Р
Е Ш Е Н И Е
№ …… 08.01.2020
година град Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 17
декември 2019 година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар:
ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр.дело № 2287
по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че в законоустановения
срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане на Районен съд –
Стара Загора по ч. гр. д. № 532/2019г.,
получено от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на 26.03.2019г. предявява настоящия
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, относно вземанията на заявителя срещу И.Д.Д. по Договор № ********** в размер на 1610,40 лева, от които
главница в размер на 600 лева, договорно възнаграждение в размер на 290,16 лева
и възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 720,24
лева, представляващи незаплатено парично задължение по ДПК № **********.
Вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД произтичало от следните обстоятелства: На 02.03.2018г. И.Д.Д.
кандидатствал за отпускане на потребителски кредит чрез Искане за отпускане на
потребителски кредит Профи КРЕДИТ Стандарт, като за целта на същия ден му бил
предоставен „Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити“, относно
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с пакет от допълнителни услуги
Бонус.
След взето информирано решение от страна на И.Д.Д. на 03.03.2018г. бил
сключен Договор за потребителски кредит№ **********, между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като
кредитор от една страна и И.Д.Д., като длъжник от друга страна.
Договорът бил сключен при следните параметри:
По кредита:
· Сума на кредита:
600 лева;
· Срок на кредита: 24
месеца;
· Размер на вноската
по кредита: 37,09 лева;
· Годишен процент на
разходите (ГПР): 49.88 %;
· Годишен лихвен
процент: 41.17%;
· Лихвен процент на
деня: 0.11 %;
· Дата на погасяване:
8-мо число на месеца;
· Дължима сума по
кредита: 890,16 лева.
По избран и закупен
пакет от допълнителни услуги:
· Възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги: 720,24 лева;
· Размер на вноската
по закупен пакет от допълнителни услуги: 30,01 лева;
Общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги:
·
Общо задължение: 1610,40 лева;
·
Общ размер на вноската: 67,10 лева.
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изпълнявал точно и в срок задълженията си по
договора, като превеждал паричната сума в размер на 600 лева по посочената от
длъжника И.Д.Д. банкова сметка , *** с банкова референция 067029970055368 от
06.03.2018г.
Ответникът от своя страна поемал задължение по Договора за потребителски
кредит, като го сключвал за срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен
план в размер на 67,10 лева и падежна дата всяко 8-мо число на месеца.
Договорът бил подписан при Общи условия / по нататък наричани за краткост
„ОУ“/. ОУ били неразделна част от Договора, подписани били от ответника и той
декларирал, че бил запознат със съдържанието им и ги приел, нямал забележки към
тях и се задължил да ги спазва.
В резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че те направили о
пълни вноски, след изпадането в КЛ в забава, съгласно уговореното в чл. 12.3 от
ОУ към Договор за потребителски кредит, а именно „.. В случай, че КЛ/СД
просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост..“ на 19.06.2018г. договорът за кредит бил прекратен автоматично от
страна на„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, а до длъжниците било изпратено писмо
уведомление на 20.06.2018г. Поради липса на материален интерес кредиторът се
отказал и от начислената законна лихва за забава по договор в размер на 4,66
лева, както и от тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30
лева.
Общият размер на задължението на длъжника по договор № ********** било 1610,40 лева, от които главница в
размер на 600 лева, договорно възнаграждение
в размер на 290,16 лева и възнаграждение за закупен допълнителен пакет
от услуги в размер на 720, 24 лева, представляващи неизплатено парично
задължение по ДПК № **********.
Поради неизпълнението на
договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД подали заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
входирано в Районен съд Стара Загора. По заявлението било образувано ч. гр.
дело № 532/2019г. На 26.03.2019г. дружеството заявител „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД получил съобщение съдържащо разпореждане с указание за предявяване на
установителен иск на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
С оглед на гореизложеното моли
съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу ответника
И.Д.Д. възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит
„Профи Кредит Стандарт“ № ********** в общ размер на 1610,40 лева, от които
главница в размер на 600 лева, договорно възнаграждение в размер на 290,16 лева и възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 720, 24 лева, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането.
Моли съда да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил
препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Ответникът,
чрез особения си представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че оспорва изцяло предявения иск от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД по основание
и размер и счита същият за недоказан и неоснователен по следните съображения:
С настоящия писмен отговор прави
възражение за нищожност на Договор за потребителски кредит № **********, като
такъв противоречащ на закона и такъв, накърняващ добрите нрави, както и такъв
противоречащ на европейското законодателство. Прави възражение за
недействителност и на общите условия към него, поради нарушаване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит относно формата, за липсата на
метода на изчисляване на лихвата, за включване на нерегламентирани клаузи,
задлъжняващи противозаконно длъжника в противовес на целите на закона, за
прикриване и липса на яснота, относно същността и последиците от получаване на
пакет за допълнителни услуги от страна на длъжника, т.е. създаване на
предпоставки за тълкуване на клаузите на договора нееднозначно, изготвяне и
предоставяне на длъжника за подписване на огромно количество документи с
множество текстове, в които да не можело да се ориентира за какво ставало
въпрос, което било в нарушение на изискването на закона за яснота, точност и
коректност при сключването и подписването на този вид договори до размера на
усвоената главница.
Договорът за потребителски
кредит, бил недействителен поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Установявало се, че в процесния договор,
кредиторът единствено посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсвало обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно били включени в него и как се формирал посочения в договора ГПР от 49,88
%/.
С оглед на горното, следвало да
се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по
кредита изразявало общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Тоест, в посочената величина
/представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следвало по ясен и
разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които
длъжникът щял да направи и които били пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсвало. Посочен
бил лихвен процент по заема /който бил фиксиран/, както и годишно оскъпяване по
заема, но не се изяснявало как тези стойности се съотнасяли към ГПР по
договора. Следвало да се посочи, че ГПР била величина, чийто алгоритъм бил
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия било недопустимо.
Съобразно гореизложеното,
кредитното правоотношение между страните се явявало недействително на основание
чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10
ЗПК и като такова не било в състояние да породи присъщите за този тип сделка
правни последици.
Съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължал да възстанови
на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В този случай с
оглед недействителност на договора за кредит, то недействителна се явявал и
уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги.
Отделно от това прави възражение
за нищожност на клаузата за лихвата, като такава противоречаща на българския
закон и на европейското законодателство и накърняваща добрите нрави, както
поради прекомерност и несъразмерност, представляваща половината от главницата.
В т.VI от договора било уговорено
и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 720.24 лева. Възнаграждението, което се задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явявало
прекомерно и не отговаряло на изискванията на закона. На първо място -
предоставените за тази цена услуги не били изчерпателно изброени в договора за
потребителски кредит, каквото било изискването на императивните разпоредби на
закона, а наред с това не била формирана цена за всяка от услугите по отделно.
В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК
било предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.“ В случая в Договора за потребителски кредит не били
посочени видът, размерът и действието, за което се събирали съответните такси.
В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, били изброени вида на услугите, които можело да ползва
потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в Споразумението била
предвидена клауза, която да приобщавала Споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, именно към процесния договор за потребителски кредит,
то не би могло да се приемело, че било изпълнено изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събирали такси или
комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за
потребителски кредит.
В противоречие на императивното
правило на чл.10а, ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове
допълнителни услуги било определено общо възнаграждение за плащане. Наред с
това заплащането на това възнаграждение от потребителя било предварително, т.е.
то било дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе
услуги, както било посочено и в самото Споразумение, и било без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения
между страните Договор.
Принципът на добросъвестност и
справедливост при договарянето изисква потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Следователно налице е
неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят
се задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет
от допълнителни услуги в размер на 720.24 лева.
Предвид на изложеното се налага
извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги в размер на 720.24 лева се явява нищожна, като противоречаща на
императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а,
ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/.
Уговорка за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е нищожна, като противоречаща на
императивни правни норми - разпоредбата на чл.10а, ал.2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК.
Категорично е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с
уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването -
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Реално няма
допълнително предоставени услуги, и счита, че чрез нарушаване на добрите нрави
и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК се прикриват
разходи, които по своето същество били включени в ГПР.
Макар законът, а също и сключения
между страните договор да не съдържал легално определение по отношение на
понятията „такса за управление на кредита“ и „такса за усвояване на кредита“,
счита, че допълнителните услуги попадали именно под обхвата на втората посочена
такса. Затова и тази уговорка противоречила на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на
720,24 лева /размер по висок от самия кредит/, счита, че се заобикаляла
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На
основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна.
Отделно от това нямало никакви данни по делото такова искане за ползване на
допълнителни услуги да било подадено от клиента към ищеца.
С оглед изложените съображения, в
случай, че в действителност ответникът получил от ищеца сумата 600 лева,
представляваща кредит по сключен между страните договор за потребителски
кредит, то ответникът дължал връщане единствено на главницата по сключения
договор за потребителски кредит, която била в размер от 600 лева.
С настоящата прави и възражение
за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на пълномощника на ищеца по
заповедното производство и в настоящото производство, като в случай на
уважаване на иска моли съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК да намали
претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение до минималните размери,
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, поради неговата прекомерност и необоснованост по
размер. Моли съда да има предвид също, че настоящото гражданско дело не
представлявала правна и фактическа сложност, нито материалния интерес на ОСИ
надвишава размерите, предвидени в чл.25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №
532/2019г. по описа на Рaйонен съд – Стара Загора, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 600 лева
– главница, представляваща задължение по Договор за
потребителски кредит № **********/06.03.2018г., с 290,16 лева договорно възнаграждение, с 720,24 лева възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги, с 30
лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от
09.04.2018г. до 19.06.2018г., с 4,66 лева – лихва за забава за периода от 09.04.2018г.
до 19.06.2018г., както и законната лихва върху главницата от 25.01.2019г. - датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените
разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение
№ 341/28.01.2019г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за
ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
От представените и приети като писмени доказателства копия
на Искане за отпускане на потребителски кредит; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация ; Договор за потребителски
кредит № **********/06.03.2018г.; Преводно нареждане с банкова референция 067029970055368
от дата: 06.03.2018г.; Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни
услуги; Общи условия на „Профи Кредит България" ЕООД към Договор за
потребителски кредит № **********/06.03.2018г., Погасителен план към Договор за
потребителски кредит № **********/06.03.2018г., се установява, че на 06.03.2018г.
ответникът е сключил договор за кредит с ищеца за сумата от 600 лева. С
подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му
кредит със съответното оскъпяване при годишен
процент на разходите от 49.88 % и годишен лихвен процент от 41.17 %, като
общата сума, която следва да върне възлиза на 890,16 лева. Сумата следвало да
бъде изплатена на кредитора на 24 броя вноски, всяка от които възлиза на 37,09
лева. При подписването на договора, ответникът е закупил и Пакет от
допълнителни услуги, за което е договорено заплащането на възнаграждение в
размер на 720,24 лева, разсрочено на 24 вноски по 30,01 лева. Или общото
задължение по кредита възлиза на 1610,95 лева, което следва да бъде погасено на
24 месечни вноски по 67,10 лева всяка, като срокът за погасяване е 8-число на
месеца.
Съгласно
подписната от ответника декларация, която е част от договора за кредит,
ответникът е запознат с Общите условия към договора и те са неразделна част от
същия. Отделно от това страните са подписали и споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, който пакет всъщност е задължението на кредитора
да предостави на кредитополучателя по негово искане и при определени,
лимитативно изброени условия в Общите условия една или няколко от посочените в
точките от едно до пет услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Подписан е и погасителен план.
Съдът
приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение по
сключения договор за кредит. По делото не се оспорва, че процесния договор е
породил желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е
получил предоставената му в заем сума. Не се оспорва и, че ответникът е
изпаднал в забава, която е станала основание за претендираната по заповедното
производство предсрочна изискуемост на кредита.
Видно от извлечението от сметката на ответника, същият е
изпаднал в забава, поради което ищецът е обявил цялото вземане за предсрочно
изискуемо. По делото не бяха представени доказателства за уведомяването на
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно чл.12.3 от
Общите условия към Договора за потребителски кредит, „Кредиторът може да обяви
предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от
следните обстоятелства: 12.3.1. клиентът/солидарният длъжник просрочи две или
повече последователни месечни вноски в пълен размер. В този случай страните
могат допълнително да договарят и различен начин за уреждане на отношенията си
по ДПК.“ По делото не бяха представени доказателства за изпращане на такова
уведомление на ответника, въпреки изричните указания на съда. На практика
нормата на общите условия е твърде обща и неясна – предвижда се писмено
уведомление, но не е конкретизирано дали това уведомление трябва да достигне до
адресата, или само следва да е изпратено на посочения в договора адрес на
клиента или може предсрочната изискуемост да бъде обявена по друг начин. Съдът
обаче следва да съобрази постановеното Решение № 109 от 12.08.2019г. на ВКС по
т. д. №636/2019г., II т. о., постановено по колективен иск, с което клаузата на
чл.12.3 от предходни общи условия на ищеца по договори за потребителски кредит е
била прогласена за неравноправна и нищожна по смисъла на чл.143
във връзка с чл.146 от Закона
за защита на потребителите в частта „В случай, че
клиентът/солидарният длъжник просрочи една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК (договора за
потребителски кредит) и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е
необходимо КР (кредиторът) да изпраща на клиента/солидарния длъжник уведомление,
покана, предизвестие или други.“ Макар в настоящите Общи условия на ищеца
клаузата да е променена, като е предвидено уведомяване на клиента, ищецът по
делото не доказа такова уведомяване. Не се представиха доказателства
представеното по делото уведомително писмо до И.Д. да е получено от последния.
