Номер 17418.09.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 19.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Секретар:МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20204001000209 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 46/06.03.2020 год., постановено по т. д. № 70/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен е осъдено на основание § 22 от ПЗР на КЗ във вр. с чл. 226, ал. 1 от
КЗ (отм.) във вр. с чл. 52 от ЗЗД ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, пл. „Позитано“
№ 5, представлявано от изпълнителните директори К. Р. и Н. Ч. да заплати на Ж. М. Ж. ,
ЕГН ********** от гр. Никопол, обл. Плевенска, ******* сумата от 60 000 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди, както следва: 30 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т. М. Н., починала на 07.04.2016 г., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 07.04.2016 г. до окончателното й изплащане;
30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ж. С. Н.,
починал на 27.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2016
г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 100 000 лв. е отхвърлен иска като
неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдено на основание § 22 от ПЗР на КЗ
във вр. с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 52 от ЗЗД ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
пл. „Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори К. Р. и Н. Ч. да заплати
на Т. С. Ж. , ЕГН *********** от гр. Плевен, ********* сумата от 60 000 лв.,
1
представляваща претърпени неимуществени вреди, както следва: 30 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т. М. Н., починала на 07.04.2016 г., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 07.04.2016 г. до окончателното й изплащане;
30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ж. С. Н.,
починал на 27.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2016
г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 100 000 лв. е отхвърлен иска като
неоснователен и недоказан. С решението е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Плевенски
окръжен съд държавна такса върху присъдената сума за обезщетение в размер на 4800 лв. и
разноски, платени от бюджета на съда за вещи лица общо в размер на 1187.20 лв. Осъдено е
на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80 от ГПК „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,
ЕИК ********* да заплати на Ж. М. Ж. и Т. С. Ж. по компенсация направените по делото
разноски в размер общо на 2 169.12 лв., на всеки от ищците по 1 084.56 лв.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица, пл.
„Позитано“ № 5, представлявано от К. Р. и Н. Ч. – изпълнителни директори, чрез Н. Н. –
юрисконсулт против Решение № 46/06.03.2020 г., постановено по т. д. № 70/2019 г. по описа
на Плевенски окръжен съд.
В същата се излага, че решението е неправилно, несправедливо, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон и в противоречие с практиката. Излага се, че съдът не
бил съобразил обстоятелството, че ищците с оглед твърденията си в исковата молба не са
материалнолегитимирани лица, съгласно Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по
тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, тъй като събраните по делото
доказателства не се навеждали на извод за установена между пострадалите и ищците
дълбока емоционална връзка, характеризираща се със своята изключителност. На следващо
място се излага, че дори съдът да приеме исковете за основателни, следвало да присъди
обезщетението, предвидено в § 96, ал. 2 от ПЗР на КЗ. Излагат се съображения за
приложението на § 22 от ПЗР на КЗ, кой е приложимият материален закон и съобразно него
приложимо ли е Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС на РБ. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, като съдът възприел, че не било установено по безспорен начин съпричиняване от
пострадалата Н. при увреждането й, довело до нейната смърт.
Направено е искане да се отмени съдебният акт и да се постанови друг, с който да
бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от Ж. М. Ж. ,
ЕГН ********** от гр. Никопол, ******* и Т. С. Ж. , ЕГН **********, действаща чрез своя
баща и законен представител С. Ж. С., ЕГН ********* от гр. Плевен, ж.к. „Мара Денчева“
*******, съд. адрес: гр. София, район Сердика, ул. „Веслец“ ********, чрез адв. Н. М. от
САК, в който се излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, а
2
подадената жалба неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Постъпила е и въззивна жалба от Ж. М. Ж. , ЕГН ********** от гр. Никопол, *******
и Т. С. Ж. , ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител С. Ж. С.,
ЕГН ********* от гр. Плевен, ж.к. „Мара Денчева“ *******, съд. адрес: гр. София, район
Сердика, ул. „Веслец“ ********, чрез адв. Н. М. от САК против Решение № 46/06.03.2020
г., постановено по т. д. № 70/2019 г. по описа на Плевенски окръжен съд.
В същата се излага, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно
и незаконосъобразно. Излага се, че съдът е достигнал до правилни и съответстващи на
събраните по делото доказателства изводи, относно наличието на фактическия състав на чл.
432, ал. 1 от КЗ, неправилно обаче приложил установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на
справедливост и по този начин определил обезщетение, което не отразявало действителната
тежест на причинения резултат и степента на претърпените вреди. Неправилно
първоинстанционният съд определяйки размера на обезщетението не бил преценил в
тяхната съвкупност тежестта на претърпените неимуществени вреди, като по този начин
бил определил занижен размер на обезщетението. Излага се също, че при определяне
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не се бил съобразил
със икономическата конюнктура в страната и нормативно установените в КЗ нива на
застрахователни обезщетения.
Направено е искане да се отмени съдебният акт в обжалваната му част и да се
постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове изцяло. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от К. Р.
и Н. Ч. – изпълнителни директори.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 70/2019 година по описа на Окръжен съд –
Плевен е образувано въз основа на предявени от Ж. М. Ж. от гр. Никопол и Т. С. Ж. ,
действаща чрез своя баща и законен представител С. Ж. С. от гр. Плевен против ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София искове с посочено в молбата правно
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за неимуществени вреди в общ
размер от 200 000 лв. В исковата молба се излага следното:
Ищците твърдят, че на 07.04.2016 г. около 14.30 ч. на автомагистрала „Хемус“, в
посока София - Варна при км 75+400, в района около гр. Ябланица, Ловешка област е
настъпило ПТП с МПС марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ЕН 51****, управлявано от
М. Ж. С., при което водачът загубил контрол върху управляваното от него МПС, излязъл от
3
платното за движение и самокатастрофирал. Вследствие на процесното ПТП е починала на
място Т. Н., която е била пътник на задната седалка и по-късно на 27.04.2016 г. е починал
Ж. Н., който е бил пътник на предна седалка в процесния автомобил. Описаното пътно
произшествие било посетено на място от органите на МВР, като за инцидента бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. По случая било образувано досъдебно
производство ЗМ № 72/2016 г. по описа на РУП – Ябланица, като вината на водача на
процесното МПС била призната с Присъда по НОХД № 37/2017 г. по описа на Окръжен съд
- гр. Ловеч, която е влязла в законна сила. Излага се, че ищците Ж. Ж. и Т. Ж. са внуци на
починалите лица в процесния пътен инцидент. Твърди се, че те загубили едни от най-
важните и близки хора в техния живот, а именно своите баба и дядо, са загубили своята
физическа, емоционална и морална подкрепа, както към настоящия момент, така и в
бъдеще. Излага се, че ищците приели много тежко смъртта на своите баба и дядо. След като
разбрала за трагичната загуба, ищцата Т. С. изпаднала в тежка депресия, наложило й се е да
приема успокоителни лекарства и такива за по-лек сън, защото за един продължителен
период от време, тя страдала от безсъние. Твърди се, че между ищците и починалите
съществувала много силна и специална връзка, изпитвали взаимна обич, уважение и
привързаност. Твърди се, че починалите Т. и Ж. се грижили за своите внуци постоянно и
почти ежедневно, като ищецът Ж. Ж. (кръстен е на дядо си) живял в една къща със своите
баба и дядо в гр. Никопол. Ищцата Т. (кръстена на своята баба Т.), въпреки, че живеела в гр.
Плевен със своите родители, всеки уикенд се прибирала в дома на своите баба и дядо, била
израснала и възпитана от тях, а когато родителите й били в чужбина, тя е живеела в
продължение на месеци с баба си и дядо си. Въпреки, че били изминали почти 3 години от
смъртта им, ищците Ж. и Т. все още не били превъзмогнали загубата на баба си и дядо си,
като мъката и болката им била нестихваща, много често посещавали и се поддържали
гробовете на своите прародители. Излага се, че след внезапната загуба на своите баба и
дядо, животът на ищците не бил същият и никога няма да бъде. Твърди се, че всичко това, и
най-вече силната любов и привързаност между ищците и техните баба и дядо изградило и
създало помежду им трайна и дълбока емоционална и душевна връзка. Твърди се още, че
виновният за настъпилото ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност, за
причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“,
със застрахователна полица с № ВС/03/115001867042, валидна от 23.07.2015 г. до 22.07.2016
г., сключена между собственика на МПС с марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ЕН
51**** и ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс груп“ АД.
Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 100 000 лв. за всеки един от тях, от които 50 000 лв.,
вследствие смъртта на баба им Т. Н. и 50 000 лв., вследствие смъртта на дядо им Ж. Н.,
ведно със законната лихва от деня на увреждането – 07.04.2016 г. до окончателното им
изплащане. Претендират разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, гр. София с отговорът на исковата молба е оспорил предявените искове по основание и
4
по размер. Заема становище, че не се не е действал виновно и противоправно. Оспорва
материалноправната легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на техните баба и дядо. Твърдят наличието на съпричиняване от страна на
починалите Т. Н. и Ж. Н., които били без обезопасителни колани, в нарушение на
разпоредбата на чл. 137а от ЗДП. Оспорват предявените искове и по размер, като заявяват,
че същите са прекомерно завишени и не отговарят на претърпените неимуществени вреди.
Оспорват и момента, от който се дължи законна лихва.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от Ж. М. Ж.
от гр. Никопол и Т. С. Ж. , действаща чрез своя баща и законен представител С. Ж. С. от гр.
Плевен. Твърди се, че е неоснователно възражението на ответника за липса на виновно
поведение от страна на водача на МПС, доколкото е налице влязла в сила присъда, която на
основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд. Излага се, че са
неоснователни възраженията на ответника, че не са от кръга на лицата които имат право на
обезщетение и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат - от фактическа и
правна страна. Не са съгласни и с възражението на ответника, че новите разпоредби на КЗ,
предвиждащи лимит на застрахователното обезщетение, са приложими в конкретния случай,
както й началния момент на законната лихва.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.04.2016 г. около 14.30 ч. на автомагистрала „Хемус“, в посока София - Варна
при км 75+400, в района около гр. Ябланица, Ловешка област е настъпило ПТП с МПС
марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ЕН 51****, управлявано от М. Ж. С., при което
водачът загубил контрол върху управляваното от него МПС, излязъл от платното за
движение и самокатастрофирал. Вследствие на процесното ПТП е починала на място Т. Н.,
която е била пътник на задната седалка и по-късно на 27.04.2016 г. е починал Ж. Н., който е
бил пътник на предна седалка в процесния автомобил.
От Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № 766/05.11.2018 г. на Община
Никопол се установява, че на 07.04.2016 г., е настъпила смъртта на Т. М. Н. (баба на
ищците), а на 27.04.2016 г. на Ж. С. Н. (дядо на ищците).
Видно от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № 767/05.11.2018 г. на
Община Никопол, е че Т. М. Н. и Ж. С. Н. са баба и дядо по бащина линия на ищеца Ж. М.
Ж. .
Видно от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № 766/05.11.2018 г. на
Община Никопол, е че Т. М. Н. и Ж. С. Н. са баба и дядо по бащина линия на ищцата Т. С.
Ж. .
5
С Присъда № 8/10.03.2017 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 37/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч, М. Ж. С. е признат за виновен в това, че на 07.04.2016 г. около 14.30
ч. на автомагистрала „Хемус“, в посока София - Варна при км 75+400, в района около гр.
Ябланица, Ловешка област при управление на л.а. „Опел Зафира“, с рег. № ЕН 51****,
негова собственост, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – въпреки
задължението си като водач да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява, изгубил контрол над същото и по непредпазливост причинил смъртта на Т. М. Н.
и Ж. С. Н., като от деянието е настъпила смъртта на повече от едно лице - престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. 5 във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК. Присъдата е влязла в сила на
27.03.2017 г.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от М. Ж. С. бил застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ № ВС/03/115001867042, със срок на
действие от 23.07.2015 г. до 22.07.2016 г. в ответното от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-психологична експертиза,
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че вследствие
на инцидента ищеца Ж. М. Ж. е изпитал силен шок от загубата на близките си и у него е
възникнала остра психологическа травма, която е оказала краткосрочно влияние на
психическото му състояние. Вещото лице дава заключение, че към настоящия момент
психичното здраве на ищеца е напълно възстановено – той изпитва тъга, която емоция не е
хронифицирана и не е водеща емоция. Дава заключение, че изпитваната от ищеца тъга е
нормалпсихологично явление при внезапната загуба на близки.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-психологична експертиза,
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че Т. С. Ж. не
е успяла да преработи на психологично ниво психотравмата причинена й от смъртта на
нейните близки и в момента е със симптоми на посттравматично стресово разстройство.
Вещото лице дава заключение, че към настоящия момент психичното здраве на ищцата не е
възстановено – страда от первсистиращи нарушения на съня и социално отдръпване. Дава
заключение, че не може да се ангажира с посочване на точен период, тъй като е явно, че
ищцата не може да се справи сама с получената психотравма и се нуждае от външна
специализирана помощ.
От заключението на допуснатата и изслушана тройна съдебно-психологична
експертиза, неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че
вследствие на инцидента ищеца Ж. М. Ж. е изпитал силен шок от загубата на близките си,
което е предпоставка за възникване на остра психологическа травма, която е оказала
негативно влияние върху психическото му състояние, възпрепятстващи нормално му
социалното функциониране за определен период от време. Вещите лица дават заключение,
че към настоящия момент психичното здраве на ищеца е възстановено, той изпитва тъга,
6
която емоция не е хронифицирана, и не е водеща. Дават заключение, че към настоящия
момент психичния комфорт при ищеца е в голяма степен възстановен. Актуалните
психометрични изследвания и данните от проведените оценъчно психологично интервю и
наблюдение, както и липсата на данни за посещение и лечение от специалисти, свързани с
психичното здраве, насочват към нормално социално функциониране при Ж. Ж..
От заключението на допуснатата и изслушана тройна съдебно-психологична
експертиза, неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че
вследствие на инцидента Т. С. Ж. е успяла да преработи на психологично ниво
психотравмата, причинена й от смъртта на нейните близки. Не се регистрират актуални
прояви на дистрес и късни последици от непреработена психотравма (посттравматични
преживявания), свързани с него. Вещите лица дават заключение, че към настоящия момент
психичния й комфорт в голяма степен възстановен. Актуалните психометрични изследвания
и данните от проведените оценъчно психологично интервю и наблюдение, както и липсата
на данни за посещение и лечение от специалисти, свързани с психичното здраве, насочват
към нормално социално функциониране при Т. Ж.. Дават заключение, че анализът на
данните от настоящето освидетелстване и предходното такова, сочи, че при подекспертната
Т. Ж. е налице личностова диспозиция за по-голяма уязвимост и податливост на
негативните въздействия на стрес и фрустрация, което е предпоставка за по-трудното и
продължително преживяване неблагоприятни житейски събития с трансформирането на
преживявания стрес в дистрес и психотравма за личността, което налага индивидуална
необходимост при нея от външна специализирана помощ и подкрепа от специалисти в
сферата на психичното здраве. Периодът за възстановяване на психиката при такива случаи
бил строго индивидуален и бил свързан с динамично проследяване и оценка на състоянието
не можело да се ангажира с посочване на точен период, тъй като било явно, че ищцата не
може да се справи сама с получената психотравма и се нуждае от външна специализирана
помощ.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза, неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че
непосредствено преди ПТП Ж. С. Н. е седял на предна дясна седалка, а Т. М. Н. на задна
седалка в купето на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ЕН 51****. Вещите лица дават
заключение, че непосредствено след ПТП-то Ж. Н. е намерен фиксиран с обезопасителен
колан на предна дясна седалка, а Т. Н. - „заклещена" между предните и задната седалка.
Дават заключение също, че произшествието се състои в загуба на напречна устойчивост на
процесния автомобил, която е реализирано по следния механизъм: На 07.04.2016 г. около
14.35 ч. М. Ж. С. се движи със скорост 110-120 км/час по АМ „Хемус“ в посока Варна с лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ЕН 51****. Пътуващи в МПС са родителите Ж. С. Н. -
баща, возещ се на предна дясна седалка и Т. М. Н. - майка, возеща се на задната седалка на
автомобила. МПС губи напречна устойчивост, следствие на действия от страна на водача с
кормилния кръг, при което задна лява част започва да изпреварва предна лява, като
автомобила прекосява десния банкет, частично се реализира движение по затревен участък с
7
последващо летене и падане върху низходящ затревен скат, обрасъл с храсти, удря се в
крайпътни съоръжения мрежа и ограда, преобръща се и се установява в покой на дъното на
низходящия скат. Водачът и пътника на предна дясна седалка Ж. С. Неколов са с поставени
предпазни колани. Пътничката на задна седалка Т. М. Н. е била без предпазен колан. Дават
заключение, че действащите сили на телата в купето на автомобила в процеса на
транслационно ротационното му движение след излизане на МПС извън очертанията на
пътното платно, спомагат за придвижване на пострадалите наляво, напред и нагоре за
посоката на движение на МПС по низходящия скат. Съобразно тези обстоятелства,
наличните уврежданията на Ж. Н. са получени и при поставен обезопасителен колан.
Вещите лица дават заключение, че не е възможно да се конкретизира дали и какви
увреждания би получила Т. Н., както и изхода от тях, при същият механизъм на ПТП и
поставен обезопасителен колан, поради многообразието от фактори във всеки конкретен
случай. От уврежданията по Ж. Н. е видно, че макар и с поставен обезопасителен колан,
същият е получил тежка коремна травма, която би довела до смърт в кратък срок без
своевременната специализирана медицинска помощ. Заключават, че поставен в нормалния
си режим на заключване, триточковият колан не изисква нагласяне на дължината и
позволява свобода на движението, когато автомобилът се движи с постоянна скорост. При
удар или при внезапно или рязко спиране обаче, или по време на силно ускорение или
забавяне, предпазният колан блокира автоматично, за да възпре тялото. Схемата на
поставяне на триточковия колан, определя три точково захващане на колана, като по
този начин две зони от него фиксират тялото към седалка от автомобила. Диагоналната част
от предпазния колан преминава през среда рамо и през гръдния кош. Тази зона на колана е
над масовия център на тялото и при инерционно натоварване не позволява изместването на
горната част на тялото напред. Долната зона на колана е в областта на хълбоците и е под
масовия център на тялото. Тя осигурява избягването на изместването на тялото напред и
нагоре при процеса на удара. При поставен обезопасителен колан, действащите върху
пътника, инерционни сили се поемат в зоната на контакта с колана. Обикновено, при удар
на автомобил, в зоните на контакт на тялото с колана се получават кръвонасядания и
охлузвания, а при по-голяма сила - увреждане на вътрешни органи, както е в случая с Ж. Н..
Вещите лица дават заключение, че при челен удар, относително обездвижени са таза на
тялото и горната част на долните крайници на пътника, като горната част на тялото и глава
имат малка числена стойност на надлъжно преместване спрямо купето на МПС, което не
позволява контакт на тялото с арматурното табло (за седящи на предна дясна седалка) и в
тилната част на предните седалки (за седящите на задна седалка). При страничен удар,
напречните премествания на таза и горната част на долните крайници на тялото са по-
големи отколкото при челен удар, като горната част на тялото и главата имат и по-големи
напречни премествания. Дават заключение, че въздушните възглавници, заедно с
предпазните колани, намаляват риска от тежки наранявания в областта на главата и гръдния
кош. Ако сензорите за катастрофа регистрират удар, отговарящ на сигнала за задействане на
защитната система, управляващият уред на въздушните възглавници запалва газов
генератор. Той напълва възглавниците, намиращи се във волана, съответно, на мястото до
8
шофьора, в таблото, в рамките на 30 до 40 милисекунди. Активираните възглавници обвиват
главата и горната част на тялото и разпределят натоварванията върху една възможно голяма
площ. Само след 120 милисекунди газът омеква и въздушният сак се свива сам. Въздушната
възглавница се отваря при силен челен удар или при удари, които са до 30 градуса отляво
или отдясно спрямо надлъжната ос на МПС. Заявяват, че при конкретния механизъм на
ПТП, правилно поставен обезопасителен колан, би предотвратил надлъжното изместване на
телата в купето на МПС към арматурното табло и тилната част на предни седалки и таван
купе, но не би предотвратил напречното изместване на телата към интериора на купето
(съседни седалки врати и колони).
От показанията на св. П. С.а (майка на ищцата Т. Ж.) се установява, че не само
децата, но и всички в голямото семейството (тримата сина на починалите и техните
семейства) били в много близки отношения, събирали се на всички празници. Заявява, че
ищцата макар да живеела в гр. Плевен всяка събота и неделя ходела на гости при баба си в
гр. Никопол. Заявява, че не само дъщеря й, но и всички преживели загубата им тежко. В
стаята й било пълно със снимки на баба й и дядо й, пазела вещи, които са и спомен от тях.
Говорела за тях с умиление, с някаква празнота. Заявява, че освен това инцидентът
съвпаднал с тиинейджърството на дъщеря й. Почнала да носи черни метълски тениски,
черни дрехи, слушала хард рок, като протест срещу света.
От показанията на св. А. Д. (баба по майчина линия на ищцата Т. Ж.) се установява,
че ищцата от много малка била близка с баба си и дядо си. От малка двете баби я
отглеждали заедно. С Ж. (другия ищец), който й бил първи братовчед били отраснали
заедно, при баба си и дядо си, като всяка ваканция Т. била при тях. Двамата много трудно
преживели смъртта на баба си и дядо си. Т. и досега говорела със сълзи на очи за баба си. Ж.
живеел в една къща с майка си, баща си и баба си и дядо си. Той в тяхна чест кандидатства
медицина и сега бил четвърта година студент.
От показанията на св. А. С.а (майка на ищеца Ж. Ж.) се установява, че живеели в
едно домакинство с починалите, мъжа й и сина й. Катастрофата станала през пролетната
ваканция и двамата ищци били заедно в гр. Никопол. На Ж. му предстоял бал,
предварителен кандидат-студентски изпити. Преживял смъртта им много трудно, тъй като
откакто се е родил бил живял с тях.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 46/06.03.2020 год., постановено по т. д. № 70/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно
обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
9
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че са предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането
(отм.) и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. При
наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените
му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София, се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 223, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че при
настъпилото ПТП на 07.04.2016 г. около 14.30 ч. на автомагистрала „Хемус“, в посока
София - Варна при км 75+400, в района около гр. Ябланица, Ловешка област при управление
на л.а. „Опел Зафира“, с рег. № ЕН 51****, негова собственост, М. Ж. С. нарушил правилата
за движение – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – въпреки задължението си като водач да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, изгубил контрол над същото и
по непредпазливост причинил смъртта на Т. М. Н. и Ж. С. Н..
В случая е налице влязла в сила присъда, признаваща вината на водача за настъпване
на произшествието поради нарушаване правилата за движение и причинената в резултат на
това смърт по непредпазливост на пострадалото лице.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно
фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат
установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да
бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената смърт на пострадалото лице
в резултат на настъпилото ПТП, именно заради което деецът е наказан за престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. 5 във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК за причинена смърт по
10
непредпазливост. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им
извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.
При това положение налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД.
Не е спорно, че към датата на процесното пътно-транспортно произшествие е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по отношение увреждащия
автомобил - лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ЕН 51****.
Спори се по делото, с оглед възраженията на ответника, по въпроса дали ищците
имат право да получат обезщетение във връзка със загубата на своя близък родственик.
Кръгът на лицата, материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за
неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък, не е изрично уреден в закона.
Задължително за съдилищата разрешение е дадено с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018
г. по т. д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, постановено с оглед задълженията на
българската държава по чл. 16 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления. Съгласно цитираната разпоредба държавите-членки
гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите имат право да получат
решение за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок,
освен ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено в друго
производство. За целите на директивата понятието „жертва“ е дефинирано в нормата на чл.
2, §. 1, б. „а“: физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно
или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от
престъпление; - членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от
престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. Б. „б“ на чл. 2,
§. 1 изчерпателно изброява лицата, които се считат за „членове на семейството“:
съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна
връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните
от жертвата лица.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС на РБ се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Обяви се за изгубило сила Постановление № 2/30.11.1984 г. на Пленума
11
на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/1961
г. и № 5/1969 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други
възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че най-близките на починалия (по
смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е
абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл. 52 от ЗЗД. От гледна точка на чл. 52 от ЗЗД обаче е справедливо и други лица,
извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от
смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани
неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на
Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз
равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г., следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
12
обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Действително с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ се изостави досегашната практика на ограничаване на
кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди. С него обаче не се дава
неограничена възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и
на всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Смисълът на тълкувателното
решение е изрично поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и
дълбоко емоционална, отличаваща се от обичайните. Това изключение налага тези случаи -
за разлика от обичайните житейски ситуации, ищецът да е най-близкия или сред най-
близките на починалия, а не съпругата, низходящите или възходящите му. Такова
изключение напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго семейство освен ищеца (или
обратно) и заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения, заместващи тези
между най-близките – съпруг, низходящи, възходящи. Т.е., дори ищецът да не е сред най-
тесния родствен кръг съобразно цитираните постановления, следва да се установи, че на
практика е бил най-близкият човек на починалия, поради което и е справедливо да бъде
обезщетен вместо или заедно с тях. Възможно е напр. поради определени житейски
обстоятелства брат и сестра да са изградили отношения, сходни на тези между най-близки
кръвни роднини (останали без родители, споделяли трайно общо домакинство, при взаимна
помощ и грижа), което обаче не бива да ги лишава от правото на обезщетение, само защото
са такива по съребрена линия. Или племенник, за когото също поради стечение на
обстоятелствата, леля/чичо са поели заместваща родителска грижа.
По отношение на ищеца Ж. М. Ж.
Ищецът Ж. Ж. е внук на починалите Т. Н. и Ж. Н.. Към момента на деянието Ж. е бил
на 18 г. От показанията на св. П. С.а, св. А. Д. и св. А. С.а, еднопосочно се установява, че
ищците и починалите поддържали близки и топли отношения. По-конкретно – още от малък
го гледали (св. А. Д.), живеели в едно домакинство с починалите (св. А. С.а).
Съдът възприема показанията на свидетелите, вкл. тези на св. А. С.а (майка на
ищеца), които цени при условията на чл. 172 от ГПК и приема за безспорно установено, че
13
ищецът и неговите прародители са поддържали близки и топли отношения,
характеризиращи се с обичайната за тази връзка взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост.
Въпросът е в това дали помежду им е била изградена такава особена връзка, която
поради определени житейски обстоятелства, се различава от нормалната и обосновава
изключителност на отношенията, водеща до неимуществени вреди, надхвърлящи
обичайните при добри, социално-активни отношения в бита, без конфликти и при взаимна
грижа и помощ и съответно оправдаваща присъждането на обезщетение наред с най-
близките на пострадалия. По принцип житейски недостоверно е едно починало лице да има
дълбока емоционална връзка с неограничен брой лица, които да са претърпели вреди от
неговата смърт и да е справедливо да бъдат обезщетени. В случая починалите са имали
близки и топли отношения с внука си (ищецът Ж. Ж.). Няма как от събраните по делото
доказателства обаче да се приеме, че това общуване, за ищецът Ж. представлява такава
трайна и извънредна емоционална връзка, която да покрива предвиденото в ТР изключение.
При наличие на живи родители, с които ищецът е в отлични отношения, не може да се
приеме, че най-близките му хора са били дядо му и баба му, нито може да се приеме, че баба
му и дядо му са нямали други близки, които да ги обичат и да се грижат за тях. Съдът не
оспорва болките и страданията на ищеца, продължаващата тъга, но не намира, че същите са
от вида на тези, които подлежат на репариране по изключение. Обстоятелството, че ищецът
и починалите са поддържали близки и топли отношения, живеели са в едно домакинство,
прекарвали много време заедно, действително илюстрира положителната емоционална
връзка, обич и привързаност, но не и отношения, заместващи отношенията й с най-близките
от тесния семеен кръг – неговите родители.
Ето защо съдът приема, че ищецът Ж. Ж. не доказа материалноправната си
легитимация по спора – не се установи наличие на особена близка привързаност – трайна и
дълбока емоционална връзка с починалите, породила значителни душевни болки и
страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка. Поради това съдът приема,
че принципът на справедливостта не налага включването на ищецът Ж. Ж. в кръга на най-
близките лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба си
– Т. Н. и дядо си - Ж. Н..
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Ж. М. Ж. от гр.
Никопол против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за неимуществени вреди за
сумата от 50 000 лв. – в следствие смъртта на баба му - Т. М. Н., както и акцесорния иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите са неоснователни и
недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Ж. М. Ж. от гр.
Никопол против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София иск с правно
14
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за неимуществени вреди за
сумата от 50 000 лв. – в следствие смъртта на дядо му - Ж. С. Н., както и акцесорния иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите са неоснователни и
недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което Решение № 46/06.03.2020 год., постановено по т. д. № 70/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Плевен в осъдителната му спрямо Ж. М. Ж. част и в частта за разноските
следва да се отмени и да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените от Ж.
М. Ж. от гр. Никопол против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за неимуществени вреди
за сумата от 50 000 лв. – в следствие смъртта на баба му - Т. М. Н., ведно със законната
лихва от датата на увреждането, акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.) за неимуществени вреди за сумата от 50 000 лв. – в следствие смъртта
на дядо му - Ж. С. Н., ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите са
неоснователни и недоказани.
По отношение на ищеца Т. С. Ж.
Ищцата Т. Ж. е внучка на починалите Т. Н. и Ж. Н.. Към момента на деянието Т. е
била на 14 г. От показанията на св. П. С.а, св. А. Д. и св. А. С.а, еднопосочно се установява,
че ищците и починалите поддържали близки и топли отношения. По-конкретно – още от
малка я гледали, заедно с другата баба (св. А. Д.), макар да живеела в гр. Плевен всяка
събота и неделя ходела на гости при баба си в гр. Никопол (св. П. С.а).
Съдът възприема показанията на свидетелите, вкл. тези на св. П. С.а (майка на
ищцата) и св. А. Д. (баба на ищцата), които цени при условията на чл. 172 от ГПК и приема
за безспорно установено, че ищцата и нейните прародители са поддържали близки и топли
отношения, характеризиращи се с обичайната за тази връзка взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост.
Въпросът е в това дали помежду им е била изградена такава особена връзка, която
поради определени житейски обстоятелства, се различава от нормалната и обосновава
изключителност на отношенията, водеща до неимуществени вреди, надхвърлящи
обичайните при добри, социално-активни отношения в бита, без конфликти и при взаимна
грижа и помощ и съответно оправдаваща присъждането на обезщетение наред с най-
близките на пострадалия. По принцип житейски недостоверно е едно починало лице да има
дълбока емоционална връзка с неограничен брой лица, които да са претърпели вреди от
неговата смърт и да е справедливо да бъдат обезщетени. В случая починалите са имали
близки и топли отношения с внучката си (ищцата Т. Жекова). Няма как от събраните по
делото доказателства обаче да се приеме, че това общуване, за ищцата Т. представлява
15
такава трайна и извънредна емоционална връзка, която да покрива предвиденото в ТР
изключение. При наличие на живи родители, с които ищцата е в отлични отношения, не
може да се приеме, че най-близките й хора са били дядо й и баба й, нито може да се приеме,
че баба й и дядо й са нямали други близки, които да ги обичат и да се грижат за тях. Съдът
не оспорва болките и страданията на ищцата, продължаващата тъга, но не намира, че
същите са от вида на тези, които подлежат на репариране по изключение. Обстоятелството,
че ищцата и починалите са поддържали близки и топли отношения, виждали са се всяка
седмица, прекарвали много време заедно, действително илюстрира положителната
емоционална връзка, обич и привързаност, но не и отношения, заместващи отношенията й с
най-близките от тесния семеен кръг – нейните родители.
Ето защо съдът приема, че ищцата Т. Ж. не доказа материалноправната си
легитимация по спора – не се установи наличие на особена близка привързаност – трайна и
дълбока емоционална връзка с починалите, породила значителни душевни болки и
страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка. Поради това съдът приема,
че принципът на справедливостта не налага включването на ищцата Т. Ж. в кръга на най-
близките лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба си
– Т. Н. и дядо си - Ж. Н..
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Т. С. Ж. от гр. Плевен
против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за неимуществени вреди за сумата от 50 000
лв. – в следствие смъртта на баба й - Т. М. Н., както и акцесорния иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите са неоснователни и недоказани и следва
да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Т. С. Ж. от гр. Плевен
против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за неимуществени вреди за сумата от 50 000
лв. – в следствие смъртта на дядо й - Ж. С. Н., както и акцесорния иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите са неоснователни и недоказани и следва
да бъдат отхвърлени.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което Решение № 46/06.03.2020 год., постановено по т. д. № 70/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Плевен в осъдителната му спрямо Т. С. Ж. част и в частта за разноските
следва да се отмени и да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените от Т.
С. Ж. от гр. Плевен против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за неимуществени вреди
за сумата от 50 000 лв. – в следствие смъртта на баба й - Т. М. Н., ведно със законната лихва
от датата на увреждането, акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
16
застраховането (отм.) за неимуществени вреди за сумата от 50 000 лв. – в следствие смъртта
на дядо й - Ж. С. Н., ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите са
неоснователни и недоказани.
В останалата му част Решение № 46/06.03.2020 год., постановено по т. д. № 70/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Плевен следва да се потвърди.
Съобразно направеното искане и изхода на спора ищците следва да заплатят на
ответното дружество направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 3
260 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и юрисконсулско възнаграждение за всички
инстанция в размер на 900 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 46/06.03.2020 год., постановено по т. д. № 70/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Плевен, в частта, с която е осъдено на основание § 22 от ПЗР на КЗ
във вр. с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 52 от ЗЗД ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
пл. „Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори К. Р. и Н. Ч. да заплати
на Ж. М. Ж. , ЕГН ********** от гр. Никопол, обл. Плевенска, ******* сумата от 60 000 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди, както следва: 30 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т. М. Н., починала на 07.04.2016 г., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 07.04.2016 г. до окончателното й изплащане;
30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ж. С. Н.,
починал на 27.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2016
г. до окончателното й изплащане, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. М. Ж. , ЕГН ********** от гр. Никопол, *******
против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1000, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от К.
Р. и Н. Ч. – изпълнителни директори - иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.) за неимуществени вреди за сумата до 60 000 лв. - 30 000 лв. – в
следствие смъртта на баба му - Т. М. Н., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 07.04.2016 г., акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.) за неимуществени вреди за сумата до 30 000 лв. – в следствие смъртта
на дядо му - Ж. С. Н., ведно със законната лихва от датата на увреждането от 27.04.2016 г.,
17
както и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, като неоснователни и недоказани.
ОТМЕНЯВА Решение № 46/06.03.2020 год., постановено по т. д. № 70/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Плевен, в частта, с която е осъдено на основание § 22 от ПЗР на КЗ
във вр. с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 52 от ЗЗД ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори К. Р. и Н. Ч.
да заплати на Т. С. Ж. , ЕГН *********** от гр. Плевен, ********* сумата от 60 000 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди, както следва: 30 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т. М. Н., починала на 07.04.2016 г., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 07.04.2016 г. до окончателното й
изплащане; 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ж.
С. Н., починал на 27.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.04.2016 г. до окончателното й изплащане, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. С. Ж. , ЕГН **********, действаща чрез своя баща и
законен представител С. Ж. С., ЕГН ********* от гр. Плевен, ж.к. „Мара Денчева“ *******
против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1000, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от К.
Р. и Н. Ч. – изпълнителни директори - иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.) за неимуществени вреди за сумата до 60 000 лв. - 30 000 лв. – в
следствие смъртта на баба й - Т. М. Н., ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 07.04.2016 г., акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за
неимуществени вреди за сумата до 30 000 лв. – в следствие смъртта на дядо й - Ж. С. Н.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането от 27.04.2016 г., както и акцесорния иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Ж. М. Ж. , ЕГН ********** от гр. Никопол, ******* и Т. С. Ж. , ЕГН
********** от гр. Плевен, ж.к. „Мара Денчева“ ******* да заплатят на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от К. Р. и Н. Ч. –
изпълнителни директори направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на
3 260 (три хиляди двеста и шестдесет) лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и
юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции в размер на 900 (деветстотин) лв., на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 46/06.03.2020 год., постановено по т. д. № 70/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Плевен в останалата му част.
18
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19