Р Е Ш Е Н И Е
№260018/28.3.2022г.
28.03.2022 год. гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на втори март през 2022 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря С. М.
като разгледа докладваното от
съдия Димчо Димов
гражданско дело № 1076 по
описа на ЯРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от Ц.С.Б., с ЕГН: **********,*** чрез адв. Д. Л. Л. – Й. от АК - гр. С., срещу „***.“, дружество регистрирано в регистъра на дружествата в Ж., с регистрационен № ***, със седалище и адрес на управление: Ш., Ж., „***.
С исковата молба се твърди, че на 29.10.2016 г. между ищцата и ответникът е бил сключен потребителски договор от разстояние съгласно чл.45 от Закона за защита на потребителите, уреждащ отношенията между страните във връзка с получаване на достъп и използване на игрален софтуер чрез *** „***“, собственост на ответника. Договорът бил сключен чрез регистрация и създаване на уникален потребителски *** в приложението и приемане на потребителско Споразумение, представляващо общите условия на услугата предоставени от търговеца. Сочи се, че при регистрацията приложението дава 3 възможности за създаване на ***, като една от тях е потребителя да се регистрира чрез ***а си във *** и по този начин *** започва да обработва личните данни на потребителя, които са заявени в неговя *** ***. Ищцата в качеството си на потребител е избрала именно тази опция – да й бъде създаден *** във „***“, като бъдат използвани данните от личния й *** ***. Предмета на потребителския договор бил - ответника са да осигури на ищцата постоянен достъп и възможност за ползване на игралното положение „***“, представляващо симулационна видео игра, като целта била всеки ползващ го потребител на приложението да формира по-силен футболен отбор, с който да бъдат побеждавани останалите потребители в ***. Придобиването на нови футболни и грачи и развиването им се осъществявало посредством плащане на т.н. монети („coins“), които потребителя получавал при всеки отбелязан прогрес в *** най-често чрез победи над футболните отбори на другите играчи. Твърди, че *** позволява на потребителите да се възползват от платените й услуги, които се изразявали в закупуване на т.н.*** („poins“), които*** можело да бъдат разглеждани като виртуална валута, употребима единствено в тази игра. С нея можели да се купуват виртуални пакети, съдържащи различни консумативи от значение за развитието на отбора, в т.ч. и нови футболни играчи. Съдържанието на пакетите било неизвестно за потребителите. Сочи се, че след първоначалното инсталиране на мобилното приложение ползването на услугата поначало била безплатна. Платени били някои от услугите като купуването на въпросните*** били платени. На следващо място се сочи, че *** е разделена на сезони, като с всеки нов сезон ответникът се стремял да актуализира приложението и да усъвършенства услугите предоставени чрез него. Твърди се, че през периода 29.10.2016г. - 31.10.2017 г. ищцата активно е развивала ***а си, като е спазвала всички свои задължения по договора. През процесния период ищцата ползвала едновременно както безплатните, така и платените услуги в игралното положение, като закупувала***. Последните били заплащани от нея чрез *** iTunes Store, принадлежащи на Г.Р., с когото ищцата живеела във фактическо съжителство. Плащанията били извършвани от г-н Р. чрез ***а му от името и за сметка на ищцата. Твърди, че от 01.11.2017 г. *** била рeстартирана след края на сезона, като с тези си действия ответника заличавал не само цялата услуга във вида, в която била предоставяна през съответния сезон, но и целия напредък, постигнат от играча в рамките на сезона - нивото му, състава на футболния отбор, натрупаното количество монети и ред други постижения.
Твърди се, че в съдържанието на договора липсва информация за рестартирането на *** в края на всеки сезон и лисвали данни кога ще се извърши то, как точно ще бъде засегнат потребителя, както и защо се извършва подобно рестартиране. Сочи се, че ищцата е продължила да играе и след 01.11.2017 г., като поради липса на информация и обратна връзка с ответника счела, че рестартирането е инцидент и няма да бъде извършено повторно. Ищцата продължила да ползва всички услуги в платформата, в т.ч. и платените, като през периода от 01.11.2017 г. - 31.10.2018 г. е извършила съответните плащания отново чрез ***а на г-н Р. в iTunes Store. Плащанията били извършени от г-н Р. чрез ***а му от името и за сметка на ищцата. На 01.11.1218 г. без да е била информира под каквато и да е форма *** отново била рестартирана, а постиженията в нея занулени, като на 02.01.2019 г. ***ът бил блокиран от ответника. Поддържа се, че с това ответникът нарушил задълженията си по договора като неправомерно е прекратил достъпа на ищцата до приложението. Общата стойност на направените плащания в периода 29.10.2016 г. - 01.11.2018 г. е 303 274.15 лв., за което били издадени 914 бр. фактури.
Поддържа се, че договорът е нищожен на осн. чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, поради противоречие с императивните норми на Закона за защита на потребителите. При условията на евентуалност се сочи, че договорът е нищожен, поради нарушаване императивните норми и разпоредби на чл.47, ал.1, т.1 и ал.7 от Закона за защита на потребителя. Договорът бил унищожаем поради порок във волята на ищцата при сключването му, като се твърди, че е била въведена умишлено в заблуждение с цел да сключи договора. На следващо място се твърди, при условията на евентуалност, и хипотезата на чл.12 от ЗЗД, като се сочи, че ищцата като потребител е изправна страна, действала добросъвестно при сключване на порочната сделка и има основание да претендира обезщетение в размер на 303 274.15 лв. представляващ сбора от сумите, заплатени през периода 29.10.2016 г. - 30.10.2018г. На следващо място се поддържа и, че в случая за ищцата възниква право да предяви иск за обезщетяване на претенцията неимуществени вреди, причинени в резултат на неправомерното и недобросъсвестно действие на търговеца при сключване на договора.
Претендира се от съда на осн. чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД да обяви договора за нищожен, поради противоречието му с императивната норма на чл. 47, ал.1, т.1 и ал.7 от ЗЗП и да осъди ответника да възстанови на ищцата сумата в размер на 20 500 лв., като получена без основание съгласно чл.34 от ЗЗД, представляващи сбор от пълния размер на плащанията по 9 бр. фактури, издадени в периода от 01.11.2017 г. до 16.08.2018 г., плащане в размер на 20.62 по фактура от 02.11.2017 г., плащания в размер на 5 лв. по 22 бр. фактури, подробно описани в ИМ, плащания в размер на 14.20 лв. от всички останали 1 431 бр. фактури, като иска е предявен като частичен от сумата от 303 274.15 лв.
При условията на евентуалност се иска от съда на осн. чл.29, ал.1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да възстанови на ищцата сумата от 20 500 лв., като получена на отпаднало основание - чл.34 от ЗЗД и представляваща сбор от пълния размер на плащанията по 9 бр. фактури изрично посочени в ИМ, 20.62 лв. по фактура от 02.11.2017 г. и плащане в размер на 5 лв. по 22 бр. фактури посочени в ИМ, както и плащане в размер а 14.20 лв. от всички останали 1 431 бр. фактури, които ищцата е заплатила на ответника по време изпълнението на унищожаемия договор като иска е предявен като частичен от сумата от 303 274.15 лв.
При условията на евентуалност се иска от съда на осн. чл.12 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 20 500 лв. част от общия размер на обезщетението на стойност от 303 274.15 лв. представляващи сбор от горепосочените суми.
Претендира се законната лихва върху главницата в размер на 20 500 лв. от датата на настъпване на падежа им.
Претендира се на осн. чл.52 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреви в размер на 5 000 лв., претърпени от ищцата от неправомерното поведение на ответника.
Претендират се и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва изцяло предявените искове като неоснователни както по основание, така и по размер и се претендира от съда да бъдат отхвърлени.
Сочи се, че използване на FIFA Mobile е безплатно като при активна игра от страна на играча се печели виртуална валута Coins, като броят на спечелените Coins се определя от постиженията и личните резултати на съответния играч. С тази валута играча има право да „търгува“ на пазара за виртуални предмети, които други участници са пуснали в продажба. Виртуалната валута не можела да бъде разменена за истински пари като покупката и продажбата на трети лица била забранена. Сочи се, че в *** е възможното и сключване на т.н. микротранзакции или „МТХ“ чрез платформата App Store, респ. Google Play, което ставало пожелание на играча, като играча заплащал равностойността на избраната покупка чрез избрания метод за плащане на съответната платформа. Твърди се, че всяка микротранзакция представлява отделен договор, за който играча предоставял съгласието си. Чрез микротранзакциите играча можел да си купи Points, които представлявали виртуална валута, с която можело да се закупи допълнително функционалности в ***, представлявали виртуални пакети с виртуални предмети. Сочи се, че виртуалната валута не може да бъде разменяна за истински пари и съгласно договора покупката и продажбата й на и от трети лица била забранена. Не се оспорва твърдението, че е бил създаден потребителски *** в приложението FIFA Mobile, с който били свързани покупки на виртуална валута Points, за които като приложения към ИМ са предоставени 1 463 бр. фактури за извършени плащания към Apple в периода от 29.10.2016 г. до 30.10.2018 г. Всеки потребителски *** имал няколко идентификационни номера, които като същите свързани в ***а били следнитеNucleus Persona ID: ***, Nucleus ID: *** и специални идентификационни номера свързани с отделните сезони на *** FIFA Mobile Season 2016 – 2017 ID: ***, FIFA Mobile Season 2017- 2018 ID:*** и FIFA Mobile Season ID: ***. Оспорва се твърдението, че ***ът е бил създаден на 29.10.2016 г., като се твърди, че същия е създаден на 12.10.2016 г. един ден след пускането на приложението FIFA Mobile за достъп до потребителя на платформата Арр Store. Оспорва се твърдението, че ***а е свързан с извършените покупки, за които са издадени 1463 бр. фактури е създаден от ищцата.
Оспорва се твърдението, че ищцата е страна по потребителския договор с ответника, както и, че е страна по договори за покупка на виртуална валута, за които са издадени съответните фактури. Ищцата фактическа играла ***. Сочи се, че потребителското име избрано от лицето създало ***а било ***. Същото потребителско име Topino е дадено и на ***а, който бил създаден от Р., живеещ във фактическо съжителство с ищцата. Сочи се, че г-н Р. с отделна ИМ пред СРС през 2019 г. твърди, че е играл в приложението FIFA Mobile чрез ***а, наименуван „***“ и 11.03.2019 г. – 27.05.2019 г. Сочи се, че този втори *** бил блокиран от срана на ответника поради нерегламентирана покупка на виртуална валута Coins от трети страни, с което Р. е нарушил условията на ***. Оспорва се твърдението, че на лицето ползващо ***а не е била предоставена информация относно предстоящата актуализация на новия сезон на *** започнал на 01.11.2017 г. тъй като с ***а не бил свързан електронен адрес за кореспонденция ответникът бил уведомил играча използващ ***а чрез т.н. „In-Gome Notifications“ или вътрешни уведомления, които се показвали на екрана на съответния устройство при стартиране на приложението и които били видими докато потребителя не ги затвори ръчно. Информация отново новия сезон 2017 - 2018 г. на FIFA Mobile е била за първи път обявена на 15.09.2017 г. чрез лично уведомление в самото приложение до всички играчи. Освен това уведомлението съдържало препращане под формата на хиперлинк за повече информация. Твърди, че видно от хиперлинковите изпращани към играчите, статията е била предоставена като източник на допълнителна информация относно предстоящия нов сезон. Твърди се, че съгласно потребителския договор, информацията поместен на официалния сайт на ответника е също начин за уведомяване на играчите относно преустановявания на услугите или друг вид актуализации на приложението. Такива хиперлинкове били изпратени на 22.09.2017 г., 17.10.2017 г., 24.10.2017 г. и 30.10.2017 г., като в тях се съдържала и допълнителна информация относно това кои функционалности на *** в колко часа и на коя дата ще бъдат поетапно преустановени. Оспорва се твърдението, че ***ът бил развиван единствено в периода 29.10.2016 г. - 31.10.2018 г. Твърди се, че след старта на новия сезон, лицето използващо ***а е продължило да играе през целия сезон 2017–2018, а след актуализацията на *** сезон 2018-2019 също е продължил да играе и да закупува до Poins до 02.01.2019 г., на която дата достъпът до ***а е ограничен от страна на ответника чрез нарушаване на потребителския договор. Сочи се, че лицето използвало ***а, е играло и развивало отбора на три различни сезона и е било напълно наясно с последици от пускането на всеки нов сезон. Не се оспорва твърдението в исковата молба, че достъпа до ***а е бил прекратен едностранно чрез т.н. „бан“, тъй като на 02.01.2019 г. екипът от сигурността на ответника е установил нерегламентирани покупки на 867 милионна Coins, извършени от ***а чрез ***а на трети лица. Нерегламентираните покупки на Coins били осъществени в периода 25.11.2018 г. - 20.12.2018 чрез предоставяне на достъп до ***а на компютърни роботи /ботове/, чиято цел била скоростно генериране на Coins в особено големи размери.
Твърди се, че от данни за достъпа през съответният период е имало нетипични еднократни логове от устройство HUAWEI Nexus 6P1 ситуирано в САЩ, които били свързани със скоростното придобиване на стотици милиони Coins.
Оспорва се мататериалната процесуална легитимация на Ц.Б. като ищец в настоящото производство, поради което следва предявените от нея искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Оспорва се, че са налице основания за прогласяване на нищожност на договора на основание противоречие със закона, в която насока се излагат подробни съображения.
Поддържа се, че преди да пристъпи към изтегляне на приложението всяко лице, включително и това, което е създало ***а разполага с цялата необходима информация за сключване на договора в съответствие с разпоредбата на чл.47 от ЗЗП.
Поддържа се, че следва да се прави разлика между предмета на един договор за ползване на един софтуер и самите характеристики или функционалности на този софтуер, които се определят едностранно от неговия разработчик.
На следващо място се сочи, че ответникът не е насочил своята дейност към потребителите на Р България, нито приложението FIFA Mobile, нито интернет страницата били достъпни на български език или имали разширение „.бг“. Приложението не било рекламирано сред потребителите на територията на България.
Поддържа се, че
по отношение на ответника, като лице, което не е установено на територията на
ЕС, и което не е насочвало дейността си към България, правилата на ЗЗП, които
създават допълнителни задължения за него като предоставяне на конкретен тип
информация или предоставянето й на български език не се прилагало. Поддържа се,
че актуализирането за новия сезон е било
извършено в съответствие с потребителския договор, като извършената
актуализация била технически необходима за целите на пускане онлайн на новия сезон, за което играча опериращ с ***а
бил няколкократно уведомен, като най-ранното предстоящо пускане за сезон
2017-2018 било на 15.09.2017 г., което било повече от 30 дни преди датата на
актуализацията. Сочи се, че съгласно чл.8 от потребителския договор, ответникът
има право да прекрати всяка услуга по всяко време, като уведоми най-малко 30
дни чрез имейл в рамките на съответната услуга,
или на страницата за актуализация на услугите на уебсайта на ответника.
В случая доколкото към ***а не бил свързан електронен адрес, се прилагала
втората и третата хипотеза, с уведомяване чрез съобщение в самата игра и предоставяне на информация на интернет
страницата на ответника. В обобщение се поддържа, че извършената актуализация е
в съответствие с разпоредбите на потребителския договор, изрично приети от
играча при създаване на ***а. Сочи се,
че след началото на сезона 2018-
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. С. Д. от САК, чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирани по делото писмени бележки и на подробно изложените в тях съображения се поддържат исковите претенции.
В съдебно заседание за ответното дружество се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие адв. Я. А. от САК, чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирани по делото писмени бележки и на подробно изложените в тях съображения се оспорват исковите претенции.