Съдът намира, че е задължително предсрочната изискуемост на кредита да бъде
надлежно съобщена на ответника. По настоящото дело такова надлежно съобщаване
не е налице. Поради тази причина съдът приема за установено, че предсрочна
изискуемост на кредита не е настъпила. Съгласно Тълкувателно решение №8/02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС, по т.д. № 8/2017г.,
е допустимо при предявен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата
на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 410 ГПК.
В случая, тъй като предсрочната изискуемост на
кредита не е била съобщена на ответника, то дължими се явяват само вноските, с
настъпил падеж към датата на постановяване на решението по иска по чл. 422 от ГПК /съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съгласно която съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за
спорното право/. Към тази дата е настъпила изискуемост за сумата от 529,40
лева, съгласно извлечението от сметката на ответника.
Процесният
договор съдържа всички изискуеми реквизити на договор за кредит. В самия
договор, а не в общите условия към него са посочени както размера на годишния
лихвен процент, така и на годишния размер на разходите. В подписания от
страните погасителен план са диференцирани за всеки месец размера на погасителната
вноска, както и какъв размер от главницата и какъв размер от лихвата се
погасява. Съгласно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит „Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.“ Размерът на
законната лихва се изчислява като към основния лихвен процент се прибавят 10
пункта, което означава, че по процесния договор годишният процент на разходите
не надвишава максимално определения петкратен размер.
По
изложените съображения съдът намира, че клаузите на процесния договор, с които
е определен годишният лихвен процент и годишният процент на разходите са
действителни и са породили желаните от страните правни последици.
Недействителна
се явява клаузата за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Възможността
за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ (нов – ДВ, бр.35 от
Следователно клаузата в договора
за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 720,24 лева се явява
нищожна, като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2
предл. второ и чл. 10а, ал.3
и ал. 4 от
Закона за потребителския кредит.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че
ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения договор за
потребителски кредит, за която е настъпила изискуемост към момента на постановяване на
настоящото решение, която е в размер от 529,40 лева,
ведно с договорно възнаграждение, уговорена в договора, или общо сумата от 819,56
лева. Доколкото към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ответникът не е заплатил на ищеца никаква сума, то съдът приема, че
остава дължима сумата от 819,56 лева.
Ответникът не е направил никакви възражения за извършени от него плащания
на претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени никакви
доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха
изложени и такива твърдения.
В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В
случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането
му. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по
договора. Ето защо, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 529,40 лева – главница, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и 290,16 лева, представляваща
договорно възнаграждение, като в останалата част до претендираните 1610,40 лева
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претендираните разноски от ищеца и
ответника, съдът възприема следното:
Съдът намира за частично основателно
възражението на особения представител на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищеца възнаграждение за юрисконсулт. Съдът следва да намали
размера на юрисконсултското възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във
връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ,
което следва да бъде в размер на 100 лева. Съразмерно с уважената част от
исковете ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 199,41 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. № 532/2019г.
по описа на Районен съд – Стара Загора.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.Д., ЕГН **********,*** дължи
на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав
Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, изпълнение на парично задължение в
размер на 529,40
лева –
главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № **********/06.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, сумата
от 290,16 лева, представляваща
договорно възнаграждение, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 341/28.01.2019г. по ч.гр.дело № 532/2019г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част до размера на претендираните 1610,40 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав
Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, направените разноски по делото в
размер на 199,41 лева, представляващи направени
разноски по настоящото и по ч.гр.дело № 532/2019г. по описа на Районен съд – Стара
Загора.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: