№ 24476
гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110150295 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от С. Е. В. с ЕГН **********, чрез адв. А.
Д., против "*************" АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. **********************, представлявано от изпълнителния директор, с искане за
обявяване на недействителен на Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № ********/08.12.2022г., сключен с ответника, като нищожен на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на
евентуалност, че клаузата на чл.27 от договора за потребителски кредит, по силата на която
е уговорено заплащане на неустойка за непредставено обезпечение, е нищожна на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
Ищцата твърди, че на 08.12.2022г., сключила с ответника договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № ******** за сума в размер на 400 лева, със срок на
погасяване 3 месеца, при ГЛП – 36,00% и ГПР – 42,58%. Поддържа, че на основание чл. 17,
ал.1 от същия, се предвиждало процесния договор за кредит да бъде обезпечен, с одобряване
от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение. В клаузата на чл.27 от договора
било предвидено, че се дължи заплащане на неустойка, при непредставяне на обезпечение
по договора за потребителски кредит, като се посочва и начина, по който се начислява
същата. Ищцата счита, че сключения договор за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът
за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали
каквито и да е условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да се
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания
от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по
кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата,
доколкото била предвидена дължимостта на таксата за обезпечение на кредита. Сочи, че
след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс,
задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да
посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за
обезпечение, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на
неустойка при непредставяне на обезпечение, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4
1
ЗПК. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго
правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до
недействителност на договора за кредит.
В условия на евентуалност счита, че клаузата на чл.27 от договора за кредит, по
силата на които е уговорено заплащането на неустойка, в случай на непредставяне на
обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Намира, че същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като се
достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода
на кредитора. Твърди, че е налице липса на еквивалентност, тъй като сумата, която се
начислявала като неустойка е в размер на почти половината от сумата на отпуснатия кредит.
На следващо място, твърди, че същата клауза е нищожна, поради това че се стигало до
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1
ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "*************" АД, чрез адв. Н., е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени
съображения. Не оспорва, че между него и ищеца бил сключен договор за потребителски
кредит от 08.12.2022г, с посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва, че договорът за
кредит нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че погасителният план имал
изискуемото по ЗПК съдържание. Оспорва, че предоставянето на обезпечение е било
задължително условие за получаване на кредит ,както и че клаузата, предвиждаща
заплащането на неустойка при непредставяне на гаранция /поръчителство/ обезпечение по
кредита е нищожна на основанията, наведени от ищеца. Поддържа, че ГЛП и ГПР са
формирани в съответствие с правилата на приложимото материално право, поради което
процесните клаузи не се явяват нищожни по см. на ЗПК и ЗЗП. Предвид изложеното моли
съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени
като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът "*************" АД, е предявил и
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
следните суми: 400 лв. – непогасена главница по договора за потребителски кредит; 26,07
лв. – възнаградителна лихва за периода 08.12.2022г. – 08.03.2023г., както и 32,08 лв. –
мораторна лихва за периода 08.03.2023г. – 28.10.2023г.
Ищецът по първоначалните искове, в срока за отговор по насрещната искова молба
заема становище за неоснователност на предявените насрещни искове, като поддържа, че
ищцата дължи единствено чистата стойност на кредита на основание чл.23 от ЗПК
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че на 08.12.2022г., между С. Е. В. и "*************"
АД е бил сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ********,
със съдържанието посочено в исковата молба, както и че сумата по кредита е усвоена от
ищцата в пълен размер, а същата от своя страна с платежно нареждане от 13.03.2023г., е
заплатила сума по кредита в размер на 100 лв.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора за потребителски
кредит, респ. на посочените в исковата молба, конкретни клаузи от договора за
потребителски кредит.
2
По насрещните искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, ищецът по
тях и ответник по главните искове, следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, наличието на предпоставките за възникването и изискуемостта на всяко едно от
претендираните вземания.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Исканията на страните за допускане на съдебно-счетоводна и на съдебно –
техническа експертиза, следва да бъдат оставени без уважение, тъй като същите не се
явяват необходими.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07.2024г.
от 11:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че на 08.12.2022г., между С. Е. В.
и "*************" АД е бил сключен договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № ********, със съдържанието посочено в исковата молба, както и че сумата по
кредита е усвоена от ищцата в пълен размер, а същата от своя страна с платежно нареждане
от 13.03.2023г., е заплатила сума по кредита в размер на 100 лв.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените
към исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба,
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за допускане на съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертиза.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
по насрещните искове да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване. С оглед кратките
процесуални срокове до провеждане на откритото съдебно заседание, на
основание чл.42, ал.3 ГПК, страните да се уведомят и по телефона за датата и
часа на провеждане на откритото съдебно заседание по делото, като
настоящото определение се връчи и по ел.път, на основание чл.41а ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3