Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №80/9.2.2016 г.

 

                                гр.Ямбол........9.02........2016 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На...................................първи...февруари……….......................................

  През две хиляди и шестнадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на

  Прокурора...........................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 1409

  за 2015 година............................................................................................

Производството по делото е образувано по искова молба на Х.Ц.П. ***, с която се желае да бъде осъден ответника Д.С.И. *** да му заплати сумата 21 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сумата 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, които са причинени на 5.07.2014 г. от ответника, който е нанесъл побой на ищеца. Ищецът твърди, че на тази дата около 21,30 часа се прибирал в дома си, забелязал пред блока паркиран мотопед и решил да поговори със собственика му, тъй като карайки го вдигал много шум и пречел на малкото му дете да спи. В хранителния магазин не намерил собственика, но изведнъж се появил ответника И., взел шлема на мотора и с него нанесъл силни удари в главата на ищеца. Съборил го на земята, нанесъл му и други удари с юмруци в областта на лицето, гърдите и други части на тялото. Притиснал с лакът шията му и започнал да го души, а ищецът почувствал, че губи съзнание. Вследствие на тези действия ищецът изпитал силна болка, страдания, страх от случилото се и постоянно е в напрежение, опасения и несигурност за себе си и живота си. След преживения силен стрес и уплаха, усещал силна болка в дясната половина на главата в слепоочието и световъртеж, които продължили дълги месеци и към момента също се появяват периодично. Посетил доктор хирург, поставили му диагноза мозъчно  сътресение, бил приет в болница, където престоял два дни, а впоследствие бил в болнични три пъти по 30 дни. Преживените стрес и уплаха ищецът оценява на претендираната сума от 3 000 лв., а сумата от 21 лв. представлява стойността на проведеното му лечение вследствие на побоя. Иска се присъждане на лихва за забава от датата на извършване на увредата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно призован е депозирал писмен отговор и поддържа това свое становище до края на съдебния процес. Ответникът счита, че искът е изцяло неоснователен, недоказан и следва да бъде отхвърлен, като му се присъдят направените  разноски. Според Д.И. между него и ищеца действително е проведен разговор относно вдигането на шум с посочения в исковата молба мотопед. Не е вярно, че ищецът е влязъл в хранителния магазин, за да  поговори, а се нахвърлил върху И. без дори да го изслуша. Взел каската от спрения мотопед, управляван от И. и последният го е помолил няколко пъти да му я върне, тъй като била собственост на негов роднина и да поговорят. Ищецът бил гол до кръста, във видимо нетрезво състояние и И. признава, че действително го е съборил на земята, но то е било с цел да се защити от нападките  и неговото агресивно поведение. Не му е нанасял удари с шлема, а се опитвал да го вземе, при което ищецът отказал да го върне и е дърпал И. за краката да го събори. Накрая шлема и комплект очила на И. са се счупили на парчета. Счита се, че ищецът не би могъл да претърпи сочените от него страдания, още повече след случая двамата са си стиснали ръцете и ищецът дори е поканил ответника да изпият по една бира. По представената рецепта предписаните медикаменти се използват за повлияване на умерени до силно изразени болки от различен произход, а не за описаните загуба на съзнание, виене на свят и причерняване.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За установяване на твърденията си за причинените увреждания вследствие на описания в исковата молба случай на побой, ищецът е представил издаденото му на *** г. съдебно-медицинско удостоверение № *** г. Заключението на съдебния медик е, че при прегледа и освидетелстването на пострадалия Х.П. се установило, че при възникналия инцидент е получил контузия на главата с наличие на болезнен травматичен оток на тъканите в областта на дясната половина на главата, охлузване и кръвонасядане в областта на лявата половина на челото и лявото слепоочие с оток на тъканите, охлузвания на кожата под брадичката, получени при душене, охлузвания в областта на гърдите, кръвонасядания в областта на предната повърхност на дясното рамо и охлузвания на кожата, множество охлузвания в областта на гърба, охлузвания и болезнен оток на тъканите в областта на двете лакътни стави по задните повърхности и по задната повърхност на лявата предмишница и охлузвания на кожата в областта на предните повърхности на коленете. Тези увреждания са получени вследствие действието на тъпи, твърди и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени по начин и време, както съобщава освидетелствания, както и са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Представена е също така епикриза от *** г., издадена на Х.П. от Хирургично отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД гр.Ямбол, след престой в болничното заведение за периода 7.07.-09.07.2014 г. Окончателната поставена диагноза на П. е Контузио капитис.Комоцио церебри, с придружаващо заболяване киста церебри. Оплакванията на П. са били за претърпян побой, ударен по главата с  каска и оплаквания от главоболие и световъртеж. След престоя си в болницата, П. е бил в болнични в периода 7.07.2014 г. – 07.10.2014 г., за което свидетелстват представените три болнични листа.

За установяване стойността на претърпените имуществени вреди, ищецът е представил издадената му от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.Ямбол фактура от 09.07.2014 г. за сумата 11,60 лв., платена потребителска такса в Хирургично отделение заедно с фискален бон, както и изписаната му рецепта с медикаменти от 10.07.2014 г. заедно с фискален бон за сумата 9,40 лв.

По искане на ищеца по делото бяха назначени, изслушани и неоспорени съдебно-медицинска и психологическа експертизи. Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза след проведен клиничен преглед на П. е установило, че получените от него травматични увреждания сами по себе си и поотделно, както и съвкупно са му причинили временно разстройство на здравето, неосапасно за живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. За да стигне до тези изводи специалистът доктор хирург е извършил също така обстойно проучване на наличната по делото медицинска документация, а именно: съдебномедицинско удостоверение, епикриза и болнични листи, посочени и от съда по – горе.

Вещото лице по съдебно-психологичната експертиза дава заключение, че симптомите, които се наблюдават при изследваното лице П. са характерни за посттравматична стресова реакция в лека степен, вследствие на причинена психотрамва от нанесен побой. В характера на П. преобладават черти, като честолюбие, мъжественост, стремеж към справедливост, които предопределят интензивната негативно-емоционална реакция спрямо нанесената телесна вреда – преживяване на обида, гняв, срам, чувство за потъпкано достойнство. В процеса на изследването вещото лице е регистрирало данни за повишено ниво на тревожност, която се изразява в обща напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност и раздразнителност. Споделяйки за случилото се изследвано лице преживява обида, гняв, чувства се потиснат и неспокоен, с отклонение в себеоценката. Установени са признаци на депресивен синдром в емоционалното състояние, поведението, отношението към себе си и социалната среда във връзка с преживяното насилие. Наблюдават се трудности в концентрация на вниманието. Рязко повишаване на телесното тегло, нарушение на съня – с чести кошмарни сънища, свързани с преживяното насилие.

По искане и на двете страни по делото бяха събрани гласни доказателства. От ищеца бе посочена за свидетел неговата съпруга С.П., която разказва, че в началото на м.юли 2014 г. към 21 – 21.30 ч. е била в дома си, тъкмо хранела детето, когато отвън се чули викове и крясъци. Това накарало свидетелката да погледне навън през терасата и видяла, че бият съпруга й с каска. Д. удрял съпруга й с каска по главата. Х. първо бил прав, после свидетелката видяла, че паднал на земята, а Д. е върху него. Детето плачело до нея и тя се обадила на леля си, защото бият съпруга й и защото много се притеснила. Свидетелката слязла долу с детето, но всичко вече било приключило и само се разправяли. След това заедно със съпруга си са се качили в дома им. Тогава Х. разказал, че това се случило, защото той искал да говори с едно момче, което кара мотор и нарочно вдига шум. Много хора също са го молили да спре да бръмчи с мотора. Свидетелката не знае защо Д. се е намесил, а момчето с мотора също е било там, но се появило след като всичко приключило. По Х. имало кръв по ръката, по главата, а гърбът му бил охлузен. Имал главоболие, но на същата вечер не отишли на лекар. Като се събудил сутринта пак имал главоболие и тогава отишъл на лекар. След този случай Х. има безпокойство, забравя. Не е както преди, отнесен е след този удар, променил се и до днес е  така. След този случай на Х. се наложило да отсъства три месеца от работа, тъй като бил в болнични. Страдал от безсъние, но преобладавала болката в главата, за което му били изписани болкоуспокоителни. Притеснявал се и за работата си.

Свидетелят В.Д. е приятел на ответника Д. и е присъствал на процесния случай. Свидетелят Д. заявява, че се прибирали с автомобила на Д. и на паркинга зад блока той забелязал мотора на племенника си и гол до кръста мъж, който обикалял около него. Отишъл при този мъж, а другите останали в колата през това време. Свидетелят видял, че Д. искал да вземе каската, говорили нещо с човека, който я държал и от разговора ставало ясно, че има нещо притеснително. Станало някакво сборичкване, след което Д. се върнал при приятелите си и разказал какво се е случило. Ядосвал, че искали да го бият, а после го поканили на гости. Д. отишъл да попита за каската защо този човек я държи, а той му казал, че чака собственика на мотора да дойде да си я вземе от него. Сборичкали се, защото Д. поискал да везем каската като обяснил, че е на неговия племенник, но господинът не я дал. При дърпането на каската са я счупили, господинът посегнал да удари Д., той се дръпнал и така двамата паднали на земята. После станали, изтупали се и всичко приключило. Според свидетеля ставало дума само за сборичкване, но за да не излъже не може да каже кой е бил отгоре и кой отдолу, за него това не било нищо сериозно.

Другият свидетел, посочен от ответника е Я.И., който също е бил в колата, заедно с него и с В.. Случаят бил миналата година в началото на м.юли 2014 г. около 9 ч. надвечер. Паркирали зад блока, Д. се чул с някой по телефона и ги помолил да го изчакат в колата. Ставало въпрос за някакъв мотор и някаква каска. Свидетелят И. видял как Д. отива в магазина и един господин гол до кръста държал някаква каска. Д. отишъл при него, но той бил доста агресивно настроен. Д. посегнал към каската, започнало дърпане, сдърпали се но свидетелят не може да каже дали паднали на земята и какво се случило. Говорили са нещо, после се оправили и Д. им разказал за какво е било всичко това. Има посягане и Д. се предпазвал, след това взел каската, не е посягал да удря Х. и свидетелят не ги е виждал паднали.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Съдът намира искът за допустим, а разгледан по същество и за основателен. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. Настоящият случай касае вреди от имуществени и неимуществен характер, причинени от ответника на ищеца, изразяващи се в нанесен му побой.

Съдът приема искът за доказан, тъй като изложеното от ищеца в исковата му молба се подкрепи изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Установи се от свидетелските показания и на тримата свидетели, че в началото на м.юли 2014 г. надвечер е имало инцидент между ищеца П. и ответника И. по повод възникнал скандал за мотор и каска. Що се отнася до това дали И. е нанесъл удари и е съборил П. на земята, съдът приема за достоверни показанията на свидетелката П., която е съпругата на ищеца. Тази свидетелка категорично твърди, че Д. е удрял съпруга й с каска по главата, съборил го е на земята бил е върху него и е продължил с ударите. Показанията на свидетелите на ответника Д. и И. в тази част са противоречиви, както помежду си, така и остават изолирани от останалия доказателствен материал. И двамата свидетели са присъствали на 10 – 15 метра от Х. и Д., били са в кола. За свидетеля Д. се е случило някакво сериозно сборичкване между Х. и Д., при което двамата са паднали на земята, но той  не може да каже кой бил отгоре и кой отдолу. Свидетелят И. не ги е видял паднали, само са се сдърпали, говорили си нещо и дърпали каската. При това противоречие между показанията на Д. и И. във връзка с обстоятелството сбили ли са се Д. и Х., паднали ли са на земята или само са дърпали каската и нищо друго, съдът не кредитира тези показания, а дава вяра на показанията на св.П.

Налице е противоречия и между твърденията на ответника и свидетелите, посочени от него. В отговора си И. сочи, че П. е взел каската от спрения, управляван от него мотопед, а свидетелите заявяват, че са пристигнали на паркинга с колата му. И. сам твърди, че е съборил ищеца, макар и при самозащита, а свидетеля И. не ги е видял двамата да са падали на земята.

При това противоречие между показанията на свидетелите Д. и И., както и между тях и твърденията на ответника в отговора му във връзка с обстоятелството сбили ли са се Д. и Х., паднали ли са на земята или само са дърпали каската и нищо друго, съдът не кредитира тези показания, а дава вяра на показанията на св.П.. От тези гласни доказателства съдът приема за установено, че между П. и И. е имало сблъсък, при който И. е нападнал П. и с каска за мотор го е удрял в главата, съборил го е на земята, бил е върху него и е продължил с ударите по главата и тялото. Тези фактически обстоятелства съответстват на медицинската документация – съдебно-медицинско удостоверение, епикриза и съдебно-медицинска експертиза, в които ден след случая подробно са описани множеството контузии, болезнени отоци, охлузвания, кръвонасядания по главата и тялото на ищеца П.. Вследствие на всичко това на П. е поставена диагноза Контузио капитис.Комоцио церебри. Установи се, че вследствие на този инцидент П. е лежал два дни в болница, а после е бил в три месеца в болнични, което също сочи за тежестта на нанесените му вреди. От съдебно –психологическата експертиза се установи, че ищецът П. се намира в посттравматичен стрес и макар тази реакция да е в лека степен, същият има  признаци на депресивен синдром, трудности в  концентрация на вниманието, рязко повишаване на телесното тегло и нарушения на съня, всичко това свързано с преживяното насилие. В тази връзка и съпругата на ищеца заяви в качеството си на свидетел, че мъжът й е коренно променен след този инцидент, и до ден днешен е така – забравя, отнесен е, главоболието му не отминава.

Въз основа на тези събрани и обсъдени доказателства съдът приема за установено, че ответникът И. с поведението си и нанасяйки удари върху главата и тялото на ищеца му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, психически травми, които съдът оценя в размер 2 000 лв. Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент на нанесените в случая физически и морални вреди, които следва да бъдат компенсирани в най –пълна степен от определената сума пари. Над размера от 2 000 лв. до претендирания от 3000 лв., съдът намира искът за неоснователен поради което следва да бъде отхвърлен.

 За основателен в пълен размер съдът приема, че е искът за претърпените имуществени вреди, който следва да се уважи в размер от 21 лв. От представените от ищеца писмени доказателства – фактура, рецепта и фискални бонове към тях, отразяващи реалното плащане, за съда е безспорно установено, че имуществените вреди за ищеца вследствие на претърпения побой са в размер 21 лв.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер 615,47 лв., а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 99,30 лв.

На основание изложеното ЯРС

 

                                                         РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Д.С.И.,*** на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на Х.Ц.П., ЕГН ********** *** сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 21 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2014 г. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди в разликата над 2 000 лв. до размера на 3 000 лв. като неоснователен –ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Д.С.И. да заплати на Х.Ц.П. на основание чл. 78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер 615,47 лв.

ОСЪЖДА Х.Ц.П. да заплати на Д.С.И. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 99,30 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: