Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260
131 Дата 07.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
апелативен съд, търговско отделение, трети състав,
Председател:
Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар:
Нели Богданова
в
съдебно заседание на 21 април 2021 г.
разгледа
докладваното от К. Коларов
търговско
дело номер 299 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано
е Решение № 130 от 06.11.2019 г., постановено от Хасковския окръжен съд по т.
д. № 79/2019 г., с което съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА
„ЗД „Б.“ АД, на основание чл. 226, ал. 1
КЗ /отм./, да заплати на Г.Б.А., в качеството й на законен представител и майка на малолетния Б.Г.А., сумата в размер на 35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. Г. А., настъпила при застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 20.05.2014 г. в гр.
Х. по вина на застрахования водач на лек автомобил марка „Р.” с
ДК № *** – П. С. С., по застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. марка и модел „Р.“,
с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № ...,
с начална дата на покритие 16.01.2014 г.
и крайна дата на покритие 15.01.2015 г., който договор е сключен на 15.01.2014 г., за което П. С. С. е признат за виновен с влязла в сила Присъда №
35/07.07.2016 г., постановена от Окръжен съд - Хасково по НОХД № 141/2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта на А. Г. А. – 17.08.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, като иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. и претенцията за лихва считано от датата на ПТП-то –
20.04.2014 г. до 16.08.2014 г., включително, като неоснователни – ОТХВЪРЛЯ.“
Съобразно
така постановения резултат, ответникът „З.д. „Б.И.““ АД е бил осъден, да заплати
държавна такса в размер на сумата 1 400 лева, а на
адвокат Г. Т. Ц. – да заплати адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 580 лева.
Г.Б.А.,
в качеството и на законен представител на малолетния Б.Г.А., е
била осъдена, да заплати на „ЗД „Б.““ АД разноски в размер на 730,80 лева.
В
осъдителната му част решението се обжалва от „ЗД „Б.““ АД, с подробни
съображения за неговата неправилност.
Ищецът
Б.Г.А., понастоящем действащ със съгласието на майка си Г.Б.А., обжалва решението
в отхвърлителната му част.
Всяка
от страните е на мнение, че жалбата на другата страна е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и
като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Единствените спорни въпроси в предявения пряк иск по
чл. 226, ал. 1 КЗ, отм., понастоящем са:
- първо,
дали ищецът Б.Г.А. е имал правото да получи застрахователно обезщетение във
връзка със смъртта на загиналата му сестра и ако отговорът е положителен,
- второ,
дали и доколко с поведението си на пътя А. А. е съпричинила смъртта
си и съответно
- трето,
относно размера на дължимото от застрахователя обезщетение.
1. По
въпроса за оспорената материална легитимация на ищеца в предявения пряк иск по
чл. 226, ал. 1 КЗ, отм.
Б.А.
е брат на загиналата при катастрофата А. А., по това време той е бил на 8
години, а тя – на 18 години.
Разпитаният
в съдебното заседание от 21.10.2019 г. (л. 94 и сл.) свидетел Г. М. А., баща на
ищеца, е установил, че до внезапно настъпилата смърт на А. двете деца са
живеели заедно и точно разликата във възрастта им е била причина за създалите
се между тях изключително близки отношения, основани и на грижовността на по-голямата сестра към малкото и
братче. Помагането за уроците в училище, спортуването заедно, самото гледане на
по-малкото дете в къщи, когато родителите са били на работа, са създали
привързаност между двамата, толкова ненадейно прекъсната от смъртта на
по-голямото дете, че е било невъзможно, последиците за малкия Б. да са много
лоши. Дотогава той бил „слънчево дете“, но „до ден днешен плаче на нейните
снимки“, затворил се в себе си, спрял и с рисуването. и – според бащата –
малкият „все още не е превъзмогнал смъртта на сестра си“.
Разпитаната
в същото съдебно заседание свидетелка Д. М. А. е близка на семейството, с
непосредствени и много ясни впечатления от обичта между двете деца, от голямата
привързаност на Б. към А. и от преживяванията му след ненадейната и смърт. „Той
преди инцидента беше много отворен – казва свидетелката – засмян, весел,
търсеше деца да си играе. Сега е по-затворен, не излиза много с приятели,
изолира се“.
Апелативният
съд дава вяра на тези близки до семейството на ищеца свидетели и не трябва да
се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на неговите
показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса доказателства
поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани пречки към разкриването
на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само необосновано предубеден, но и
процесуално недопустим.
При събраните в процеса доказателства и като има предвид
обективния факт на продължилата почти три месеца, от 20 май 2014 г. до 17
август 2014 г. кома, в която А. е изпаднала след катастрофата, в които месеци
едва завършилото първи клас дете е било в постоянно очакване или на нейното
събуждане, или на смъртта и, преценката на настоящата инстанция е,
че ищецът е активно материално правно легитимиран да получи обезщетение за
причинените му от смъртта на сестра му неимуществени вреди. Изводът е в
съответствие с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018
година на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Според тълкувателното решение,
материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
В
настоящия процес е установена особено близката връзка на ищеца със загиналата
по-голяма негова сестра и действително претърпените от нейната смърт вреди.
Установена е създадената силна и трайна взаимна близост, емоционална
привързаност и подкрепа между двамата. Доказана е силната травма, причинена на
Б. от смъртта на по-голямата му сестра, която негативно и много пряко се е
отразила на начина му на живот. Налице са релевантните факти, очертани в
мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на особено
близка привързаност между двамата, при която смъртта на сестра му е причинила
на ищеца морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. Затова
преценката на Апелативния съд е, че предпоставките за уважаване на иска са били
налични.
2. Относно
въпроса, допринесла ли е пострадалата А. А. за смъртта си, настъпила вследствие
на травмите, причинени и при катастрофата от 20.05.2014 г.
При
установените от автотехническата експертиза
на инж. П.П. (л. 162 и сл.) скорости на двата
автомобила и конкретния механизъм на удара между тях, с причинените от този
удар динамични процеси, на които е била подложена А., пътуваща на предната
седалка до водача на странично ударения от дясно автомобил Р., заключението на
вещото лице е, че „най-общо – травмите са резултат от директни въздействия
(удари) и от действието на инерционни сили“ (т. 5.4.), вж. и снимките от
местопроизшествието, прил. на л. 15 и л. 16 от
досъдебното производство № 577/2014 г. на РУ „П.“, гр. Х.. А при
диференциацията на тези травми и детайлното им анализиране, като са използвани
всички налични данни в медицинската документация, заключението по съдебно
медицинската експертиза на доц. д-р С.С. (л. 179 и
сл.) е категорично: „непосредствено след удара тялото на пострадалата А., под
въздействието на сумарната инерционна сила се е придвижило напред и наляво“.
При това движение „основната травма е в областта на главата и тя е получена при
удар на главата /по-вероятно с лявата й част в части от купето на автомобила/.
При липса на тежки лицеви увреждания – продължава вещото лице – вероятно ударът
е в предмет с широка плоска повърхност и това може да бъде всеки елемент с
подобна характеристика в предната част на купето – предно обзорно стъкло,
бордно табло, врата и др. При този удар се е получило счупването на черепните
кости. В резултат на тази инерционна травма са се оформили тежките увреждания
на мозъка отдясно – т. е. на мястото на противоудара“. Така „смъртта
на пострадалата е в резултат на тежката черепно-мозъчна травма, която в
различните етапи на преживяване след травмата е довела до оформянето на хигром /колекция от ликвор с
повишено налягане в черепната кухина/, който е бил оперативно евакуиран, но
въпреки това А. е починала.
В
този обстановка изводът на вещото лице доц. д-р С. е еднозначен: било е
„напълно възможно, правилно поставен самозатягащ се
предпазен колан да доведе до фиксиране на тялото към седалката и в конкретния
случай да предпази от удара на главата напред“, вж. в този смисъл и подробните
разяснения на вещото лице, дадени в съдебното заседание от 24.03.2021 г. (л.
193 и сл.).
Същото
заключение е направено и в допълнително назначената и приета по делото
комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза на вещите лица инж. П.П.
и доц. д-р С.С., д. м. (л. 210 и сл.). Според
подробно мотивираното общо мнение на вещите лица, „в конкретния случай,
техническият анализ на движението на пострадалата в купето на автомобила и
установените стойности на техническите параметри на това движение, както и
установените конкретни увреждания на главата на пострадалата, дават основание
да се направи извод, че ако тя бе с правилно поставен обезопасителен колан,
то не би настъпил ударът с главата и в предното стъкло на автомобила.
Предотвратяването на този удар – продължават вещите лица – би довело да
предотвратяване на получените травми, а съответно и до липса на възникване на
пряката причина за нейната смърт“.
Пострадалото
момиче обаче, въпреки оборудваната предна дясна седалка на лекия автомобил, е
пътувало без поставен предпазен колан, по този въпрос спор между страните няма.
Затова заключението на Апелативният съд е, че при конкретно настъпилия силен
удар в главата и напред и наляво в купето на автомобила, който удар е всъщност
единствената травматична причина за тежките увреждания на мозъка отдясно – на
мястото на противоудара и за по-късно настъпилата смърт на А., са налице
условията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и допринасянето на увредената за последващата и смърт е факт, който е доказан по
делото. Като се имат предвид и основните причини за катастрофата, които са
стояли извън възможностите на А. за въздействие върху тях, преценката на съда
е, че установеното в процеса допринасяне на пострадалата за настъпилите вреди,
което се е изразявало в най-елементарното непоставяне на наличния на нейната
седалка обезопасителен колан, е било в
границите на 1/5 от общия комплекс причини, довел до фаталния удар в лявата
част на главата и, а от там – и до смъртта на момичето.
Затова, на основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, дължимото от ответника обезщетение подлежи на намаляване, в размер на 1/5 от сумата, предназначена да компенсира претърпените от ищеца неимуществени вреди.
3. Относно
размера на обезщетението.
3.1. Без значение
за отговорността на настоящия ответник „ЗД „Б.““ АД е твърдението му, че
причина за настъпилите вреди на ищеца е било и поведението на пътя на втория
участник в катастрофата – водачът на лекия автомобил „М. ...“ В. Д. Първо,
виновността на застрахования при ответника водач за настъпване на вредите,
които понастоящем са предмет на делото, е била установена с влязлата в сила
Присъда № 35 от 07.07.2016 г. постановена от
Хасковския окръжен съд по НОХД № 141/2016 г. (л. 21 – л. 27), която – в тази
нейна част – е задължителна за настоящия граждански съд (чл. 300 ГПК). Второ,
посоченият от „ЗД „Б.““ АД „втори съизвършител“
не е бил привлечен като трето лице помагач (чл. 219, ал. 1 ГПК) и обратен иск
срещу него няма, иск срещу неговия застраховател също не е предявен.
Ако увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно (чл. 53 ЗЗД) и кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците (чл.
122, ал. 1 ЗЗД), а за всеки от тях, който е изпълнил повече от своята част, е
налице искът по чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Отношенията между солидарните длъжници обаче, са безразлични за ищеца (чл. 122, ал.
1 ЗЗД) и в настоящия процес за него е без значение, какъв е бил приносът на
водача на втория катастрофирал автомобил за настъпване на вредите.
3.2. Евентуално
поддържаното от жалбоподателя „ЗД „Б.““ АД възражение относно размера на обезщетението, се отнася и до приложението
на разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г.
Тази
разпоредба предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 /разширения кръг лица/ се определя в размер
до 5 000 лева, като е придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните
искове, предявени след 21.06.2018 г.
Настоящата
инстанция споделя извода на окръжния съд за неприложимост на разпоредбата по §
96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г. по съображенията, изложени в
Решение № 94 от 14.06.2019 г., постановено от П.ския апелативен
съд по т. д. № 231/2019 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение №
291 от 07.05.2020 г. по т. д. № 2108/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., които за пълнота
ще бъдат по-долу повторени.
В член
3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората
Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните
застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са
предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно
увреждане в размер на 1 000 000 евро
за един пострадал или 5 000 000 евро
за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени
в чл. 1 параграф 2 от предходната директива – 84/5/ЕИО. Посочените в
директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в
националното ни право – чл. 266 КЗ, отм. и чл. 492 от сега действащия Кодекс за
застраховането.
Доколкото
в цитираните директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален
размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е
установен такъв размер, съдът приема, че Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г., не е в съответствие с общностното право.
Вярно е, че директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не
съдържат пряка уредба на правните отношения, а техни адресати са
държавите-членки, които трябва да ги транспонират. При определени предпоставки
обаче е допустимо изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в
практиката на СЕС /дело С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана
или да е транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й
разпоредби, подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да
предоставят права на отделни субекти, противопоставими на
държавата-членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или
контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които надхвърлят
правомощията, характерни за отношенията между частни лица.
Уредбата
на лимитите на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО, отговоря на всички посочени изисквания.
Тези разпоредби са повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят до права
на частни лица, респ. на лица, пострадали от ПТП, затова следва да се приеме,
че те по изключение имат пряко действие. По тази причина Апелативният съд
приема, че не следва да съобразява размера на обезщетението, ограничено с
нормата по § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г.
Този
извод е съобразен и с решение на Съда на ЕО от 24.10.2013 г. по дело С – 277/12
/V. D. срещу B. A./, което е задължително за съда съгласно разпоредбата на чл.
633 ГПК, уреждаща действието на решението по преюдициално запитване.
Предмет на цитираното дело на Съда на ЕО е преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от Л. Решението по преюдициалния въпрос е, че член 3, параграф 1 от
Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5.
По
изложените съображения Апелативния съд приема, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено не в границите,
установени по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г., а по
справедливост, съобразно принципа по чл. 52 ЗЗД, при отчитане на установените
обективни факти и обстоятелства по конкретното дело, икономическото положение в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на настъпване на ПТП, обсъдени по-горе.
3.3. При установените в процеса данни (по-горе
т. 1-ва), паричното обезщетение, дължимо в настоящото производство по чл. 226, ал. 1 КЗ,
отм., като предвидена и допустима от закона компенсация на доказаните и подлежащите на репариране неимуществени вреди на ищеца, причинени му от настъпилата на
17.08.2014 г. смърт на сестра му А. Г. А., съдът определя в размер на сумата
50 000 лева.
Съобразно
приетото по-горе в т. 2-ра допринасяне, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, на
пострадалата А. А. за настъпване на причинените при катастрофата от 20.05.2014
г. нейни фатални увреждания, това обезщетение следва да се намали, до размер на
сумата 40 000 лева.
Преценката
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за степента, в която увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, е неразделна и определяща част от основанието на иска,
по което съдът се произнася, защото без „разрешаване“ на възражението по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, обективните предели на силата на пресъдено нещо
(чл. 298, ал. 1 ГПК) биха били други. След като присъденият размер на притезанието по чл. 51, ал. 1 ЗЗД, е резултат не само
на причинната връзка между поведението на увреждащия и вредите на пострадалия,
но и на установената в процеса причинна връзка между поведението на пострадалия
и собствените му вреди, тогава правната характеристика на основанието, на което
искът е бил уважен, по необходимост включва не само фактите по чл. 45, ал. 1 и
чл. 51, ал. 1 ЗЗД, но и фактите по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Мотивите
на съдебното решение са само негова принадлежност (чл. 236, ал. 2 ГПК) и не влизат
в сила, затова преценката на съда по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за степента (размера)
на намаляване на определеното обезщетение, трябва да намери място и в диспозитива на решението (чл. 298, ал. 1, във вр. с чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК).
3.4. Относно
обезщетението за забавено плащане.
С
отговора на исковата молба (л. 44 и сл.) ответникът е направил възражение за
погасяване по давност на вземането за законна лихва върху присъденото
обезщетение за периода до 12.06.2016 г., възражението е било подминато от
окръжния съд. С жалбата това възражение се поддържа, за периода до 22.05.2016
г. и е частично основателно
Вземането
по чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, е
вземане по чл.111, б. „в“ ЗЗД и се погасява с три годишна
давност. Исковата молба е предявена на датата 20 май 2019 г. (чл. 62, ал.
2 ГПК, л. 29), а това означава, че вземането на ищеца за законна лихва върху
присъденото обезщетение е било погасено по давност за тригодишния период преди
предявяването на иска. Тоест, за периода до 19.05.2016 г., за който период
претенцията – като неоснователна – е подлежала на отхвърляне. Или определеното
от съда обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от
20 май 2016 г. до окончателното му изплащане.
Заключението
е, че в частта му, с която претенцията на ищеца е била отхвърлена до размер на
сумата 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.05.2014 г. до окончателното и изплащане, това решение следва да се потвърди.
В
останалата му част решението на окръжния съд е неправилен и незаконосъобразен
отговор на поставения по делото спор и на осн.
чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва в тази част да се отмени, а предявеният иск –
съответно се уважи в посочения по-горе размер от 40 000 лева, като резултат
на приетите от настоящата инстанция условия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за намаляване
на обезщетението. Претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение ще
следва да се уважи за периода от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на
присъденото обезщетение и съответно да се отхвърли за периода от 20 май 2014 г.
до 19 май 2016 г.
4. Разноските.
4.1. Пред
двете съдебни инстанции ищецът е защитавал материален интерес в размер на
сумата 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, която за
периода от 20 май 2014 г. до предявяване на исковата молба на 20 май 2019 г. е
в размер на сумата 25 394 лева. Или общо е защитавал материален интерес в
размер на сумата 75 394 лева. Постигнал е осъждането на ответника, да му
заплати сумата 40 000 лева, ведно със законна лихва, която за уважения
период от 20 май 2016 г. до 20 май 2019 г. е в размер на сумата 12 178.23
лева. Или е защитил материален интерес в общ размер на сумата 52 178.23
лева. И не е защитил този интерес, до размер на разликата от 23 215.77
лева.
На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати в полза на представляващия ищеца адвокат Р.М. адвокатско възнаграждение за
всяка от двете инстанции в размер на сумата 2 514.42 лева с включен ДДС.
Общо – 5 028.84 лева с включен ДДС. С обжалваното решение вече са
присъдени разноски в размер на сумата 1 580 лева, остава да се присъди
горницата от 3 448.84 лева.
4.2. В
производството пред двете съдебни инстанции ответникът „ЗД „Б.““ АД е
защитавал материален интерес в размер на посочената по-горе сума от 75 394
лева. Защитил е този интерес до размер на сумата 23 215.77 лева, като е
направил – като се имат предвид и допълнително присъдените по-долу в т. 4.3
суми – разноски в общ размер на сумата 7 475.10 лева. Направените от
пълномощника на Б.А. искане по чл. 78, ал. 5 ГПК и възражение за липса на
доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, договорено за
настоящата инстанция от „ЗД „Б.““ АД, са неоснователни:
първото е несъобразено с условията по чл. 78, ал. 5 ГПК, а второто е невярно –
вж. Договор № 91596 (л. 83).
На осн. чл. 273, във вр. с чл.
78, ал. 3 ГПК, ищецът Б.Г.А., действащ със съгласието на майка си Г.Б.А., трябва
да заплати на „ЗД „Б.““ АД разноски за двете инстанции, в размер
на сумата 2 301.77 лева. С обжалваното решение вече е присъдена сумата
730.80 лева, остава да се присъди горницата от
1 570.97 лева.
4.3. Ищецът
е бил освободен от заплащането на държавна такса и разноски (чл. 83, ал. 2 ГПК), затова, съобразно уважения общ размер на исковете (52 178.23 лева)
ответникът трябва да бъде осъден (чл. 78, ал. 6 ГПК), да заплати допълнителна
държавна такса за производството пред окръжния съд, в размер на сумата 687.13
лева и допълнителна държавна такса за производството пред въззивната инстанция, в размер на сумата 693.56 лева.
Или общо държавна такса в размер на сумата 1 380.69 лева, както и
съответната част от разноските за вещо лице, платени от бюджета на Апелативния
съд, в размер на сумата 138.41 лева.
В
този смисъл ще се постанови и решението.
Ето защо П.ският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 130 от 06.11.2019 г., постановено от Хасковския
окръжен съд по т. д. № 79/2019 г.,
в частта му, с която:
- предявеният
от Г.Б.А., ЕГН **********, в качеството й на законен представител и майка на малолетния Б.Г.А., ЕГН
**********,***“ АД, ЕИК ..., за заплащане на „застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. Г. А., настъпила при застрахователно събитие –
ПТП, настъпило на 20.05.2014 г.
в гр. Х. по вина на застрахования водач на лек автомобил марка „Р.” с ДК № *** – П. С. С., по застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. марка и модел „Р.“, с рег. №
***, обективиран в застрахователна полица № ..., с начална дата на покритие 16.01.2014 г. и крайна дата на покритие 15.01.2015 г., който договор е сключен на 15.01.2014 г., за което П. С. С. е признат за виновен с влязла в сила Присъда №
35/07.07.2016 г., постановена от Окръжен съд - Хасково по НОХД № 141/2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от 20.05.2014
г. до окончателно изплащане на сумата,
е
бил ОТХВЪРЛЕН до размер на сумата 10 000 (десет хиляди) лева,
както
и в частта му, с която „З.д. „Б.И.““ АД е
било осъдено, да заплати:
- държавна
такса в размер на сумата 1 400 лева и
- адвокатско възнаграждение на адвокат Г. Т. Ц., в
размер на сумата 1 580 лева.
В
останалата му част ОТМЕНЯ Решение № 130 от 06.11.2019 г.,
постановено от Хасковския окръжен съд по т. д. № 79/2019 г.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.““ АД, ЕИК ..., да заплати на Б.Г.А., ЕГН
**********, действащ със съгласието на майка си Г.Б.А., ЕГН
**********, сумата 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. Г. А., настъпила при застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 20.05.2014 г. в гр.
Х. по вина на застрахования водач на лек автомобил марка „Р.” с
ДК № *** – П. С. С., по застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. марка и модел „Р.“,
с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № ...,
с начална дата на покритие 16.01.2014 г.
и крайна дата на покритие 15.01.2015 г., който договор е сключен на 15.01.2014 г., за което П. С. С. е признат за виновен с влязла в сила Присъда №
35/07.07.2016 г., постановена от Окръжен съд - Хасково по НОХД № 141/2016 г., ведно със законната лихва, считано от 20 май 2016 г. до окончателно изплащане на сумата,
като
крайният размер на посоченото обезщетение от 40 000 (четиридесет хиляди)
лева е определен при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при установено допринасяне
от 20 % (двадесет процента) на загиналата вследствие на описаното по-горе
произшествие А. Г.А. за настъпване на вредите, изразено в непоставяне на
обезопасителен колан при нейното пътуване като пътник на предната дясна седалка
на катастрофиралия лек автомобил марка „Р.” с ДК №
***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Г.А., ЕГН **********, действащ
със съгласието на майка си Г.Б.А., ЕГН **********,***““ АД, ЕИК
..., за заплащане на обезщетение за забавено плащане на посоченото по-горе
застрахователно обезщетение, в размер на законната лихва върху присъдената сума
от 40 000 лева, за периода от 20 май 2014 г до 19 май 2016 г.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.““ АД, ЕИК ..., да заплати на адвокат Р.И.М., личен номер ..., като процесуален представител на Б.Г.А., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка
си Г.Б.А., ЕГН
**********, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3 448.84 лева (три хиляди
четиристотин четиридесет и осем лева и 84 ст.) с включен ДДС.
ОСЪЖДА Б.Г.А., ЕГН
**********, действащ със съгласието на майка си Г.Б.А., ЕГН
**********,***““ АД, ЕИК ..., сумата 1 570.97 лева (хиляда
петстотин и седемдесет лева и 97 ст.) разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.“ АД, ЕИК ..., на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – гр. П., бул. ..., ЕИК (БУЛСТАТ) ...:
- допълнителна
държавна такса в размер на сумата 1 380.69
лева (хиляда триста и осемдесет лева и 69 ст.), както и
- разноски
в размер на сумата 138.41 лева (сто тридесет и осем лева и 41 ст.).
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд,
в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.