Р Е Ш Е Н
И Е
София, 17.07.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публично заседание на 13.07. две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА ТОДОРОВА
при
секретар В. К., с участието на прокурор от СОП С. Т., след като изслуша докладваното
от съдия Бозаджиева ВЧНД № 56 по описа за
2020 година и за да се произнесе , взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезиран с жалба от осъденото лице Н.Д.Н., против определение по
ЧНД № 226/ 2019г. на РС – П., постановено по реда на чл.306,ал.1 т.1 НПК , за групиране на наказания по шест отделни
присъди на основание чл.25 НК, като обжалва постановеното определение като
незаконосъобразно и неправилно.
Първостепенният съд по силата на обжалваното
определение на основание чл.25, ал. 1 от НК вр. чл.23,ал.1 от НК е групирал
наложените наказания на осъдения Н.Д.Н.,
роден на *** г. в гр. Е., живущ:***, българин, български гражданин, неженен, с
основно образование, осъждан, безработен, с ЕГН: ********** по НОХД № 167/2012
г. по описа на PC - Е. и НОХД № 155/2019 г. по описа на PC - П. по СЛЕДНИЯ
НАЧИН:
определил е ,
на основание чл. 25, ал.1 във вр. чл. 23, ал.1 НК, по отношение на осъдения Н.Д.Н.,
ЕГН:********** едно общо наказание по осъжданията, наложени му с присъда
№5/19.01.2017г. по НОХД № 29/2014г. на РС- П. /2 години лишаване от свобода/ и
с присъда №119/17.10.2019г. по НОХД № 155/2019г. на РС-П. /2 години лишаване от
свобода/, като му е наложил за
изтърпяване най - тежкото от тях, а именно: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок
от 2 /две/ години, търпимо при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, като е приспаднал, на
основание чл. 25 ал. 2 НК, при изпълнение на определеното общо наказание
„лишаване от свобода“ по НОХД № 29/2014г. на PC-П. и НОХД № 155/2019 г. на PC-П.
ефективно изтърпяната след предходното групиране 1 година лишаване от свобода
/включваща зачетените от работа Зм. и 10 дни/.
Постановил е ОТДЕЛНО от всички останали наказания
изтърпяване от страна на осъдения Н.Д.Н., ЕГН: ********** на наказанието,
наложено с определение за одобряване на споразумение №50/11.12.2012г. на PC-Е.
по НОХД №167/2012г. на PC-Е. „ПРОБАЦИЯ“ за срок от 2 години, като ПРИСПАДА на
основание чл. 25 ал. 2 НК, времето на цялостното му изтърпяване за периода от
03.01.2013г. до 03.01.2015г.
Жалбоподателят възразява против определението, в
частта му по отношение на постановеното от съда ефективно изтърпяване на остатъка от общото наказание „лишаване от свобода”, като
излага оплакване, че в тази част определението е незаконосъобразно, неправилно
и /от гледна точка на жалбоподателя/ - несправедливо .
Моли въззивната инстанция да измени
определението в атакуваната част, като постанови така определеното общо
наказание да бъде отложено при условията на чл.66,ал.1 НК, като отправя алтернативно искане да бъде определен
по-лек режим на изтърпяване.
В съдебно заседание поддържа жалбата с ново искане –
да бъде осъществено най-благоприятно групиране по отношение на наказанията, определени по отделните присъди.
В последната си дума заявява, че не желае ефективно
изтърпяване на остатъка от присъдата, определена след групирането.
Представителят на СОП застъпва становище, че е
постановено съдебно определение в пълно съответствие с материалния закон,
поради което моли въззивната инстанция да го потвърди изцяло.
Съдът като разгледа жалбата на заявените основания и
независимо от същите осъществи цялостен служебен контрол по чл.314,ал.1 НПК по
отношение на обжалвания съдебен акт, в съответствие с приложимия закон, прие за
установено следното:
Осъщественото с обжалваното определение на РС- П.
групиране касае определени наказания по шест броя дела, както следва:
-наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца,
условно отложено по чл.66,ал.1 за изпитателен срок от три години, по НОХД
№73/2011 г. на РС Е.– в сила от 1.09.2011г., наложено за престъпление,
осъществено на 24.04.2011г. – впоследствие активирано за ефективно изтърпяване
с първото последващо осъждане, за извършено престъпление, попадащо в изпитателния
срок, а именно –по НОХД № 167 /2012г. на РС - Е.
-
наказание
лишаване от свобода за срок от 1г. и 6 месеца, условно отложено за три годишен
изпитателен срок, по НОХД № 79/2012г. на Рс – Е., за престъпление извършено на
24.07.2010г.
-
наказание лишаване
от свобода за срок от 2г. и 6 месеца, условно отложено за изпитателен срок то 5
г., по НОХД № 88/2012г. на РС- Е., в
сила от 28.03.2012г., за престъпление , извършено на 24.07.2010г.
-
наказание
–пробация за срок от 2г., по НОХД № 167/2012г. на РС- Е., в сила от 3.01.2015г.
за престъпление, осъществено на 11.12.2012г.
-
наказание
лишаване от свобода за срок от 2години, по НОХД № 29 /2014г. на РС П.,
съдебният акт в сила от 16.04.2018г., за престъпление, извършено на 5.02.2012г.
-
наказание
–лишаване от свобода за срок от 2 години, по НОХД №155 /2019г. на РС - П., в
сила на 2.11.2019г., за престъпление, извършено на 14.01.2015г.,
като
същевременно съдът е упражнил правомощията си да интервенира спрямо предходно
групиране, осъществено по ЧНД № 238/2018г.
на РС- П. с оглед преценката дали е спазен принципът на най-благоприятното
положение по отношение на интересите на осъденото лице Н.Н. и при необходимост
да го ревизира и да осъществи ново
групиране.
При осъществяване на тази дължима по
силата на закона преценка на предходното групиране / осъществено по всички
гореизброени наказателни дела без НОХД № 155/2019г./ първият съд правилно е приел, че не е
съществувала по благоприятна за осъдения комбинация по делата от тази, приета
по ЧНД № 238/2018г., независимо, че към определената І група – общо наказание
по НОХД № 79 /2012г. и по НОХД № 88/2012г. – лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца /отложено по
чл.66,ал.1 за изпитателен срок от три години/, в съвкупност попада и
наказанието -лишаване от свобода за срок
от 2г., определено по НОХД № 29/2014г. по описа на РС- П., което на пръв поглед
по тежест и размер е съпоставимо с останалите наказания. Имайки предвид обаче
ефективния характер на последното осъждане – това по НОХД № 29/ 2014г. на РС П.,
поставянето му в тази група не кореспондира с интересите на осъденото лице да
получи най- благоприятно групиране.
В пълно съответствие със закона и
съдебната практика, извеждаща принципа, прокламиран по- горе като фундаментален
при осъществяване на групирането, РС П. е приложил вещина и умение формирайки
отделните групи, попадащи в съвкупност, поставяйки това осъждане в група с
еднакво по вид и размер наказание, определено и наложено по НОХД № 155/2019г. и
определяйки по двете общо наказание две години лишаване от свобода при
първоначален „строг“ режим, без приложение на чл.24 НК.
Законосъобразно на свой ред е
становището на РС- П., че не е възможно от така определеното общо наказание, от
което правилно е приспадната 1 г. поради изтърпяване по НОХД № 29/2014г. /в
т.ч. и от положен труд/, не съществуват основания за допълнително приспадане на
изтърпяното вече наказание пробация от
осъденото лице Н. по НОХД № 167/2012 г. на РС- Е., тъй като същото се намира в
рецидив по отношение на наказанието по НОХД №155/2019г. и при новото групиране
следва да бъде изключено от групата и да формира самостоятелна група.
Единственият упрек, който би могъл да
бъде отправен по отношение на постановеното по отношение на изтърпяното
наказание пробация по НОХД №167/2012г. на РС Е. е, че терминологично по-
правилно е в случая да се употреби „зачита като изтърпяно изцяло“ или само
„ЗАЧИТА“, вместо „ПРИСПАДА“.
На последно място –предвид предходните
осъждания на Н.Н., изброени по-горе категорично не са налице предпоставките за
прилагане на института на условното осъждане по чл.66,ал.1 НК.
Констатацията, че контролираният
съдебен акт е правилен и законосъобразен, налага и обуславя детерминантно като
последица от въззивния контрол неговото потвърждаване от настоящата инстанция .
Предвид изложеното по-горе и на
осн.чл.341,ал.1, вр.чл.334, т.6, вр. чл. 338 НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №12, постановено в
открито съдебно заседание на 30.01.2020г. по ЧНД № 226/2019г. по описа на РС- П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.