Р Е Ш Е Н И Е № 185
гр.Кюстендил, 26.09.2022год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Ирена
Симеонова и с участието
на прокурора Михаил Крушовски,
като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 163 по описа за 2022год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Община Невестино, представлявана от кмета Д.И.С., чрез процесуалния пълномощник адв. Д.З., оспорва с касационна жалба решение № 79 от 11.04.2022г. на
Районен съд - Кюстендил по АНД № 1286/2021г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 241/01.10.2021г., издадено от директора на РИОСВ - гр.София. Изложени са доводи за неправилност на
атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се редовността на съдържанието на АУАН и НП във връзка с яснотата на
предявеното обвинение, а по съществото се твърди, че не е извършено релевирното административно
нарушение. Сочи се несъответствие с принципа ne bis in idem във връзка с издаденотото срещу касатора НП №
242/01.10.2021г. Претенцията е за отмяната на
оспореното решение и за постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, наведените в жалбата оплаквания и предявеното искане
се поддържат от пълномощника на касатора адв. З..
Ответникът -
Регионална инспекция по околната среда и водите - София, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на въззивно оспорване пред
районния съд, е Наказателно
постановление № 241/01.10.2021г., издадено
от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с
което на Община
Невестино,
на основание чл.166, т.2 във вр. с чл.165, ал.2 вр. с чл.82, ал.5 от
Закона за опазване на околната среда, е наложена имуществена санкция в
размер на 2000,00лв.
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за това, че при извършен
на 14.04.2021г., контрол от
длъжностни лица при АНО във връзка с изпълнение на Решение № ПЕ-6-ПР/2020
от 19.02.2020г. на директора на РИОСВ – Перник, е констатирано неспазване на условието
по т.2 от същото, а именно да не се започват дейности по реализация на инвестиционно
предложение (ИП) с предмет “Закриване
и рекултивация на депа за неопасни твърди битови отпадъци в с. Четрици и с.
Ваксево, община Невестино, област Кюстендил” преди съгласуване с БДЗБР, тъй като при проверка на място е установено, че
на 02.03.2021г. и без съгласуване с БДЗБР, рекултивационните дейности на двете депа са започнали.
Въз основа на приобщените по делото
доказателства въззивният съд е приел за безспорно установено, че във връзка с инвестиционно предложение (ИП) на Община Невестино с посочения по-горе
предмет, на осн. чл.93, ал.1, ал.3 и
ал.6 от ЗООС, директорът на РИОСВ – Перник е издал Решение № ПЕ-6-ПР/2020 от
19.02.2020г. да не се извършва
оценка на въздействието върху околната среда за ИП, но за реализацията на ИП е
предвидено спазване на определени условия, вкл. по т.1 – преди реализацията на
ИП да се изготви и представи в БДЗБР и
РИОСВ – Перник актуална характеристика
на хидрогеоложките условия и фактори в районите на ИП, с което да се изясни
влиянието на сметищата върху водите и да се докаже, че дейностите по рекултивация
на двете сметища няма да доведат до въздействие върху качеството на водите в
района и по т.2 - да не се започват дейности по реализация на
ИП, преди съгласуване с БДЗБР съгласно горното условие. Цитираните условия в решението
са в съответствие със становище
с писмо изх. № П-01-140 (12)/11.02.2020г. на директора на БДЗБР, в което са налице
указания за необходимостта от изготвяне на
актуална
характеристика на хидрогеоложките условия и фактори в районите на ИП от страна на
възложителя община Невестино. Не е
спорно по делото, че решението не е обжалвано и е влязло в сила, а при
проведена на 14.04.2021г. проверка във връзка с планов контрол по изпълнение на
условията в същото, длъжностни лица при АНО установяват, че към 02.03.2021г. са започнали
рекултивационни дейности на двете депа –
предепониране на отпадъци, направа на откоси /хоризонтални и вертикални/, както
и на засипка с пръст и подготовка за полагане на дренажна мембрана и
геокомпозит въз основа на издадени
строителни книжа – разрешение за строеж № 2/09.02.2021г., Протокол, обр. № 2 за
откриване на строителна площадка и
сключен договор № Д-4/13.01.2021г.
с изпълнител на строително-монтажните работи на обекта. Горните констатации са
отразени в КП № ККФОС-ГВ-14/14.04.2021г.
Предвид установените факти и обстоятелства, е съставен АУАН № 87/29.04.2021г. за извършено административно нарушение по чл.166, т.2 от ЗООС вр. с чл.82, ал.5 от ЗООС, срещу който акт е
подадено възражение от името на кмета на общината, в което се твърди, че на 28.04.2021г. с вх. рег. № РД-11-320-2 в
деловодството на БДЗБР е внесен проект с актуална характеристика на
хидрогеоложките условия и фактори в районите на ИП с констатации за това, че рекултивацията
няма да доведе до въздействие върху качество на водите в района.
Във връзка с сочените във
възражението обстоятелства, към
материалите по делото са приобщени: доклади за инж-геоложко обследване за процесните
обекти с възложител Община Невестино, изготвени от инж. В. Николов през м.
април 2021г.; писмо на кмета на община Невестино рег. № 828/4 от 28.05.2021г. с
адресат РИОСВ – София, в което се сочи, че докладите са внесени в БДЗБР с писмо
№ 828/24.04.2021г., както и писмо изх. № РД-11-320-(5)/26.05.2021г. на директора на БДЗБР, получено в Община
Невестино на 26.05.2021г. с копие до директора на РИОСВ – София, в което се
сочи, че представената документация с писмото на Община Невестино с искане за съгласуване е в
изпълнение на условие, заложено в решение № ПЕ-6-ПР/19.02.2020г. на директора
на РИОСВ – Перник и цитат: „…същата
следва да бъде предоставена на компетентния орган, постановил цитирания административен акт по съответната
процедура.“.
С оглед изясняване на релевантите за спора
факти, въззивният съд е разпитал длъжностните
лица, извършили проверката, които с показанията си потвърждават обстоятелствата относими към състава на
нарушението. На страната на нарушителя е разпитан зам. кмета на общината Й.Г.,
който заявява, че е внесъл лично хидрогеоложки доклад в БДЗБР, откъдето са
изпратили становище за липса на необходимост от хидрогеоложко проучване в
района на ИП, а именно цитираното по-горе писмо на директора на БДЗБР от
26.05.2021г. Последното е сочено от
нарушителя като съгласувателно такова по см. на
условието по т.2 от процесното
решение № ПЕ-6-ПР/19.02.2020г. на директора на РИОСВ –
Перник.
С оглед на събраните доказателства и установените въз основа на същите фактически обстоятелства, съдът е формирал правен извод за законосъобразност на НП. Прието е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при липса на съществени нарушения на процедурата, вкл. във връзка с яснотата на предявеното обвинение, при безспорно установено административно нарушение, извършено от привлеченото към административно наказателна отговорност юридическо лице. По подробно изложени в съдебния акт мотиви районният съд е потвърдил наказателното постановление.
В касационното производство и във
връзка с наведеното оплакване за нарушение на принципа ne bis in idem, жалбоподателят е представил
копие от НП № 242/01.10.2021г., издадено от директора на РИОСВ – София за
нарушение на чл.14, ал.4 от ЗООС – неизпълнение на задължително предписание №
27/26.03.2021г., с т.2 от което на
Община Невестино е определен срок до 29.03.2021г. за представяне на съгласувателно
писмо от БДЗБР съгласно условието по т.2 от Решение № ПЕ-6-ПР/2020. За деянието, на осн. чл.166, т.3 вр. с
чл.165, ал.2 от ЗООС на Община Невестино е наложена имуществена санкция в
размер на 2000,00лв. Към доказателствата
по делото е приложено и цитираното предписание.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с наведените в жалбата касационни основания, настоящата инстанция счита решението на районния съд за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценката за съответствие с материалния закон на оспореното решение, сочи на следното:
Решението е правилно. При разглеждане на спора районният съд е спазил
принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и
със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства
е извел правилен
извод за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното
производство, както и за съставомерност и доказаност на
релевираното деяние.
Обосновани от доказателствата по делото и съдържанието на АУАН и НП са констатациите на въззивния съд за отсъствие на нарушения на процедурата по административно наказване. Неоснователно е наведеното в жалбата оплакване за неясно обвинение. Обратно на поддържаната от касатора теза, настоящият касационен състав счита, че съставомерното деяние на нарушителя е описано конкретно и съответства на правната квалификация по чл.82, ал.5 от ЗООС. Според разпоредбата на закона, оценката на инвестиционните предложения завърша с решение на компетентния орган по чл.93, ал.2 или 3 или чл.94, което може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя. В случая, последният не е спазил условието по т.2 от решение № ПЕ-6-ПР/19.02.2020г. на директора на РИОСВ – Перник да не се започват дейности по реализация на инвестиционно предложение (ИП) “Закриване и рекултивация на депа за неопасни твърди битови отпадъци в с. Четрици и с. Ваксево, община Невестино, област Кюстендил” преди съгласуване с БДЗБР. Видно е, че текстът на процесното условие от решението на компетентния орган по чл.93, ал.3 от ЗООС е възпроизведен коректно в акта и НП, а неизпълнението му осъществява хипотезата на нарушение на чл.82, ал.5, предл. първо от ЗООС.
Законосъобразен и съответен на събраните
доказателства е и изводът на въззивната
инстанция за доказано
противоправно деяние. Административното
наказание е наложено на основание чл.166, т.2 от ЗООС, според която норма, с наказанията по чл. 165, а
именно „глоба“ от 2000 до 20 000 лв., се наказват лицата, които не спазват
условия, мерки и ограничения в разрешителни, решения или становища, издадени от
компетентните органи по околна среда. Видно от обстоятелствената част на
наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за това, че не е спазил условието
по т.2 от Решение № ПЕ-6-ПР/2020 от 19.02.2020г. на директора на РИОСВ – Перник, а именно да не
се започват дейности по реализация на инвестиционно предложение (ИП)“Закриване и рекултивация на депа
за неопасни твърди битови отпадъци в с. Четрици и с. Ваксево, община Невестино,
област Кюстендил” преди съгласуване
с БДЗБР. Нарушението се свързва с
установения при проверката на място на 14.04.2021г., факт, че преди съгласуване с БДЗБР, са
започнали рекултивационните дейности
на двете депа, които дейности са надлежно описани по вид и количество. Налице е идентичност на субекта на
задължението по процесното
условие в решението и на
субекта на административното нарушение. Данните
за горното, са включени в съдържанието на КП от проверката,
който като официален писмен документ не е оспорен от жалбоподателя и е годно
доказателствено средство за вписаните в него факти и обстоятелства. Последните
са потвърдени и от приобщените гласни доказателства на проверяващите длъжностни
лица. Анализът
на данните сочи на изводи за безспорна установеност на релевантния факт - неспазване от страна на общината на условието от решението на компетентни орган по чл.93, ал.3 от ЗООС, а наложената за деянието имуществена санкция е в минималния определен от законодателя размер.
Неоснователна е защитната теза на
нарушителя за наличие на съгласуване на ИП с БДЗБР преди започване на рекултивационните дейности,
която теза се свързва с приложеното по делото писмо изх. №
РД-11-320-(5)/26.05.2021г. на директора
на БДЗБР, получено в Община Невестино на 26.05.2021г. с копие до директора на
РИОСВ – София. Анализът на съдържанието на писмото го дисквалифицира като
съгласувателен акт по смисъла на условието по т.2 във вр. с условието по т.1 от
решението на органа по околна среда, които условия са взаимно свързани. Видно е,
че в писмото директорът на БДЗБР признава, че е получил документацията на
Община Невестино с искането за
съгласуване в изпълнение на условието в
решение № ПЕ-6-ПР/19.02.2020г. на директора на РИОСВ – Перник, на когото е
разпоредил предоставяне на същата
документация. Видно е обаче, че липсва
формирано становище на компетентния орган по съществения за ИП на общината, въпрос относно
влиянието
на сметищата върху водите и за това дали дейностите по рекултивация на двете сметища
няма да доведат до въздействие върху качеството на водите в района. Изводът
е за отсъствие на съгласуването, предвидено в процесното условие. А дали въведеното условие е законосъобразно, в случая е без значение за отговорността на нарушителя, за който е съществувала правната
възможност да оспори издаденото решение, което е ИАА. Не е спорно по делото, че последното не е обжалвано,
влязло е в сила и като стабилен административен акт има задължителен за
адресата си характер.
Неоснователно е и наведеното в касационната жалба оплакване за нарушение на принципа ne bis in idem във връзка с издаденото НП № 242/01.10.2021г. от директора на РИОСВ – София. От съдържанието на последното се установява, че съставомерното деяние е нарушение на чл.14, ал.4 от ЗООС – неизпълнение на задължително предписание на органа по околна среда, с което на Община Невестино е определен срок за представяне на съгласувателно писмо от БДЗБР съгласно условието по т.2 от Решение № ПЕ-6-ПР/2020., което е санкционирано на осн. чл.166, т.3 вр. с чл.165, ал.2 от ЗООС. Съпоставката с процесното НП сочи на изводи за две различни по обективни признаци деяния, които осъществяват съставите на две различни административни нарушения, с оглед на което не е допуснато нарушение на визирания правен принцип.
Въз основа на изложеното касационният състав приема, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
С оглед на горното, оспореното
въззивно решение се счита за валидно, допустимо и правилно, поради което касационната
инстанция го оставя в сила.
Водим от изложеното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79 от 11.04.2022г. на
Районен съд – Кюстендил, постановено
по АНД № 1286/2021г.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.