Р Е Ш Е Н И Е № 70
гр. Сливен, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на десети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Николинка Йорданова и на
прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 58 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 85/17.02.2020
год. постановено по АНД № 1443/2019 год. на Районен съд гр. Сливен е потвърдено
НП № 436691-F447850/08.05.2019 г. на Началник на отдел "Оперативни
дейности"-Бургас в Централно управление на НАП, с което на ЕТ „Б. и с. – Б.
Б.“ ЕИК *********, с адрес на
управление: ***, на основание чл. 185, ал. 2 изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение
на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
МФ във връзка чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
В касационната жалба се
твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в
случая не намира приложение чл. 28 от ЗАНН. Иска се от съда да отмени
обжалваното решение и НП.
В съдебно заседание, касаторът
редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от адв.
М.С. – п., който поддържа жалбата. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание
ответникът по касацията не изпраща представител. Постъпило е писмено становище,
чрез процесуален представител, който оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в
сила решението на РС - Сливен.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен изразява становище, за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 05.11.2018 г. в 12:22 ч. била извършена
проверка на търговски обект – кафе, находящ се в ***, стопанисван от фирма ЕТ „Б.
и с. – Б. Б.“ . В хода на проверката било установено, че в обекта не се
съхранява свидетелство за регистрация на фискално устройство, модел ELICOM
TBS-KL с индивидуален номер на ФУ № ЕС031686 и № 46074749 на фискална памет. За
извършената проверка и направените констатации бил съставен ПИП сер. АА №
0265012/05.11.2018 г. На 24.11.2018 г. е. т. представил актуално свидетелство
за регистрация на фискалното устройство модел ELICOM TBS-KL с индивидуален
номер на ФУ № ЕС031686 и № 46074749 на фискална памет с № 3881374 от дата
26.03.2018 г., както и актуален договор за сервизно обслужване на ФУ. За установеното бил съставен и АУАН № F447850 от 24.11.2018 г. за нарушение
на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Впоследствие е издадено обжалваното НП, с което било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева,
на основание чл. 185, ал. 2 изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение; направил е извод, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП; счел е, че размерът на наложеното наказание е правилно определен – в законоустановения размер, изложил е съображение, че не се касае за маловажен случай на нарушение.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:
Касационната инстанция счита,че неправилно не е била приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По делото са събрани доказателства, че касаторът не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Действително описаното в акта и в НП нарушение е на формално извършване, но от събраните по делото доказателства би могло да се направи обоснован извод за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона. Видно от доказателствата по делото, че на 24.11.2018 г. преди съставянето на АУАН т. е представил актуално свидетелство за регистрация на фискалното устройство 3881374 от дата 26.03.2018 г. Преценката за "маловажност" следва да се прави на базата на конкретните фактически обстоятелства по случая – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН се приема това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). Настоящият случай е именно такъв и съдът намира, че институтът на чл. 28 от ЗАНН е приложим по отношение на административнонаказателните разпоредби на ЗДДС. Значимостта на увредените с деянието обществени отношения не изключва априори приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законът не прави разграничение дали нарушението засяга обществени интереси с по-малка или по-голяма обществена важност, като задължава административнонаказващият орган да извърши преценка за маловажност на всеки отделен случай с оглед на обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител. С оглед на обстоятелствата по извършване на нарушението – същото е за първи път, касае се за малък търговски обект, с малък оборот, ФУ е функционирало, за контролната покупка е издаден фискален бон, а и т. е представил на датата на съставяне на АУАН процесното свидетелство.
Ето защо настоящият състав намира, че макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, то не е довело или поне не се установява да е довело до някакви неблагоприятни последици, не е повторно и по характера си самото деяние разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на административно наказание в минималния размер е несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Административно-наказващия орган не е изпълнил задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Като не го е квалифицирал като маловажен случай, същият е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното решение, поради което то е неправилно и следва да се отмени. Вместо това следва да се постанови отмяна на оспореното НП.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 85/17.02.2020 г., постановено по АНД № 1443/2019 г. по описа на Сливенски районен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 436691-F447850/08.05.2019 г. на Началник на отдел "Оперативни дейности"-Бургас в Централно управление на НАП, с което на ЕТ „Б. и с. – Б. Б.“ ЕИК *********, с адрес на управление: ***, на основание чл. 185, ал. 2 изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :