№ 315
гр. Благоевград, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200500475 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от
ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, пл. „***“ № 1, представлявано от М.Б. - Кмет на
Община Благоевград, срещу решение № 222/ 24.03.2025 г., постановено по
гражданско дело № 2491/ 2024 г. на Pайонен съд – Благоевград, с което е
уважен предявения иск за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено в
противоречие с материалния закон, както и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила въз основа на фактическа обстановка, която не
отразява действителното фактическо положение, тъй като не са обсъдени в
съвкупност доказателствата по делото. Навежда се, че от събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства не е установено по
безспорен начин, че травматичното увреждане на ищцата е настъпило по
описания в исковата молба механизъм и на конкретното място, както и не е
установено, че на последното са били налице неизправности по тротоарната
настилка. Съдът е игнорирал несъответствията при описанието на фактите и
обстоятелствата, довели до настъпване на инцидента, изложени в исковата
молба, в становището, депозирано от ищцата на 10.12.2024 г., в свидетелските
показания на дъщерята на ищцата - очевидец на инцидента, както и в част от
1
представените като доказателства медицински документи. Навежда се, че с
обжалваното решение първоинстанционният съд неправилно е приел за
установено, че фактът, мястото и обстоятелствата при реализиране на
процесния инцидент са доказани по несъмнен начин, основавайки извода си
предимно на свидетелските показания на единствения свидетел, очевидец на
злополуката - дъщерята на ищеца. Показанията на другия свидетел - близка
приятелка на ищеца, са относно субективните му възприятия за състоянието
на ищеца няколко дни след настъпване на инцидента, като причините за
телесните увреждания на ищеца са представени на свидетеля единствено от
нея и не могат да бъдат приети за обективни и достоверни. Показанията на
разпитаните по делото двама свидетели са силно пристрастни, поради което не
би следвало съдът да ги кредитира като обективни и истинни и въз основа на
тях да приеме за доказани изложените в исковата молба твърдения.
Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилия инцидент и твърдените вреди са налице официални
удостоверителни медицински документи, в които се съдържат констатации,
напълно съответстващи на показанията, както на свидетеля - очевидец за
състоянието на пострадалата по време на злополуката, така и на другия
разпитан по делото свидетел. Съдържащите се констатации в представените
по делото медицински документи не доказват наличието на причинна връзка
между инцидента и произтеклите от него вреди, тъй като същите установяват
единствено резултата от настъпилия инцидент, а именно наличието на
увреждания, но не и причините за възникването на последните, нито
конкретния механизъм на увреждането. От друга страна, предвид посочените
по-горе противоречия в описанието на фактическата обстановка, при
настъпване на злополуката, от представените медицински документи не може
да бъде установено и мястото на инцидента.
Поддържа се, че първоинстанционния съд се е позовал на заключението
на вещото лице д-р А. по приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
и е стигнал до погрешния извод, че всички констатирани телесни увреждания
на ищцата напълно съответстват на описания от нея механизъм на настъпване
на инцидента, като неправилно и необосновано е приел, че уврежданията
могат да бъдат получени от твърдения инцидент и са в причинна връзка с
него, без да е установено по безспорен и категоричен начин по делото, че
именно процесният инцидент се е случил на твърдяното място по описания от
ищцата начин.
Поддържа се, че пострадалата е съпричинила вредоносния резултат,
поради проявено невнимание и занижена бдителност при движението си по
тротоарната настилка, в светлата част на деня, тъй като дъщеря й, която я е
придружавала, е видяла твърдяното препятствие и е успяла да го премине,
поради което се прави довод, че злополуката е настъпила, поради липсата на
достатъчен контрол на движенията на ищеца, при вървене в условията на
добра видимост, при минимална скорост на движение и на място, което ищеца
твърди, че познава много добре и през което години наред преминава почти
2
всеки ден. Първоинстанционният съд не е обсъдил посочените факти и
обстоятелства и не е изложил мотиви в тази насока.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна решение № 222/
24.03.2025 г., постановено по гражданско дело № 2491/ 2024 г. на Pайонен съд
– Благоевград, като се отхвърли иска. Претендират се и сторените разноски
във въззивното производство.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. В отговора по жалбата се оспорва последната,
като неоснователна. Навежда се, че решението е обосновано, като е
постановено след задълбочено обсъждане на събраните по делото
доказателства и при изяснена фактическа обстановка от страна на PC -
Благоевград. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по
всички съществени елементи от фактическия състав и събраните
доказателства. Поддържа се, че двигателните функции на едно лице няма как
да бъдат сравнявани е възможностите на друго лице. От друга страна факта, че
процесната неравност е била видяна от свидетелката не освобождава
отговорното лице, което в случая се явява Община Благоевград, от
задълженията му да подържа градската средата в изряден вид, годен за
безопасно преминаване.
Прави се довод, че възражението във въззивната жалба, че не е доказано
причинно - следствената връзка между получените от въззиваемия травми и
процесният инцидент, не съответства по никакъв начин със събраните в хода
на производството доказателства. Като по време на процеса били събрани и
доказателства й за психическото състояние на ищеца след инцидента, а
именно въззиваемия е имала неспокоен съм, постоянни болки в тялото и
паник атаки, които значително са влошили качеството й и на живот. Поради
травмите и системното недоспиване до което те са довели, са накарали г-жа К.
да преустанови й служебните си ангажименти. Поради влошеното психическо
състояние на въззиваемата личният й лекар и предписал медикаменти за
паник атаките, като тези оплаквания на г-жа К. са се появили след падането,
тъй като преди това никога не е имала подобен вид здравословни проблеми. За
влошеното психическо състояние на въззиваемата били събрани и безспорни
свидетелски показания от изслушаните в първоинстанционното производство
свидетелки А.С.С. и С.П.С., които потвърдили изцяло изложената фактическа
обстановка.
Оспорва като неоснователни възраженията на въззивника, че тъй като
самият оздравителен процес на въззиваемия не е бил продължителен, както и
че настъпилите неимуществени вреди не са в голям размер, тъй като
неимуществените вреди не се определят единствено по продължителността на
проведеното лечение, вследствие на настървилия инцидент. Тъй като
настъпилите физически травми често отшумяват по - бързо от претърпените
3
психологически, като в производството пред първата инстанция бяха събрани
достатъчно данни за психическото състояние на доверителката ми след
инцидента, както за влошеното и качество на живот следствие на инцидента.
Навежда се, че отговорността на Общината следва да бъде ангажирана
поради това, че е собственик на общинските пътища и улици на нейна
територия /чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата, във връзка с §7, т. 4 от ПЗРЗМСМА/ и от неизпълнението
на задължението за ремонт и поддържане на пътната настилка на улица,
находяща се на територията й, което задължение се извежда от нормата на чл.
2, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 3 и чл. 56, ал. 2 от ЗОС, във връзка с §7, т. 4 от
ПЗРЗМСМА и по арг. от чл. 3, чл. 8, ал. 3, чл. 29, чл. 31 и чл. 36 от ЗП, във
връзка с § 1, т. 1, т. Пит. 14 от ДРЗП и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП /във връзка с §6, т.
1 от ДР на ЗДвП, съгласно който към пътищата се приравняват и улиците/. От
събраните в първоинстанционното производството доказателства се доказало
по безспорен начин, че повредената част от тротоара не е било обозначена по
никакъв начин и не е била сигнализирана по начин, по които преминаващите
пешеходци да знаят, че на пътя им има опасност.
За ангажиране отговорността на общината по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно
да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на
нормативно установеното задължение за поддръжка на улицата и осигуряване
на най - добри и безопасни условия за преминаването на пешеходци от нея. Не
е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице.
Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се
разграничава поведението на всеки служител.
В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени
задължения, т.е бездействие. Затова й в процесния казус наличието на
неремонтиран и несигнализиран участък от тротоара, час от пътя, по който е
разрешено и преминаване на пешеходци, и който е станал причина за
настъпилата злополука, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на
които ответникът е възложил изпълнението на указаните по - горе дейности
по поддържане на общинската инфраструктура. Натоварените с тези дейности
лица не са извършили дължимите действия по привеждане на проблемния
участък в обезопасено състояние, като това тяхно бездействие, по арг. на чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, се презюмира да е виновно. Сочи се, че съгласно приетото в
Постановление №9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС, вреди се считат
причинени при изпълнение на възложената работа не само, когато са резултат
на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на
което е възложената работата. За възложителя бездействието на изпълнителя
на работата също е основание за отговорност за увреждане, когато то се
изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от
техническите или други правила и от характера на възложената работа.
Несъмнено в случая, вследствие на визираното противоправно
поведение на лицата, на които са възложени дейностите по поддръжката на
4
общинската пътна мрежа, за въззиваемия са настъпили вреди, като за същите
отговаря ответникът на деликтно основание по реда на чл. 49 от ЗЗД, в
качеството му на възложител. Определеният размер на настъпилите
неимуществени вреди на въззиваемия е определен от решаващия съдебен
състав съобразно характера и степента на получените уврежданията.
Претендира сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд – Благоевград счита, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от Т. Б. К., ЕГН
**********, против ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК *********. Твърди се,
че на 01.09.2024 г., около 20:00 часа ищеца била на разходка със своята
дъщеря, отправяйки се към пешеходната алея на парк „Бачиново“ гр.
Благоевград и докато вървели по тротоара до оградата на Пето средно
училище „Георги Измирлиев“ Благоевград се спънала в разместена и неравна
плочка на тротоара, като по абсолютно никакъв начин към момента на
инцидента не е имало обозначение, че в този участък на тротоара има
разместени и неравни плочки и че има опасност от спъване, съответно, че е
необходимо пешеходците да се движат с повишено внимание. Твърди, че при
спъването, паднала напред по очи, като при падането се опитала да се
предпази с ръце, в резултат на което си ударила главата, ръцете, лицето и
коленете, като на местата на удара веднага се образували кръвонасядания,
като на определени места станали открити рани и започнало да тече кръв от
тях. Сочи, че веднага след падането почувствала болки в тези области и най
вече в областта на дясното око, което веднага се подуло и окото се затворило.
Посочва, че дъщеря й веднага й помогнала да се изправи и я придружила до
Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Благоевград. При 1
посещението в Спешното отделение на болницата, й била оказана спешна
медицинска помощ, изразяваща се в извършване на цялостен преглед, като
било констатирано, че има кървяща порезна рана над веждата, както и
охлузни рани на коляно и лакът. Сочи, че раната на дясната й вежда и
охлузната рана на десния й лакът били хирургически обработени, като освен
това била изпратена за извършване на Рентгенография на колянна става и КАТ
на главата. Твърди, че на 03.09.2024г. посетила кабинета на д-р К.А.
специалист по съдебна медицина, управител на ИПИСМП по Съдебна
медицина - гр. Благоевград, който установил, че поради инцидента на
01.09.2024 г. са налице следните травми, обективирани в Съдебномедицинско
удостоверение № 63/2024г.: Хирургически обработена рана на дясната вежда,
5
разположена косо с дължина 3 см. Ръбовете на раната са добре адаптирани,
кръвонаседнали с морав цвят; Кръвонасядане и оток на горния и долния
клепач на дясното око със затваряне на очната цепка; Охлузване със свличане
на епидермиса с посока отдолу нагоре, с неправилна форма, розовочервена
влажна, оскъдно кървяща повърхност в горната трета на дясната
предмишница, с размери 15/9 см.; Хирургическа и обработена с наложена
превръзка охлузна рана на десния лакът с кръгловата форма, кървяща при лек
допир, с размери 5/4 см.; Леко изразен оток и кръвонасядане с морав цвят на
дясната гривнена става с продълговата форма и размери 4/3 см.; Охлузвания в
областта на дясната гривнена става с размери 3/2 см и в основата на V пръст
на дясната ръка с размери 2/2 см, покрити с кафеникава коричка, надигната
над повърхността на околната кожа; Умерено изразен оток и кръвонасядане с
морав цвят на дясното коляно с кръгловата форма и размери 7/5 см.; Умерено
изразен оток, кръвонасядане с морав цвят на лявото коляно с размери 5/5 см и
охлузна рана на капачето на коляното с кръгловата форма, кървяща при лек
допир, с размери 3/3 см. Заключението на д-р А. било, че ищцата има
разкъсно-контузиа рана и хематом на дясната орбита, охлузна рана и контузия
на десния лакът, навяхване и контузия на дясната гривнена става, контузия на
дясното коляно, контузия и охлузна рана на лявото коляно, с което й е
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Твърди,
че в случая ответникът Община Благоевград отговаря за всички претърпени от
ищцата вреди вследствие на инцидента, който се случил на 01.09.2024г.
Твърди се, че в настоящия случай на мястото, където е станало инцидента на
01.09.2024г., настилката на тротоара - плочки, към момента на настъпване на
инцидента не е била в нормално състояние позволяващо безпрепятствено
движение и не е имало означения за лошото състояние и е налице виновно
неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие, тъй като е
налице неремонтиран и несигнализиран участък от тротоара, част от пътя, по
който е разрешено и преминаване на пешеходци, и който е станал причина за
настъпилата злополука, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на
които ответникът е възложил изпълнението на указаните по-горе дейности по
поддръжка на общинската инфраструктура. 2 Сочи се, че натоварените с тези
дейности лица не са извършили дължимите действия по привеждане на
проблемния участък в обезопасено състояние, като това тяхно бездействие, по
арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се презюмира да е виновно. Твърди се, че несъмнено в
случая, вследствие на визираното противоправно поведение на лицата, на
които са възложени дейностите по поддръжка на общинската пътна мрежа, за
ищцата са настъпили вреди, като за същите отговаря ответникът на деликтно
основание - по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител. На следващо място
се сочи, че вследствие на злополуката, настъпила на 01.09.2024г„ за която
носи отговорност община Благоевград, ищцата претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в причиняване на болка, страдание, стрес и
безпокойство, негативни емоции, безсъние, невъзможност да извършва
обичайната си работа в домакинството, негативни преживявания и
6
дискомфорт, поради което претендира обезщетение в размер на 10 000 лева.
Навежда се, че към момента на прегледа от д-р К.А. - 03.09.2024г.
продължавала да се възстановява от травмите, получени вследствие на
инцидента, като към този момент продължавала да изпитва болка и страдание,
макар и в по-ниска степен в сравнение с тези, които претърпяла
непосредствено след инцидента и че простото излизане от вкъщи за ищцата се
е превърнало в едно тежко и сложно изпитание, при което изпитва натрапливо
усещане за реална опасност от предстоящ инцидент и нежелани мисли,
предизвикани от страх и чувство за опасност при придвижване. Поради
силните болки по цялото тяло, сочи, че възникнали проблеми и със съня й.
Прави искане да бъде осъдена ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК
********* да й заплати сума в размер на 10 000, 00 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в причиняване на болка, страдание, стрес и
безпокойство, негативни емоции, безсъние, невъзможност да извършва
обичайната си работа в домакинството, негативни преживявания и
дискомфорт, всички причинени в резултат на травмите от случилия се на
01.09.2024г. инцидент, настъпил в резултат на спъването и падането й, поради
разместена и неравна плочка при движението й по тротоара до оградата на
Пето средно училище „Георги Измирлиев“ Благоевград, за който инцидент
отговорност носи община Благоевград, ведно със законната лихва от датата на
инцидента - 01.09.2024г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с
който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Твърди се, че от
представените по делото доказателства не може да се направи безспорен
извод, че ищцата е била участник в инцидент по описания в исковата молба
начин, тъй като липсват важни елементи от фактическия състав, както и
свидетели на събитието, които да потвърдят реализирането му относно
времето, мястото и начина на настъпване. По отношение на направеното в
исковата молба твърдение за бездействие на Община Благоевград и нейните 3
служители, във връзка със задължението й да подържа в добро състояние
уличната и тротоарната мрежа, се сочи, че от така предявената претенция не
може да се установи, че мястото на инцидента е част от общинската
инфраструктура, по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата. Твърди се,
че Община Благоевград е предприела всичко необходимо, за да поддържа
уличната и тротоарна мрежа в добро състояние, като към момента на
твърдения инцидент в исковата молба, между Община Благоевград и
„СТИЛСТОЙ-М“ ООД е действал договор с №98-00-327/05.09.2023 г., с
предмет „Зимно поддържане, снегопочистване и поддържане на общинската
пътна мрежа /IV-ти клас/ на територията на Община Благоевград“. Твърди се,
че Община Благоевград е изпълнявала съвестно, отговорно и полагайки
дължимата грижа, всички предписани от закона действия, с цел поддържане
на уличната и тротоарна мрежа в добро състояние, поради което дори и
7
действително нараняването на ищцата да е причинено от попадане в
необезопасена неравност, то се твърди, че на Община Благоевград няма как да
бъде вменена вина за противоправно бездействие, тъй като вменените по
закон задължения на Община Благоевград са изпълнени, поради което според
ответника не следва да бъде ангажирана отговорността на Общината за
инцидента по така предявения иск. Навежда се, че липсват основания за
предявяване на иска именно срещу Община Благоевград, тъй като е
необходимо да бъде установено по безспорен начин противоправното
поведение на неин служител, вредата, както и възлагане на работа и
причиняване на вредата при или по повод възложената им работа, както и че
не се установява по безспорен начин, че инцидентът е настъпил на
територията на община Благоевград и че настъпилите неимуществени вреди
болки и страдания са в резултат на именно описания в исковата молба
инцидент. Счита се, че механизмът на падане би могъл да бъде различен от
твърдения, както и самото падане би могло да е настъпило не на част от
общинската инфраструктура, както и че би могло да е налице съпричиняване
от страна на ищцата, поради намалена бдителност от нейна страна,
придружаващо заболяване, както и рязка промяна на здравословното и
състояние и т.н. На следващо място се твърди, че претендираният размер на
неимуществените вреди не е доказан и не е съобразен с характера и степента
на уврежданията. Ако не бъде приета исковата молба за неоснователна, се
иска от съда да приеме предявения иск за прекомерно завишен, поради което
се оспорва предявения иск и по размер.
Претендират се и сторените по делото разноски.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора, както и излага правни доводи:
От съдебно-медицинско удостоверение с № 63/2024 г., амбулаторен лист
с № 013005, искане за образно изследване на Т. К., резултат от образно
изследване от 01.09.2024 г. на Т. К., се установява, че ищеца е получила
описаните в исковата молба увреждания на здравето на 01.09.2024г. и са й
извършени описаните медицински и изследвания и манипулации след
посещението й в ЦСМП – Благоевград на 01.09.2024г. Приет е договор с №
9800-327/05.09.2020 г., сключен между ответната община и „СТИЛСТРОЙ -
М“ ООД с предмет зимно поддържане, снегопочистване и поддържане на
общинската пътна мрежа на територията на Община Благоевград за срок от
две години, който включва и процесната дата на настъпване на инцидента –
01.09.2024г.
От разпита на свидетелите С. и С. се установява описания механизъм,
място и начини на телесно увреждане на ищцата на посочената в исковата
молба дата, посещение на Спешния център на държавната болница в
Благоевград, извършените прегледи, образни изследвания и обработване на
раните след указване на първа помощ. Установява се състоянието на ищцата
8
след това - трудно се придвижвала, била много стресирана, не искала да
излиза и сега не минава от там и не ходи на парк „Бачиново“, не искала да
ходи на работа, била депресирана, качеството й на живот рязко се променило –
влошило се, трудно ставала и я боляло цялото тяло. След месец лека полека
започнала да излиза, но много внимателно. Към настоящия момент тя все още
има травма, все още внимава, като излиза, постоянно гледа в плочките и
винаги говори за тротоара. Няколко пъти още ходила на прегледи след
инцидента. Нараняванията й били повърхностни, не се налагало оперативно
лечение, 2 - 3 месеца след инцидента ограничила силно контактите си, защото
била уплашена, стресирана, чувствала се нестабилна и месеци наред имала
болки по тялото, кракът й отказвал от време на време след това нараняване, в
професионален план - спряла да ходи на работа, загърбила служебните си
задължения и след около 1 месец се върнала на работа. След 3 месеца й
изчезнали раните и синините. Непосредствено след инцидента била отекла,
подута, окото й било затворено, имало охлузвания по цялото лице - от
страната, от която била шита. Промяната след този инцидент в нея е голяма от
гледна точка на това, че качеството й на живот се е влошило, тя е несигурна,
не иска да излиза, внимава много и има някаква страхова невроза, имала
паник атаки, била нервна, не е този енергичен човек, който била. Тя
спортувала, а сега всичко е спряла, взимала успокоителни, за да може да спи
спокойно. Към настоящия момент емоционалното й състояние е подобрено
значително, но тя все още се страхува да ходи по тротоара и това се е отразило
върху нейната възможност да се движи, нараняванията й не й позволявали да
излиза навън, човек е, който държи на външния си вид много.
От заключението на назначената комплексна съдебно – медицинска
експертиза се установява, че на 03.09.2024 година е било извършено
освидетелстване от съдебен лекар на ищцата, при което обективно са били
установени разкъсно-контузна рана на горния ръб дясната орбита, хематом на
дясната орбита със затваряне на очната цепка, охлузна рана и контузия на
десния лакет, навяхване и контузия на дясната гривнена става, контузия на
дясното коляно, контузия и охлузна рана на лявото коляно. Разкъсно-контузна
рана на горния ръб на дясната орбита представлява нарушение на целостта на
кожата и й е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Хематома на дясната орбита със затваряне на очната цепка
затруднило временно виждането с дясното око и й е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. хлузна рана и контузия на
десния лакет й е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Поради контузията на ставата, затрудненията на движенията на
ръката са продължили около 2, 3 седмици. Навяхване и контузия на дясната
гривнена става й е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Навяхването и контузията на ставата, са затруднили движенията на
ръката за около 2, 3 седмици. Контузиите на двете колена и охлузна рана на
лявото коляно са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Множеството травматични увреждания е възможно да са получени
9
по начина, както съобщават пострадалата в исковата молба и свидетелите -
падане от височината на собствен ръст, с придадено ускорение на тялото от
спъване по време на движение. Нараняванията на дланта и гривнената става
на дясната ръка, десния лакет и двете колена са с харктеристика на защитни
наранявания и се дължат от опирането върху терена с протегнати ръце в опит
да се защити. След падането върху терена е последвало и кратко хлъзгане
върху него, което личи от охлузните рани по изпъкналите части - лакет и
колена. Причината за последвалото хлъзгане е ускорението на тялото и
получената инерция при спъване. При падане от височината на собствен ръст
и придадено ускорение на тялото на 01.09.2024 г., К. е получила разкъсно-
контузна рана на горния ръб дясната орбита, хематом на дясната орбита със
затваряне на очната цепка, охлузна рана и контузия на десния лакет,
навяхване и контузия на дясната гривнена става, контузия на дясното коляно,
контузия и охлузна рана на лявото коляно. Обективно установените
наранявания при извършените прегледи в СПО, МБАЛ - Благоевград,
консултация е лекар травматолог и при освидетелстване от съдебен лекар
отговарят да са получени по начин, както е описан в исковата молба,
предварителните сведения, анамнезата и показанията на свидетел. Всички
установени травматични увреждания са с еднаква давност, като механизъм
могат да бъдат обяснени с еднократно падане от височината на собствения
ръст и са в причинно-следствена връзка с претърпяното падане на 01.09.2024
г. В приложената медицинска документация липсват данни за заболявания,
които да са повлияли на обичайното движение на Т. К., като пешеходец.
Травматичните увреждания, които е получила Т. К. са й причинили
затруднение на движенията на дясната гривнена става, десния лакет, дясното
коляно и нарушение на целостта на 6 кожата. Последствията от травматичните
увреждания, според пострадалата и свидетелите са преминали за около за
около един месец без усложнения, което е и обичайния срок. За това време се
възстановяват движенията в пълен обем, като е възможно пострадалата да е
изпитвала болка при по-тежки физически натоварвания. Извършена е била
първична хирургична обработка на раните, направена е била
противотетаносна ваксина. В хода на лечение са правени превръзки,
първоначално ежедневно. По отношение на физическите травми не се налага
рехабилитация.
В настоящия случай спорното материално право е правото на увредения
да иска обезщетение за вредите – неимуществени, от възложителят, който зле
е избрал или зле е надзиравал изпълнителя при възлагане на работа, която
правна квалификация е чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД; по
втория иск това е правото на вземане за лихви, която правна квалификация е
чл. 86 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага
извършване на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при
или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна
отговорност за чужди виновни противоправни действия или бездействия,
10
която има обезпечително - гаранционна функция.
За да възникне притезателното право на увредения срещу ответника за
обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени
виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл.
45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от ответника
чрез своето действие или бездействие.
В конкретната хипотеза, ищецът твърди наличие на бездействие от страна
на лицата, отговарящи за поддържане на изправни тротоарни плочки – да не
са разместени и неравни.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно доказване, извършено от ответника
неправомерно деяние /действие или бездействие/, в резултат на което на
ищеца са причинени вреди от посочените вид и размер.
В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника,
е да установи изпълнение на задължението си да репарира причинените вреди
или обстоятелства, които изключват отговорността му.
Настоящият състав приема за установено, че са налице всички
предпоставки на визираната правна норма: спъване в разместена и неравна
плочка на тротоара, причинно-следствената връзка между инцидента и
настъпилите вреди, бездействие на служители на ответника по поддържане на
изправни тротоарни плочки – да не са разместени и неравни.
Съдът приема, че е налице спъване на ищеца в неравна плочка, от което
са произтекли охлузванията по тялото, вследствие нападането. Не се проведе
обратно доказване, поради което е неоснователно възражението във
въззивната жалба, че неправилно съдът е приел, че деянието се е осъществило
по несъмнен начин.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна
функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а
настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод
изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че
то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или
служител. Терминът „възложил“, който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание,
че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с
този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в
случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по
силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага.
Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред
пострадалите трети лица.
11
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия:
1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на
работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се
предполага до доказване на противното. Оборване на презумпцията от
ответника не е налице.
Основателно е оплакването в жалбата, досежно размера на присъденото
обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Установено е в съдебната практика, че размера на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, определен в чл.
52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от
ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на
ищеца е причинено увреждане, имащо характер на лека телесна повреда –
охлузвания по тялото, това увреждане не изисква продължителен период на
възстановяване и не е свързано с много болки, страдания, значителни
затруднения, неудобства и физически неразположения за ищеца. След
инцидента е нарушен нормалния ритъм на живот на пострадалия, но което не
е трайно във времето.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че при определяне на
обезщетението следва да вземе предвид горепосочените обстоятелства, като
определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в
обществото, което да бъде в размер на 2 000 лв. - неимуществени вреди. След
инцидента, ищеца е могла да се грижи за себе си сама, могла е да се движи
сама. Вещото лице определя периода на пълно възстановява от травмите й по-
малко от месец, както сочи, че не се е наложила рехабилитация след това, а
видно от разчитането на направените на ищеца образни изследвания на глава
и рентгенография на колянна и лакетна става - няма данни за травматични
промени в мозъчния паренхим, не се визуализират травматични промени на
черепните кости, няма рентгенови данни за травматични промени на костите
на дясна лакътна и лява колянна става.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални
12
норми.
Изводите на двете инстанции частично съвпадат. Въззивният съд
възприема фактическите констатации в обжалваното решение, срещу които се
възразява в жалбата. Същото следва да се измени обаче, тъй като съдът не е
преценил по справедливост болките и страданията, които имат
непродължителен и нетраен характер. Оплакванията в жалбата не намират
опора в закона и на събраните доказателства.
Релевантните за казуса факти са изяснени от Районен съд Благоевград.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, въззивникът има право на разноски за държавна такса в
размер на 60 лв., както и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв., а
въззиваемата страна има право на разноски в размер на 200.00 лв. –
възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 222/ 24.03.2025 г., постановено по гражданско
дело № 2491/ 2024 г. на Pайонен съд – Благоевград, в частта, с което е уважен
предявения иск за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, като постановява:
ОСЪЖДА ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, пл. „***“ № 1, представлявано от М.Б. -
Кмет на Община Благоевград да заплати на Т. Б. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 36, ет. 2, със съдебен адрес за
връчване на книжа и съобщения: гр. Благоевград, ул. „***“ № 43Б, ет. 2
сумата в размер на 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на болка,
страдание, стрес и безпокойство, негативни емоции, безсъние, невъзможност
да извършва обичайната си работа в домакинството, негативни преживявания
и дискомфорт, всички причинени в резултат на травмите от случилия се на
01.09.2024г. инцидент, настъпил в резултат на спъването и падането й, поради
разместена и неравна плочка при движението й по тротоара до оградата на
Пето средно училище „Георги Измирлиев“ – Благоевград в гр. Благоевград,
ведно със законната лихва от датата на инцидента - 01.09.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 2 000 лева до
пълния уважен размер от 5 000 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 222/ 24.03.2025 г., постановено по
гражданско дело № 2491/ 2024 г. на Pайонен съд – Благоевград, в останалата
част.
13
ОСЪЖДА Я.Г.Д., ЕГН: ********** и Й.К.Д., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Б.С.И., ЕГН: **********, сумата от 25.00 (двадесет и пет лева)
за направените от него разноски във въззивната инстанция за държавна такса.
ОСЪЖДА Т. Б. К., ЕГН **********, да заплати на ОБЩИНА
БЛАГОЕВГРАД, ЕИК *********, сумата в размер на 60, 00 лева – разноски по
делото за държавна такса за въззивно обжалване, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Т. Б. К., ЕГН **********, да заплати на ОБЩИНА
БЛАГОЕВГРАД, ЕИК *********, сумата в размер на 50, 00 лева – разноски по
делото за юрисконсулт за въззивно обжалване, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, пл. „***“ № 1, представлявано от М.Б. -
Кмет на Община Благоевград да заплати на адв. П. З. от АК – Благоевград на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 200, 00 лв. за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14