено е доказано, че се касае до отпадъци като не е изпълнено вмененото с Наредба Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Сопот задължение за собственика на имота да го опазва и поддържа чистота в него. Поддържа се, че срещу жалбоподателя били подавани множество сигнали и са правени опити да бъде прекратено струпването на отпадъци като имотът бъде почистен като тези отпадъци създавали неудобства за обитаващите съседните имоти. По отношение на автомобилът се посочва, че независмо от заплащането на данъци същият бил затрупан с отпадъци от които трудно се забелязвал. Претендират се разноски за настоящата инстанция;

В открито съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в. от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 10.01.2023 г., от служителите на Община Сопот К.В., М.Т. и Й. К. на основание заповед № РД-09-338/20.12.2022г. на Кмета на Община Сопот била извършена проверка в имоти, съседни както следва: поземлен имот с идентификатор 68080.39.187 в който се намират две вилни сгради с идентификатори както следва: 68080.399.187.1 и 68080.399.187.2 и поземлен имот с идентификатор 68080.399.183 всичките по действащата КК и КР на гр. Сопот, находящи се в местност „Бозалан“ собственост на жалбоподателката и сина й М.Б.. Поводът за издаване на заповедта била жалба за създаване на сметище в посочения частен имот. При пристигане до имотите на жалбоподателката и сина й, оградени като един, служителите на Общината установили, че в него са натрупани огромно количество вещи от различен вид и материал, изглеждащи като такива, които са излезли от употреба - найлонови чували, пластмасови бутилки, кофи, стари мебели, хартиени опаковки и много други, включително и стар автомобил. Вещите били натрупани навсякъде в имота, включително и плътно до оградата. Навсякъде имало и листа, клони и храсти. Имотът изглеждал напълно неподдържан, имал вид на сметище. Жалбоподателката и синът й не присъствали по време на проверката, но същият бил обитаван от тях. За установеното при проверката бил съставен констативен протокол от същата дата. На 09.02.2023г. компетентният орган, съгл. заповед № РД-09- 338/20.12.2022г. на Кмета на Община Сопот, К.В. съставила акт за установяване на административно нарушение № 1/ 09.02.2023г., в който отразила констатациите от проверката.

Нарушението било квалифицирано по чл. 8 т. 3 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Сопот. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителката, която не се явила, въпреки връчената й покана. Съставеният АУАН бил връчен лично на Богданов чрез РУ на МВР Карлово, видно от съставената разписка.

На 15.03.2023г. компетентният орган, Кметът на Община Сопот е издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 90 ал. 1 т. 7 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Сопот на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 8 т. 3 от Наредбата, като нарушението е описано по начин, сходен с този в акта.

Тази фактическа обстановка е била правилно установена от приобщените в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства както следва: жалба с вх. № Ж-30 от 26.10.2022г., писма от 31.10.2022г., и от 19.12.2022г., Заповед № РД-09-338 от 20.12.2022, писмо от 20.12.2023г., Констативен протокол от 10.01.2023г., снимков материал – на дисков носител, покана от 16.01.2023г. и обр.разписка – 2 броя, АУАН № 2/09.02.2023г. ведно с обратна разписка, писмо от 17.02.2023г., НП № 1/15.03.2023г., обратна разписка и писмо от 17.03.2023г., както и от разпитаните свидетели – актосъставителя К.В., М.Т. и Й. К..

Прието е било от първоинстанционният съд от правна страна, че съгласно чл. 8 т. 3 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Сопот физическите и юридически лица и едноличните търговци са длъжни да опазват и поддържат чистотата на територията на имотите (в т.ч. и незастроените), на които са собственици, ползватели или наематели като съдът е кредитирал като непротиворечиви, еднопосочни и логични показанията на св. К.В., М.Т. и Й. К., че в имота, на който е съсобственик жалбоподателя е налице струпване на голямо количество излезли от употреба вещи, които замърсяват имота и му придават вид на сметище, което притеснява обитателите на съседните имоти. Правилно е било прието, че без значение за съставомерността на деянието е дали жалбоподателят е лицето, поставило вещите тъй като административното задължение е било вменено на собственика, който е следвало да изпълни задължението си да опазва и поддържа чистота в имота си.

Първостепенният съд е приел, че законосъобразно е било наложено наказание – глоба в минимален размер от 300 лева за нарушението по чл. 8 т. 3 от процесната Наредба съгласно чл. 90 ал. 1 т. 7 от същата, който размер на глоба се явява съобразен с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН, като деянието не осъществява и признаците на маловажен случай, съгласно чл.28 от ЗАНН.

Прието е че се касаело се за големи количества отпадъци, които освен че замърсяват имотите, заемат по-голяма част от тях, притесняват обитаващите околните имоти и тези отпадъци са дали повод на гражданин да сезират Община Сопот за извършване на проверка.

Приети са за неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на съставомерност на административното нарушение предвид естеството на имота, който бил земеделска земя и на вещите, натрупани в него. Съгласно чл. 22 ал. 1 от ЗУО Общинският съвет е приел горецитираната Наредба, с която са определени условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината.

Настоящата инстанция намира оплакванията на касационния жалбоподател за неоснователни.

Първо, безспорно и несъмнено по делото е установено, че жалбоподателката и сина й са съсобственици по наследяване на процесния имот в който е констатирано административното нарушение и който имот е обособен в две самостоятелни УПИ с идентификатори 68080.399.183 и 68080.399187 по действащата КК и КР на гр. Сопот. Именно в качеството им на съсобственици за жалбоподателката и сина й съществува административно задължение по чл. 8, т.3 от Наредбата да опазват и поддържат чистота на територията на имотите си. Въпросната Наредба е приета на основание чл. 22 ал. 1 от ЗУО от Общински съвет – Сопот с Решение № 237, оформено в Протокол № 39/29.10.2014г. изменена и допълнена с Решение № 53, оформено в Протокол № 12/09.06.2020г. като съгласно чл. 5, ал.1 от Наредбата административният орган, който е компетентен да планира, организира и контролира дейностите по управление на отпадъците е Кметът на Община Сопот, а съгласно чл. 98, ал.2 НП се издават именно от Кмета, респ. на основание чл. 98, ал.1 от Наредбата нарушенията се установяват с акт на оправомощени от Кмета на общината длъжностни лица какъвто акт е бил издаден – Заповед № РД-09-338/20.12.2022. Следователно, отхвърлят се възраженията на касационният жалбоподател затова че Кметът на Община Сопот не е имал правомощие да издава НП, респ. отхвърлят се и оплакванията затова, че Наредбата няма приложение по отношение на процесния имот, тъй като в този подзаконов нормативен акт не е направено разграничение на това дали имотите са земеделски или не.

Второ, неоснователни са доводите в касационната жалба затова че не се касаело до отпадъци като натрупаните вещи само изглеждали като такива, респ. това били вещи, които са излезли от употреба. Това твърдение не може да се приеме за доказано, тъй като от показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели е установено, че е налице струпване на голямо количество излезли от употреба вещи, които замърсяват имота и му придават вид на сметище, което притеснява обитателите на съседните имоти. При проверка на място от длъжностните лица е установено голямо количество предмети и отпадъци, различни опаковки, найлони и бутилки от всякакъв вид – показанията св. К.В.. Отпадъците били из целия имот, на различна височина като купчините достигали почти до втория етаж на къщата, имало изхвърлени стари мебели, хладилник, а автомобилът в имота бил затрупан като не можело да се види номера му, нито марка и модел, нито дали имал гуми, от боклуците се виждал само покрива и част от стъклата. Св. Тухчиев видял туби, найлони, чували, имало кола, която била пълна с боклуци отвътре и затрупана. Свидетелят е категоричен, че е имал видимост към имота тъй като е с телени огради и се виждало всичко. Св. Кънчев си спомня, че при извършената проверка имало купчини боклуци, като дори едната купчина била наклонила оградата, толкова плътно до оградата били тези вещи, автомобилът също бил затрупан с боклуци.

Следователно и тримата свидетели са категорични, че не са касае до вещи, които са излезли от употреба както се поддържа от касатора и които вещи могат да бъдат ползвани повторно, а до купчини отпадъци и боклуци, които са на голяма височина из целия имот и смущават обитателите на съседните имоти. Фактът, че свидетелите не са влезли в имота е ирелевантен, след като по делото е установено, че е имало видимост предвид на съществуващата телена ограда, т.е имотът не ограден от масивни стени и зидове, които да възпрепятстват обективно възможността му да бъде огледан.

Трето, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като служители на общинската администрация са канили жалбоподателя да му бъде съставен АУАН, като поканата затова е била връчена със съдействието на полицейските органи поради което и не може да се приеме, че с бездействието си жалбоподателят може да черпи изгодни за себе си правни последици от неосигуряване съдействие на АНО при изпълнение на служебните му задължения по връчване на АУАН;

Четвърто, отхвърлят се доводът на касатора, затова че е следвало да му бъде издадено предписание за премахване на боклуците тъй като такава процедура не е предвидена в Наредбата при което правилно и законосъобразно АНО е пристъпил към съставяне на АУАН;

Отхвърлят се възражението за намаляване на присъдените в първоинстанционното производство разноски тъй като няма основание за редуцирането им, защото по делото са проведени 3 съдебни заседания и случаят разкрива фактическа и правна сложност.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебното касационно производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК съобразно изхода на спора по делото до колкото обаче адвокатското пълномощно е било оттеглено от ответника по касационната жалба с писмо вх. № 23139/20.11.2023г. не следва да се присъждат разноски в полза на Община Сопот тъй като не може да се установи от представения на л. 13 от делото договор за правна защита и съдействие каква част от изплатения доход е бил отнесена за изготвянето на отговора по касационната жалба и каква част е за процесуално представителство, каквото реално не е извършвано предвид оттеглянето на адвокатското пълномощие.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН съдът,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66/10.07.2023г. по АНД № 201/2023г. по описа на РС – Карлово;

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: