Разпореждане по дело №44552/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17664
Дата: 20 септември 2021 г.
Съдия: Моника Пламенова Добринова
Дело: 20211110144552
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 17664
гр. София , 20.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110144552 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „...” ЕООД срещу В. ЦВ. М., уточнено с молба от 07.09.2021 г., за сумите 400
лева – непогасена главница по договор за потребителски кредит от 06.06.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, 42,79
лева – договорно възнаграждение за периода от 05.07.2019 г. до 05.01.2020 г., 331,59 лева –
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30 лева – такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията, 49,59 лева – лихва за забава върху
главницата за периода от 05.01.2020 г. до 27.07.2021 г., 5,31 лева – лихва за забава върху
договорното възнаграждение за периода от 05.01.2020 г. до 27.07.2021 г., 41,11 лева – лихва
за забава върху възнаграждението за допълнителни услуги за периода от 05.01.2020 г. до
27.07.2021 г., 29,09 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 06.07.2019 г. до
05.01.2020 г., 3,11 лева – лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода от
06.07.2019 г. до 05.01.2020 г., както и 24,11 лева – лихва за забава върху възнаграждението
за допълнителни услуги за периода от 06.07.2019 г. до 05.01.2020 г.
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и издава заповед, освен когато искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и в хипотезата, когато се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
При извършване на преценка за нищожност на клаузите от процесния договор за
потребителски кредит, допълнителното споразумение към него и общите условия към тях,
регламентиращи задължението за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги, съдът констатира, че същите са нищожни, като съображения за това са следните:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.
Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото,
поради това че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
1
правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната сделка или клауза,
тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици. Противоречащи на
добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния
вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата,
използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския
и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи
цени, използване на недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се
използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на другата страна
неизгодно условие. В процесния случай заявителят е икономически по-силната и по-
подготвена за участие в съответния тип сделки страна, доколкото извършва същите по
занятие. Размерът на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги, уговореното в
негова полза и в тежест на финансово по-слабата страна, е необосновано висок и
несъразмерен с услугите, които е предвидено да бъдат предоставени. Същият възлиза на
331,59 лева, при условие че сумата, която е дадена в заем е 400 лева (тоест размерът на
предоставения заем и този на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги са почти
равни). Срещу него В. ЦВ. М. е получил не реална, а потенциална възможност за ползване
на съответни услуги, доколкото в общите условия към договора за потребителски кредит е
предвидено, че допълнителните услуги могат да бъдат ползвани при желание от негова
страна, но и при други допълнителни условия и след като кредиторът даде съгласието си за
това, а не единствено по волята на кредитополучателя. С оглед на тези съображения
настоящият състав намира, че уговорката, с която В. ЦВ. М. е поел задължение да заплати в
полза на „...” ЕООД възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Клаузите, предвиждащи задължение за длъжника да заплати възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги, са нищожни и по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съгласно тази
норма неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. В чл. 143 ЗЗП е посочено общо правилно, въз основа на което да бъде
преценено дали дадена клауза от потребителски договор е неравноправна, като е
предвидено, че такава е клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Освен това са изброени
и отделни хипотези (т.1 до т. 18), при които е налице неравноправност на клаузи в
потребителски договори, като изброяването е неизчерпателно. Според чл. 145, ал. 1 ЗЗП
неравноправната клауза в договор с потребител се преценява като се вземат предвид видът
на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на
друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално - чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Според чл. 146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не обосновава извод, че всички клаузи са договорени
индивидуално. В настоящия случай, както в договора за кредит, така и в допълнителното
споразумение е посочено, че неразделна част от тях са общите условия на ищеца към
договор за потребителски кредит, като в споразумението е препратено към изискванията,
описани в общите условия относно ползването на услугите по пакета от допълнителни
услуги. Поради това съдът приема, че клаузите, регламентиращи възникването на
задължението за заплащане на възнаграждение и условията за това, са били предварително
едностранно изготвени от кредитора и не са индивидуално договорени.
След като В. ЦВ. М. е потърсил услугите на „...“ ЕООД, вземайки заем от 400 лева, то
очевидно е бил в неизгодно финансово състояние и възлагането на допълнително
задължение от 331,59 лева, независимо дали доброволно или принудително, противоречи на
2
принципа на добросъвестност в гражданския оборот. Освен това в допълнителното
споразумение е предвидено, че това задължение става изискуемо при подписването му.
Тоест, предвидено е длъжникът да заплати сумата 331,59 лева независимо от
обстоятелствата дали ще ползва услугите по пакета от допълнителни услуги или не, както и
независимо колко услуги ще ползва. Тази уговорка е във вреда на потребителя и води до
облагодетелстване на кредитора, който може да не предостави каквато и да е услуга срещу
получаването на сумата. Следва да бъде добавено също, че предвидените в общите условия
начин и изисквания за ползването на допълнителните услуги по отлагане на вноски,
намаляване на вноски и промяна на падежа на вноски, не дават възможност за ползването
им единствено по волята на кредитополучателя, а предоставят право на кредитора да
направи преценка за това, доколкото в крайна сметка е предвидено, че ползването им следва
да стане след сключване на допълнително споразумение, тоест след като кредиторът одобри
отправеното искане за ползване на услуги. С оглед на тези съображения съдът намира, че
обсъжданите клаузи, регламентиращи задължението за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги, са във вреда на В. ЦВ. М. и водят до значително
неравновесие между неговите правата и задължения и тези на дружеството-кредитор.
Поради това се явяват неравноправни по смисъла на общото правило на чл. 143 ЗЗП и
съответно нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Възнаграждението за пакет от допълнителни услуги не е включено в годишния
процент на разходите, определен на 36,75 %, видно от договора за кредит, където ГПР е
посочен преди него. Съдът намира обаче, че възнаграждението за допълнителни услуги
следва да се включи в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Доколкото задължението за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е свързано неразделно с
договора за кредит, тъй като без последния не би било поето, следва да се приеме, че е част
от общите разходи по кредита. Този извод се налага и от факта, че същото е включено в
погасителния план към договора за кредит. При включването на възнаграждението като
компонент от ГПР обаче се стига до резултат, при който ГПР надвишава предвидения в чл.
19, ал. 4 ЗПК максимум, поради което и на основание ал. 5 от чл. 19 ЗПК следва да се
приеме, че клаузите, регламентиращи задължението за заплащане на възнаграждението, са
нищожни.
Според чл. 17.4 от общите условия, приложими към договора за кредит,
кредитополучателят заплаща такси за извършени от кредитора услуги, включително
обезщетение за всички разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно
събиране на просрочен дълг в това число, но не само разноски за телефонни обаждания
и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и други
съгласно действащата Тарифа. Посочената клауза е в противоречие с чл. 33 ЗПК, който
предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата (ал. 1), както и че в този случай
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва (ал. 2). Заплащането на
посочените разходи и такси е договорено да възникне като задължение при забавено
изпълнение, наред със задължението за обезщетение за забава (чл. 12.1 от общите условия).
Поради това съдът приема, че клаузите, с които са предвидени задълженията за разходи и
такси за събиране на просрочените вземания, са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Предвид горните съображения настоящият състав намира, че заявлението по чл. 410
ГПК на „...” ЕООД следва да бъде отхвърлено в частта по претенциите за сумите 331,59 лева
– неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30 лева – такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията, 41,11 лева – лихва за забава върху
възнаграждението за допълнителни услуги за периода от 05.01.2020 г. до 27.07.2021 г. и
3
24,11 лева – лихва за забава върху възнаграждението за допълнителни услуги за периода от
06.07.2019 г. до 05.01.2020 г.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„...” ЕООД срещу В. ЦВ. М. в частта по претенциите за сумите 331,59 лева – неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30 лева – такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземанията, 41,11 лева – лихва за забава върху възнаграждението
за допълнителни услуги за периода от 05.01.2020 г. до 27.07.2021 г. и 24,11 лева – лихва за
забава върху възнаграждението за допълнителни услуги за периода от 06.07.2019 г. до
05.01.2020 г.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.
Препис от заявлението да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4