Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
Павликени, 18.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд, III наказателен състав, в публично заседание на 22.01.2021 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при
секретаря Венка Миланова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 131 по
описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от Х.Н.П., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, № *** - чрез адв. С.,***
срещу Наказателно постановление № 2020-0311-06-0001/12.03.2020 г. на ВПД
Началник РУ, гр. П., с което на основание чл. 37 от Закона за Национална
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 на жалбоподателя е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по
чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. В жалбата се навеждат оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради
противоречие с материалния закон и постановяването му при допуснати съществени
процесуални нарушения, като се оспорва и изложената фактическа обстановка. В
с.з. жалбоподателят поддържа и развива жалбата и моли за отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващият
орган - редовно призован, не се явява и не изпраща представител, становище не
ангажира.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията на съда
са следните:
На 18.02.2020 г. година жалбоподателят
подава сигнал на тел. ЕЕН 112, че съседа му е наводнил стопанския му двор. В 11.20
ч. св. Б. бил изпратен от дежурен в ОДЧ на РУ П. на адреса в с. М., ул. „***“,
№ ***.
На място П.
заявил, че съседа му Й. Н. К., от с. М., ул. „***“, № *** му наводнил
стопанския двор и му показал част от дворното място, където си отглеждал
кокошки. Мястото граничело с оградата на имота и почвата била мокра. Нямало
следи от наводнение, застрашаващо имота или живота на жалбоподателя. П.
обяснил, че видял сутринта съседа си К. да полива с маркуч през оградата, но
отказал да подаде заявление или да даде писмени обяснения. Б. извършил проверка
и при съседа К., който заявил, че сутринта мил своя вещ и в последствие с
маркуча измил и циглите на оградата, защото съседа му ги посипвал с кокоши
изпражнения. Заявил и че с П. не са в добросъседски отношения от години. Б.
констатирал и че равнището на имота на К. е по-високо от равнището на имота на П..
След като
бил информиран за резултата от проверката, ВПД Началник на РУ – П. разпоредил
съставяне на АУАН.
Св. Б.,
при така описаните данни приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.
28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, поради което съставил против същият приложения АУАН №
***/24.02.2020 г., препис от който е надлежно връчен на жалбоподателят срещу
подпис.
При
връчването посочил да има възражения – „Не съм съгласен с обясненията на Й. К.,
които е дал на ПИ Б., че е миел гуми, миел кормило и водата се е стичала в нас.
Той умишлено ръси през оградата. Действа ми психически и два пъти през октомври
и физически – влиза в дома и ми налага побой. ПИ Б. го защитава не съм аз
нарушителят, а потърпевш.“ В законоустановения срок жалбоподателят не е
депозирал допълнителни писмени възражения против съставения му АУАН.
Въз основа
на така съставения АУАН и събраните доказателства, АНО издал атакуваното НП, с
което на основание чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 наложил на жалбоподателя
административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл. 28,
ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка,
описана в акта за установяване на административно нарушение.
Изложената
фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. и С., а и обясненията
на жалбоподателя относно обстоятелствата, свързани с подаването на сигнала от
последния. Посочените свидетели и соченият за нарушител имат ясен спомен за
случилото се и са изложили в детайли впечатленията си и възприетите от тях
обстоятелства пред съда. Показанията на посочените свидетели и обясненията на
сочения за нарушител са подробни, ясни, логически последователни, вътрешно
безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема изцяло при обосноваване на
фактическите си изводи, за посочената група обстоятелства.
Съдът
възприема като съответни на обективната истина и показанията на актоъставителя
като кредитира с доверие изложеното от него, досежно процедурата по съставяне
на АУАН.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта
и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено
от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на
административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в
случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на
противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест
на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда,
че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени
изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
Съдът не
констатира процесуални нарушения при процеса по издаване на НП - АНО е
компетентен да издава такова НП, видно от представената заповед. Актосъставителят
също се явява компетентен да съставя АУАН по процесния закон, доколкото е служител
на МВР.
Връчен е препис
от АУАН и жалбоподателят е присъствал на съставяне на АУАН.
НП съдържа
всички изискуеми реквизити за това, включително и достатъчно ясна санкционна
част. Описано е нарушението, описано е и наказанието. Описан е и нарушеният закон
- разпоредбата на чл. 28 от Закона за Национална система за спешни повиквания с
единен европейски номер 112 забранява ползването на ЕЕН 112 не по
предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на
предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, а според ал. 2 на цитираната
разпоредба при нарушаване на забраната по ал. 1 гражданите носят
административнонаказателна отговорност по вид и в размери, определени в закона.
По силата
на чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112, който ползва не по предназначение ЕЕН 112, се наказва
с глоба от 200 до 1000 лв., а съгласно а чл. 38, ал. 1 - който предава чрез ЕЕН
112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба
от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
В АУАН и в
НП са изложени твърдения, че жалбоподателят с деянието същият нарушава
забраната за използване на ЕЕН – не по предназначение – нарушение по чл. 28,
ал. 1, предл. 1 от ЗНССПЕЕН 112. В случая уместно на това място е да се
отбележи, че няма никаква пречка подаването на сигнала на ЕЕН 112 да обосновава
ползването на Националната система за спешни повиквания чрез единния европейски
номер не по предназначение, както е в случая, доколкото според чл. 3, ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112, предназначението на ЕЕН 112 е да се използва при необходимост от
спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и
имуществото на гражданите, каквито за жалбоподателя или за другиго към
коментирания момент такъв риск не е съществувал. Извод, който не се променя от
позоваване на разпоредбата на чл. 12, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, която предвижда, че
когато от получената информация се установи, че повикването не изисква намеса
на службите за спешно реагиране, но е свързано с функциите на местната
администрация или на териториалните звена на министерства или на други
административни структури, информацията са предава на съответната структура за
предприемане на необходимите действия. Цитираната разпоредба регламентира
дейността и основни задължения на служителите в центровете 112, но това не
прави използването на ЕЕН 112 в тези случаи
по предназначение и не освобождава субекта от административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл. 28, ал.1, предл. 1 от ЗНССПЕЕН 112. От друга
страна, няма никаква пречка тази информация, съдържаща се в подадения сигнал да
е и обективно невярна и по този начин, освен не по предназначение, ЕЕН да е бил
използван и за предаване на неверни и/или заблуждаващи сигнали.
От
събраните по делото доказателства безспорно се доказа, че подаденият сигнал от
жалбоподателят не е изисквал намеса на службите за спешно реагиране, т.е.
налице е хипотезата на чл. 28, ал.1, предл. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
Без никакво значение по настоящото дело
е дали жалбоподателят има проблеми със съседа си - предмета е ясно очертан в
настоящото НП. Така всички възражения от жалбоподателя в тази връзка са
ирелевантни.
Оплакванията
на жалбоподателя за субективната страна на деянието в контекста на частично
тълкуване на чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН112 – че има проблеми със съседа и
последният преди време му нанесъл побой е превратна. Нормата следва да се
разбира в светлината на основното предназначение на тел. 112, посочено в чл. 3,
ал. 1 от ЗНССПЕЕН112. След като съобщеното предполагаемо от жалбоподателя
нарушение не е свързано със спешна помощ при рисковете, посочени в цитираната норма
(такива рискове очевидно липсват), то е без значение, дали има нарушение от други
лица, полицейски орган и т.н. или не. Действително жалбоподателят има право да
сигнализира за всяко нарушение, но е използвал неправилен подход. С обаждането
си на тел. 112 жалбоподателя е ограничил оперативната способност на служителите
да реагират на наистина адекватни сигнали, като отделят време за проверка на
това обаждане. По този начин потенциално е създадена заплаха за друго лице,
което в този момент може би наистина е имало нужда от реална помощ. Това е
нередно и се санкционира от ЗНССПЕЕН112.
Деянието е
виновно извършено. Един средно добре информиран и в нормално състояние на духа
и психиката гражданин не би постъпил като жалбоподателя, а би реализирал
правата си по предвидения ред, без да ограничава оперативността на
органите, свързани с обслужване на
ЕЕН112. Така умишлено жалбоподателя е надскочил изискуемия стандарт на
поведение, действал е напълно виновно, без значение е неговото субективно
усещане и разбиране на закона за това.
Правилно
АНО е квалифицирал деянието по санкционната норма на чл. 37 от ЗНССПЕЕН112 и съдът
служебно не констатира маловажност на деянието по горните причини.
В същия
контекст наказанието е правилно определено, а доколкото е равно на минималния
размер, не подлежи и на намаляване.
Водимв от
изложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 2020-0311-06-0001/12.03.2020 г. на ВПД
Началник РУ, гр. П., като ПРАВИЛНО И ЗАКАНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване чрез РС - Павликени по реда на АПК на основанията
предвидени в НПК пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
ИИ