Р Е Ш
Е Н И Е № 524
гр. Сливен, 16.06.2020 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на десети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА С. като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4047 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
При условията на обективно кумулативно съединяване са
предявени осъдителни искове, които намират правното си основание в ЗМВР, ЗИНЗС
и правилника за приложението му и ЗЗД.
В исковата молба на ищцовата страна се твърди, че работи
като държавен служител в ответната ГДИН към Министерството на правосъдието на
длъжност „надзирател” в Затвора гр. Сливен. Сочи се как изпълнява служебните
задължения и дежурства и се позовава на правни норми относно отчитането и
заплащането на труда. Изложена е подробна хронология относно твърденията на
ищцата за положен извънреден труд, за който счита, че й се дължи допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд.
От съда се иска да
постанови решение, с което да осъди
ответната страна да заплати сумата 1000 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за извънреден труд за общо 200 часа за периода от 06.07.2016 година
до 31.12.2018 година, както и мораторна лихва в размер на 100 лева за периода
до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се
разноските по делото.
От страна на ответника е представен отговор на исковата
молба, в който се оспорва исковата молба като неоснователна, като се излагат
подробни съображения в подкрепа на твърденията за недължимост на процесните
суми. Иска се отхвърляне на исковете, като се претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява. Представлява се от
пълномощник като исковете се поддържат по основание, а по отношение на размера
се прави изменение, както следва:- иска за
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд да се счита
предявен в размер на брутната сума 838,23 лева за 135 часа извънреден труд, а
претенцията за заплащане на мораторна лихва върху него да се счита предявена в
размер на 148.13 лева.
Ответната страна, редовно
призована, се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който поддържа
становището за неоснователност на исковете и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца. Претендират се разноските по делото, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът К.А.Н. работи по
служебно правоотношение като държавен служител в ответната Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с място на работа
Затвора гр.Сливен.
За периода от 06.07.2016 година до 31.12.2018 година от ищеца е положен
извънреден труд в размер на 449 часа. Некомпенсираните часове
извънреден труд за посочения период са 135 часа и
полагащото се брутно възнаграждение е в размер на 838,23 лева, което не е
изплатено от ответната страна.
Размерът на мораторната
лихва за забава върху неплатената сума за периода от падежа на всяко едно
вземане до завеждането на исковата молба е в размер на 148.13 лева.
Исковата молба е заведена
на 22.07.2019 година.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото доказателства - писмени документи и заключението на вещото лице.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова
претенция за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд е
допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна в увеличения размер, като сумата е без приспаднат данък и
представлява възнаграждение за извънреден труд за процесния период, като
вземането за този период не е погасено по давност. Безспорно ищцовата страна
работи в ответното юридическо лице по служебно правоотношение като държавен
служител и за отношенията между страните са приложими разпоредбите на ЗМВР,
ЗИНЗС и съответните подзаконови нормативни актове. Несъмнено е установено, че е
полагала извънреден труд за горепосочения
период и ответната страна не е заплатила полагащото се възнаграждение. В
работното време се включват и почивките съгласно ТР
№ 8/2013 година от 14.11.2013 година на ОСГК на ВКС РБ, според което при
непрекъсваем производствен процес – смени, дежурства нормативно определеното
време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е
длъжен да присъства физически на място определено от работодателя. Без значение е дали на служителите по време
на наряд е предвидено време за отдих и те ползват специално обзаведени
помещения с легла, спални принадлежности, маса, столове, климатик и санитарни
възли. Това възнаграждение е
определено на база действително отработеното време като извънреден труд и в
съответствие с действащите нормативни актове. Вътрешно служебните заповеди,
инструкции, указания и т.н. са правно ирелевантни, предвид противоречието им
със законите и подзаконовите нормативни актове, уреждащи въпросната материя.
Поради това този иск следва да се уважи претендирания изменението размер, ведно
със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане.
Акцесорната претенция с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху
неплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода до завеждане на
исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна в претендирания след изменението
размер. С неплащането в срок на полагащото се на ищцовата страна възнаграждение
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в горепосочения размер.
Поради това иска следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на процеса
следва на ищцовата страна да се присъдят разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
като възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е заплатено от ищцовата страна е основателно. Заплатена е
сумата 500 лева, която е прекомерна съобразно фактическата и правна сложност на
делото и следва да се намали на 300 лева.
По правилата на процеса
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт
държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100 лева, както и
разноски за вещо лице в размер на 150 лева.
Ръководен от
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със
седалище и адрес гр. София, бул. ”Ген.Н.Столетов” № 21 ДА
ЗАПЛАТИ на К.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва:
-сумата 838,23 лева /осемстотин тридесет и осем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща неплатено брутно
възнаграждение за положени общо 135 часа извънреден труд в периода 06.07.2016 година до 31.12.2018 година, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 22.07.2019 година до окончателното изплащане;
-сумата 188,97 лева /сто осемдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода до завеждане на исковата молба;
-сумата 300 лева /триста лева /, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София,
бул.”Ген.Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен държавна такса в
размер на 100 лева /сто лева / и разноски за вещо лице в размер на 150 лева /сто
и петдесет лева/.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: