Р
Е Ш Е Н И Е
№ 806
гр. Бургас, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 15.06.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева,
като разгледа НАХД № 1645 по описа на БРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.И.И., ЕГН **********,
срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3116907 на ОДМВР - гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189,
ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание
„глоба“ в размер на 100 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява в съдебно заседание.
Административнонаказващият орган - ОД на
МВР Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
На жалбоподателя К.И.И., е бил издаден
електронен фиш за това, че на 25.10.2019 г., в 12:03 часа, в гр. ***************************************“,
в посока от кв. Меден Рудник към кръстовище за кв. Горно Езерово, с
автоматизирано техническо средство е било установено, че при въведено
ограничение на скоростта до 50 км/ч, собственият на лицето лек автомобил Сеат
Алхамбра, с рег. номер *******, е бил управляван със скорост 73 км/ч или с 23
км/ч над разрешената скорост. Електронният фиш бил издаден за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание "Глоба" в размер на 100
лева. Същият не е представил декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, респ. не е
направил писмено възражение.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложените по преписката снимки.
По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП,
автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния
случай, видно от протокола за проверка и удостоверението за одобрен тип
средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона.
Видно от приложения по делото фиш,
същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189,
ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. В
ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 50
км./ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и
разликата между засечената и разрешената скорост – 23 км/час, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
По делото като писмени доказателства са
представени копия на снимки (л. 5), изготвени чрез системата за видеоконтрол,
от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на 25.10.2019 г., в
12:03 часа. Доколкото снимката е изготвена със система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189,
ал. 15 от ЗДвП. Видно от представените като писмени доказателства по делото удостоверение
за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка, системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена на 15.10.2019 г. и същата е регистрирала
грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100
км./ч.
Правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя. Разпоредбата
на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или за този, на когото е предоставено
моторно превозно средство. От представената справка за регистрация на МПС /л.
5/ се установява, че лек автомобил Сеат
Алхамбра, с рег. номер *******, е собственост на жалбоподателя К.И.И., поради
което и именно той е субект на административната отговорност. В хода на
съдебното следствие жалбоподателят също не ангажира надлежни доказателства,
които да изключват административно наказателната му отговорност. Поради това
съдът приема, че за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП –
"Глоба" в размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона
и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство
е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е
именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е
законосъобразно, поради което и атакувания ЕФ следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и направеното
искане от страна на представителя на АНО (л. 10-11 от делото), в негова полза
следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да
се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е
от Наредба за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до
извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш
за налагане на глоба серия К № 3116907 на ОДМВР - гр. Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя К.И.И., ЕГН **********, е наложено
наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА
К.И.И.,
ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Бургас сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от
решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала: /п/
КС