РЕШЕНИЕ
№. 1910
гр. Пловдив, 21.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря благовеста каракашева и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1546 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Регионална здравна инспекция – Пловдив, чрез
процесуалния представител – юрисконсулт Р.Г., срещу Решение
№ 395 от 12.04.2021 г., постановено по а.н.д № 1542 по описа за 2021 г., на
Районен съд - Пловдив, XXIII – ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно
постановление № РД-04-ХІ-Б-285/18.12.2020г. на директора
на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - гр. Пловдив, с което на М.Г.Б., ЕГН **********, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300лв. за извършено
административно нарушение по т.7 от Заповед №
РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването във вр. чл. 63, ал. 4
от Закона за здравето /ЗЗ/.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода а административното производство са
допуснати съществени процесуална нарушения. Твърди се, че административното
нарушение е безспорно установено като е налице съответствие между придадената
му правна квалификация и описанието на деянието, с което е извършено. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – М.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си
представител - адв. Т., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на
съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от М.Г.Б. срещу Наказателно постановление №
РД-04-ХІ-Б-285/18.12.2020г. на директора на РЗИ - Пловдив. Наказателното
постановление било издадено въз основа на АУАН № 001502 от 03.11.2020г., съставен
от В.С.- С.– на длъжност здравен инспектор в РЗИ -
Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 29.10.2020г.
в 11.00ч., в гр. Пловдив, при извършена съвместна проверка от здравните органи
и полицейските органи в автобус за градски транспорт с рег. № ***, движещ се по
линия за обществен превоз № 44, стопанисван от „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД
- закрито обществено място по смисъла на пар. 1а от
ДР на Закона за здравето и т. 10 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на
министъра на здравеопазването, спрян на спирка № 10, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 62, било
установено, че М.Г.Б. - шофьор на автобус, не изпълнява въведените с т.7 от
Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки - не е поставила защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата изцяло (мястото на шофьора не е изолирано в
самостоятелна кабина в автобуса). Така установеното деяние било квалифициран
като нарушение по т.7 от Заповед №
РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването във вр. чл. 63, ал. 4
от Закона за здравето.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ наложил на нарушителя глоба в размер на триста
лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд бил разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
описаното в АУАН и НП деяние неправилно е подведено под състава на чл. 63, ал.
4 от Закона за здравето, тъй като последният не съдържа задължителни правила за
поведение, които да са нарушени от наказаното лице. В този аспект съдът приел,
че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като правната квалификация на
деянието не отговаря на словесното му описание, като по този начин бил нарушен
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Горното дало самостоятелно основание на съда да
отмени издаденото наказателно постановление.
ІV. От правна страна:
9. Относно съставомерността на процесното деяние следва да се
държи сметка, че разпоредба на чл.63,ал.4 от ЗЗ не съдържа установено
правило за поведение, т.е. не дава самостоятелна правна квалификация на
нарушението, но сочи условията и предпоставките за ангажиране на отговорността като
предвижда правомощие за министъра на здравеопазването да въвежда конкретни
противоепидемични мерки при обявена извънредна епидемична обстановка, като самата
диспозиция на правната норма, тоест правилото за поведение, се съдържа в
съответната заповедта на министъра на здравеопазването. Затова и правилно
административнонаказващият орган е посочил като правна квалификация на
нарушението, тоест кое е нарушеното правило за поведение, правилото по т.7 от
Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването във връзка с разпоредбите
на чл.63,ал.4 от ЗЗ.
В случая е налице специфична законодателната
техника по препращане от санкционната разпоредба на чл.209а от ЗЗ към бланкетната такава, каквато е чл.63,ал.4, а от нея към
правило за поведение, поставено чрез общ административен акт, какъвто е
заповедта на министъра. Това обаче не може да е основание за
незаконосъобразност на издаваните наказателни постановления. В крайна сметка, в
обжалваното НП пределно ясно и точно е посочено кое правило за поведение е
нарушено, от къде то произтича и каква е правната му квалификация, както и
какво е основанието, на което се налага санкцията. Отделно от това, следва да
се отбележи, че възможността за определяне на конкретния състав на нарушението
със заповед, която няма характеристиките на нормативен акт, е изрично уредена
в чл. 2, ал. 2 от ЗАНН. За целта е необходимо санкционната норма
да се съдържа в закон и визираното в нея административно наказание да е
определено по вид и размер, което изискване в случая е изпълнено - чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ. Съставът на конкретното нарушение, изразяващо се в
нарушение на противоепидемичните мерки, е определен със заповед на член на
правителството, какъвто е и министърът на здравеопазването, която заповед
съставлява общ административен акт и създава забрана за осъществяване на
конкретното описано в нея поведение. Налице е и изискуемото от чл. 2, ал.
2 от ЗАНН овластяване на министъра на здравеопазването със закон
- чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
Въведеното с т.7 от
Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването изискване е
за поставяне на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.). В
случая не седи спор, че към момента на установяване на нарушението М.Г.Б. -
като шофьор на проверявания автобус, се е намирала на закрито обществено място
без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и
устата. Именно за това административно нарушение законосъобразно е ангажирана и
отговорността на нарушителя като наказанието е правилно определено по вид и
размер в съответствие с приложимата санкционна разпоредба.
По делото не се твърдят, нито са
налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Обстоятелството, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове
неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен
случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Не се установяват извинителни
причини за нарушаване на въведените противоепидемични мерки, нито да са били
налице обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното лице с
въведените за всички граждани на територията на страната мерки.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен, а издаденото наказателно
постановление - потвърдено.
V. По съдебните разноски.
10. Жалбоподателят в
настоящото производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIX състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 395 от 12.04.2021 г.,
постановено по а.н.д № 1542 по описа за 2021 г., на Районен съд Пловдив, XXIII
– ти наказателен състав.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
РД-04-ХІ-Б-285/18.12.2020г. на директора на Регионална здравна инспекция - гр.
Пловдив, с което на М.Г.Б., ЕГН **********, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300лв. за извършено административно нарушение по т.7
от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването във вр.
чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.