Решение по дело №629/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 21
Дата: 2 ноември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Андроника Ризова Ръжданова
Дело: 20211230200629
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Петрич, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Андроника Ризова Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
в присъствието на прокурора Мариана Благоева Калинска (РП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Андроника Ризова Ръжданова Наказателно
дело от общ характер № 20211230200629 по описа за 2021 година
И въз основа на закона и доказателствата
РЕШИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. З. Б., роден на *.*.19** г. в гр. Л. с
постоянен и настоящ адрес в гр. В., ул.“Д.Д.“ № *, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан /реабилитиран/, с начално образование,
безработен, с ЕГН – ********** за ВИНОВЕН в това, че на 28.04.2021 г. на
ГКПП - Кулата/Промахон“, (съгласно чл.4 ал.1 от Споразумението за
съвместен контрол при преминаване на границата между РГърция и
РБългария от 2008 г.), при влизане в Р България, пред полицейски служител
от ГПУ-Петрич – И. О. К., съзнателно се е ползвал от неистински частен
документ – PCR-тест, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа
преди влизането в страната ни изследване по метода на полимеразна верижна
реакция за доказване на „COVID-19", на който документ е придадено вид, че
е издаден на името на обвиняемия на 26.04.2021 г. от д-р Р. М. в качеството
му на служител при „SMDL RAMUS LTD“ гр. София, с цел да бъде използван
този документ като доказателство, че Б., не е носител на вирусното
заболяване „COVID-19“ и по отношение на него съществува правото
свободно да влезе на българска територия, без да бъде поставян под
карантина за срок от 10 дни съобразно т.8 от заповед № РД-01-196/31.03.2021
г. на Министъра на здравеопазването на Р България, тъй като обвиняемия е
изпълнил задълженията си произтичащи от т.5, във вр. с т.2 б. „А“ от
горепосочената заповед на Министъра на здравеопазването на Р България,
като от Б. за самото съставяне на този PCR-тест не може да бъде търсена
1
наказателна отговорност – престъпление по чл.316, пр.1 от НК във вр. с
чл.309, ал.1 от НК.
На основание чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК, във връзка с чл.316, пр.1 от НК
във вр. с чл.309, ал.1 от НК във връзка с чл. 78а НК, ОСВОБОЖДАВА
подсъдимия Б. З. Б. /с посочена по-горе самоличност/ от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ за извършеното от него престъпление, като му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА ” в размер на 1000
/хиляда/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Б. З. Б., да
заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 93.07
/деветдесет и три лева и седем стотинки/ лева по сметка на ОД на МВР
Благоевград.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-петнадесет
дневен срок от днес, пред Окръжен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________

2

Съдържание на мотивите


Производството е образувано въз основа на внесен в РС-Петрич
обвинителен акт срещу Б. З. Б. от гр.В. за извършено престъпление по чл.
316, пр.1 от НК във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
Съдът е насрочил разпоредително заседание за обсъждане на въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК, след което разглеждането на делото е преминало по
реда на особените правила, а именно по реда на Глава 28 НПК.
В съдебно заседание РП-Благоевград, ТО-Петрич се представлява от
прокурор М.К.. В хода на съдебните прения същият поддържа обвинението
като излага аргументи за осъществен състав на престъпление от подсъдимия
Б.. Предлага на същия да бъде наложено административно наказание по чл.78
А от НК като се определи „Глоба“ в размер на 2 000 лева.
Подсъдимият Б. З. Б. не се явява, същият се представлява от защитник -
адв.Б.А.. В хода на съдебните прения последният пледира за налагане на
наказание в минимален размер, като сочи смекчаващи вината обстоятелства
на подсъдимия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно установено от
фактическа и правна страна следното:
През 2019 г. подсъдимият Б. З. Б. заминал за Р Италия, където се
установил в гр.Нептуно. В началото на месец април се срещнал със свидетеля
К. Б. Веселинов и двамата се разбрали да се приберат в Р България с
автомобила на В. – микробус марка „Опел“, модел „Молвано“ с рег.№ ВН
8591 АВ. Б. знаел, че съобразно т.8 от заповед № РД-01-196/31.03.2021 г. на
Министъра на здравеопазването на Р България българските граждани, които
не представят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72
часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна
верижна реакция за доказване на „COVID-19" се поставят под карантина за
срок от десет дни в дома или друго населено място за настаняване, в което
лицето е посочило, че ще пребивава с предписание издадено от директора на
съответната регионална здравна инспекция или оправомощен от него
заместник директор. Същия не искал да бъде поставян под карантина и за
това решил по лек, макар и престъпен начин да се снабди с неистински PCR-
тест показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането
в страната ни изследване по метода на полимеразна верижна реакция за
доказване на „COVID-19" и да използва същия пред органите на МВР, за да
ги заблуди, че не е носител на вирусното заболяване „COVID-19“ и по
отношение на него съществува правото свободно да влезе на българска
територия, без да бъде поставян под карантина за срок от десет дни. В
изпълнение на своето решение същия месец, чрез свой познат, подсъдимият
се свързал с неустановено лице, което му предложило срещу сумата от 20
евро, да го снабди с неистински PCR-тест показващ отрицателен резултат от
проведено до 72 часа преди влизането в страната ни изследване по метода на
полимеразна верижна реакция за доказване на „COVID-19". Макар да знаел,
че такъв се издава единствено от лицензирани лаборатории след вземане на
биологичен материал и извършване на лабораторно изследване, подсъдимият
Б. приел предложението на непознатото лице и заплатил търсената от
последния сума. В изпълнение на постигната уговорка, на 25.04.2021 г. по
микробус пътуващ от Р България за Р Италия получил уговорения
1
неистински частен документ – PCR-тест показващ отрицателен резултат от
проведено до 72 часа преди влизането в страната ни изследване по метода на
полимеразна верижна реакция за доказване на „COVID-19", на който
документ е придадено вид, че е издаден на името на подсъдимият на
26.04.2021 г. от д-р Р. М. в качеството му на служител при „SMDL RAMUS
LTD“ гр. София. На 27.04.2021 г. подсъдимият се качил в микробус марка
„Опел“, модел „Молвано“ с рег.№ ВН 8591 АВ управляван от К. В. и двамата
тръгнали от гр.Нептуно, Р Италия към Р България. На 28.04.2021 г. около
08.30 часа пристигнали на ГКПП-Кулата/Промахон, за да влязат в Р България.
За да докаже, че не е носител на вирусното заболяване „COVID-19“ и по
отношение на него съществува правото свободно да влезе на българска
територия, без да бъде поставян под карантина за срок от десет дни пред
граничния служител – свидетеля И. К., подсъдимият представил за проверка
PCR-тест от 26.04.2021 г., издаден на името на Б. З. Б.. Свидетелят К.
извършил справка в системата АИС „Граничен контрол“ и установил, че
подсъдимият не е влизал в страната повече от една година. За това се
усъмнил в редовността на представения документ и го предоставил за
експертно изследване. Последното потвърдило съмненията му, поради което
била извършена проверка и чрез националния телефон на лаборатория
„Рамус“, от която заявили, че такъв документ не е издаван на Б.. За това
подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа, а по случая образувано
досъдебно производство.
От заключението на вещото лице по изготвената по делото техническа
експертиза е видно, че подписа върху PCR-тест от 26.04.2021 г., издаден на
името на Б. З. Б. не е положен от доктор Р. М. – управител на СМДЛ „Рамус“
ООД гр.София. Наред с това печата поставен в теста не е идентичен с печата
ползван от доктор М.
От писмо изх.№ 128/18.05.2021 г. на управителя на СМДЛ „Рамус“
ООД е видно, че на лицето Б. З. Б. не е било извършено изследване с PCR-
тест на 26.04.2021 г. от лаборатория „Рамус“.
От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, е видно, че с
деянието си подсъдимият Б. З. Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.316 пр.1 от НК във вр. с чл.309 ал.1
НК.
Касае се до съзнателно ползване от неистински частен документ, като от
дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
От обективна страна на 28.04.2021 г. на ГКПП - Кулата/Промахон“,
(съгласно чл.4 ал.1 от Споразумението за съвместен контрол при
преминаване на границата между РГърция и РБългария от 2008 г.), при
влизане в Р България, пред полицейски служител от ГПУ-Петрич – И. О. К.,
съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – PCR-тест показващ
отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната ни
изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на
„COVID-19", на който документ е придадено вид, че е издаден на името на
2
подсъдимия на 26.04.2021 г. от д-р Р. М. в качеството му на служител при
„SMDL RAMUS LTD“ гр. София, с цел да бъде използван този документ като
доказателство, че Б., не е носител на вирусното заболяване „COVID-19“ и по
отношение на него съществува правото свободно да влезе на българска
територия, без да бъде поставян под карантина за срок от 10 дни съобразно
т.8 от заповед № РД-01-196/31.03.2021 г. на Министъра на здравеопазването
на Р България, тъй като подсъдимият е изпълнил задълженията си
произтичащи от т.5, във вр. с т.2 б. „А“ от горепосочената заповед на
Министъра на здравеопазването на Р България, като от Б. за самото съставяне
на този PCR-тест не може да бъде търсена наказателна отговорност.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо лице. Съзнавал е общественоопасния
характер на същото, съзнавал е общественоопасните последици, но въпреки
това е искал и целял тяхното настъпване. Б. е знаел, че представения от него
пред българските гранични власти на ГКПП-Кулата PCR-тест показващ
отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната ни
изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на
„COVID-19", на който документ е придадено вид, че е издаден на негово име
на 26.04.2021 г. от д-р Росен Михайлов в качеството му на служител при
„SMDL RAMUS LTD“ гр. София е неистински, но въпреки това съзнателно е
използвал същия пред служител на ГПУ-Петрич – И.К., въвеждайки същия в
заблуждение относно обстоятелството, че не е носител на вирусното
заболяване „COVID-19“ и по отношение на него съществува правото
свободно да влезе на българска територия, без да бъде поставян под
карантина за срок от 10 дни съобразно т.8 от заповед № РД-01-196/31.03.2021
г. на Министъра на здравеопазването на Р България, тъй като е изпълнил
задълженията си произтичащи от т.5, във вр. с т.2 б. „А“ от горепосочената
заповед на Министъра на здравеопазването на Р България.
Пред разследващия орган подсъдимият Б. се признава за виновен и дава
обяснения по обвинението.
Престъплението се доказва от признанието на подсъдимия Б. З. Б.,
показанията на свидетелите И.О.К., Г.Р.Р., Н.И.П., К.Б.В., Р.Д.М.,
приложените писмени документи, а именно - протокол № 20/30.06.2021 г. за
извършена техническа експертиза, обстоятелствен протокол от 28.04.2021 г.,
протокол за доброволно предаване от 28.04.2021 г., PCR-тест от 26.04.2021 г.,
експертна справка № 64/28.04.2021 г., 2 бр. справки от СМДЛ „Рамус“ ООД и
справка за съдимост.
Причина за извършване на престъплението е нежеланието на
обвиняемия да се съобразява с установения в страната ред за влизане в
страната.
Предвид горното, настоящият съдебен състав призна подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл. 316, пр.1 от НК във вр. с чл.
309, ал. 1 от НК, Т.е. правната квалификация, дадена от прокурора за
извършеното от подсъдимия деяние е правилна, фактическите положения,
посочени от същия (прокурора) в обвинителният акт, се потвърдиха и в
съдебно заседание.
3
Ето защо, съдът намери предложението на прокурора за освобождаване
на подсъдимия Б. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 375 и сл. от НПК, във връзка с чл.78 а НК, за
мотивирано и основателно. При това съдът съобрази и следното:
За да се приложи разпоредбата на чл.78а НК е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки:
1). дееца да е пълнолетно лице; 2).за престъплението да се предвижда
наказание “Лишаване от свобода до три години или по - леко наказание
(когато деянието е умишлено) или наказание “Лишаване от свобода” до пет
години или по - леко наказание (когато деянието е непредпазливо); 3).лицето
да не е било осъждано за престъпление от общ характер; 4).лицето да не е
било освобождавано от наказателна отговорност по реда на раздел IV от
глава 8 НК; 5).причинените от деянието имуществени вреди да са
възстановени.
В казуса съдът установи наличието на всички необходими предпоставки
за приложението на чл.78а НК: Подсъдимият е пълнолетно лице. Не е
осъждано (същият е осъждан видно от справката му за съдимост, но
осъжданията са с голяма давност, поради което следва да се счете, че към
настоящия момент същия е реабилитиран на основание чл.88 а от НК). За
деянието, в извършването на което бе признат за виновен подсъдимият, се
предвижда наказание “Лишаване от свобода” до две години”. От деянието не
са причинени имуществени вреди (такива не се твърдят и в самия
обвинителен акт).
Ето защо съдът намери, че са налице всички предпоставки на чл.78а от
НК за освобождаване на подсъдимия Б. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание – „Глоба“ в размер на 1 000 лева.
При определяне размера на глобата съдът се съобрази с обществената
опасност на деянието и на дееца. Както бе посочено по – горе касае се за лице
с ниска степен на обществена опасност. Настоящият съдебен състав прие, че
спрямо подсъдимия са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства - чистото му съдебно минало (реабилитиран) и добрите
характеристични данни, тежкото финансово и семейно състояние,
направеното от същия самопризнание на досъдебното производство. Съдът
не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Предвид това, съдът наложи на подсъдимия Б. наказание “ГЛОБА” в
размер на 1 000 лева, който е минималния, предвиден в разпоредбата на
чл.78а НК към датата на извършване на деянието. Съдът намира, че именно
това по размер наказание в максимална степен ще спомогне за наказването на
дееца и за възпирането му от извършване на такива престъпления и за в
бъдеще.
Съдът постанови подсъдимият Б. З. Б. да заплати и направените на
досъдебното производство разноски в размер на 93,07 (деветдесет и три лева
и седем стотинки) лева по сметка на ОД на МВР Благоевград.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4
Съобщи за изтекли лични данни