РЕШЕНИЕ
№ 1802
гр. Пловдив, 22.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330100052 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаването за установено в
отношенията между страните, че С.Х., като наследник на Г. М. не дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД- Пловдив следните суми: 319.78 лева
главница, 556.79 лева- законна лихва и 26.40 лева разноски.
Ищецът твърди, че срещу наследодателката му е издаден изпълнителен лист за
задължения към ответника. Част от сумите по изпълнителния лист били събрани, чрез
принудително изпълнение, като останали непогасени посочените задължения. Твърди,
че вземанията са погасени по давност. Иска да се установи, че не дължи посочените по-
горе суми.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва предявената претенция. Намира, че задълженията не са
погасени по давност, като посочва, че въз основа на процесния ИЛ било образувано
изп. д. № *****, с район на действие ОС – Пловдив. По изпълнителното дело били
предприети редица изпълнителни действия, както и плащания от страна на самия
длъжник. Делото при ****било прекратено, след което било образувано изп. д. № ****
г. по описа на ЧСИ ***** г. било прекратено с Постановление на ЧСИ, като въз основа
на същия ИЛ било образувано изп. д. № ****г. по описа на ЧСИ *****. Намира, че
задълженията не са погасено по давност, като посочва, че регулярно от страна на
ответника- кредитор по изпълнението, е било искано предприемането на изпълнителни
1
действия. Иска претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Релевира
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнителният лист е издаден на 28.02.2006г. по ч.гр.д. № 1237/2006г. на ПРС
в полза на „ВиК“ ЕООД срещу **** за задължения от 639.55 лева главница за
изразходвана питейна и отведена канална вода за периода от 30.03.2000 г. до
01.07.2004 г., ведно със законната лихва от 28.02.2006 г., 12.79 лева- разноски и 40
лева- юрисконсултско възнаграждение. **** като е оставила трима наследници-
ищецът ****. В последното образувано изпълнително дело са конституирани само
двама наследници, а именно ищецът С****.
Видно от представеното копие на изп. дело, въз основа на изпълнителния лист
на 13.02.2007г. е било образувано изпълнително дело № ******. В молбата до ЧСИ не
е направено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, но са посочени изпълнителни действия.
Извършено е проучване на имуществото на длъжника и е изпратена призовка за
доброволно изпълнение. Други действия не са предприети до 09.03.2010 г., когато е
постъпила нова молба от взискателя и на 23.03.2010 г. е насрочен опис на движими
вещи. За този период липсват доказателства за прекъсването на срок по чл. 433, т. 8
ГПК, съответно чл. 330, ал. 1 ГПК (отм), поради което производството по делото се е
прекратило по силата на закона на 13.02.2009 г.
Дори да се приеме, че давностният срок не тече по време на изпълнението, тъй
като молбата е подадена при действието на ППВС № 13 от 18.11.1980 г. (прието при
действието на същия ГПК(отм.)), давността отново се явява изтекла, поради следните
съображения:
Съгласно ППВС № 13 от 18.11.1980 г. изпълнителният процес е неразривна част
от съдебния, поради което давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Нова
погасителна давност започва да тече едва след неговото прекратяване на някое от
предвидените в закона основания. В настоящия случай, след образуването на
изпълнителното производство не са искани и извършвани действия, които да са
прекъснали срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Така срокът не е бил прекъсван от дата на
подаване на молбата, изтекъл е на 13.02.2009г. и производството се е прекратило по
силата на закона. Прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на закона с
изтичането на срока, в какъвто смисъл са и разясненията, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, както и в
предхождащото го Тълкувателно решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г.,
ОСГК, с което се тълкуват разпоредбите на чл. 330, ал. 1 б. а-д ГПК (отм). Предвид
2
прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона, предприетото след това
принудително изпълнение се явява незаконосъобразно и не може да доведе до
прекъсване на погасителната давност. В тази хипотеза, дори да се приеме, че давността
не е текла до прекратяването на изпълнителното дело на 13.02.2009г., погасителната
давност е изтекла на 13.02.2012г. Отново в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС се посочва, че давността се прекъсва от последното
валидно изпълнително действие.
На следващо място трябва да се посочи, че дори да се приеме, че 3-годишният
давностен срок не е изтекъл до фактическото прекратяване на първото изпълнително
дело, предвид периодичните опити за извършване на опис на движими вещи,
вземанията са се погасили след образуването на второто изпълнително дело с №*****
г. по описа на *****. Същото е образувано по молба от 03.10.2016 г., в която са
поискани изпълнителни действия. Няма данни за извършването на такива, като към
този момент длъжникът- ***** г. Дори след конституирането на наследници,
изпълнителни действия не са искани или извършвани. Делото е прекратено с
постановление от 04.09.2019 г. Така давностният срок е изтекъл на 03.10.2019 г., а
молба за ново изпълнително дело е подадена на 21.11.2019 г. Съгласно т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС (действало по
време на изпълнението), давността се прекъсва от последното валидно изпълнително
действие и не спира по време на изпълнителното производство.
Изтичането на погасителната давност не се влияе и от смъртта на длъжника.
Производството по първото изпълнителното дело не е спряло на дата на смъртта,
защото е фактически прекратено по-рано с постановление на ЧСИ. Освен това
спирането на изпълнително дело не спира изтичането на срока на погасителната
давност, който е материалноправен. Погасителната давност е уредена в ЗЗД и нейното
изтичане е възможно да бъде спряно или прекъснато единствено при изрично
предвидените в чл. 115 и 116 ЗЗД хипотези, като спиране на изпълнителното дело
поради смърт на страна не е сред тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане са се
погасили и произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул.
Ето защо претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 50 лева за държавна такса и 24 лева разноски за
копие на изп.дело, а съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, в полза на процесуалния
представител- адвокат П., следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. А. Х.,
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, следните суми: 319.78 лева главница, представляваща неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 30.03.2000
г. до 01.07.2004 г.; 556.79 лева- законна лихва върху главницата за периода от
28.02.2006г. до 16.11.2021г. и 26.40 лева- разноски, претендирани като наследствена
част от сумите по изпълнителен лист от 28.02.2006г., издаден по ч.гр.д. № 1237/2006г.
по описа на ПРС, срещу *****, поради изтичане на погасителната давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на С.. А.. Х., ЕГН **********, сумата 74.00 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на адв. ******, сумата 300.00 лева- адвокатско възнаграждение, за оказаната
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. безплатна правна помощ на С.. А.. Х..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4