№ 29408
гр. София, 02.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110115394 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е такова по реда на чл.410 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението на кредитора и е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който е депозирал възражение
по смисъла на чл.414а от ГПК като е заявил, че дължима сума е заплатена в цялост.
Съдът е дал указания на заявителя да изрази становище, като му е изпратил препис от
възражението, ведно с доказателствата, като връчено на заявителя – му е указал и
последиците от неподаване на становище.
В указания срок заявителят не е депозирал становище във връзка с дадените указания
на съда и постъпилата от длъжника молба – възражение, ведно с доказателства за извършено
плащане.
При горното, настоящият съдебен състав за да се произнесе съобрази следното:
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали
претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест
не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение по смисъла на чл.416 от ГПК
влиза в сила.
По смисъла на чл.414а от ГПК, длъжник който изпълни в срока за възражение – този
по чл.412, т.8 от ГПК може да подаде възражение, към което да приложи доказателства за
извършеното плащане. Съдът дава указания на заявителя, който има право да изрази
становище.
По аргумент от разпоредбата на чл.414а, ал.4 изречение първо и изречение второ, в
случай, че в указания срок заявителят депозира становище съдът дължи произнасяне по
постъпилото възражение и становище, но по волята на законодателя, това не е свързано с
обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Обратно – съдът следва да обезсили
изцяло и частично издадената заповед за изпълнение при липса на становище от заявителя в
указания му от съда срок, какъвто е настоящи казус. На заявителя е било съобщено за
постъпилата молба и доказателства за извършено плащане, а и към настоящия момент
заявителят не е депозирал становище по представените възражения по смисъла на чл.414а от
ГПК и доказателства за плащане.
При горното съдът следва да съобрази налице ли са предпоставки за уважаване на
заявлението на кредитора в частта с искането за издаване на изпълнителен лист за сумите по
1
заповедта за изпълнение и съответно по възражението на длъжника за разноските, като
относно сумите в платения размер следва да обезсили издадената заповед за изпълнение по
аргумент от разпоредбата на чл.414а, ал.4, изречение първо от ГПК, а в останалата част
разпореди да се издаде изпълнителен лист, доколкото за невъзразената част заповедта да
изпълнение е влязла в сила.
С оглед на доказаните факти – плащане след издаване на заповедта за изпълнение, за
което заявителят не изразява становище - за съда е и несъмнено, че с разпоредбата на
чл.414а от ГПК законодателно се цели да се провери дали вземането е спорно, доколкото с
изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е
изпълнил точно вземането посочено в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява
интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си.
Безспорно е, че при плащане в хода на заповедното производство кредиторът се
удовлетворява и за него отпада правния интерес да предяви иск за установяване на
вземането си. Плащането обаче не спира срокът за подаване на възражение срещу заповедта
– такова по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК, с което се оспорва дължимостта на вземането, а
напротив налага извода за безспорност на вземането на кредитора. При това заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила.
Следва да се посочи, че за кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск,
освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в
становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което
обуславя наличието на правен спор. В казуса кредиторът не изразява становище, по
представеното плащане на част от сумите по заповедта за изпълнение, при което за тази част
се следва обезсилване на заповедта за изпълнение, ведно с уважените суми за разноски, за
които са представени доказателства за плащане.
При горното съдът като приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила с
изтичането на дадените на страните срокове – за възражение и становище, като приема, че
срещу длъжника следва да се издаде изпълнителен лист за сумите по заповедта за
изпълнение, за които не е платено и в частта по отношение на платените суми се следва
обезсилване на заповедта за изпълнение.
Следва да се посочи, че вземането по заповедта за изпълнение – дълг и разноски в
производството не е удовлетворено изцяло. При това заповедта за изпълнение е влязла в
сила с изтичането на срока за възражение по чл.414 от ГПК.
На следващо място – по аргумент от разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК – за да бъде
издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, каквото искане е заявено още в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение се следва не само
да е налице влязла в сила заповед за изпълнение, но и да е налице годно изпълняемо право –
т.е. удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, за което да бъде
издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение като се има
предвид извършеното плащане от длъжника – следва да бъде отхвърлено за платените суми,
съответно уважено за неплатения размер по влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.416 от ГПК във връзка с чл.414а, ал.4,
изречение първо и второ от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
2
15975/8.6.2022 година, издадена по ч.гр.дело № 15394/2022 година по описа на Софийски
районен съд, 143 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд - с частна жалба в
двуседмичен срок, който за страните тече от връчването на разпореждането.
Следи влизане на определението в сила делото да се предаде в „Архив“.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3