Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 134
07.07.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №75 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба,
подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Шумаров и прокурист Милена
Ванева, чрез пълномощника – адв. Дружество „Чаталбашев, Петкова, Иванова“,
представлявано от адв. Христина Иванова - САК, с
която се обжалва Решение №189 от 03.10.2019г. постановено по гр.д. №312/2019г. по описа на Районен съд Карнобат.
С обжалваното решение районният съд е
приел за
установено по отношение Г.Д.В., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Юробанк България” АД, ЕИК:*********, адрес гр. София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път” №260, в размер на 696.27лв. -
представляващо падежирала до 10.09.2019г. главница по договор за кредит FL
837692 от 23.01.2017г., като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до
пълния предявен размер.
Прието е за установено по отношение Г.Д.В.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на
„Юробанк България” АД, ЕИК:*********, адрес гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път” №260, в размер на 374.42лв., представляващо възнаградителна
лихва за периода 12.02.2017г. до 08.02.2018г, като е отхвърлил иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер.
Прието е за установено по отношение Г.Д.В.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на
„Юробанк България” АД, ЕИК:*********, адрес гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път” №260 в размер на 26.69 лева, представляващо мораторна лихва
за периода 10.02.2017г. до 30.03.2018г., като е отхвърлил иска за разликата над
тази сума до пълния предявен размер.
Прието е за установено по отношение Г.Д.В.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на
„Юробанк България” АД, ЕИК: *********, адрес гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път” №260, в размер на 55.20 лева, представляващо такси от
12.02.2017г. до 30.03.2018г.
Осъдена е Г.Д.В., ЕГН:**********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК:*********, адрес
гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” №260, сумата от 116.92лв.,
представляваща съдебно-деловодните разноски в заповедното производство.
Осъдена е Г.Д.В., ЕГН:**********, с
постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК:*********, адрес
гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” №260, сумата от 244,96лв., представляваща
съдебно-деловодните разноски в исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на РС Карнобат е недопустимо,
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен само за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на пресъдено нещо,
тъй като е приел, че нотариалната покана, с която се уведомява длъжникът за
предсрочната изискуемост, е нередовно връчена. Сочи се, че е надлежно изпълнена
процедурата по чл. 47, ал.1-5 от ГПК. Изложени са подробни съображения, че
кредиторът и връчителят са положили достатъчно усилия, но въпреки това
адресатът не е открит, както и не е открит друг начин за връчване на поканата.
На следващо място се сочи, че районният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, довело до лишаване от право на защита за ищеца, поради
обстоятелството, че в доклада си по чл.146 от ГПК е посочил, че страните сочат
доказателства за всички твърдени от тях факти, а в мотивите на съдебното
решение е приел, че липсват данни да е изпълнена процедурата по чл.47 от ГПК от
нотариуса. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в
отхвърлителните части и постановяване на
ново решение, с което исковете да се уважат в пълен размер. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от адв. Рамадан Бахчет Нуретин – БАК– БАК, особен
представител на Г.Д.В., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че
същото е правилно и законосъобразно. Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание въззивникът „Юробанк
България“ АД, не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата Г.Д.В.,
редовно призована, не се явява, явява се особеният представител адв. Нуретин.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският
окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Районният съд се е произнесъл по искове с
правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени по реда на чл.422
от ГПК.
На 10.04.2018г. „Юробанк България“ АД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу Г.Д.В.
за заплащане на сумата от 6998,10 лв., от които: 6285 лв. – главница, 629,23
лв. – възнаградителна лихва за периода от 12.02.2017г. до 08.02.2018г.; 28,67
лв. мораторна лихва за периода 12.02.2017г. до 30.03.2018г., 55,20 лв. – такси
от 12.02.2017г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, като е посочено, че
паричното вземане е за неизпълнено задължение по договор за потребителски
кредит №FL837692 от 23.01.2017г.
На 13.04.2018г. е издадена
Заповед №260 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.Д.В., да
заплати на „Юробанк България“ АД следните суми: 6285 лв. – главница, 629,23 лв.
– възнаградителна лихва за периода от 12.02.2017г. до 08.02.2018г.; 28,67 лв.
мораторна лихва за периода 12.02.2017г. до 30.03.2018г., 55,20 лв. – такси от
12.02.2017г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането, както и направените разноски по
делото, от които: 139,96 лв. – заплатена държавна такса и 569,92 лв. –
адвокатско възнаграждение.
С Определение №49/24.01.2019г., районният
съд е указал на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена
горепосочената заповед по чл.417 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на
чл.422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение №260 от 13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№392/2018г. по описа на Районен съд Карнобат. Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се, че по силата на сключения между
страните договор за потребителски кредит, банката е предоставила на
кредитополучателя сума в размер на 6285 лв. за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по ДПК CL184377 от 10.07.2014г.,
сключен между банката и Г.Д.В., като кредитополучателят се задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на
процесния договор. Сочи се, че кредитът е усвоен изцяло. Твърди се, че ищцата
не е изпълнила договорните си задължения по чл.6, ал.1 и чл.7, във вр. с
чл.2,3,4, и 5 от договора. Въвежда твърдение, че по силата на чл.14 от договора
за банков кредит, при непогасяване в срок на една или повече вноски по кредита,
банката може да го обяви за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се
прекратява действието на договора.
С Определение №305/14.05.2019г. на КРС, на
ответника е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, който е
депозирал отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва.
Изложени са съображения и се претендира отхвърляне на исковата претенция.
За установяване на твърдените
обстоятелства са представени следните писмени доказателства - Договор за
потребителски кредит №FL837692; Погасителен
план по кредит; банково бордеро от 23.01.2017г.; нотариална покана; протокол от
относно действия по връчване на нотариална покана от Маргарита Емилова Падарева
– помощник-нотариус; уведомление до Г.Д.В.; справка „Транзакции“.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че
кредитът в размер на 6285 лв. е усвоен на 23.01.2017г., като сумата е отпусната
по банкова сметка *** Г.Д.В.. В същия ден е извършен банков превод между сметки
на клиента в размер 6284,50 лв., с които е погасено задължението по друг
договор за потребителски кредит от 10.07.2014г. на Г.В., удържана е такса в
размер на 0,50 лв. за превод между сметки на клиента. Освен усвояването на
кредита, други движения по сметката няма. Не е направена нито една погасителна
вноска към „Юробанк България“ по кредита. Вещото лице е отговорило на въпроса
какъв е размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателя, включващо
главница и лихви по процесния договор за потребителски кредит, както и какви са
начислените и дължими неустойки, лихви и такси за времето на ползване на
кредита и какъв е техният размер. Съгласно заключението на вещото лице
начислената възнаградителна лихва за периода 12.02.2017г. – 29.03.2018г. е в
размер на 629,22 лв., а начислената мораторна лихва за периода 12.02.2017г. –
29.03.2018г. върху просрочените дължими погасителни вноски е в размер на 28,69
лв. Начислените разходи са в размер на 55,20 лв. В съдебно заседание вещото
лице е дало подробни уточнения, съгласно които от месеци 10,11 и 12, лихвеният
процент следва да е 4,94%, а не 13,94% и в такъв случай дължимата сума за
възнаградителна лихва за посочения период възлиза на 488,09 лв., а мораторната
– 26,69 лв.
От представените по делото доказателства,
се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит FL
837692 от 23.01.2017г., по силата, на който ищецът в качеството на кредитодател
е предоставил на ответницата, в качеството й на кредитополучател, сумата от
6285лв., която сума съгласно уговореното в договора е следвало да бъде върната
от кредитополучателя за срок от 10г., т.е. до 2027г. Видно от чл. 4 от Договора
страните са уговорили деветмесечен гратисен период за плащане на главницата, през
който период кредитополучателят дължи само лихва върху усвоения кредит,
съгласно погасителния план.
В чл.3 от процесния договор за
потребителски кредит страните са уговорили, че през първата година от договора
кредитополучателя дължи променлива годишна лихва, която се определя като сбор
от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
4.677%. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита,
кредитополучателя дължи на банката променлива годишна лихва, която се определя
като сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в
размер на 13.677%.
Видно от представения по делото погасителен
план, след деветия месец е начислена договорената променлива годишна лихва,
която се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана
договорна надбавка в размер на 13.677%.
От доказателствата по делото се
установява, че кредитът е усвоен на 23.01.2017г., както и че ответницата не е
заплатила нито една от месечните вноски.
Поради неизпълнение на задължението по
договора банката е изпратила до длъжника нотариална покана, с която я
уведомява, че обявява цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо.
Поканата е връчена при условията на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Спорът между страните се свежда основно до
това дали в случая длъжникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост.
Съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, „в хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорката, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост“. Това е така, защото предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип на
чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем /чл.60, ал.2 ЗКИ/.
Съгласно изричната разпоредба на чл.71 ЗЗД, предсрочна изискуемост на едно срочно задължение може да настъпи само в
три конкретно посочени хипотези, а именно: когато длъжникът е станал
неплатежоспособен; когато със своите действия е намалил дадените на кредитора
обезпечения или когато не му е дал обещаните обезпечения. Съгласно чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само
по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
От материалите по делото е видно, че са
извършени следните действия по връчване на нотариалната покана, с която банката
обявява цялото задължение по кредита за предсрочно изискуемо: Извършена е
справка в НБД „Население“, видно, от която постоянният и настоящият адрес на
длъжника съвпадат и този адрес е бил посетен на 19.12.2017г.; 13.01.2018г.;
24.01.2018г. и на посочените дати не е бил открит никой. На 24.01.2018г.
връчителят е залепил уведомление на входната врата на жилището и е пуснал
такова в пощенската кутия. На 24.01.2018г. е изготвено уведомление до
ответницата, с която се уведомява същата, че в двуседмичен срок от 24.01.2018г.
следва да се яви в канцеларията на нотариус Нели Стоянова, с рег. №570 на
Нотариалната камара в гр. Карнобат, ул. „Георги Димитров“ №6, за получаване на
нотариална покана №4250, том 2, акт 109 от 18.12.2017г. Няма данни, нотариусът
да е поискал справка от НОИ за местоработата на ответницата с оглед връчване на
поканата по местоработата, съответно местослуженето или мястото за
осъществяване на стопанска дейност на длъжника съобразно разпоредбата на чл.47,
ал.3, изр. второ от ГПК, поради което настоящият състав намира, че в
разглеждания случай, изискванията на чл.47 от ГПК не са спазени от нотариуса
при връчването на нотариалната покана.
Разпоредбата на чл.50 от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност предвижда, че нотариусът може да възложи на
определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при
условията и по реда на чл.37-58 от ГПК. Разпоредбата намира приложение и при
връчване на нотариална покана, включително по реда на чл.47 от ГПК, независимо
от обстоятелството, че не се назначава особен представител, тъй като не се
касае до исково производство (Решение № 84 от 5.06.2014 г. на ВКС по
т.д.1220/2013 г., II т.о., ТК; Решение № 217 от 12.05.2015 г. на ВКС по
т.д.62/2014 г., I т.о., ТК; Определение № 517 от 05.07.2011 г. по
ч.т.д.187/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК).
Съгласно постоянната съдебна практика на
ВКС по приложение на разпоредбата на чл.50 от ЗННД (Определение по
ч.т.д.623/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Определение № 517/05.07.2011 г. на ВКС по
ч.т.д.187/2011 г., II т. о.; Определение № 141/02.02.2010 г. по ч.т.д.496/2009
г. на ВКС, I т.о. и др., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК), при
връчването от нотариуса следва да бъде спазен реда по чл.47 от ГПК, съобразно
изричното препращане на чл.50 от ЗННД, за да се счете, че длъжникът е известен
чрез залепване на уведомление не е достатъчно само отразяването от страна на
нотариуса, че лицето не е намерено на адреса, залепено е уведомление и никой не
се е явил, за да го получи. Необходимо е да бъдат приложени доказателства, че
процедурата по чл.47, ал.1-5 от ГПК е спазена изцяло, определеният от нотариуса
служител трябва да посочи къде е залепил уведомлението, дали е имал достъп до
пощенска кутия, пуснал ли е уведомление в нея, за установяването на което
следва да се приложи отрязък от самото уведомление, да бъде отразено кога са
извършени действията, да се извърши проверка за настоящия и постоянен адрес на
длъжника – физическо лице. Ето защо, съдът намира, че при връчване на книжата
нотариусът следва да приложи нормата на чл.47 от ГПК във всичките й хипотези,
като при необходимост следва да издири и постоянния или настоящ адрес на
длъжника, съобразно предоставения му достъп с нормата на чл.19 от ЗННД.
При изменението на разпоредбата на чл.47
от ГПК с ДВ, бр.86/2017 г., и въвеждането на изискване за връчване по
месторабота, местослужене и място на осъществяване на стопанска дейност, не са
въведени изменения на съответните разпоредби на чл.19 от ЗННД, както и на
чл.74, ал.1, т.4 от ДОПК, които да дават възможност на нотариусите за достъп до
данни представляващи данъчна и осигурителна информация. Налице е разминаване
между вменените с разпоредбата на чл.47, ал.3 от ГПК задължения за издирване на
местоработата на адресатите и липсата на предоставени правомощия на нотариусите
за достъп до тази информация по реда на чл.74 от ДОПК, като противоречащите си
разпоредби са в нормативни актове от един и същи ранг. С оглед констатираното
противоречие и липсата на разписани правила за достъп до осигурителна
информация, според настоящия състав, нотариусите не могат да прилагат
разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК, когато не е извършено връчване до длъжника
по месторабота, стига такава да е съществувала към същия момент.
В конкретния случай, изискванията на чл.47
от ГПК не са спазени от нотариуса при връчването на нотариалната покана. От
същата е видно, че е била изпратена единствено на посочения от кредитора адрес,
на който лицето не е било намерено. По делото е установено чрез извършена
справка в НБД „Население“, че този адрес е регистриран като постоянен и настоящ
адрес на длъжника.
Обстоятелството, че с въззивната жалба е
представено удостоверение от НОИ, от което е видно, че последният трудов
договор на ответницата е прекратен на 01.07.2016г. не променя горния извод, тъй
като нотариусът е имал задължение да извърши горепосочената справка към момента
на изпълнение на процедурата по чл.47 от ГПК, което не е сторено.
Следва да се отбележи, че ищецът не се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост с получаване на исковата молба от
ответника, поради което не може да се приеме, че исковата молба се счита за
уведомление за настъпила такава.
Независимо от гореизложеното следва да
бъдат отчетени вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо в производството пред въззивната инстанция, в какъвто смисъл е
задължителната практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в т.1 от
ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС. Районният съд е присъдил вноските
за главница до 10.09.2019г., поради което настоящият състав следва да присъди
тези от горепосочената дата до 29.06.2020г. /до вноската от 12.06.2020г.
включително/.
По изложените съображения въззивната жалба
е частично основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен иска за сумата от 380,23 лв., представляваща
падежиралите месечни вноски до датата на формиране на сила на пресъдено нещо в
производството пред въззивната инстанция, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане. В останалата част - за
горницата над посочената сума до пълния предявен размер главница искът е неоснователен
и решението следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде потвърдено и в
останалите обжалвани части – по отношение на възнаградителната и мораторна
лихва, съобразно посочените от вещото лице размери, след уточненията в съдебно
заседание пред първоинстанционния съд и съобразно уговореното в чл.3 от
процесния договор за потребителски кредит относно лихвения процент за
договорната лихва.
При този изход на спора, претенцията на
въззивника за присъждане на разноски е частично основателна. Претендират се
разноски за производството пред двете съдебни инстанции в общ размер 2439,11
лв., от които за първата инстанция са в размер на 1487,33 лв.: 261,44 лв. –
държавна такса, 815,89 лв. – адвокатски хонорар, 210 лв. – депозит за особен
представител; 200 лв. депозит за вещо лице. Пред въззивния съд общият размер на
разноските е 951,78 лв., от които: 161,78 лв. – държавна такса за въззивна
жалба, 210 лв. – депозит за особен представител, 580 лв. – адвокатски хонорар. Съобразно уважената част от иска, на въззивника
се дължат разноски в размер на 534,24 лв.
В настоящото производство съдът следва да
се произнесе и по отношение на направените разноски в заповедното производство,
съгласно разясненията, дадени в т.12 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая
разноските, направени в заповедното производство са в размер на 709,88 лв., от
които: 139,96 лв. държавна такса и 569,92 лв. адвокатски хонорар. Предвид
изхода на спора, на въззивника са дължими разноски за заповедното производство
в размер на 155,49 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №189 от 03.10.2019г.,
постановено по гр.д.№312/2019г. по описа на Районен съд Карнобат, в частта, с
която е отхвърлен иска, предявен от „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Шумаров и прокурист Милена
Ванева, срещу Г.Д.В., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да се
приеме за установено по отношение на ответника, че съществува вземането в
размер на 380,23 лв., представляваща
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит главница по договор
за кредит FL 837692 от 23.01.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 10.04.2018г., до
изплащане на вземането, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.В.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на „Юробанк
България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Шумаров и прокурист Милена Ванева, на основание договор за потребителски кредит
FL 837692 от 23.01.2017г., сумата от 380,23 лв., представляваща неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението - 10.04.2018г., до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №260 от 13.04.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№392/2018г. по
описа на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА Г.Д.В., ЕГН:**********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Шумаров и прокурист Милена
Ванева, сумата от 534,24 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски за производството пред двете съдебни
инстанции съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Д.В., ЕГН:**********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, да заплати на „„Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Шумаров и прокурист Милена
Ванева, сумата от 155,49 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №189 от 03.10.2019г.,
постановено по гр.д. №312/2019г. по описа на Районен съд Карнобат, в останалата
обжалвана част.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд
на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: