Р Е Ш Е Н И Е
№ 1984 12.10.2018 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
деветнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 218 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „МОБИЛТЕЛ“
ЕАД (към настоящия момент с наименование „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД) против Марияна Н.С.
и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на сума, оспорена в
заповедно производство по ч.гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС, а именно:
1236,98 лева, включваща потребени далекосъобщителни услуги и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор.
С
определение от 02.02.2018 г. съдът е прекратил производството
по делото в частта, с която „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД предявява против С.
иск за установяване на дължимост на сума от 117,58 лева, представляваща сборна
мораторна лихва за периода от 17.03.2015 г. до 24.07.2017 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 3498/03.08.2017 г. по ч.гр. дело № ***/2017 г.
по описа на БРС, като е обезсилена заповедта в тази й част.
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответника.
В съдебно
заседание представител на ищеца не се явява. Преди първото по делото съдебно
заседание процесуалният му представител депозира становище, с което моли да
бъде уважена исковата претенция.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли иска,
като присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно между страните, че между тях е имало сключени два договора.
Не е
спорно и че длъжникът не е платил процесните суми за услуги и неустойка.
Според
текста на т.7 от Приложение № 1 към договор № *** ако абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от приложението, договора или общите условия, в
това число, ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в
приложението бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване,
операторът има право да прекрати договора по отношение на тези услуги и да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси,
дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Според разпоредбата
на т.54.12 от Общите условия на оператора договорът на абоната/потребителя се
счита за едностранно прекратен от страна на оператора, в случай че забавата на
плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124
дни.
По делото
са приети като доказателства фактурите, въз основа на които дружеството
обосновава дължимост на предявените суми и същите са връчени на ответника като книжа по делото.
С
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК ищецът е поискал
да му се присъди сумата от 821,98
лева, включваща неплатена стойност на ползвани далекосъобщителни услуги по
договор № ***/14.03.2009 г. (267,67 лева) и по договор № ***/23.10.2012 г.
(554,31 лева), както и за сумата от 415 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договор № ***/14.03.2009 г., за които е издадена заповед за
изпълнение, но длъжникът (ответник в настоящото производство) е депозирал
възражение против заповедта, поради което е образувано и исково производство.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.92 от
ЗЗД.
По искането за присъждане на ползвани услуги по договор ***/14.03.2009
г.:
Твърдението
на ответника, че не дължи суми за услугите, защото ползва еквивалентни такива,
предоставени от работодателя му, не води до неоснователност на претенцията.
След като договорът не е прекратен от потребителя, той дължи заплащане на ползваните
услуги. Данни за същите (вид и стойност) са му предоставени с исковата молба,
т.е. той е наясно какви суми и на какво основание дължи. По делото няма
доказателства за манипулиране при отчета на потребените услуги. Претенциите не
са погасени по давност, защото падежът на задължението по трите фактури е
съответно на 13.01.2015 г., на 13.02.2015 г. и на 16.03.2015 г., а искът за
съществуване на вземането се счита предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – чл.422, ал.1 от ГПК, т.е. от 02.08.2017 г. или
по-малко от три години от настъпване на падежа на вземането.
Ето защо
ответникът дължи сумата от 267,67 лева (36,30 лева по фактура № ***/24.12.2014 г., 196,86 лева по фактура № ***/24.1.2015 г. и 34,51 лева по фактура № ***/24.02.2015 г.), представляваща стойност на ползвани далекосъобщителни
услуги по договор № ***/14.03.2009 г.
По иска за присъждане на неустойка за предсрочно
прекратяване на договор № ***/14.03.2009 г.:
Според
задължителните разяснения в ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС решаващият
съд служебно следи за съответствието на
неустоечната клауза с добрите нрави и с принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения, предвид действителността на договора
и на отделните негови клаузи.
В
процесния случай ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13,
т. 1 ДР ЗЗП, а според чл. 143
ЗЗП „неравноправна
клауза“ в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Договорът
е сключен при предварително определени условия от едната
страна по правоотношението - доставчикът на далекосъобщителни мобилни услуги. Той е бланков и не е предмет на предварително
договаряне между страните, респективно
ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Не се установи в процеса клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена. Според чл.
146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г., относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, транспонирана с чл. 13а, т. 9 ДР ЗЗП.
В
случая с оглед начина на попълване на договора
и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор,
се налага извод, че ответникът
не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за
неустойка.
Неустоечната
клауза е нищожна, защото създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Потребителят няма право да
прекрати съответния договор и да получи неустойка
в негова полза. Самата клауза не урежда правила за
изчисляване на неустойката според вида на
неизпълнението и вида на задължението, а винаги потребителят дължи „оставащите месечни такси“, което
създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по
договора и на практика „гарантира“ на оператора „печалба“ до края
на срока на договора.
Ето защо
искът за присъждане на неустойка следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за присъждане на ползвани услуги по
договор № ***/23.10.2012 г.:
Както вече
се посочи, според разпоредбата на т.54.12 от Общите условия на оператора
договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на
оператора, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни. Следователно, след като С.
не е платила сумата по фактура № ***/26.09.2014 г., с падеж на плащане 16.10.2014 г., до
21.02.2015 г., то към последната дата договорът се счита за прекратен. Ако след
тази дата ответникът продължава да ползва услуги на оператора, то същото става
без основание и последният може да претендира тези суми, но такава претенция не
е заявена.
Ето защо С.
дължи суми по този договор само в размер на 292,45 лева (сбор от сумата от
127,66 лева по фактура № ***/26.09.2014 г., от сумата от 138,82 лева по фактура № ***/24.10.2014 г. и от сумата от 25,97 лева по фактура № ***/25.11.2014 г.). Сумата от 11,90 лева, видно от фактурите
(например с № ***/24.12.2014
г. и с № ***/24.01.2015
г.), представлява „вноска за изплащане на стоки (закупени след 01.01.2014 г.)“.
Претенция за заплащане на дължими суми по договор за продажба на изплащане на
стоки не е предявена, поради което такива суми не следва да се присъждат.
Ето защо в
размер от 292,45 лева искът следва да бъде уважен, а над тази сума до пълния
предявен такъв от 554,31 лева отхвърлен като неоснователен. Вземането на
оператора не е погасено по давност, тъй като искът е предявен по-малко от три
години от падежа на първата издадена фактура № ***/26.09.2014 г.
По разноските:
С оглед
изхода от делото право на разноски има както ищецът, така и ответникът. Дружеството
има право на разноски в размер на 91,79 лева за заповедното производство и
104,62 лева за исковото производство, съобразно уважената част на исковите
претенции.
Ответникът
също има право на разноски, като е направил такива в размер на 600 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед материалния интерес минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 316,60 лева – чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което съдът намира
за справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, като същият
следва да бъде взет предвид при определяне дължимите на страната разноски. С
оглед отхвърляне на част от исковите претенции, ищецът дължи на ответника
разноски в размер на 263,92 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че М.Н.С.,
ЕГН – **********, дължи на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, с предишно
наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, следните
суми: 267,67 лева (двеста шестдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща стойност на ползвани далекосъобщителни услуги по договор № ***/14.03.2009
г., ведно със законната лихва от 02.08.2017 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
3498/03.08.2017 г. по ч. гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС; 292,45 лева
(двеста деветдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
стойност на ползвани далекосъобщителни услуги по договор № ***/23.10.2012 г.,
ведно със законната лихва от 02.08.2017 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 3498/03.08.2017 г. по ч. гр. дело № ***/2017
г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска
над присъдената сума от 292,45 лева до пълния претендиран размер от 554,31 лева
(петстотин петдесет и четири лева и тридесет и една стотинки).
ОТХВЪРЛЯ иска на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, с предишно
наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, против М.Н.С., ЕГН – **********, за приемане за
установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 415 (четиристотин и
петнадесет) лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор № ***/14.03.2009 г., ведно със законната лихва от 02.08.2017 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 3498/03.08.2017 г. по ч. гр. дело № ***/2017 г. по описа
на БРС.
ОСЪЖДА М.Н.С.,
ЕГН – **********, да заплати на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, с предишно
наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, следните суми: 91,79 лева (деветдесет и един лева
и седемдесет и девет стотинки), представляваща направени разноски за
заповедното производство по ч. гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС, и 104,62
лева (сто и четири лева и шестдесет и две стотинки), представляваща направени
разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА „А 1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, да
заплати на М.Н.С., ЕГН – **********, сумата от 263,92 лева (двеста шестдесет и три лева и
деветдесет и две стотинки) разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