Решение по дело №789/2013 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                           29.05.2014.                                    град Провадия

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Провадийският районен съд                                                                      втори състав

на седемнадесети март                                        две хиляди и четиринадесета година  

в публично заседание в следния състав:

                                                                           

                                                                    

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО И.

 

при секретаря В.М.,

като разгледа докладваното от съдията И.

гражданско дело № 789 по описа за 2013 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:                                         

 

Производството е образувано по исковата молба на П.И.Г., ЕГН **********,***, против М.В.Д., ЕГН **********,***, с която се претендира за прогласяване нищожността на влязло в сила съдебно решение №3699/21.12.2007г., постановено по гражданско дело №2022/2007г. по описа на Варненския районен съд. Ищецът твърди, че посоченото решение е нищожно, като основано на неистински документи /посочени от ищеца като „нищожни“/ – удостоверение за наследниците на А. С. Т., удостоверение за данъчна оценка и скица на недвижим имот, нотариални актове, както и като постановено по непредявен иск и в противоречие със закона. Сочи се още, че недвижимият имот, предмет на предявените претенции по гражданско дело №2022/2007г. по описа на Варненския районен съд, е описан неправилно и неясно в диспозитива на атакуваното решение. Представени са писмени доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК.

Ответницата М.В.Д. намира претенцията за недопустима с аргумент, че твърдяните пороци на атакуваното решение не съставляват основания за прогласяване на неговата нищожност. Алтернативно намира претенцията за неоснователна. Моли за отхвърлянето й, както и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Предявеният иск е допустим. Разпоредбата на чл.270, ал.2 от ГПК предвижда изрична възможност по общия исков ред да бъде констатирана нищожност на съдебно решение. С оглед обстоятелството, че нищожните актове не пораждат правни последици и предвид нуждата от прогласяване на нищожността, следва да се приеме, че посоченият ред се отнася до всички решения, постановявани от съдилищата в Република България. Това се налага, за да се осигури спазването на общия принцип за законност и точно прилагане както на материалния, така и на процесуалния закон. Допълнителна гаранция в тази насока е и възможността за инстанционен съдебен контрол по споровете относно твърдяната нищожност. Доколкото в разглеждания случай ищецът се позовава на нищожност на съдебно решение, предявеният иск следва да бъде разгледан, като дали сочените пороци действително обосновават нищожност, е въпрос по същество на делото.

Съдът, като взе предвид изложените с исковата молба доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:

Производството по гражданско дело №2022/2007г. по описа на Варненския районен съд е образувано по искова молба на П.И.Г. против М.В.Д., с която са предявени изкове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в землището на гр.Варна, както и за отмяна на нотариален акт за дарение, легитимиращ ответницата като приобрететел на спорния имот. По делото е постановено решение №3699/21.12.2007г., с което исковете са отхвърлени. Решението е влязло в сила.

При тези фактически констатации и с оглед наведените от ищеца доводи за нищожност, съдът намира следното от правна страна:

Нищожни са само съдебните решения, които са постановени от незаконен състав, извън предмета на правораздавателната власт на съда, неизготвените в писмена форма, неподписаните,  както и абсолютно неразбираемите решения. Атакуваното в разглеждания случай решение не е такова. Същото е постановено от законен състав на съда, по предявени и подлежащи на разглеждане от съд искове, изготвено е в изискуемата писмена форма, подписано е от състава на съда, разглеждал делото, като волята на съда е обективирана ясно в текста на решението. Настоящият съдебен състав не споделя довода на ищеца за ненадлежно и неясно индивидуализиране на спорния имот в диспозитива на решението. Същият е обозначен еднозначно с посочване на местонахождение, площ и номер по действащ план, което е достатъчно за индивидуализирането му и не би могло да възникне съмнение относно това за кой имот се отнася решението. Останалите наведени от ищеца доводи по същество не обосновават нищожност на съдебното решение, дори и да се приеме, че твърдяните пороци са се осъществили. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че в производството по гражданско дело №2022/2007г. по описа на Варненския районен съд са разгледани именно предявените от ищеца претенции, а не други. Дори обаче да се приеме противното, то постановеният съдебен акт би бил недопустим, а не нищожен. Недопустимите актове подлежат на обезсилване по реда на инстанционния контрол (така чл.270, ал.3 и чл.293, ал.4 от ГПК, респ. чл.209, ал.1 и чл.218ж, ал.2 от ГПК/отм./), но веднъж влезли в сила, същите се стабилизират и пораждат предвидените с тях правни последици. Същото се отнася и до неправилните решения, каквото би било процесното в случай, че е основано на неистински документи или е постановено в противоречие със закона, както твърди ищецът. Основаното на неистински документ и влязло в сила решение може единствено да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.2 от ГПК и то в срока по чл.305, ал.1, т.2 от същия закон. Влязлото в сила неправилно решение обаче поражда правно действие и не е нищожно. Поради това и настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда по същество, дали посочените от ищеца документи действително са неистински, както и дали атакуваното решение е постановено в съответствие с правилата на материалния и процесуалния закон. Проверката за съответствие със закона е и недопустима, предвид забраната за пререшаване на спорове по влезли в сила решения – чл.299, ал.1 от ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът намира че предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора и направеното от ответницата искане за присъждане на разноски, върху ищеца следва да бъде възложено заплащането на направените от М.В.Д. разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

Мотивиран от горното, Провадийският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.И.Г., ЕГН **********,***, против М.В.Д., ЕГН **********,***, за прогласяване нищожността на влязло в сила съдебно решение №3699/21.12.2007г., постановено по гражданско дело №2022/2007г. по описа на Варненския районен съд.

ОСЪЖДА П.И.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.В.Д., ЕГН **********,***, сумата от 700 лева /седемстотин лева/, представляваща направени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                       

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................