Р Е Ш Е Н И Е № 234
гр.Пловдив,
07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на oсми април две хиляди и деветнадесета
година,
в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Милена Левашка, като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 179 по описа за 2017 година, намери за установено
следното:
Субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ.
Ищецът Първа инвестиционна банка АД претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ответниците „Пени трейдинг“ ООД, П.П.А. и „Пчела 2020“ му дължат солидарно 61 699.31 лв. – непогасен остатък от главница по Договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс” овърдрафт № 314-216/30.05.2012 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/29.06.2012 г. и Анекс № 2/29.05.2013 г.; 3 674.33 лв. – просрочена договорна лихва, съгласно Раздел II, т.2.1 от Анекс № 2/29.05.2013 г., за периода от 06.11.2013 до 06.06.2014 г.; 31 547,34 лв. – просрочена наказателна лихва, съгласно Част I, т.10 от Договора за кредит за периода от 06.11.2013 г. до 14.09.2016 г. вкл., за които суми е издадена в полза на Банката Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 7743/ 14.10.2016 г. от РС Пловдив по гр.д. № 12427/2016 г.
Ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени да му заплатят разноските в заповедното производство, представляващи 1 938,42 лв. – държавна такса и 2277, 64 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и да му бъдат присъдени разноските за настоящото производство.
В
исковата молба се твърди, че на 30.05.2012 г. между ищеца като кредитор, от
една страна и от друга - „Пени трейдинг“ ООД, като кредитополучател, П.П.А. и
„Пчела 2020“ ЕООД като солидарни длъжници, е бил сключен Договор за кредит за
оборотни средства „Бизнес пулс“ овърдрафт № 314-216/30.0.2012г., изменен и
допълнен с Анекс № 1 с изх. № 314-264/29.06.2012 г. и Анекс №2 с изх. №
314-246/29.05.2013 г., по силата на който от банката е предоставен на
кредитополучателя кредит в размер на 66 000 лв. за оборотни средства. Твърди,
че в предвидения краен срок за усвояване – 05.05.2013 г., кредитът е бил усвоен
изцяло на 01.06.2012 г.
Твърди,
че съгласно Част I, т.8 от Договора, за ползвания
кредит кредитополучателя и съдлъжниците заплащат на Банката годишна лихва в
размер на едномесечния SOFIBOR,
увеличен с надбавка от 865 базисни точки на година, но не по-малко от 11.95 %.
Според Част I,
т. 10 от Договора при просрочие се дължи наказателна надбавка в размер на 1000
базисни точки над номиналната лихва по т.8.
На
следващо място, ищецът твърди, че с Анекс № 1 с изх. № 314-264/29.06.2012г. са
били договорени преференциални лихвени условия при изпълнение от страна на
кредитополучателя на специфични изсквания, посочени в самия анекс. Сочи, че с
Анекс № 2 с изх. № 314-264/29.05.2013г. е бил променен крайният срок за
погасяване на кредита на 06.06.2014 г., прекратено е правото на кредитополучателя
да усвоява средствата по кредита, като е
договоренно главницата по кредита да се олихвява с годишен лихвен процент в раззмер на
едномесечния SOFIBOR с надбавка от 815 базисни точки годишно, но не по-малко от
11,45 %. Страните са се споразумели кредита да бъде издължен при погасителен
план, обективиран в Раздел IV, т.4.2.1.
Променени са и условията относно предсрочната изискуемост на кредита.
Поради
неиздължаване на кредита в предвидения срок, Банката е инициирала заповедно
производство, като въз основа на извлечение от счетовотдните ѝ книги, се
е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците.
Поради обстоятелството, че последните са подали възражение срещу издадената
заповед в законовоопределения срок, за Банката е възникнал правен интерес от
завеждане на настоящите искове.
