Р Е
Ш Е Н
И Е
№432
03.12.2021 г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Пенка Маринова
и с
участието на прокурор Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 400 по описа за 2021 год,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР –
Стара Загора против Решение № 61 от 09.07.2021г., постановено по АНД № 528/ 2021
г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено наказателно
постановление № 349а-5/ 01.03.2021 г., издадено от Директора на ОДМВР – Стара
Загора с наложено на ответника по касация административно наказание
"глоба" в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението
като постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК,
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на
оспореното решение и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено
наказателното постановление като законосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – Д.Т.Б., изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съдебното решение да бъде
потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява
неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред Районен съд Казанлък се е
развило по жалба на Д.Т.Б. против наказателно постановление № 349а-5 от 01.03.2021
г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Стара Загора, издадено въз основа
АУАН № 284а-4252/ 05.11.2020г., с което на Д.Б. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, за
нарушение на същата законова разпоредба. От фактическа страна административното
обвинение се основава на това, че на 30.10.2020г. около 09.10 часа лицето Д.Т.Б.
се намира на закрито обществено място – в автобус по линия „Казанлък-Стара
Загора“ – транспортно средство на ул.“Софроний“ до ЖП гара Казанлък, без да има
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устатата /в т.ч. кърпа, шал, шлем и др./, с
което не е изпълнила въведената с т.I.7 от
заповед № РД-01-609/ 21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, а именно: „Всички
лица, които се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства
за обществен транспорт, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и
други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари
и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др. са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба и ли друго средство, покриващо носа и устата/ в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др./, които се изпълзват съгласно препоръките в приложение №
3“.
За да отмени наказателното постановление Казанлъшкият
районен съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
не се установява по безспорен начин авторството на вмененото на Д.Б.
административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Позовавал се
е на показанията на свидетеля-очевидец С.
- шофьор на автобуса, в който е пътувала Б., установяващи, че след като
й е била направена забележка, че не носи предпазна маска, същата веднага е
сложила шалче на устата си.
Решението на Районен съд - Казанлък е правилно.
Административнонаказателната отговорност на
ответника по касация е ангажирана на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето,
който в редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението /ДВ,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ предвижда административно наказание
- глоба от 300 до 1000 лв., за нарушаване или не изпълнение на въведени с акт
на министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл.63а, ал.1 или
2, освен ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗЗ /в относимата редакция -
ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Настоящият съдебен състав намира изводите на
Казанлъшкия районен съд за недоказаност на административнонаказателното
обвинение за законосъобразни, логични и в съответствие с установената
фактическа обстановка по делото /въз основа на събраните писмени и гласни
доказателствени средства/. Касационният състав на съда не може да установява нови фактически положения по
силата на чл. 220 от АПК и по този начин да подменя вътрешното
убеждение на въззивния съд като инстанция по установяване на фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Правомощията на касационната
инстанция при извършваната от нея проверка се разпростират върху спазването на правилата, свързани със
събирането, проверката и оценката на доказателствата, които са предвидени, за
да изключат произволното формиране на това убеждение.
Правилно въззивният съд е приел, че твърдението за извършено от Д.Б. нарушение
на чл.209а от ЗЗ се опровергава от показанията свидетеля-очевидец А.И.С., от
които се установявало, Б. е била с поставен шал на устата. Това означава, че
поведението на санкционираното лице не е било в отклонение на въведената с т.I.7 от Заповед № РД-01-609/ 21.10.2020г. на
Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, тъй като при пътуване в
транспортно средство за обществен превоз е допустимо освен защитна маска да се
използва и „друго средство“, предпазващо носа и устата, сред които е и шалът,
видно от направеното в заповедта неизчерпателно изброяване.
Ето защо
фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от Казанлъшкия
районен съд извод за незаконосъобразност на Наказателно постановление № 349а-5/
01.03.2021 г., издадено от Директора на ОДМВР – Стара Загора.
С оглед изложеното съдът намира че не са налице
твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в
съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61 от 09.07.2021г., постановено по АНД № 528/ 2021 г. по
описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.