След преценка твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните по делото са ангажирали писмени доказателства, като ищцата е ангажирала множество счетоводни документи като по делото е допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза от заключението на вещото лице по която се установява: „***“ не предоставя на „***“ информация, относно конкретни номера на издадени фактури, във връзка с ***и, за които фактурите са издадени, както и за отделните микротрансакции. „***“ предоставя на „***“ единствено обобщена информация за продажбите за определен период, която може да бъде филтрирана на ниво държава на App Store, приложението, през което е сключена микротрансакцията. Получаването на дължимата комисионна се отразява в счетоводството на ответното дружество на база обобщените данни от всички микротрансакции, сключени за приложението ***, за определени региони, за съответния отчетен период. За процесния период 29.10.2016 год. – 31.10.2018 год., постъпилите плащания от „***“ към „***“ за регион България са в размер на общо 197 997,28 евро, от които: за 2016 год. – 0,00 евро; за 2017 год. – 45 343,50 евро и за 2018 год. – 152 562,78 евро. Не може да се даде категоричен отговор на въпроса дали в счетоводството на „***“ са отразени суми в общ размер на 303 247,15 лева, заплатени от името на ищцата в периода 29.10.2016 год. – 31.10.2018 год., поради следните причини: информацията, която „***“ получава от „***“, не съдържа такива данни; фактурите, приложени към исковата молба, са издадени от „***“ на името на друго лице, а не на лицето Ц.Б.; в счетоводството на „***“ няма как да бъдат регистрирани фактури, по които дружеството не е нито издател, нито получател; по делото няма данни, че процесните фактури са платени. Във връзка с извършените от „***“ услуги, предоставени на потребители на приложението ***, „***“ привежда на „***“ 70% от стойността на микротрансакциите. В счетоводството на „***“ няма отразено задължение към „***“. Фактурите приложени към исковата молба, са издадени от „***“ на лицето Г.Р., с електронен адрес за кореспонденция ***. След края на всеки отчетен период, след 33 дни от датата на приключването му, „***“ си приспада 30% комисионна, дължима на основание Лицензионно споразумение за разработчици на програми за „***“, след което привежда на „***“ 70% от стойността на микротрансакциите, Преводът на дължимата комисионна се осъществява сключени за приложението ***. на база обобщените данни от всички микротрансакции, сключени за приложението ***, за определени региони, за съответния отчетен период. В счетоводството на ответното дружество не са налице данни относно извършени плащания във връзка с процесните фактури, в размер на общо 303 274,15 лева, от страна на потребителя на приложението *** към „***“. „***“ не е страна по тези фактури и в счетоводните му регистри няма как да се съдържа информация относно плащанията по същите. Фактурите приложени към исковата молба, са издадени от „***“ на лицето Г.Р., с електронен адрес за кореспонденция ***. Не се установиха данни за суми, които да са били заплатени от Ц.Б. във връзка с получени услуги чрез приложението ***. „***“ не е нито издател, нито получател по процесните фактури, и не разполага с информация относно заплащането на същите. По данни от процесните фактури, най-често купуваният продукт е пакети „12 000 FIFA Points“ /ФИФА Мобилен Футбол 12 000 Фифа***/. Закупените от приложението *** допълнителни продукти се заплащат от потребителите към „***“. Процесните фактури на обща стойност 303 274,15 лева са издадени от „***“ на лицето Г.Р., с електронен адрес за кореспонденция ***. „***“ не е нито издател, нито получател по процесните фактури, и не разполага с информация относно заплащането на същите. При анализ на материалите по делото и при проучването при ответника не се установиха данни за суми, които да са били заплатени от Ц.Б. във връзка с получени услуги чрез приложението „***“.
По делото е допусната и изслушана допълнителна съдебно счетоводна експертиза, видно от заключението на вещото лице по която: експертизата не разполага с възможности, чрез които да извърши технически анализ, за да установи момента на издаване на фактурите. На база приложените по делото банкови извлечения бе извършен сравнителен анализ, като отрази датата на издаване на приложените по делото 1463 бр. фактури и датата на плащане на продажната цена. Анализът показва, че датата на фактурите предхожда датата на плащането с един, два или три дни, или съвпадат с нея. Анализът на приложените по делото фактури показва, че сборът на включените в тях продукти е на обща стойност 303 547,89 лева. Общият размер на извършените плащания към приложението itunes.com, с описание „itunes.com/Bill tunes.com“ или „itunes.com Bill Hollyhil“ е 313 205,54 лева.
По делото бе допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на вещото лице по която: потребителите могат да печелят „монети“ /Coins/ като играят *** на *** или като разменят своите футболисти на търговския пазар. „Монети“ /Coins/ не могат законно да бъдат купени в игра за истински пари. „Coin farming“ представлява сложен процес за придобиване на „монети“ /Coins/ по нерегламентиран начин. Според предоставените логове за посочения ***, влизанията в него са извършени от устройство HUAWEI Nexus 6p, ситуирано в САЩ, на следните дати и час /от 2018 год., Сезон 3 на FIFA Mobie/: 25 ноември, 11:39:38, 1х влизане от САЩ; 25 ноември, 14:42:06, 1х влизане от САЩ; 25 ноември, 21:16:46, 1х влизане от САЩ; 25 ноември, 21:39:42, 1х влизане от САЩ; 26 ноември, 07:00:07, 1х влизане от САЩ; 19 декември, 19:22:48, 1х влизане от САЩ и 19 декември, 19:24:58, 1х влизане от САЩ. При съпоставка с данните относно придобитите Coins от ***а и техните източници, може да се направи извод, че придобиването на Coins се е извършвало в рамките на тези логове, за които е посочено, че са извършвани от устройство устройство HUAWEI Nexus 6p, ситуирано в САЩ.
По искане на ищцата по делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел лицето И. Б. Б., син на ищцата, видно от показанията на който от края на 2016 год. до края на 2018 год. ищцата играела на ***. Ищцата помолила г-н Р. да и направи *** в нейния *** ***. В периода в който майката на свидетеля играела, тя помолила г-н Р. да вкарва парични средства в *** от неговия *** ***. Майка му се оплаквала, че имало рестарт на *** и че изгубила целия си отбор и всичките си работи които използвала в ***. Майка му била много депресирана, спряла да говори със свидетеля и г-н Р., с нейните приятели и спряла да излиза толкова често навън. Футболният отбор на майка му се казвал ***. Г-н Р. започнал да играе *** от началото на 2019 год., като му споделял, че получил забрана на ***а от ***.
По делото бе изслушана и ищцата, видно от обясненията на която, същата започнала да играе от м.остомври 2016 год. до края на 2018 год. като изтеглила приложението на семейния ***. Приложението било изтеглено на таблет, който по онова време бил на Г.Р.. Бил регистриран с неговия ***. След изтегляне на приложението ищцата го свързала с нейния *** във *** *** Ц.Б.. Кръстила ***а ***. Купувала играчи за да развива отбора. За целта трябвало да закупува платени пакети от***. Помолила Г.Р. да направи първите плащания с негови карти, но в последствие си ги купувала тя.
За да докаже исковите си претенции както главния иск така и предявените при условията на евентуалност искове и иска с правно основание чл.52 ЗЗД, ищцата следваше при условията на пълно и главно доказване да установи по безспорен начин по делото, че на 29.10.2016г. между нея и ответникът е бил сключен потребителски договор от разстояние; че същата е изправна страна по договора; че в периода 29.10.2016 г. - 01.11.2018 г. е извършила плащания на обща стойност 303 274.15 лв.; да докаже твърдението си, че така сключеният договор от нея е нищожен на соченото основание.
При условията на евентуалност - да докаже, че умишлено е била въведена в заблуждение при сключването на договора; че е налице и причинената й вреда и размера на същата; да докаже също така деяние от страна на ответника, противоправност на деянието, причинна връзка между вредите и деянието, като в тежест на ответника е да обори презумпция за вина, в тежест на ищцата е да докаже размера на вредите - неимуществени и имуществени; да докаже, че ответника е изпаднал в забава, датата на изпадането му в забава, както и размера на претендираното обезщетение за забава.
По делото не бяха събрани доказателства, които да водят до непротиворечив извод, че на 29.10.2016 год. между ищцата и ответното дружество е бил сключен потребителски договор от разстояние. Обстоятелството, че ищцата е играела в процесната симулационна видеоигра във *** не обосновава сам по себе си извод в тази насока. Видно от заключението на вещото лице всички фактури приложени към исковата молба, са издадени от „***“ на лицето Г.Р., а и сама ищцата заяви в съдебно заседание, че приложението е изтеглено на семейния ***, на таблет който по това време е бил на Г.Р.. Извършеното в последствие свързване на приложението с *** *** на ищцата не означава, че между нея и ответника е бил сключен договор от разстояние. Напротив издадените от *** фактури обосновават извод за наличие на сключен договор между ответника и Г.Р., а не с ищцата по делото. Тук следва да се посочи, че страна по потребителския договор е това лице, чиято електронна идентификация е използвана при сключването му. Липсват доказателства, че потребителския договор е потвърден чрез принадлежаща на ищцата електронна идентификация като издадените фактури сочат на противното. На противното сочат и обясненията на ищцата от които може да се изведе извод, че изтеглянето на приложението и приемането на общите условия, както и сключването от разстояние потребителския договор е извършено с идентификация на Г.Р., доколкото приложението е било свалено на устройство принадлежащо на Г.Р.. Това че част от плащанията са извършвани от карти на Г.Р., а друга от ищцата, както твърди ищцата, макар и да няма събрани доказателства по делото в тази насока, дори и да е така, също не обосноват сами по себе си наличие на валидно сключен договор от разстояние между нея и ответника. Не може да се приеме, че същата е претърпяла и вреди като играч в приложението, тъй като срещу закупуваните от нея Coins тя е развивала виртуалния си футболен отбор с определена цел и по този начин е получила определени нематериални блага от възможностите, които и е предоставила ***. Не бе доказано и конкретно неправомерно поведение на ответника.
Доколкото по делото не бе установено по безспорен начин, че ищцата е страна по процесния договор, както и да и са причинени вреди от нейната игра в процесното приложение предявените искове следва да се отхвърлят като недоказани по основание и размер.
По разноските:
При този изход на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените от последния разноски по делото като с оглед представените доказателства и списък по чл.80 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 13 608,47 лева.
Съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото, предявените множество искове, насрещни искания и възражения, обема на представените писмени доказателства и извършените експертизи върху тях, намира, че заплатените от ответника адвокатски хонорар и съпътстващи разходи не се явява прекомерен, поради което и възражението на ищцовата страна в тази насока се явява неоснователно.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.С.Б. с ЕГН **********,*** чрез адв.Д. Л.Л. – Й. от САК срещу „***“, дружество, регистрирано в регистъра в Ж. с регистрационен номер ***, със седалище и адрес на управление: Ш., Ж., „***, иск с който на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД се иска да бъде обявен за нищожен сключен между страните на 29.10.2016 год. потребителски договор от разстояние съгласно чл.45 ЗЗП, поради противоречие с императивната норма на чл.47, ал.1, т.1 и ал.7 ЗЗП и да бъде осъден ответника „***“ да възстанови на ищцата Ц.С.Б. сумата в размер на 20 500 лева, като получена без основание съгласно чл.34 ЗЗД, частично от сумата в размер на 303 274,15 лева по издадени 1 463 броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 20 500 лева от датата на настъпване на падежа и.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност от Ц.С.Б. с ЕГН **********,*** чрез адв.Д. Л. Л. – Й. от САК срещу „***“, дружество, регистрирано в регистъра в Ж. с регистрационен номер ***, със седалище и адрес на управление: Ш., Ж., „***, иск с който на основание чл.29, ал.1 ЗЗД се иска да бъде унищожен сключения между страните на 29.10.2016 год. потребителски договор от разстояние съгласно чл.45 ЗЗП, с обратно действие, да бъде осъден ответника „***“ да възстанови на ищцата Ц.С.Б. сумата в размер на 20 500 лева, като получена без основание съгласно чл.34 ЗЗД, частично от сумата в размер на 303 274,15 лева по издадени 1 463 броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 20 500 лева от датата на настъпване на падежа и.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност от Ц.С.Б. с ЕГН **********,*** чрез адв.Д. Л. Л. – Й. от САК срещу „***“, дружество, регистрирано в регистъра в Ж. с регистрационен номер ***, със седалище и адрес на управление: Ш., Ж., „***, иск с който на основание чл.12 ЗЗД, поради доказана недобросъвестност на ответника при сключване на 29.10.2016 год. потребителски договор от разстояние съгласно чл.45 ЗЗП, се иска да бъде осъден ответника „***“ да заплати на ищцата Ц.С.Б. сумата от 20 500 лева, частично от сумата в размер на 303 274,15 лева по издадени 1 463 броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 20 500 лева от датата на настъпване на падежа и.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.С.Б. с ЕГН **********,*** чрез адв.Д. Л. Л. – Й. от САК срещу „***“, дружество, регистрирано в регистъра в Ж. с регистрационен номер ***, със седалище и адрес на управление: Ш., Ж., „***, иск с който на основание чл.52 ЗЗД се иска да бъде осъден ответника „***“ да заплати на ищцата Ц.С.Б. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 5 000 лева, претърпени от ищцата в резултат на неправомерно поведение на ответника.
ОСЪЖДА Ц.С.Б. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“, дружество, регистрирано в регистъра в Ж. с регистрационен номер ***, със седалище и адрес на управление: Ш., Ж., „*** сумата от 13 608,47 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Ямбол
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Димчо Димов/