Р Е Ш Е Н И Е
№ /11.03.2020
гр.П. 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви
гр.с.в публичното заседание на единадесети февруари
през
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
при
секретаря Жени Стойчева и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №102 по описа за 2019г.на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото
гр.д.№102/2019г.е образувано на основание постъпила искова молба от М.П.И. ***
чрез пълномощника й адвокат Д.М. от ВАК срещу Т.Г.Б. и Д.Т.Б. от с.гр.С ИМ се твърди,че през 1976
г.ищцата и съпруга й П.Б.К. са придобили недвижим имот:апартамент със застроена
площ от 103,35 кв.м.,находящ се в гр.П. ,ул.“*** „№12,ет.3,ап.3 , съгласно
нотариален акт за признаване право на собственост №26,т.ІІІ,дело ***/1976г.Посочено
е,че на 28.02.1990г.по силата на нот.акт за прехвърляне на недвижим имот,ищцата
е прехвърлила на ответниците Т.Б. и Д.Б. ½ ид.ч.от гореописания недвижим
имот срещу задължението за издръжка и гледане.Изложени са доводи,че преди около
месец ищцата е разбрала от внучката си В.Д. Б.,че за процесния имот е
изготвено обявление за публична продан от ЧСИ В.С.,рег.№*** и район на действие
ОС П.,като е установила,че предмет на публичната продан е целия апартамент от
103,35 кв.м.,находящ се в гр.П.,ул.“*** „№12,ет.3,ап.3.Ищцата твърди,че след
като е намерила всички документи и след справка в СВ е установила,че с
нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №***, том ХІІ,дело №*** от 1991г.е
прехвърлила на ответниците Т.Г.Б. и Д.Т.Б.
и другата ½ ид.част от апартамента. Посочено е ,че след това с
нот.акт №***,том ІІ,рег.№***,дело №*** от 2009г.от 15.05.2009г.ответниците Т.Б.
и Д.Б. са продали на трето лице Л.Н.Д. изцяло процесния недвижим имот.В ИМ се
твърди,че ищцата ,дъщеря й Т.Б. и зет й Д.Б. не са участвали в нот.производство по нот.акт №108 от
1991г.,с който е прехвърлена останалата ½ ид.ч.от имота,че за случая е
подала жалба до ОП П. под №685/2019г.от 11.02.2019г.,като счита,че е налице
документна измама.В заключение моли съда да постанови решение,с което на
основание чл.87 ЗЗД да бъде развален въпросния нотариален акт . След
неколкократно оставяне на ИМ без движение от ищцата чрез пълномощника й адвокат
Д.М. е постъпила молба уточнение/л.24/,в която е посочено , че е предявен иск с
правно основание чл.26 ЗЗД за нищожност на
договора, обективиран в нот.акт №108 от 09.12.1991г.на нотариус Р. И.,
поради липса на съгласие за сключването му от ищцата като прехвърлител по
договора.В съдебното заседание на 11.02.2020г.,на което бе даден ход по
същество ищцата лично чрез своя
пълномощник адвокат Д.М. от ВАК поддържа предявения иск и моли съда да го
уважи.Съображения в тази насока са изложени и в депозираните от пълномощника
адвокат М. писмени бележки.
Ответниците Т.Г.Б. и Д.Т.Б.
не са депозирали писмени отговори в
срока по чл.131 ГПК.В съдебното заседание на 11.02.2020г.същите посочват,че
предоставят на съда да реши спора.
Окръжният съд като прецени становищата
на страните и представените по делото
доказателства,приема за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е предявен иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД,като претенцията
е да бъде обявен за нищожен сключения на 09.12.1991г. алеаторен договор за прехвърляне на недв.имот
срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в нот.акт №***,том
ХІІ,н.д.№2308/1991г. на нотариус Р. И. при ПРС,поради липса на съгласие за
сключването му от страна на продавача по договора М.П. К.,сега с фамилно име И..***
удостоверение е видно,че данъчната
оценка на процесния недвижим имот
–апартамент №3 с площ от 103,35кв.м.,ведно с прилежащата маза от 31,30кв.м.и
таван от 29,32 кв.м., находящ се в гр.П.,ул.“***“№12,ет.3 е в размер на
59 862,30лв.,съответно данъчната оценка за ½ ид.ч. от имота,предмет
на договора е в размер на 29 931,15лв.Това именно е цената на иска ,
съгласно чл.69 ал.1 т.4 във вр.с т.2 ГПК и същият е родово подсъден на ПОС като първа инстанция.В този
смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад ,съгласно определение на ПОС
№1436/11.10.2019г.,приет за окончателен в съдебното заседание на
12.11.2019г.,по който страните не са направили възражения.
Безспорно между страните е ,че с
констативен нотариален акт от 03. 06. 1976г.,обективиран в нотариален акт
№76,том ІІІ,дело №***/1976г.на нотариус при ПРС ищцата М.П. К. и съпругът й П.Б.К.
са признати за собственици на процесния недвижим имот, изграден от ЖСК “***“,находящ
се на ул.“***“№12 ,на трети етаж от жилищната сграда и представляващ апартамент
№3 с площ от 103,35 кв.м., подробно индивидуализиран ,заедно с прилежащите му
маза №7 от 16,50кв.м.и таванско помещение №6 от 29,32 кв.м.От представеното
удостоверение от ПРС по гр.д.№630/1988г. по описа на същия съд/л.27/ е видно, че с решение по цитираното дело от
23.12.1988г.,влязло в сила на 06.01.1989г.е прекратен сключения на
16.11.1969г.в гр.П. граждански брак между съпрузите П.Б.К. и М.П. К.,като след
развода съпругата М.П. К. следва да носи предбрачното си фамилно име И..
Няма спор,че с договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 28.02.1990г.,обективиран
в нот.акт №14, том ІІ, дело №214/1990г.на нотариус Р. И. при ПРС ищцата М.П. К.
е прехвърлила на ответниците Т.Г.Б. нейна дъщеря и на Д.Т.Б. неин зет ½
ид.ч.от процесния апартамент №3 , находящ се в гр.П.,на ул.“***“№12 на трети
етаж от жилищен блок „***“ с площ от 103,35 кв.,ведно с прилежащите му маза №7
от 16,50 кв.м. и таванско помещение №6 от 29,32 кв.м.,срещу задължението на
приобретателите да се грижат за
прехвърлителката до края на живота й ,като й подсигурят нормален и спокоен
живот.
С последващ договор за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,сключен на
09.12.1991г.,обективиран в нот. акт №108,т.ХІІ,д.№2308/1991г./л.7/на нотариус Р.
И. при ПРС ищцата М.П. К. е прехвърлила на ответниците Т.Г.Б. нейна дъщеря и на
Д.Т.Б. неин зет и другата ½
ид.ч.от процесния недвижим имот- апартамент №3,находящ се на ул.“***“№12 срещу
задължението на приобретателите за гледане и издръжка на
прехвърлителката,докато е жива.За този именно договор е претенцията да бъде
обявен за нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД,поради липса на съгласие от
страна на прехвърлителката.
От представените към ИМ писмени
доказателства се установява,че впоследствие ответниците Т.Г.Б. и Д.Т.Б. с
договор за покупко-продажба от 15.05.2009г.,обективиран в нотариален акт №172,
том ІІ,рег.№1171,дело №201 от 2009г. на нотариус А.П. /л.8/ са продали
процесния недвижим имот- апартамент №“3,на трети етаж от жил.блок„***“,находящ се в гр.П.,ул.“***“№12,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** на
трето лице Л.Н.Д..Последният от своя страна на 01.02.2018г.е сключил
предварителен договор с М.П.В. и В.Д. Б.
по чл.19 ЗЗД за продажба на процесния недвижим имот.От данните по делото се
установява,че върху имота ,представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** ,но посочен като
апартамент №5,а не като апартамент №3 ,съгласно нотариалните актове са вписани
възбрани и същият е предмет на принудително изпълнение по изп.д.№2018***0400565 по описа на ЧСИ В.С. ,рег.№*** и район на действие ОС П..
Съгласно представената схема на имота от
28.02.2019г./л.41/ процесният имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** е собственост на Л.Н.Д.
и е с адрес гр.П.,ул.“***“№12 ,ет.3,ап.5
с площ от 103,35 кв.м.,като в схемата е посочен друг нот.акт за собственост
№118 от 15.05.2009г.,а не горепосочения нот.акт №172 от 15.05.2009г.Във вр.с
разминаването относно номера на процесния апартамент,находящ се в гр.П. , на
ул.“*** „№12 и съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор***
, съответно в документите за собственост
посочен като апартамент №3,а по скицата като апартамент №5 ,на ищцата е
издадено съд.удостоверение,по силата на което да се снабди със скица на апартамент
№3 с отбелязване дали има идентичност между апартамент №3 и апартамент №5.В
тази връзка е представено удостоверение
,изд. на 12.06. 2019г.от Агенция по геодезия, картография и кадастър
/л.66/,съгласно което при извършена проверка е установено,че самостоятелен
обект с идентификатор *** по кад.карта на гр.П. е с административен адрес гр.П.,ул.“***
„№12,ап.№3.В този смисъл съдът
приема,че вярната номерация на процесния апартамент е №3,а не както е по
скицата №5.
Спорни в настоящото производство са
въпросите налице ли са предпоставките на чл.26 ал.2 ЗЗД,нищожен ли е сключения
на 09.12.1991г. алеаторен договор за
прехвърляне на недв.имот срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в
нот.акт №108,том ХІІ,н.д.№2308/1991г. на нотариус Р. И. при ПРС,поради липса на
съгласие за сключването му от страна на продавача по договора М.П. К.,а след
развода й и понастоящем с фамилно име И..
За установяване на спорните по
делото обстоятелства е назначена графологическа експертиза.От заключението на
ВЛ Ц.Ц.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът
възприема изцяло се установява,че подписът за „Продавач“в оригнала на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
№108,том 12,н.д.№2308/1991г. на нотариус Р. И.,както и в копието на същия
нот.акт е положен от М.П.И..
При
така събраните доказателства,Окръжният съд приема ,че ищцата , която носи
доказателствена тежест за установяване на релевантните за спора факти, не
доказа наличието на предпоставките на чл.26 ал.2 ЗЗД за нищожност на договора
от 09.12.1991г.,обективиран в нот.акт №108/1991г. на нотариус Р. И..Не е налице
визираното основание-липса на съгласие по чл.26 ал.2 ЗЗД.Твърденията в ИМ,че
ищцата М.И. като продавач не е подписвала втория договор за издръжка и
гледане,с който е прехвърлила на ответниците-нейна дъщеря и зет и другата
½ ид.ч. от имота срещу задължение за издръжка и гледане,категорично се
оборват от приетата по делото графологическа експертиза,установяваща,че
подписът в нот.акт е положен именно от ищцата М.П.И..Съгласието за сключване на договора за продажба на
½ ид.ч.процесния недвижим имот срещу задължението на приобретателите за
гледане и издръжка е обективирано с подписването на договора от двете страни по
сделката,съответно ищцата като продавач и ответниците като купувачи,които
действия са удостоверени от нотариуса изповядал сделката,който видно от договора го
е прочел на страните,което е отразено и в самия нотариален акт. За да бъде обявен един договор за нищожен на
основание чл.26 ал.2 ЗЗД,поради липса на съгласие , следва да се установи по
несъмнен и категоричен начин липса на валидно изразена воля за сключване на
договора за покупко-продажба.Събраните по делото доказателства не обуславят
такива изводи.
С оглед изложеното предявеният иск с
правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД е неоснователен,недоказан и следва да бъда
отхвърлен.Изложените от пълномощника на ищцата доводи в писмената му защита ,че
процесният имот е единствено жилище за ищцата,че същата ще остане на
улицата,ако бъдат признати правата на собственост върху имота на Л.Н.Д.,че
ищцата е собственик на имота на основание давностно владение продължило повече
от 10 години са ирелевантни към предмета на спора.В случая не е предявен иск за
собственост на процесния недвижим имот,за да се обсъждат направените от
пълномощника възражения,а иск по чл.26 ал.2 ЗЗД за нищожност на конкретен
договор , сключен на 09.12.1991г., обективиран в нот.акт №108/1991г.,поради
липса на съгласие от страна на ищцата като продавач и прехвърлител по този
договор.Последващата разпоредителна сделка от 15.05.2009г.,съгласно нот.акт
№172/2009г.,с която ответниците като собственици на целия недвижим имот са се
разпоредили с имота и са го продали на Л.Н.Д.,трето неучастващо в процеса лице,също
не е предмет на спора и няма отношение към претенцията за нищожност по чл.26
ал.2 ЗЗД.По аналогични съображения действията на ЧСИ В.С. по цитираното
изп.дело,касаещи насрочване на публична продан върху процесния имот,също не са
предмет на разглеждане в настоящото производство и нямат връзка с иска по чл.26
ал.2 ЗЗД,още повече,че страните по изп.дело са съвсем различни от страните по
настоящото дело.
С писмената си защита пълномощникът
на ищцата е представил писмени доказателства.Недопустимо е писмени
доказателства,които не са приети по надлежния ред от съда ,да се представят едва
с писмената защита,поради което с
разпореждане на съда от 19.02.2020г.същите не са приети като доказателства по
делото и не следва да се обсъждат.Друг е въпроса,че се касае за документи, които
вече са приложени и приобщени като доказателства по делото.
Ответниците
не са направили разноски по делото и такива не следва да се присъждат на
основание чл.78 ал.3 ГПК.
Водим от горното ,Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от М.П.И. ,ЕГН ********** ***,чрез пълномощника й адвокат Д.М. от ВАК,със
съдебен адрес *** срещу Т.Г.Б.,ЕГН ********** и Д.Т.Б., ЕГН **********,*** с
правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения на
09.12.1991г. алеаторен договор за
прехвърляне на недв.имот срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в
нот.акт №***,том ХІІ, н.д. №2308/1991г. на нотариус Р. И. при ПРС,поради липса
на съгласие за сключването му от страна на продавача по договора М.П. К.,сега с
фамилно име И. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: