РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 23.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7846 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищцата
Н.А.А. твърди, че на 03.11.2014 г., вследствие на виновното и противоправно
поведение на водач на лек автомобил марка Фолксваген, per. № *******, е
настъпило ПТП, от което е получила телесни увреждания – фрактура на
тазобедрената става, множество натъртвания и наранявания по цялото тяло, от
което е понесла неимуществени вреди - болки и страдания. Поддържа, че към датата
на инцидента застраховател на гражданската отговорност на делинквента е З. „Б.В.И.Г.“
АД, поради което моли съда да осъди ответното застрахователно дружество да й изплати застрахователно обезщетение
в
размер
на
50 000 лв., частично предявен от общо 80 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от процесното
ПТП,
ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД оспорва иска по
основание и размер, като поддържа, че не е налице деликтно поведение от страна
на водача на лекия автомобил. Оспорва твърденията на ищцата, че е получила
телесни увреждания, евентуално поддържа, че не са в причинна връзка със
събитието. Поддържа, че е налице съпричиняване, тъй като е нарушила
разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП. Оспорва
претенцията за мораторна лихва.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”
с обект гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди,
причинени при управление на процесното МПС.
По
делото не е спорно, а и се установява от приетия констативен протокол за ПТП,
съставен на 26.11.2014 г. от дежурен ПТП при ОД на МВР, гр. Сандански и
протокол за оглед на местопроизшествие, че на 03.11.2014 г., около 18 ч., на
път №109, на около 1 км. от пътен възел „Детелина“ с гл. път ПП-1, Е-79, по пътя
гр. Петрич – гр. Мелник и около 500 м. след ж.п. надлез е настъпило ПТП, при
което л.а. Фолксваген, per. № *******, управляван от Спас Йорданов Стойков, е
блъснал пресичащата пешеходка Н.А.А..
С
изготвения по делото доклад е отделено като безспорно обстоятелството, че
гражданската отговорност на водача на процесния автомобили към датата на ПТП е
била застрахована при ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД.
По
повод установяването механизма на ПТП е изслушана и приета без възражения от
страните съдебна автотехническа експертиза, според която ПТП е станало на
03.11.2014 г. около 18:00 часа, като лек автомобил „Фолксваген Поло” с per № *******
се е движил в посока гр. Петрич - гр. Мелник, със скорост около 62,17 км/ч,
като в същото време и посока отляво надясно, на около 500 м. след ЖП надлез,
пешеходката Н.А.А. е предприела пресичане на пътното платно, при което е била
блъсната. Според вещото лице, тъй като инцидентът настъпва в тъмната част на денонощието,
осветеността пред водача е
около 45 метра, от
което разстояние най-рано
би могъл да
възприеме пешеходката. Определено
е, че произшествието
е било предотвратимо
за водача на
лекия автомобил, ако
същият е управлявал
превозното средство със
скорост равна или
по-ниска от
54,18 км/ч., а
ударът е бил
непредотвратим за водача
при аварийно задействане
на спирачната уредба
от момента, в
който пешеходецът е
пресякъл разделителната линия,
между двете ленти.
Вещото лице сочи,
че пешеходката е
пресичала на необозначено
за целта място,
а в съдебното заседание допълва, че инцидентът е станал извън
населено място, и доколкото липсват данни за ограничение на скоростта,
максимално допустимата такава е била 90 км/ч.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД,
за да бъде ангажирана отговорността на водача на застрахования автомобил.
Наличието на противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил,
като елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД не се следва по презумпция, а
подлежи на установяване, като доказателствената тежест е на ищеца.
В
конкретния случай, движението е осъществено в тъмната част на денонощието, при което
видимостта на водача на МПС е скъсена, на двупосочен път, в извън населено
място, на необозначено за пресичане място, като липсват доказателства конкретната
пътна обстановка да е насочвала към поява на пешеходци. Установява се от САТЕ,
че водачът е карал със скорост в рамките на позволената около 62,17 км/ч, при
допустими 90 км/ч, а ударът би бил предоотвратим ако същия е избрал скорост
равна или по-ниска т.е. обективно с избраната скорост водача не би могъл да
спре сблъсъка. Неизбирането на скорост от 54,18 км/ч. обаче не е основание да
се приеме, че водачът е управлявал с несъобразена скорост и в нарушение на
чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като изборът на съобразена скорост задължително е свързан
с конкретната пътна обстановка и не би могъл да почива на абстрактна преценка.
В случая не би могло да се вмени на водача задължение да предвиди, че в тази
част на пътя и при конкретните пътни условия, пешеходецът Н.А.А. ще предприеме пресичане на
пътното платно, за да приведе скоростта си на движение в рамките даващи му
възможност да избегне пътния инцидент. Още повече, че автомобилът се е движил
не само с допустима, но и с далеч под максималната скорост – около 62,17 км/ч,
при допустими за този участък 90 км/ч.
По
изложените съображения съдът намира, че ищцата при условията на пълно и главно
доказване не установява противоправно поведение на водача на л.а. Фолксваген,
per. № *******, такова негово действие или бездействие, което да се намира в
разрез с правилата за движение и да е довело да причиняване на ПТП. Въпреки
установените от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза травматични
увреждания, които са причинили болки и страдания на ищцата, то за настъпилите
неимуществени вреди, не следва да бъде ангажирана отговорността на водача на лекия
автомобил, тъй като поведението му не е противоправно, нито виновно и същият не
носи отговорност за непозволеното увреждане. Ответното дружество -
застраховател на водача Спас Йорданов Стойков не дължи застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съответно лихви за забава и
исковете срещу него следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни, доколкото
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на спора, на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
следва да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция в общ размер
на 200 лв., от които 100 лв. депозит за съдебна автотехническа експертиза и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н.А.А. с ЕГН **********, със
съдебен адрес ***0, чрез адв. П.К., срещу „Застрахователно акционерно дружество
"Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Триадица“, пл. „********, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за
заплащане на сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), предявен като
частичен от общо 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 03.11.2014
г., около 18:00 ч., на път №109, на около 1 км. от пътен възел „Детелина“ с гл.
път ПП-1, Е-79, по пътя гр. Петрич – гр. Мелник, по вина на Спас Йорданов
Стойков, чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, peг. № *******, към посочената
дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на ПТП до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.А.А. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***0, чрез адв. П.К.,
да заплати на „Застрахователно акционерно дружество "Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, пл. „********, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, разноски пред настоящата инстанция в
общ размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: