РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Перник , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500040 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.317 и сл. Глава двадесет и пета „БЪРЗЗО
ПРОИЗВОДСТВО ГПК ” от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: адв. Б.Б. - пълномощник на В. И. Е., ЕГН **********, от ***, ищец по гр. дело
№ 3036/2020г. по описа на Районен съд-Перник,
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260502 от 26.11.2020г., постановено по
гр.дело № 3036/2020г. по описа на РС Перник
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като постановено при
съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон, неправилно и
необосновано, включително и в частта за разноските, поради което се иска неговата
отмяна, като бъдат уважени предявените искове изцяло и бъде признато уволнението на
жалбоподателя -ищец за незаконно и бъде отменено изцяло извършеното с предизвестие
изх.№ *** на изпълнителния директор на „Топлофикация-Перник” АД-гр.Перник, ЕИК
*********, с които е прекратен трудовият договор за заеманата от ищеца длъжност
“началник смяна, топлоцентрала цех „В.” и да бъде възстановен на заеманата от него преди
уволнението му длъжност в „ТОПЛО ФИКАЦИЯ-ПЕРНИК”АД-гр. Перник, ЕИК
*********, а именно: „началник смяна топлоцентрала, цех „В.”, както и да бъде осъден
ответника да му заплати и сумата от 7 104лв. /седем хиляди сто и четири лева / съобразно
допуснатото в последното по делото пред ПРС заседание увеличение на размера на иска на
основание чл.214, ал, 1, изр.3 ГПК/ представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в
1
размер на брутното трудово възнаграждение за период от шест месеца за времето, през
което бил останал без работа поради това уволнение, считано от 30.04.2020г. до
30.10.2020г., в едно законната лихва върху главницата от 7 104 лв., считано от 30.04.2020г.
до окончателното изплащане на вземането.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че фактическите констатации на
съда не кореспондирали със събрания доказателствен материал, поради което и направените
правни изводи не се подкрепяли от събраните доказателства по делото и не отговаряли на
материалния закон.
В случая било незаконно уволнението му извършено с отправено и неоттеглено
предизвестие изх. № ***, както било неправилно и посоченото правното основание, на
което е прекратено трудовото му правоотношение с ответно дружество, извършено с
отправено и неоттеглено предизвестие изх. № ***, а именно чл.328, ал.1, т.10б от КТ.
В законноустановения двуседмичен срок по чл.317 вр. с чл.263, ал. 1 от ГПК
насрещната страна, не е подала отговор на въззивната жалба.
С оглед дадени указания с определение № 127/11.02.2021г. жалбоподателят е
уточнил, че оспорва прекратяването на трудовото правоотношение с ответното дружество
извършено с отправено предизвестие изх. № ***; оспорва правното основание на за
прекратяването на трудовото правоотношение с ответника посочено в отправеното и
неоттеглено предизвестие изх. № ***, като иска:
- да бъдат уважени предявените искове изцяло и бъде признато уволнението на
жалбоподателя - ищец за незаконно и бъде отменено изцяло извършеното с предизвестие
изх. №*** на изпълнителния директор на „Топлофикация-Перник” АД-гр.Перник, ЕИК
*********, прекратяване на трудовият договор за заеманата от него длъжност “началник
смяна, топлоцентрала цех „В.” и
- да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението му длъжност в
„ТОПЛО ФИКАЦИЯ-ПЕРНИК”АД-гр. Перник, ЕИК *********, а именно: Началник
смяна Топлоцентрала, цех „В.”, както и
- да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 7 104.00лв. /седем хиляди сто и
четири лева / съобразно допуснатото в последното по делото пред ПРС заседание
увеличение на размера на иска на основание чл.214, ал, 1, изр.З ГПК/ представляваща
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за период
от шест месеца за времето, през което бил останал без работа поради това уволнение,
считано от 30.04.2020г. до 30.10.2020г., като се присъдила и законната лихва върху
главницата от 7 104лв., считано от 30.04.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, чрез процесуалния си
представител моли да бъде уважена подадената въззивна жалба и бъде отменено
първоинстанционното решение по изложените в жалбата съображения.
Моли за присъждане на разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли
да бъде оставена без уважение въззивната жалба.
Моли за присъждане направените разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
2
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред районния съд е било образувано по искова молба
на В. И. Е., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване
на съобщения: ***, чрез адвокат Б.Б.
срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***,
с искане за:
признаване уволнението на ищеца извършено с предизвестие изх.№ *** и заповед №
*** на изпълнителния директор на „Топлофикация-Перник”АД-гр.Перник, ЕИК
*********, с които му е бил прекратен трудовият договор за заеманата от него
длъжност “началник смяна, топлоцентрала цех „В.”, за незаконосъобразно и
неправилно, при и грубо са нарушение на процесуалните и материалноправните
норми;
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност: „началник смяна
топлоцентрала, цех „В.”.
заплащане на обезщетение в размер на 7104.00лв. /седем хиляди и сто и четири лева/
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на брутното ми трудово
възнаграждение за период от шест месеца за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, считано от 30.04.2020г. до 30.10.2020г., като се претендира и
присъждане и на законната лихва върху главницата от 7080 лв., считано от
30.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил така предявените
искове, като приел, че в настоящия случай издадената заповед била проявила прекратително
действие спрямо трудовото правоотношение, настъпило на посочената в заповедта дата -
30.04.2020 г.
По делото безспорно било установено, че с издадената от работодателя заповед №
18/28.04.2020 година – трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.10 от Кодекса на труда.
С отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение изх.№ ***,
ищеца бил уведомен и предизвестен на основание чл.326, ал.2 от КТ, че трудовият му
договор за заеманата от него длъжност „началник смяна, топлоцентрала цех „В.” ще му бъде
прекратен и се прекратява именно с изтичането на отправеното до него 30-дневно
предизвестие на основание чл.328, ал.1, т. 10б от КТ и двете връчени на лицето респ. на дати
30.03.2020г и 30.04.2020г. Същевременно в случая - работодателят бил издал последваща
заповед на 28.04.2020 г., връчена на 30.04.2020 г., поради което първоинстанционния съд
намерил, че срока на предизвестието е изтекъл така, като е посочено в него– на 30.04.2020 г.
/в самото предизвестие е вписано, че срокът започва да тече от следващия ден от връчването
му или от 31-ият ден на месец март 2020 г./ или правилно считано от 30.04.2020 г. лицето
било с прекратено ТПО. Процесната уволнителна заповед съдържала надлежно посочено
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, чрез препращане към
3
предизвестието, което било станало достояние на ищеца, както и заповедта, като
прекратяването било настъпило именно на посочената дата- 30.04.2020 г., която съвпада със
срока на изтичане на предизвестието и която била и посочена в заповедта. Тъй като и двата
акта били достигнали до лицето, същото било наясно в съвкупност с коректното правно
основание за прекратяване на неговото ТПО. От тук следвало, че с оглед защитата на
служителя заповедта и предизвестието не страдали от посочените пороци, които да доведат
до отмяна на уволнението. Неоснователността на главния иск водела и до неоснователност и
на акцесорните претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за възстановяване на заемната
преди уволнението длъжност, както и за заплащане на сумата от 7104,00 лева,
представляваща обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ в размер на брутното му трудово
възнаграждение за период от шест месеца за времето,през което е ищецът е останал без
работа поради това прекратяване на процесното ТПО, считано от 30.04.2020г. до
30.10.2020г., както и претенцията за присъждане и на законната лихва върху главницата от
7104,00 лева., считано от 30.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
От фактическа страна от събраните в първоинстанционното производство
доказателства се установява, че от „Топлофикация – Перник“ АД до В. И. Е. заемащ
длъжността - Началник смяна, Топлоцентрала, цех „В.“ било оправено предизвестие с изх.
№ *** за освобождаването му от длъжност, в съответствие с чл.328, ал.1, б.10б вр. с чл. 326,
ал.2 от КТ, срокът на предизвестието от 30 дни започвал да тече от деня следващ
получаването му.
Със Заповед № *** Изпълнителния директор на Топлофикация на осн чл. 328, ал.1,
т.10 от КТ прекратил трудовото правоотношение на В. И. Е. заемащ длъжността - Началник
смяна, Топлоцентрала, цех „В.“ считано от *** с посочена причина за прекратяване на
трудовия договор: предизвестие изх. № *** дата на връчване на заповедта: *** с
удостоверен подпис на получателя В. И. Е..
Видно от Допълнително споразумение № *** към трудов договор № *** сключено
на *** – В. И. Е. е заел длъжността - Началник смяна, Топлоцентрала, цех „В.“ на ***, в
същото е посочено при друга специалност (професия) : (не е пенсиониран).
Видно от Допълнително споразумение № *** към трудов договор № *** сключено
на *** – В. И. Е. е заел длъжността - Началник смяна, Топлоцентрала, цех „В.“ на *** в
същото е посочено при друга специалност (професия) : (не е пенсиониран).
Видно от Допълнително споразумение № *** към трудов договор № *** сключено
на *** – В. И. Е. е заел длъжността - Началник смяна, Топлоцентрала, цех „В.“ на *** в
същото е посочено при друга специалност (професия) : (не е пенсиониран).
Видно от Допълнително споразумение № *** към трудов договор № *** сключено
на *** – В. И. Е. е заел длъжността - Началник смяна, Топлоцентрала, цех „В.“ считано от
*** в същото е посочено: (не е пенсиониран).
Видно от Допълнително споразумение № *** към трудов договор № *** сключено
на *** – В. И. Е. е заел длъжността - Началник смяна, Топлоцентрала, цех „В.“ на ** в
същото е посочено при друга специалност (професия) : (не е пенсиониран).
4
Видно от Допълнително споразумение № *** към трудов договор № *** сключено
на *** – В. И. Е. е заел длъжността - Началник смяна, Топлоцентрала, цех „В.“ на *** в
същото е посочено : (не е пенсиониран).
Видно от Удостоверение изх. № ** от дата *** издадено от ТП – П. на НОИ на
лицето В. И. Е. е отпусната лична пенсия за осигурител стаж и възраст с начална дата ***
От приетото и неоспорено от страните първоначално и допълнително заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза се установява, че
последното брутното месечно възнаграждение за пълен отработен месец на ищеца В. И. Е.
м.03.2020 г. е в размер на 1 184.00 лв.
Видно от представеното копие от трудова книжка, серия Р № *** се установява,
след отбелязването за прекратяване на трудовото правоотношение на В. И. Е. с
„Топлофикация Перник“ АД няма други вписвания.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия при Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Няма спор между страните, това се установява и от приобщените, като
доказателствен материал по делото писмените доказателства, че въззивника В. И. Е. е бил в
трудовоправни отношения със въззиваемия и е заемала длъжността Началник смяна,
Топлоцентрала, цех „В.“ по безсрочен трудов договор, считано от ***
Между страните не се спори, че предизвестие с изх. № *** отправено от
работодателя „Топлофикация – Перник“ АД до В. И. Е. заемащ длъжността - Началник
смяна, Топлоцентрала, цех „В.“ за освобождаването му от длъжност, в съответствие с
чл.328, ал.1, б.10б вр. с чл. 326, ал.2 от КТ, с посочен срок на предизвестието от 30 дни
считано от деня следващ получаването му, било връчено на работника на ***
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като предявените
пред районния съд обективно и субективно съединени искове са с правно основание чл.344
5
ал.1 т.1, 2 и 3 вр. чл.225 ал.1 КТ .
С оглед нормата на чл. 335, ал.2, т.1 КТ съдът намира, че трудовото правоотношение
с ищеца в първоинстанционното производство, е било прекратено на 29.04.2020г., с оглед
определения в предизвестие с изх. № *** тридесет дневен срок считано от деня следващ
получаването му, а именно *** В рамките на определения в чл.358, ал.1, т.2 КТ срок
работникът е упражнил правото си да оспори законността на уволнението си пред съда.
По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема, че
спорно по делото е законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение с
работника посочено в отправеното и неоттеглено от работодателя предизвестие изх. № ***,
а именно разпоредбата на чл.328, ал.1, б.10б от КТ (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от
18.06.2010 г., изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., предишна т. 10а, бр. 98 от 2015
г., в сила от 1.01.2016 г.) – „когато трудовото правоотношение е възникнало, след като
работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст“.
С оглед очертания предмет по делото, настоящия съдебен състав за да се произнесе
съобрази задължителната съдебна практика по приложението на разпоредбата чл. 335, ал. 2,
т. 1 от КТ обективирана в Решение № 27 от 01.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3012/2016 г., IV
г. о., ГК, - в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие,
конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение
настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на
трудовия договор има само констативен характер. В тези случаи релевантните основания за
уволнението са тези, които са посочени в предизвестието, тъй като предизвестието е
определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че страната
го е получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по отношение на прекратителното
основание и съответно съдът, при осъществяваната проверка за законност, следва да
прецени дали е налице състава на основанията, посочени в предизвестието за уволнение.
Обосновката на прекратителното основание е съобразно изложените там фактически доводи,
като при несъответствие между тях и дадената правна квалификация, определящо значение
имат изложените фактически доводи. В същия смисъл са и Решение № 351/20.12.2011 г. по
гр. дело № 229/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС и Решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело №
468/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение по гр. д. № 1844/2013 г. на IV гр. отд. и др.
Видно от представените по делото писмени доказателства работодателя
„Топлофикация – Перник“ АД е отправил до работника В. И. Е. заемащ длъжността -
Началник смяна, Топлоцентрала, цех „В.“ предизвестие с изх. № *** за прекратяване на
трудовото му правоотношение с посочено правно основание чл.328, ал.1, б.10б от КТ. Това
писмено доказателствено нито е оспорено от страна на ответника, нито е оборена неговата
автентичност, поради което същото като годно писмено доказателство – доказва, че
материализираното в него изявление е било направено, както е посочено в него, а именно, че
отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение до работника е на
посоченото основание, а не е просто техническа грешка. Тъй като в същото не са изложени
фактически доводи за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът приема за правно
релевантна дадената от работодателя в предизвестието правна квалификация.
Възможността за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя с писмено предизвестие е въведено с разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.10а от
КТ/ ДВ.бр.46 от 2010 г., в сила от 18.06.2011 г. /, впоследствие редактирана с изменението -
ДВ, бр.100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г./ сега 10б, като изрично уредено от закона право
в случаите, когато работника/служителя е упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст преди възникване на трудовото правоотношение, т.е. в хипотеза различна от
чл. 328, ал.1, т.10 от КТ. Съгласно решение № 349 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 374/
2010 г., IV г.о., ГК по този начин се слага край на съществуващата преди това изменение
6
задължителна практика на касационния съд, според която само придобиването на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение е основание
за прекратяването му / т.10/. С Решение № 197 от 20.06.13 г. по гр. дело № 706/12 г. на IV г.
о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, се посочи изрично, че прекратяването на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т. 10а /в редакцията преди изм. в ДВ, бр. 46/10г./
сега 10б, касае работещи пенсионери, и е предвидено за случаите, когато трудовото
правоотношение е възникнало, след като назначеният работник или служител е придобил и
упражнил правото си пенсия, като законът не прави разлика дали конкретното трудово
правоотношение е възникнало преди влизане в сила на правилото, или не.
Нормата на чл. 328, ал.1, т. 10б от КТ дава възможност на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с работник, когато трудовото правоотношение е възникнало,
след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Упражняването на това право е предоставено изцяло на волята
на работодателя, като условието е към датата на уволнението – трудовото правоотношение
да е възникнало СЛЕД като работника или служителя е придобил и упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. От граматическото тълкуване на текста "да е
възникнало СЛЕД..." следва изводът, че това обстоятелство трябва да е настъпило преди
възникване на трудовото правоотношение, а не по време на неговото съществуване.
Правилността на това становище се установява и при подлагане на езиково тълкуване на
текста на изследваната разпоредба на точка 10 от ал. 1 на чл. 328 от КТ в този смисъл и
Решение № 838 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1739/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Алексей Иванов.
Касателно настоящия случай видно от приложеното по делото Удостоверение изх.
№ *** от дата *** издадено от ТП – П. на НОИ жалбоподателя В. И. Е. придобил и
упражнил правото си на пенсия за осигурен стаж и възраст на 23.01.2015г., а трудовото
правоотношение между страните е възникнало по силата на Трудов договор № ***, считано
от 18.06.2001г.
С оглед на изложеното настоящия съдебен съставът намира, че работодателят е
можел да прекрати трудовото правоотношение при наличие на друго основание предвидено
в КТ, но не и при хипотезата на чл. 328, ал. 1, т.10б КТ, именно защото правото на пенсия е
придобито по времетраене на трудовото правоотношение. Правилото, че работодателят
следва да посочи основание за прекратяване на трудовия договор в отправеното
предизвестие, е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и
законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита произтича от
упражненото право на уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни
правото си на защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за
уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия резултат, работодателят да сочи
фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата молба и да доказва, че то
е било налице към момента на уволнението, а работникът или служителят ще бъде длъжен в
2-месечен срок от уволнението да посочи факти за незаконност на уволнението (в
обстоятелствената част на исковата молба), без да знае причината за прекратяването на
договора. Следователно извършеното уволнение на въззивника е незаконосъобразно поради
нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.
Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя и
основателността на другите две искови претенции - за възстановяване на заеманата по
силата на безсрочен трудов договор длъжност преди уволнението Началник смяна,
Топлоцентрала, цех „В.“, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е
останал без работа по чл. 225, ал. 1 КТ.
Видно събраните по делото доказателства въззивника В. И. Е. след прекратяване на
трудовото правоотношение в срока по чл. 225, ал. 1 КТ, не е започнал работа по друго
7
трудово правоотношение. Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза се установява, че
последното брутното месечно възнаграждение за пълен отработен месец на ищеца В. И. Е.
м.03.2020 г. е в размер на 1 184.00 лв. Следователно, размерът на обезщетението по чл. 225,
ал. 1 КТ, дължимо от работодателя е 7 104.00 лв.
По отношение на искането за присъждане на обезщетение за забава по отношение
несвоевременното изпълнение на дължимото се обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ считано
от 30.04.2020г., следва да се има предвид ТР № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК,
съгласно което Вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият
работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден по начало е денят на
уволнението по чл.335 КТ, но тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и безсрочно
в рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на
кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за
закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в
който е предявен искът. Поради което следва да бъде присъдено обезщетение за забава по
отношение несвоевременното изпълнение на дължимото се обезщетение по чл. 225, ал.1 от
КТ считано от дата на завеждане на исковата молба 26.06.2020г. до окончателното
изплащане на вземането.
По тези съображения, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго такова, с което да бъде признато за
незаконосъобразно, като противоречащо на материалния закон прекратено с предизвестие с
изх. № *** на основание чл. 328, ал.1, т.10б от КТ трудовото правоотношение с В. И. Е. с
ЕГН: **********; Да бъде възстановен В. И. Е. с ЕГН: **********, на предишната, заемана
преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжността - „Началник смяна,
Топлоцентрала, цех „В.“; както и по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.
225, ал.1 КТ ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 7 104.00 лв., за което
надлежно е направено изменение на исковата претенция пред първоинстанционния съд по
смисъла на чл.214 от ГПК в о.с.з. от 18.11.2020г., представляваща обезщетение за времето
което работникът е останал без работа поради незаконно уволнение за периода от
29.04.2020г., /с оглед определения с предизвестие с изх. № *** тридесет дневен срок считано
от деня следващ получаването му, а именно 31.03.2020г./ до 29.10.2020 г., но доколкото
исковата претенция за начало на периода е посочена датата 30.04.2020г., която се явява по –
късна същата следва да бъде отразена и диспозитива на решението с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес; ведно със законната лихва от дата на завеждане на исковата
молба 26.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
По разноските
С оглед изхода от спора, ответното предприятие следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС – Перник на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71,
ал. 1, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, ал. 1, изр. 2 от ГПК във вр. с чл.
1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
следните държавни такси: държавна такса в размер на 50.00 лева за уважения неоценяем иск
с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ; държавна такса в размер на 50.00 лева за
уважения неоценяем иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; и държавна такса в
размер на 284.16 лв. върху уважения размер на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ или общо 384.16 лв./ триста осемдесет и четири лева и 16ст./;
по сметка на ОС Перник сумата в размер на 50 на сто от такса дължима в
първоинстанционното производство, а именно сумата в размер на 192.08лв./сто деветдесет
и два лева и 08 ст./.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ГПК ответното
предприятие следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС Перник и сумата в размер
8
на 200.00 лева, представляваща разноски за вещо лице с оглед уважаване от исковите
претенции, при направени разноски за вещо лице от бюджета на съда в размер на 200.00
лева.
Обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и в частта на
присъдените разноски, като на ищеца, с оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. с
чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени сторените от него разноски пред първа
инстанция в пълен размер на сумата от 1143.00 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение (вж. договора за правна защита и съдействие от 26.06.2020г.– л.11 от
първоинстанционното дело).
С оглед резултата от обжалването и своевременно направените искания, на
въззивника В. И. Е. на осн чл. 273 във връз. с чл.78 от ГПК следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 800.00 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение (вж. договора за правна защита и
съдействие бл.№ 1361 от 25.02.2021г.).
При възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.78, ал.5 от
ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на
естеството на извършените процесуални действия.
В случая, съдът съобразявайки, че институтът на чл.78, ал.5 от ГПК е насочен по-
скоро към установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с
процесуално право, а не установява задължение на съда винаги да редуцира разноските и то
до размера на абсолютния минимум, и след като взе предвид фактическата и правна
сложност на спора и обема на предоставената правна помощ - подробно изложени
съображения, от една страна - по посочените основания за въззивно обжалване,
предоставящо задълбочено проучване на съдебната практика, и от друга страна - по
релевираните оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт, както и извършените
процесуални действия в хода на първоинстанционното производство развило се в три
съдебни заседания, следва да се счете, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 800.00 лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция и 1143.00 лв. за
процесуално представителство пред първоинстанционния съд, не е прекомерно. Поради
което възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260502 от 26.11.2020г., постановено по гр.д. № 3036 /
2020г. по описа на Районен съд Перник, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ поради
противоречие с материалния закон и ОТМЕНЯ уволнението на В. И. Е. с ЕГН: **********
извършено на основание чл.328, ал. 1, т. 10б КТ с предизвестие с изх. № *** на
Изпълнителния директор на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК ********* ***
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ В. И. Е. с ЕГН:
**********, на заеманата преди незаконното му уволнение длъжност - Началник смяна,
Топлоцентрала, цех „В.“ в „Топлофикация – Перник“ АД.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК ********* *** ДА ЗАПЛАТИ
на В. И. Е. с ЕГН: ********** сумата от 7 104.00 лева (седем хиляди сто и четири лева)
представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконно
9
му уволнение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за периода от
30.04.2020г., до 30.10.2020 г., ведно със законната лихва от дата на завеждане на исковата
молба 26.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК ********* *** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт дължимите държавни такси и разноски, направени
от бюджета съда, а именно: по сметка на Окръжен съд гр. Перник сумата от 192.08лв./сто
деветдесет и два лева и 08 ст./. представляваща държавна такса за въззивното обжалване; по
сметка Районен съд гр.Перник сумата от 384.16 лв./ триста осемдесет и четири лева и 16ст.
представляващ държавна такса за първоинстанционното производство и сумата в размер на
200.00 лв. (двеста лева), представляваща платени разноски от бюджета на съда за вещо
лице.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК ********* *** ДА ЗАПЛАТИ
на В. И. Е. с ЕГН: ********** сумата от 1 943.00 лв. ( хиляда деветстотин четиридесети и
три лева), представляваща направените разноски за процесуално представителство
направени в хода на въззивното и първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО на осн. чл. 280, ал.3, т.3 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10