№ 3338
гр. Варна, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
Златина Ив. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501557 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 280962/30.03.2021г. от Д. ХР. Д.,
ЕГН ********** от гр. **********, чрез адв. Д К-К против решение № 260769/05.03.2021г.
по гр.д. № 18857/2019г. на 16-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен иска й, насочен срещу
Д. Ц. Д., ЕГН **********, от гр. **********, за изменение на режима на лични отношение
между него и детето И Д Д, род. на 23.01.2008год., определени с решение № 93/02.05.2019г.
по гр.д. № 4628/2018г. на ВКС, като е отменено в частта решение № 1453/03.08.2018г. по
гр.д. № 513/2017г. на ВОС, с което пък е отменено в частта решение № 248/20.11.2017г. по
гр.д. № 69/2017г. на ПРС, на основание чл. 59, ал. 9 от СК.
Счита решението за постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, то е
неправилно и необосновано.
Моли се решение да бъде отменено, като режимът на лични отношения на бащата с детето
И бъде изменен, като бъде постановен следния:
-в продължение на три месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение-
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 14.00ч. в присъствието на
служител от ДСП-Варна;
-през следващите три месеца-всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 16.00ч., като
срещите от 10.00ч. до 12.00ч. да се осъществяват в присъствието на социален работник от
ДСП-Варна;
1
-след изтичане на горния тримесечен период и до навършване на 16-годишна възраст от
детето И, бащата да я взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до
18.00ч., както и за две седмици през лятната ваканция на детето, без преспиване от 09.00ч.
до 20.00ч. всеки от тези дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като тя се задължава в срок до 30-ти април на съответната година да уведоми
писмено бащата кога ще ползва отпуск, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще
има право да определи дните, през които ще взема детето, като уведоми писмено майката до
31-ви май на съответната година , а също и на следните празници: всеки рожден ден на
бащата /30-ти юни/ от 09.00ч. до 19.00ч. ако е неучебен ден, а ако е учебен ден-за 3 часа в
извънучебното време, през четните години-на рождения ден на детето / 23-ти януари/ -за 3
часа в извънучебното време, ако е учебен ден, съответно от 09.00ч. до 19.00ч. ако е неучебен
ден, както и всеки ден от Коледните празници от 09.00 до 19.00ч.;
-след навършване на 16-годишна възраст от детето И, бащата да я взема всяка първа и трета
седмица от месеца от 08.00ч. в събота до 20.00ч. в неделя с преспиване, както и
непрекъснато за един месец през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката и при горепосочения режим на уведомяване, а също и
на следните празници: всеки рожден ден на бащата /30-ти юни/ от 08.00ч. до 20.00ч. ако е
неучебен ден, а ако е учебен ден-за 3 часа в извънучебното време, през четните години-на
рождения ден на детето / 23-ти януари/ -за 3 часа в извънучебното време, ако е учебен ден и
съответно от 08.00ч. до 20.00ч. ако е неучебен ден, но ако се пада в третата събота и неделя
от месеца се прилага режима за тези дни/, както и по време на Великденските празници от
08.00ч. на първия до 20.00ч. на последния празничен ден, а през нечетните години-по време
на Коледните и Новогодишните празници от 08.00ч. до 20.00ч. на последния неучебен ден.
Моли за присъждане на сторените разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че липсват твърдения за новонастъпили факти и за
изменение в обстоятелствата, обусловили предходното произнасяне. Такъв факт, твърдян
още в исковата молба е отказът и бездействието на ответника да провежда срещи с детето И
в обхвата на 6-месечния адаптационен период постановен от съда, необходим за
пълноценното общуване между баща и дъщеря. Прието е за безспорно, че в периода от
23.12.2018г. до 10.06.2020г. е проведена само една среща и то за няколко минути по повод
12-тия рожден ден на детето. Съдът неправилно е приел също така, че целесъобразността на
действащия режим, не може да се повлияе от факта на неизпълнението му. За да достигне до
извода, че майката се явява съзнаващ и несъзнаващ отчуждител на детето от баща му, като
нежеланието на малолетната И да се вижда с баща си е резултат на негативното отношение,
което е създадено у нея, отношение на непризнателност, безпокойство и тревога,
първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице Ал.Ц, което не е
нито обективно, нито компетентно дадено, защото сам е признал, че не е запознат с
решението на ВКС, с което е определен режима на бащата. Вещото лице не е изследвал
значението на съдебно установеното, че детето И е жертва на насилие. Няколко години по-
2
рано вещото лице е работило по заключение по гр.д. № 69/2017г. на ПРС, като е направил
извод, че не е констатирано умишлено и целенасочено отношение от страна на майката ,
което да е със стремеж да отчуждава децата от бащата, а понастоящем е налице обрат в
преценката, без вещото лице да предлага обяснение от психологична гледна точка. Вещото
лице е посочил наличието на симбиотична връзка между майката и детето, установена по
думите му въз основа на наблюдаваните отношения и резултатите от психологичната работа,
а в с.з. е заявил, че изводът е базиран изцяло на резултатите от тестовете, т.е. няма
наблюдавани отношения. Вещото лице е заявил още, че бащата не си е позволявал да
„очерни“ майката, но това противоречи на показанията на свидетеля Х Д., дадени по гр.д., с
което вещото лице би следвало да се е запознал. Неправилна на следващо място и
доказателствено необоснована е преценката на съда, че бащата е взел решение да не
използва определения му режим на лични отношения, с оглед обезпечаване на
спокойствието на детето.
Определеният от съда режим на лични отношения изобщо не е бил изпълняван. Режимът
следва да претърпи корекция, като се предвиди нов адаптационен период, с постепенно
зачестяващи и по-продължителни срещи.
Прави доказателствено искане да бъде допуснато провеждане на допълнителна СПЕ,
каквото искане е било отправено до първоинстанционния съд, но безмотивно е отхвърлено.
Иска се вещото лице, след запознаване с материалите по делото, да даде отговор въпроса
възможно ли е враждебното отношение на детето И към бащата да се явява резултат от
преживяното насилие, установено с решение № 98/02.05.2019г. по гр.д. № 4628/2018г. на
ВКС? Ако се установи такава причинно-следствена връзка, изключва ли тя проявата на
„Синдром на родителско отчуждение“?
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Д. Ц. Д., ЕГН ********** от гр. **********, чрез адв. А.Г.
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се да бъде потвърдено обжалваното
решение, ведно с присъждане на сторените разноски за настоящата инстанция.
Ако се приеме, че е налице промяна в обстоятелствата, при които е определен от съда
режима на лични отношения на бащата с детето И, то моли да бъде постановен такъв, при
който майката да води детето при него в гр. София, защото от 2016г. тя не е оказвала
съдействие за осъществяването на режима и не предразполага детето.
Обжалваното решени е правилно. Режимът на лични отношения е определен с влязло в сила
решение на ВКС от 02.05.2019г. и половин година не е достатъчен срок за да се обоснове
изменение на предходното решение. Самата майка твърди, че детето не се среща с баща си.
То няма как да бъде увредено при неизпълнение на определения режим, който не се
осъществява. Правото на режим на лични отношения е на бащата и не може майката да му
търси отговорност защо не го упражнява. Смята, че няма промяна в обстоятелствата.
Майката е отчуждаващия родител и се опитва да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Злоупотребя са и с непрекъснатото въвеждане в спора на
3
сексуално насилие, злоупотребява се и с интерпретацията на приетото с решението на ВКС,
с което е прието ,че детето следва да се среща с баща си, първоначално в присъствието на
социален работник, с тенденцията за разширяване на режима. Не следва да се дава вяра и на
показанията на св. Х Д., който живее с майка си и зависи от нея, като се намира в конфликт
на лоялност. Майката обаче има нелогично поведение. Каквото и решение да бъде взето,
изпълнението му зависи изцяло от волята на майката, а тя няма воля детето да се среща с
баща си.
Възразява срещу доказателственото искане на въззивницата. Вещото лице Ал.Ц е отговорил
на поставения въпрос в о.с.з. на 03.02.2021г. Страната е можела да я поиска изначално.
Всъщност става въпрос за поставянето на нова задача, което представлява злоупотреба с
права.
Представя и моли за приемане на писмо от 16.03.2021г. от въззиваемия до ДСП-Варна с
искане за предоставяне на услуга „Опосредяване на контакт с дете“, писмо от 05.04.2021г. от
въззиваемия до ДСП-Варна с настояване за отговор на искането от 16.03.2021г. и протокол
от 22.04.2021г. на ДСП-Варна за искана услуга „Контактен център“ и подаване на заявление
от бащата и отрицателно становище от майката.
Постъпила е и частна жалба вх. № 287048/14.05.2021г. от Д. Ц. Д., ЕГН ********** от гр.
**********, чрез адв. А.Г., против определение № 264100/10.05.2021г. по гр.д. №
18857/2019г. на 16-ти състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата му за
изменение на решение № 260769/05.03.2021г. по делото на ПРС в частта за разноските.
Цитираните от ПРС актове на съда са постановени в производство по чл. 127, ал. 2 от ГПК, а
не по чл. 59, ал. 9 от ГПК. Освен това предходното решение не се изпълнява поради липсата
на съдействие от страна на майката.
Моли се да бъде отменено обжалваното определение и присъдени разноски в негова полза в
размер на 1500.00лв. за първата инстанция.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК писмен отговор от Д. ХР. Д., ЕГН ********** от гр.
********** не е постъпил.
ДСП-Варна не взема становище по въззивната и частната жалби.
Настоящият състав намира за допустими постъпилата въззивна жалба и частната такава.
Производството следва да бъде насрочено в о.с.з.
По направените с отговорите на постъпилите въззивни жалби доказателствени искания,
съдът ще се произнесе в о.с.з. след изслушване на становищата на страните по тях.
Воден от горното, съдът:
4
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА за 05.10.2021г. от 14.30ч. Да се призоват страните чрез процесуалните им
представители и ДСП-Варна.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по направените с въззивната жалба и писмения отговор
доказателствени искания в о.с.з. след изслушване на становищата на страните по тях.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5