Ответниците
оспорват исковете като неоснователни. Оспорват получаването на сумата по
кредита. Твърдят, че МКБ Юнионбанк АД с
правоприемник – ищеца, е обявил кредита за предсрочно изискуем на 04.10.2013
г., като за това обстоятелство са били уведомени с писма, получени от всеки от
тях на 08.10.2013 г. С посочените писма им е бил даден седмодневен срек за
изпълнение, като същите твърдят, че след получаването им са извършили следните
плащания: на 06.11.2013 г. – 4500 лв.; на 29.11.2013 г. – 3000 лв.; на
21.02.2014 г.- 1000 лв. и на 21.03.2014 г. – 500 лв. Считат, че след обявяване
на кредита от страна на банката за предсрочно изискуем, не следва да се
начисляват договорни и наказателни лихви, поради което оспорват претенциите на
ищеца за плащане на просрочена договорна лихва в размер на 3674,33 лв. за
периода от 06.11.2013 г. до 06.06.2014 г., както и претенцията за плащане на
просрочена наказателна лихва в размер на 31 547,34 лв. за периода от 06.11.2013
г. до 14.09.2016 г. Правят възражение за нищожност на клаузите от договора на т.28 и на т. 61 от Част II от Договора за кредит, както и на клаузите на т.10 от Част
I от Договора за кредит на осн. чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, поради накърняване
на добрите нрави.
Твърдят
също, че с подписването на Анекс № 2 о т29.05.2013 г. е извършена новация на
задълженията, която има погасителен ефект по отношение на вземането на
кредитора, предмет на иска.
Ответникът
физическо лице твърди, че има качеството на потребител като оспорва посочените
по-горе клаузи от договора за кредит като неравноправни и съответно нищожни.
Оспорват
като прекомерни претендираните от ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
В
допълнителната искова молба ищецът твърди, че не е обявявал кредита за
предсрочно изискуем. Във връзка с това твърди, че не е начислявал наказателна
лихва върху цялата непогасена главница, а само върху просрочените вноски.
Твърди също, че е взел предвид посочените в отговора плащания, като съответно с
тях е редуцирал задълженията на ответниците.
В
депозирания по делото отговор на допълнителната искова молба, ответниците
поддържат твърденията и възраженията си от първоначалния отговор.
В
производството е конституиран като трето лице-помагач на страната на
ответниците – Б.А.С.. Същият оспорва исковете като неоснователни. Оспорва факта
на усвояване на кредита от кредитополучателя. Въвежда възражения за нищожност
на т.28 и на т. 61 от Част II от Договора за кредит, както и на клаузите на
т.10 от Част I от Договора за кредит като неравноправни по см. на Закона за
защита на потребителите.
В
хода на производството, поради смърт на ответника П.П.А., на нейно място е
конституиран в качеството му на наследник – М.П.А.. Последният е депозирал
молба, в която заявява, че е направил отказ от наследството на П.П.А.. В тази
връзка е представил удостоверение, издадено от РС Пловдив за вписан отказ от
наследство в особената книга на съда. Постъпила е молба от ищеца по делото, с
която е десезирал съда по отношение исковете си срещу ответника П.П.А., с оглед
на което и поради неизпълнение на задължението на ищеца по чл. 230, ал.2 от ГПК, производството по отношение на този ответник следва да се прекрати.
По
същество, съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, намери за установено следното:
Установено
е по делото, че по заявление на Първа инвестиционна банка АД от 15.09.2016 г.,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д № 12427/2016 година по описа на РС Пловдив. Въз основа
на същата ответниците са били осъдени солидарно да заплатят на кредитора сумата
от 61 699,31 лева – дължима главница по Договор за кредит за оборотни средства
„Бизнес пулс“ овърдрафт № 314-216/30.05.2012 г. с настъпил падеж; 3673,33 лева
– договорна лихва за периода 06.11.2013 г. – 06.06.2014 г. вкл.; 31 547,34 лева
– наказателна лихва за периода 06.11.2013 г. – 14.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 15.09.2016 г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото в раззмер на 1938,42 лв. – платена държавна такса и 2
277,64 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на посочената заповед в полза на кредитора е издаден и изпълнителен лист
за същите суми от 14.10.2016 г. Срещу издадената заповед са подадени в срок
възражение по чл.414, ал.1 ГПК и от двамата ответници. С разпореждане на
заповедния съд, връчено на 21.02.2017 г. е указано на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Процесната
искова молба, с която са предявени исковете за установяване на вземането по
издадената заповед за незабавно изпълнение срещу възразилите длъжници е
депозирана в съда на датата 20.03.2017 г., т.е. в определения от заповедния съд
и установен от закона едномесечен срок.
По
делото е представен сключен между МКБ ЮНИОНБАНК АД (чийто правоприемник е ищецът
в настоящото производство) в качеството му на кредитор, от една страна и от
друга страна ответниците – „ПЕНИ ТРЕЙДИНГ“ ООД, в качеството му на
кредитополучател и „ПЧЕЛА 2020“ ЕООД като солидарен длъжник, Договор
за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс“ овърдрафт № 314-216 от 30.05.2012
г. Съгласно т. 3 от Част I от
Договора, размерът на кредита е определен на сумата от 66 000 лева. Същият е
предоставен със срок за усвояване на средствата по овърдрафта - 05.05.2013 г. и с краен срок за погасяване
на кредита – 06.05.2013 г.
За
обезпечаване изпълнението на договора в полза на кредитора е учредена договорна
ипотека върху собствения на третото лице помагач в настоящото производство недвижими
имоти, подробно описан в т. 12 от договора.
Със
сключен на 29.06.2012 г. Анекс №1 към договора, страните са се договорили за
намаляване на лихвения процент по т. 8 от Договора за кредит, при изпълнение на
определени условия от страна на кредитополучателя, продробно описани в анекса.
Така намаленият лихвен процент е в размер на едномесечния SOFIBOR, увеличен с надбавка 815 базисни точки, но не по –малко от 11,45 %. Уговорено
е също, че намалението на лихвения процент влиза в сила, считано от началото на
първия следващ лихвен период след датата на подписване на анекса.
Със
сключен на 29.05.2013 г. Анекс № 2 страните са приели за установено в
отношенията помежду им, че към датата на сключването на анекса задълженията на
кредитополучателя и солидарния длъжник по договора за кредит са в общ размер на
67 492,59 лв., от които просрочена главница – 65 997,74 лв. и просрочена лихва
в размер на 1 494,85 лв. Също така страните са променили условията относно
погасяване на задълженията по договора за кредит – променен е крайния срок за
погасяването му, като същият е определен на 06.06.2014 г. и са приели
погасителен план, подробно посочен в анекса.
При
тези факти, съдът намира, че между страните са възникнали облигационни
отношения, свързани с договор за кредит по чл. 430 ТЗ, както и за встъпване в
дълг по чл. 101 от ЗЗД вр. с чл. 304 ТЗ. Договорът за кредит е консенсуален –
счита се за сключен от момента на постигане на съгласието. Представеният договор, изменен с два поредни
анекса, също представени по делото, са подписани от страните, не са оспорени
от тях и следователно ги обвързват.
Първият
спорен по делото въпрос е относно изпълнението на поетото от страна на
кредитодателя в т. 2 на Част II от
Договора задължение – да предостави на кредитополучателя кредит в размера и
валутата, посочени в т. 3 от Част I. За
установяване на това обстоятелство, по делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която е прието в съдебно заседание и се кредитира
от съда като обосновано и компетентно изготвено. Съгласно данните на вещото
лице, сумата на разрешения кредит от 66 000 лв. е усвоена на 01.06.2012 г. по
сметката на кредитополучателя „ПЕНИ ТРЕЙДИНГ“ ООД IBAN ***. Посоченото се подкрепя и от осъщественото извънсъдебно
признание от страна на ответниците за съществуването на задължението им по
процесния договор за кредит, което е изрично направено в представения по делото
анекс № 2, подписан от тях, което обстоятелство не е оспорено по делото. Следователно
съдът намира за установено изпълнението на основното задължение на кредитора -
ищец по делото, а именно да предостави уговорения кредит на кредитополучателя,
с оглед на което е възникнало реципрочното задължение на кредитополучателя и
солидарния длъжник да върнат предоставените средства, ведно с уговореното
възнаграждение за ползването им, по начина и в сроковете, съобразно
постигнатите между страните договорки.
Установява
се по делото от събраните писмени доказателства, както и от изготвеното
заключение по допуснатата ССЕ, неизпълнение на задължението на ответниците да
погасят отпуснатия кредит. Така, според експертизата, извършените погашения на
главницата по кредита са в общ размер на 4300,69 лв., с последно частично плащане
е от 21.02.2014 г., а от общо начислената лихва по редовен дълг в размер на
14 021,64 лв. е платена част в размер на 10 347,31 лв. Или задълженията
на ответниците по договора към 15.09.2016 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са както следва:
- неплатена главница по Договора - 61 699,31 лв.;
- неплатена лихва по редовен дълг,
начислена за периода от 06.11.2013 г. до 05.06.2014 г. (крайния срок за
погасяване на кредита, съгласно Анекс № 2/29.05.2013 г.) -
3674,33 лв.;
- дължима наказателната лихва върху просрочената
главница, начислена от 06.11.2013 г. до 15.09.2016 г. - 31 547,34 лв.
При
доказателствена тежест на ответниците да установят изпълнението на паричното си
задължение изцяло и в уговорените срокове, същите не са представили
доказателства в тази насока.
Съдът
не възприема становището на ответниците, че задълженията по договора за кредит
са погасени, поради извършена новация с подписания между страните Анекс № 2. Постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №
130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК, приема, че разсроченото задължение на даден длъжник по
договор не може да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна
новация и погасяване на съществуващото предходно задължение. Способите за
преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му,
изменението на сроковете за плащане не са индиция за наличие на воля у
съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД. За да е налице
обективна новация, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/
съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; 2/ валидно
възникване на нов дълг на мястото на стария; 3/ разлика между погасеното и
новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да имат различен
предмет; 4/ намерение за новиране; 5/ страните трябва да са способни да
новират. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на
облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно
отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната
новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея
длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново
основание в замяна на старото задължение. Поради това няма новация, ако
страните в рамките на общия размер на стария дълг са изменили само размера на
отделните вноски, изменили са размера на договорната лихва и сроковете за
плащане, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в
предмета, нито в основанието. Преструктурирането на дълга по отношение на
промяната в размера на дължимите вноски и срокът са несъществени елементи на
задължението и тяхната промяна не внася никакво съществено изменение в старото
облигационно отношение. Новационното намерение /animus novandi/ трябва да бъде
изрично и недвусмислено изразено, да се установява от договора, а не да се
предполага. / В този смисъл и Определение № 93 от 17.01.2014 г. на ВКС, Трето
гражданско отделение, по гр.д.№ 6306 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о./.
С
оглед изложените правни съображения, съдът приема, че в случая, с подписването
на анексите към договора за банков кредит, включително Анекс № 2 от 29.05.2013
г., страните не са извършили обективна новация, която да води до погасяване на
задълженията на ответните дружества по договора за кредит за оборотни средства
„Бизнес пулс“ № 314-216/ 30.05.2012 г.9 КР-АА-2510/22.11.2007 г. Очевидно е от съдържанието
на Анекс № 2, че намерението на страните не е да заменят едно старо задължение
с ново, а единствено да преуредят сроковете и условията за погашението на вече
съществуващия дълг, предвид неизпълнението, допуснато от длъжниците (изрично
признато от тях в същия анекс), при първоначално уговорените условия.
Следващият
спорен по делото момент е дали е обявена предсрочна изискуемост на задълженията
по договора за кредит. Твърдение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
от страна на Банката не се съдържат в исковата молба. Такова твърдение е въведено за първи път от
ответниците в депозирания от тях отговор, което обаче изрично е оспорено
от банката - кредитор. Съобразно
правилата на чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на
посочения факт е за страната, която го
твърди - в случая ответниците. В тази връзка същите са представили уведомления,
изпратени до всеки един от тях, от страна на кредитора, с които последният
действително е изявил воля за обявяване на задълженията по кредита за
предсрочно изискуеми. Същевременно обаче, по делото не са налице доказателства
за датата, на която посочените уведомления са получени от длъжниците.
Следователно не може да се направи категоричен извод за това, дали е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, т.е. дали изявлението на банката
действително е достигнало до длъжниците преди настъпване на падежа на
задължението, уговорен в Анекс № 2, и евентуално на коя дата е станало това. Следователно,
твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора за
кредит е недоказано, поради и което основателно кредиторът е продължил да
начислява договорна лихва до крайния срок за погасяване на дълга.
На
следващо място, неоснователни са възраженията на ответниците за нищожност на
клаузите на т. 28. и т. 61 от Част II oт Договора,
както и на т. 10 от Част I от
Договора. В първата посочена разпоредба е предвидено, че до погасяване на
задължението главницата продължава да се олихвява с договорения лихвен процент.
Сама по себе си тази клауза не е нищожна, доколкото със същата е регламентирано
възмездяването на кредитора за предоставеното ползване на паричната сума до
падежа, което е и целта на извършваната от него търговска дейност. Отделно от
това, както вече се посочи, не се е осъществило едностранно изменение на
договора досежно срока му за изпълнение, каквото щеше да е налице, в случай че
бе доказано Банката да е обявила предсрочна изискуемост на кредита, поради и
което последната правомерно претендира дължимата ѝ се възнаградителна
лихва, начислена до настъпването на уговорения от страните падеж на главното задължение.
От заключението по изготвената ССЕ се опровергава твърдението на ответниците, че
Банката е продължила да начислява възнаградителна лихва върху дължимата
главница, след крайния срок за погасяване на кредита, което действително би
било неоснователно, в случай че бяхме изправени в такава хипотеза.
Съгласно
следващата оспорена като нищожна клауза - т.61 от Част II
от Договора за кредит, уговорените наказателни лихви се прилагат до
окончателното издължаване на кредита, независимо дали плащанията се извършват
доброволно, събират се принудително от банката по извънсъдебен ред или се
събират по съдебен ред. Съдът не споделя възражението на ответниците, че
посочената клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като
кредиторът на основание същата е продължил да начислява уговорената в договора
мораторна лихва, въпреки че договорът е бил вече прекратен. Както бе
коментирано по-горе за съда не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, нито
е настъпила друго обстоятелство, което да е довело до прекратяване на
облигационната връзка между страните. Съгласно правилото на чл. 309а от ТЗ,
когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за
плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер
на законната лихва. В случая е уговорено друго - и това е разпоредбата на т.61,
като уговорените наказателни лихви се прилагат до окончателното издължаване на
кредита.
Неоснователно
е и възражението за прекомерност на неустойката при забавено плащане, защото
сделката е търговска и за двете страни по аргумент на чл. 287 от ТЗ, при което
и съгласно чл. 309 от ТЗ се забранява редуцирането й на това основание.
Съдът
счита, че не следва да разглежда в настоящото производство възраженията за
неравноправност на клаузи от договора, направени от третото лице - помагач,
доколкото същия не е страна по договора, поради
което не би могъл да има качеството „потребител“.
Съгласно
всичко гореизложено, безспорно се установи забавата в плащанията от страна на
ответниците. Следователно същите дължат уговорената наказателна лихва, чийто
размер е уговорен в т.10 от Част I на
Договора, във вр. с т.8 и в последствие намален с Анекс № 1. Според
заключението по ССЕ, наказателната лихва е начисляване върху размера на
просрочената главница (неплатена главница с настъпил падеж) по лихвения
процент, договорен в т.10 от договора, намален с Анекс № 1, като начинът на
изчисляване на наказателната лихва е описан подобно в приложение 1 към
заключението. Извършените погашения на наказателната лихва са в общ размер на
1135,63 лв., като неплатения остатък към настоящия момент е 31 547,34 лв.
В
обобщение съдът намира, че вземанията на ищеца, установени със заповедта за
изпълнение на парично задължение, възникнали от Договор за кредит за оборотни
средства „Бизнес пулс“ овърдрафт, сключен между страните с № 314-216 от 30.05.2012
г. и анекси към него - Анекс № 1 от 29.06.2012 г. и Анекс № 2/29.05.2013 г. се
явяват дължими – т.е. съществуващи и установителните искове по чл.422 от ГПК
следва да бъдат уважени в размера, в който са предявени.
По
разноските:
В
хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на
1938,42 лв. - разноски за държавна такса и 2277,64 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Тези разноски са предмет и на издадената заповед за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. с решението по установителния иск съдът
се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство, съдът
следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на
разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за
присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение за заповедното
производство, по което следва да се произнесе настоящия съдебен състав, предвид
разрешенията на посоченото ТР на ВКС. Съдът намира възражението за основателно.
Съгласно чл. 78, ал.8 ГПК в полза на
юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната посочена разпоредба препраща към Наредба за заплащане
на правната помощ. Съгласно Раздел IV, чл. 26 от Наредбата за маскималния
размер на юрисконсултското възнаграждение, предвиден за защита по заповедно
производство е 150 лв. Следователно, това е и размерът до който следва да се
намали претендираното юрисконсултско възнаграждение от страна на банката – ищец
за заповедното производство.
За
настоящото производство претендираните от ищеца разноски следва да се присъдят
в пълен размер, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, в размер на 1938,24
лв. – платена държавна такса; 120 лв. – платен депозит за вещо лице и 450 лв.
юрисконсултско възнаграждение; 15 лв. - държавна такса за издаване на 3 броя съдебни удостоверения.
Не следва да бъде намаляван размерът на претендираното юрисконсултско
възнаграждение, доколкото същото е определение в допустимите от чл. 37 от ЗЗП
предели.
Предвид
изложените мотиви, съдът на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството в частта, с която са предявени искове против П.П.А., ЕГН: **********
за установяване в отношенията между страните, че същата дължи солидарно с „Пени
трейдинг“ ООД и „Пчела 2020“ сумата от 61 699.31 лв. – непогасен остатък от
главница по Договор за кредит за оборотни
средства „Бизнес пулс: овърдрафт № 314-216/30.05.2012 г., изменен и допълнен с
Анекс № 1/29.06.2012 г. и Анекс № 2/29.05.2013 г.; сумата от 3 674.33 лв. –
просрочена договорна лихва, съгласно Раздел II, т.2.1 от Анекс № 2/29.05.2013
г., за периода от 06.11.2013 до 06.06.2014 г.; сумата от 31 547,34 лв. –
просрочена наказателна лихва, съгласно Част I, т.10 от Договора за кредит за
периода от 06.11.2013 г. до 14.09.2016 г. вкл., за които суми е издадена в
полза на Банката Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 7743/ 14.10.2016 г. от РС Пловдив по гр.д. № 12427/2016 г.
Решението
в тази част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред Апелативен съд Пловдив, в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на „ПЕНИ ТРЕЙДИНГ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия,
бл. 12, вх. Д, ет.4, ап. 18 и „ПЧЕЛА 2020“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив,
ж.к. Тракия, бл. 12, вх. Д, ет. 4, ап. 18, че дължат солидарно на ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Драган Цанков“ 37, сумата 61 699.31 лв. – непогасен остатък от
главница по Договор за кредит за
оборнотни средства „Бизнес пулс: овърдрафт № 314-216/30.05.2012 г., изменен и
допълнен с Анекс № 1/29.06.2012 г., Анекс № 2/29.05.2013 г.; 3 674.33 лв. –
просрочена договорна лихва, съгласно Раздел II, т.2.1 от Анекс № 2/29.05.2013
г., за периода от 06.11.2013 до 06.06.2014 г.; 31 547,34 лв. – просрочена
наказателна лихва, съгласно Част I, т.10 от Договора за кредит за периода от
06.11.2013 г. до 14.09.2016 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.09.2016 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена в
полза на Банката Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 7743/ 14.10.2016 г. от РС Пловдив по гр.д. № 12427/2016 г.
ОСЪЖДА
„ПЕНИ ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 12, вх. Д, ет.4, ап. 18 и „ПЧЕЛА 2020“ ЕООД, ЕИК:
*********, гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 12, вх. Д, ет. 4, ап. 18, да платят на
ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ 37 сумата от 2523,24 лева – направени съдебни и
деловодни разноски в настоящия процес, както и сумата от 2088,42 лв. - разноски
в заповедното производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответниците
- Б.А.С..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: