Р Е Ш
Е Н И Е
№ 49
гр.Бургас, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично
заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира
Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като
разгледа НАХД № 5079 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано
е по жалба, подадена от ЕТ „З” ЕТ, ЕИК: ****, срещу Наказателно постановление №
394712-F387965/02.11.2018г. на началник на отдел "Оперативни
дейности" - Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1,
т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, вр с чл.118, ал.1 от ЗДДС , е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Жалбоподателят
сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя отново моли за
отмяна на атакувания акт, както и за присъждане на разноски.
Представителят
на АНО - юрк. Ст., моли за постановяване на съдебен акт при съобразяване на
разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на
жалбоподателя на 11.10.2019 г., а жалбата е депозирана 17.10.2019 г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и неоснователна по следните съображения:
На 28.05.2018 г. от служители на
НАП, сред които и свидетелят К.К. – старши инспектор по приходите в ЦУ НАП,
била извършена проверка на търговски обект магазин за обувки, находящ се в ***,
стопанисван от ЕТ”З”
ЕООД, ЕИК: ****. При извършена контролна покупка на
чифт чехли на стойност 6 лева не била издадена фискална касова бележка.
Плащането било направено в брой от св. К. и било прието от намиращия се по това
време в магазина продавач консултант. В обекта имал монтиран, работещ, регистриран и свързан с НАП касов апарат
"TREMOL ZM-KL" с инд. № ZK061441 и № на ФП 50067428. За констатациите
бил съставен Протокол от 28.05.2018 година.
Впоследствие, св.К. съставил АУАН
с №F 387965/05.06.2018 г. в който посочил, че при извършена на 28.05.2018 г. проверка
в търговски обект за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се на адрес в
гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ до бл.60 и стопанисван от ЕТ „З“, била направена
контролна покупка на един чифт чехли. За същите била платена в брой сумата от 6
лева, която била приета от продавач консултант М. Д. А. с ЕГН:**********. Актосъставителят
посочил, че при така направената покупка, макар в обекта да има монтиран,
въведен в експлоатация, свързан дистанционно с НАП и работещ към момента на
проверката касов апарат, не му била представена фискална касова бележка за
направената от него контролна покупка, което било квалифицирано като нарушение
на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. АУАН бил съставен в
присъствието на З, която получила препис от него и се разписала, без да направи
възражения. Такива не са постъпили впоследствие нито в законоустановения срок,
нито в по-късен момент. АУАН бил съставен в присъствието на Д. И. Ж. и В. М. К.,
които също го разписали.
Сезиран с преписката, АНО
издал и атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което санкционирал
жалбоподателя, в който била изложена идентична с АУАН фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Възраженията, изложени в жалбата, и допълнени от
процесуалния представител на жалбоподателя, касаят част от фактите, но са
направени, обосновавайки наличие на процесуални нарушения, поради което съдът
ще се произнесе по тях, когато взима становище за законността на наказателното
постановление.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган съгласно представената заповед № ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018г.
на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът намира,
че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка сочените в жалбата нарушения на
процесуалните правила не се споделят от съдебния състав. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване
на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Според съда няма пречка едно лице да бъде свидетел в различните
хипотези, предвидени в чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Вярно е, че и в чл. 40, ал. 1 ЗАНН се използва думата
"свидетели" в множествено число, но в тази норма са изброени различни
категории свидетели, като при граматическото й тълкуване съдът достига до
извод, че именно във връзка с това изброяване е използвано и множествено число.
Според настоящия съдебен състав, няма пречка АУАН да бъде подписан и от един
свидетел, стига той да съвместява в себе си различните качества, посочени в чл. 40, ал. 1 ЗАНН, т. е. да е очевидец на
нарушението и да присъства при съставянето на акта. Свидетелите трябва да са
двама, когато присъстват само на съставяне на АУАН /установяване на нарушението/,
какъвто е и процесният случай. В случая е посочено, че АУАН е съставен в
присъствието на Д. И. Ж. и В. М. К., и двамата с адрес ***. Видно от протокола
за проверка, Ж. и К. не са присъствали при осъществяване на проверката и
извършване на нарушението. Качеството им на очевидци не е посочено и в АУАН,
поради което съдът приема, че те не са такива. Освен адрес в АУАН не са посочени
други индивидуализиращи ги белези, визирани в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.
Въпреки това, според съда, това не представлява нарушение на процесуалните
правила, тъй като изискването за тези данни на свидетелите е с цел да могат
евентуално да бъдат установени и разпитани впоследствие, а в случая затруднения
в тази насока не е имало.
По отношение на оплакването за непосочване на час на
извършване на нарушението, съдът намира същото за неоснователно, доколкото в
закона има изискване само за посочване на датата и мястото на същото, но не и
точен час на неговото осъществяване. Мястото на нарушението също е коректно и
точно посочено – в търговски обект, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ до
бл.60. Мястото на нарушението е достатъчно индивидуализирано и според съда
санкционираното лице не е било затруднено да разбере къде точно се твърди да е
осъществено административното нарушение, независимо от това, че е била допусна
и техническа грешка при изписване на вида на търговския обект /посочено е, че
става въпрос за обект за продажба на плодове и зеленчуци, когато действително
това бил обект, в който се продавали обувки/. Както в АУАН, така и в НП, са
изложени всички релевантни за санкционираното лице обстоятелства, така че то да
може да упражни в пълен обем своите права и задължения.
Действително в АУАН и НП е посочено, че продажбата е направена
от М. Д. А. с ЕГН: ********** и че тя не е издала фискална касова бележка,
докато видно от протокола за проверка и показанията на св.К. продавач
консултант по време на проверката е лицето Р. Й. Н.. Това също не е такова нарушение, което да е
ограничило съществено правото на защита на жалбоподателя до степен, че той да
не може да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му. В случая
не се касае за липса или грешка в задължителните реквизити на издаденото НП,
посочени в чл. 57 от ЗАНН, а за неточност при описание на обстоятелства, които
не са задължителен елемент на обжалвания акт, но АНО е решил да ги посочи в
постановлението.
По същество на спора:
В разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. е вменено задължение за всяко лице да издава фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата за всяко плащане, с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод.
Видно от събраните по делото доказателства, в настоящия
случай не е налице хипотезата на изключение за издаване на фискална касова
бележка, тъй като плащането е извършено в брой, факт, който не се оспорва от
страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
че санкционираното лице, действително не е изпълнило задължението си по чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ и с това бездействие е осъществило
състава на административно нарушение по чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, а именно фискална касова бележка, се санкционира с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв. или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. В настоящия случай, наложената санкция е в минимален размер и
не може да бъде изменяна от съда.
В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 28
от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай”се съдържа в чл.
93, т. 9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11
от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на
административни наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната
норма, „маловажен случай” е този при който извършеното престъпление, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на
административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва
да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият
състав приема, че в конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е маловажен
случай, поради което и административнонаказващият орган не е допуснал нарушение
на закона, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното
постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.4 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В
чл.144 от АПК е предвидено, че за неуредените въпроси се прилага ГПК. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
предвижда, че по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева.
При този изход на
делото, съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както
и че е било проведено едно съдебно заседание,
претенцията се явява частично основателна и следва да бъде уважена чрез
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева в полза на НАП
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 394712-F387965/02.11.2018г. на началник на отдел "Оперативни
дейности" - Бургас в Централно управление на НАП, с което на ЕТ „З” ЕТ,
ЕИК: ****, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.
25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр с чл.118, ал.1 от ЗДДС , е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв..
ОСЪЖДА ЕТ „З” ЕТ, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: ****** ДА ЗАПЛАТИ
на Национална агенция за приходите-гр.София, съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.