Р Е
Ш Е Н
И Е № 120/28.8.2020г.
Гр. Ямбол, 28.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, касационен състав, в публично заседание на двадесет
и седми август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВАНЯ
СТОЯНОВА
Членове: 1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Добрина Димитрова и с участието на прокурора Едмонд Гоцев, разгледа докладваното от председателя КАНД № 98
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба,
подадена от Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. Пловдив против
Решение № 152/29.05.2020 г. по АНД № 194/2020 г. на ЯРС, с което е отменено
Наказателно постановление № 86/29.05.2019
г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ - Пловдив, с което на осн. чл. 200, ал. 1,
т. 2 от Закона за водите (ЗВ) на „Е. Миролио“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Сливен, Индустриална зона, представлявано от Г. Р., е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева за
нарушение по чл.44, ал. 1 от Закона
за водите. Сочи се, че същото е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното
постановление да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща процесуален представител. Подробни съображения за
незаконосъобразността на НП е изложил в жалбата си. Иска отмяна на решението на
РС и потвърждаване на НП.
Ответната страна, редовно призована не изпраща
представител. Депозира писмено становище за законосъобразност на обжалваното
решение на РС и ска оставянето му в сила.
Представителят на
ЯОП изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението правилно
и законосъобразно.
ЯАС, първи
касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна,
в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Решение № 152/29.05.2020 г. по АНД №
194/2020 г. на ЯРС, с което е отменено Наказателно постановление № 86/29.05.2019 г., издадено
от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив, с
което на осн. чл. 200, ал.
1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) на „Е. Миролио“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, Индустриална зона, представлявано от
Г. Р., е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева за нарушение по чл.44, ал. 1 от Закона за водите.
За да
постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими
доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на
правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази
процесуална дейност фактическа обстановка, съдът е стигнал до извода, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се несъответствие между констатираното нарушение и наложената
санкция. Съдът споделя това становище.
ЯРС е прел, че на 23.04.2019г. свидетелите М. и Г. – гл. експерти
в Дирекция „Контрол“ при БД „ИБР“ – Пловдив, извършили проверка на
производствената площадка на „Е. Миролио“ ЕАД – гр. Сливен, находяща
се в промишлената зона на гр. Ямбол. При проверката се установило, че на
производствената площадка е изграден хоризонтален дренаж, с подробно описани географски
координати, вид и размери на шахтата, както и че за правото на водовземане посредством дренажа липсва издадено
разрешително. Констатациите на проверяващите били отразени в съставен на място
КП № СЛ 96–23.04.2019г.
С оглед констатациите при проверката, на 07.05.2019г. е съставен АУАН № 103/07.05.2019г. за нарушение по чл.44, ал.1
от Закона за водите – водовземане без издадено
разрешително за това.
Впоследствие – на 29.05.2019г., при
идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, но въз основа на
друг АУАН - № 102/07.05.2019г., срещу дружеството е издадено обжалваното НП, с
което същото е санкционирано в хипотезата на чл.200, ал.1, т.2 от Закона за
водите – за ползване на водни
обекти, водностопански съоръжения и системи и
изграждане на такива без необходимото основание и в отклонение от условията на
разрешителното.
Съгласно разпоредбата на чл. 39 от ЗВ,
използването на водите и водните обекти се осъществява чрез водовземане
и чрез ползването на водния обект. Санкцията по чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ се
налага за ползването на води без разрешително, а тази по чл. 200, ал. 1 т. 2 –
за ползване на водните обекти по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗВ. Ползване на водния обект, съгласно т. 25 от §
1 на ДР на ЗВ е всяка дейност в него, която без да е свързана с отнемане на
водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите, каквато
хипотеза не е налице в настоящия случай. В настоящия казус е налице водовземане, което предполага санкция по чл. 200, ал. 1, т.
1 от ЗВ.
Предвид изложеното съдът намира, че
подадената касационна жалба е неоснователна.
Решението на ЯРС, като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, ЯАС касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 152/29.05.2020 г. по анд № 194/2020 г. на ЯРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: / п / не се
чете ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете
2./п/ не се чете