Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 30.12.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на пети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №2692/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване следните искове:
- по чл.124, ал.1 ГПК вр. 146, ал.1 вр. чл.143,
ал.1, т.5 ЗЗП и чл.21, ал.1 ЗПК за обявяване за неравноправна /нищожна/ на
клаузата по чл.8 вр. чл.6, ал.2 от сключения между страните на 22.08.207г.
договор за паричен заем №141114, която предвижда задължение за ищеца да заплати
на ответника компенсаторна неустойка в размер на 639,54лв., ако в 3-дневен срок
от сключването на договора не представи обезпечение на заема чрез банкова
гаранция или поръчителство, отговарящо на изискванията по чл.9, ал.2 от ОУ към
договора за заем.
- по чл.124, ал.1 ГПК вр. 146, ал.1 вр. чл.143,
ал.1, т.5 ЗЗП и чл.21, ал.1 ЗПК за обявяване за неравноправна /нищожна/ на
клаузата по чл.7, ал.4 от сключения между страните на 22.08.207г. договор за
паричен заем №141114, която предвижда задължение за ищеца при евентуална
предсрочна изискуемост на кредита да заплати на ответника неустойка в размер на
20% върху всички непогасени задължения по договора в т.ч. главница, договорна
лихва, обезщетение за забава и компенсаторна неустойка.
Нищожността на двете клаузи се претендира поради
това, че не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, тъй като задължават потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, както и
поради това, че заобикалят закона, тъй като водят до нарастване на ГПР по
кредита над размера по чл.19, ал.4 ЗПК.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на сумата 639,93лв. /след допуснато
изменение на иска/, като недължимо платени по договора за паричен заем въз
основа на неравноправните /нищожните/ клаузи. Претендира се и законна лихва за
забава от подаването на исковата молба до плащането.
Ищцата Ц.П.П. твърди между страните да е сключен
договор за паричен заем №141114 от 22.08.2017г., по който е получила заемната
сума в размер на 500лв. Твърди във връзка с този договор да е платила на
ответника „С.К.“ ООД общо 1278,60лв. при действително дължими 688,60лв.
Претендира връщането на разликата от 560лв., ведно със законната лихва за
забава от подаването на исковата молба в съда до плащането. Претендира съдебни
разноски.
Ответникът „С.К.“ ООД прави възражение за
недопустимост на предявените искове поради липсата на процесуална легитимация
да отговаря потях, тъй като е прехвърлил на трето лице вземането си по
процесния договор.
Оспорва иска за недействителност на клаузите по чл.8
и чл.7, ал.4 от договора за заплащане неустойка при непредставяне на
обезпечение с твърдението, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация
по стандартен европейски формуляр, с която същият се е съгласил. Поддържа, че
неустойката има за цел да гарантира предоставянето на обезпечението, а не цели
да повиши цената на кредита. Непредставянето на обезпечение повишава кредитния
риск за заемодателя с оглед рисковия профил на кредитополучателя, а размерът на
неустойката е съобразен със засиления мониторинг на необезпечените заеми и с
неблагоприятните последици за кредитора от неизпълнението. Неустойката при
предсрочна изискуемост пък имала за цел да дисциплинира длъжника.
Оспорва осъдителния иск при твърдение сумите да са
получени на валидно правно основание.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като отчете събраните
по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Исковете са допустими, тъй като са предявени срещу
надлежен ответник в лицето на „С.К.“ ООД. Дружеството се явява страна по
оспорения договор за кредит /предмет на устанивителните искове/ и освен това
ищецът твърди нему да е платил без основание претендираната за връщане сума
/предмет на осъдителния иск/. Неоснователно е възражението на ответника за
липса на пасивна процесуална легитимация поради цедирането на вземането по
кредита, тъй като цесията не променя страните по договорното правоотношение, а
само титуляря на вземането /което е един от елементите на правоотношението/. Доколкото
обаче цесията не може да доведе до заместване на никоя от страните по договора
за кредит, то цесионерът и след придобиване на вземането не може да се счита за
страна по кредитното правоотношение /вж. Решение № 127 от 30.07.2018 г. на ВКС по к.
т. д. № 1103/2017 г./. Затова цесионерът „Агенция за събиране на
вземания“ ООД не е пасивно легитимиран да отговаря по исковете за обявяване на
оспорените клаузи от договора за кредит за нищожни. По отношение на осъдителния
иск, процесуалната легитимация на ответника произтича от твърденията в исковата
молба, че в негова полза е настъпило неоснователното обогатяване.
Следователно по исковете се дължи произнасяне от
съда.
За уважаване на предявените искове ищецът следва
да докаже сключването на договора и плащането на сумите, чието връщане
претендира от ответника.
В тежест на ответника, който претендира да се
ползва от оспорения договор, е да докаже неговото съответствие с разпоредбите
на ЗЗП и ЗПК, с които се твърди да е в противоречие.
На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил
за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че между страните е
сключен договор за паричен заем № 141114 от 22.08.2017г., по който ищецът е
получил заемната сума от 500лв.
Видно от представения договор, същият има за
предмет предоставянето на потребителски паричен заем в размер на 500лв. при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,08% и годишен процент на
разходите в размер на 48,251%. Посочена е общата дължима сума от заемателя,
която възлиза на 605,67лв. Страните са уговорили погасяването да стане на 11
равни месечни погасителни вноски по 55,06лв., както и техните падежи.
Съгласно чл.6 и чл.8 от договора и чл.9, ал.2 от
общите условия към нето, в 3-дневен срок от неговото сключване заемателят е
длъжен да представи обезпечение на кредитора чрез поръчителство от едно или две
лица, всяко от които да отговаря на следните кумулативни изисквания: да има
осигурителния доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната /а ако поръчителите са двама, размерът на доходите да е
най-малко 4 пъти над размера на МРЗ/, да не са заематели или поръчители по друг
договор за заем със същия заемодател, да нямат задължения към други банки и финансови
институции или ако имат – те да не са просрочени. В чл.8 от договора е предвидена
неустойка за неизпълнение на това задължение в тежест на заемателя в размер на 639,54лв.,
платима разсрочено, съгласно погасителен пран.
В чл.7, ал.4 от договора е уговорена мораторна
неустойка при предсрочна изискуемост, която се дължи при забава на плащането на
месечни погасителни вноски или дължима неустойка и е в размер на 20% върху
всички непогасени вземания по договора, в т.ч. главница, лихва и неустойка по
чл.8, до пълното погасяване на кредита.
От заключението на приетата СИЕ се установява, че
ищецът е платил на ответника „С.К.“ ООД по договора за потребителски заем общо 1245,60лв.
С тази сума са погасени по пера следните негови задължения: 227,55лв. главница, 105,67лв.
договорна лихва, 272,84лв. мораторна неустойка при предсрочна изискуемост и 639,54лв.
компенсаторна неустойка за непредставяне на обезпечение.
Спорът между страните се свежда до това дали компенсаторната
и мораторната неустойки са дължимо платени с оглед възраженията на ищеца срещу
действителността на клаузите, регламентиращи тези задължения.
Касае се до договор за потребителски кредит по
чл.9 ЗПК, по отношение на който субсидиарно приложение намират правилата за
заема по чл.240 и сл. ЗЗД, както и Глава шеста от ЗЗП.
Съдът намира за
недействителна поради противоречие с добрите нрави на оспорената от ищеца
клауза за заплащането на компенсаторна неустойка при неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение чрез поръчителство от един или двама
поръчители. При преценката съдът съобрази разясненията в т.3 от тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK. Там е посочено, че автономията на волята и
свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят
свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи
на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес.
Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като се има предвид вида и
размерът на задължението, чието изпълнение се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди;
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В случая уговорената компенсаторна неустойка санкционира
неизпълнението на акцесорно задължение на заемателя да представи на кредитора обезпечение
на паричното вземане. От непредставянето на обезпечение не произтича пряка
вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални
затруднения при събиране на необезпеченото вземането. Те могат да настъпят едва
след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес
от представяне на обезпечението, тъй като ще получи допълнителен солидарен
длъжник, от който да претендира плащане. В контекста на горното съждение е
нелогично и необосновано поставянето на кратък 3-дневен срок от сключване на
договора, в който заемателят да осигури поръчителите. Уговарянето на такъв
срок, както и завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите
и не на последно техния брой, показва, че единствената цел на неустойката е
различна от присъщата й по закон да обезпечи изпълнението. Действителната цел
на обсъжданата неустоечна клауза е да породи допълнително парично задължение за
заемателя, наред с това за връщане на главницата по заема и заплащането на
възнаградителна лихва. Затова клаузата следва да се обяви за недействителна, а
платеното въз основа на нея подлежи на връщане.
Съдът намира за недействителна, тъй като е неравноправна,
и клаузата за заплащане на мораторна неустойка по чл.7, ал.4 от договора,
поради нейното противоречие с разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК. Според тях,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва и то само върху неплатените в
срок суми. В случая размерът на неустойката е по-голям от размера на законната
лихва, поради което обезщетението за забава следва да се определи по реда на
чл.86 ЗЗД. Тъй като предвижда заплащането на необосновано високо обезщетение за
забава в по-голям размер от допустимия по закон, клаузата се явява неравноправна
по смисъла на чл.143, ал.1, т.5 ЗЗП и следва да се обяви за недействителна на
основание чл.146, ал.1 от същия закон.
Видно от СИЕ, задълженията по главницата,
договорната лихва и законната лихва за забава възлизат на 605,67лв. Платеното
от ищеца по двете недействителни клаузи за компенсаторна и за мораторна
неустойка възлиза общо на 639,93лв. Следователно предявеният осъдителен иск за
неоснователно обогатяване се явява основателен и следва да се уважи в пълния
размер от 639,93лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния съдебни
разноски в размер на 570 лв., от които 50лв. държавна такса, 120лв. разходи за
СИЕ и 400лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПО ИСКОВЕТЕ на Ц.П.П. с ЕГН ********** *** против „С.К.“
ООД, ЕИК *********, гр.София ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и като неравноправни по смисъла на
чл.143, ал.1, т.5 ЗПК, клаузата за заплащане на компенсаторна неустойка по чл.8
и клаузата за заплащане на мораторна неустойка при предсрочна изискуемост на
кредита по чл.7, ал.4 от сключения между страните договор за паричен заем
№141114 от 22.08.2017г.
ОСЪЖДА ответника „С.К.“ ООД, ЕИК *********,
гр.София да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД на ищцата Ц.П.П. с
ЕГН ********** *** сумата 639,93лв., заплатена във връзка с недействителните
неустоечни клаузи по чл.8 и чл.7, ал.4 от сключения между страните договор за
паричен заем №141114 от 22.08.2017г., ведно със законната лихва за забава от
датата на предявяване на исковата молба в съда - 01.07.2019г. до плащането.
ОСЪЖДА ответника „С.К.“ ООД, ЕИК *********,
гр.София да заплати на ищцата Ц.П.П. с ЕГН ********** *** съдебни разноски в
размер на 570лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: