Решение по дело №56/2023 на Административен съд - Габрово

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 61

 

 

гр. Габрово, 10.05.2023 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА                                                                                                               

                                                                                         ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на прокурор ЖЕНИ ШИКОВА като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 56 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от К.З.З. *** против Решение № 4 от 10.01.2023 година по АНД № 496/2022 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление № 22-0892-000396 от 29.06.2022 година на Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Габрово, с което на К.З. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени следните наказания на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, непълно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че районният съд неправилно е изследвал доказателствата по делото, не се е произнесъл по направените от З. възражения, като по делото е останало неизяснено разминаването в часовете относно часа на нарушението по приложените по делото доказателства – АУАН, разпечатка от техническо средство и др. Възразява се срещу недопускането от районния съд на поисканата от З. съдебна експертиза по повод разминаването в подписите на лице, явяващо се актосъставител по АУАН, съставени за 2 последователни нарушения. Касационният жалбоподател твърди, че вмененото му административно нарушение не е доказано по безспорен начин, като му е вменено деяние, което той не е извършил. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП, алтернативно – за изменение на НП, като наложената глоба бъде намалена до предвидения в закона минимум.

Касационният жалбоподател К.З.З. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирана от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат - молба се заявява, че се поддържа жалбата и искането по същество, прави се възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна възнаграждение.

Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.

Приетата от въззивния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи, довели до потвърждаване на процесното НП.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е предвидена административно-наказателна санкция за водач, който управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Ако в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е налице обща забрана за управление на пътно превозно средство под въздействие на алкохол, то в тази на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е регламентиран количествен критерий относно концентрацията на алкохол в кръвта, при наличие на която водачът на МПС носи административнонаказателна отговорност. В случая, с оглед установената концентрация от 0.76 на хиляда, административно-наказателната отговорност на водача е ангажирана на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Вярно е, че въззивният съд не се е произнесъл изрично по възражението на наказаното лице за разминаване в посочения час на нарушението, посочен в различни документи от административнонаказателната преписка, но липсата на такова произнасяне не се възприема от съда за съществено нарушение, тъй като направеното възражение е явно неоснователно и почива на неразбиране какви действия установяват приложените по делото документи, оттам и посочените часове на извършване. В АУАН е посочен час 21:30, който следва да се възприема като момент, в който З. е бил спрян за проверка от контролните органи. В разпечатката с резултатите, установени от ползваното техническо средство, е посочен час 21:34:38, който е часът на извършване на проверка с процесното техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, която проверка логично следва във времето спирането на водача от контролните органи за извършване на проверка. По искането за допускане на съдебна експертиза въззивният се е произнесъл изрично, като го е оставил без уважение. Изложените мотиви се възприемат изцяло от настоящата инстанция, която също намира, че с така направеното доказателствено искане се цели установяване на факти, които са ирелевантни за процесното производство.

Наложените с процесното НП наказания са в предвидения от закона фиксиран размер, поради което е невъзможно изменението им в посока намаляване на размера.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 10.01.2023 година по АНД № 496/2022 година по описа на Районен съд – Габрово.  

 

Решението е окончателно.     

 

 

 

                          

 

                               

                         

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

 

                                                                                                                          2.