№ 459
гр. Пловдив, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Г. Гр. Арнаудова
Членове:Катя Ст. Пенчева
М. П. Петрова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000427 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №175/10.05.2022г., постановено по търг. д. №618/2021г. по
описа на Окръжен съд Пловдив, е отхвърлен предявеният от Г. П. Б. с ЕГН
********** против ЗД „Б.“ АД, ЕИК *** иск с правно основание чл.432 ал.1
Кодекс за застраховането за заплащане на сумата от 200 000лв. като
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й М.А.А. на
27.08.2018г., произтекла от престъпление по чл.343, ал.4 във връзка с ал.3,
предложение 4 във връзка с ал.3, пр. 4 и пр.5, б. пр. 1 във връзка с ал.1, б. „в“,
предложение 1 във връзка с чл.342, ал.1, предложение 3 във връзка с чл.58а,
ал.1 НК, в извършването на което М.И.А. е признат за виновен с Присъда
№260009/28.01.2021г., постановена по НОХД №2123 по описа на Окръжен
съд - Пловдив за 2020г., влязла в сила на 13.02.2021г., изразяващо се в това,
че на 27.08.2018г., на главен път ***, км + 0,53 км, област П., при управление
на лек автомобил „Ф.“ с ДК № *** е нарушил правилата за движение - чл. 5,
ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т.
1 ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а
именно: на М.А.А. с ЕГН ********** и на Н.И.А., както и средна телесна
1
повреда на едно лице - на М.Д.Ш., изразяваща се в счупване на челюст,
рискът от настъпването на което събитие е покрит посредством сключен със
ЗД „Б.“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите във формата на Застрахователна полица № *** и във
връзка с което застрахователно събитие е образувана щета №***.
Г. П. Б. е осъдена да заплати на ЗД „Б.“ АД, ЕИК *** сумата от 6 636лв.
разноски.
Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното
производство – Г. П. Б. в частта, с която исковата претенция за обезщетение
за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата от 105 000лв. Счита
решението в обжалваната част за неправилно. Изразено е несъгласие с
изводите на първоинстанционния съд относно действието на представено от
ответника споразумение от 27.05.2021г. Наведени са доводи, че решаващият
състав не е отчел редица правни и фактически обстоятелства и необосновано,
при неправилно тълкуване волята на страните, изразена във въпросното
споразумение, е приел, че ищцата е неизправна страна по същото и че същото
не е валидно развалено от нейна страна, чрез отправено до застрахователя
писмено изявление. Изложени са подробни съображения. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за
обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата от 105 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от 27.08.2018г. до окончателното
изплащане. Евентуално моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
допълнително сумата от 10 000лв., ведно със законната лихва.
В постъпилия отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от
ГПК от въззивамета страна – ЗД „Б.“ АД, се оспорва изцяло същата.
С въззивната желба и постъпилия отговор не се предявяват
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
2
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищцата в първоинстанционното производство – въззивна страна в
настоящето – Г. П. Б., е изложила фактически твърдения за наличие на
предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 27.08.2018г., при управление
на лек автомобил „Ф.“, модел „Г.“ с д. к. № ***, на главен път *** км + 0.53
км, област П., М.И.А. е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, в това число и на
М.А.А. – дъщеря на ищцата. С влязла в сила присъда постановена по НОХД
№2123/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, А. е признат за виновен в
това, че на 27.08.2018г., е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.
5, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Изложени са подробни факти относно съществувалите отношения
между ищцата и починалата М.А.А.. Между майка и дъщеря съществувала
силна връзка, уважение и взаимна обич. Вследствие смъртта на М. в живота
на ищцата настъпили негативни промени. Същата напълно се изолирала от
околния свят, не желае да контактува с хора, изпитва силна скръб, страда от
безсъние, което налага прием на успокоителни и други медикаменти. Ищцата
изживява стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност,
ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане
за „разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло. Загубила е М. като
емоционално присъствие, опора в живота й и надежда за сигурност на
бъдещето си. Всичко това е довело до развитие на остра стресова реакция и
душевно разстройство у нея.
Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор
по застраховка Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна
полица №***. На 16.07.2019г. ищцата предявила застрахователна претенция
пред ответника и по това заявление е образувана щета № ***, по която в
законовия 3-месечен срок не са определени и изплатени никакви суми. Ето
3
защо предявява пред съда претенция за обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт на дъщеря й – в размер
на 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
28.08.2018г., до окончателното изплащане.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът ЗД „Б.“ АД е оспорил така предявения иск за неимуществени
вреди. Не се оспорва наличието на предпоставките на чл.432 ал.1 от КЗ.
Основното възражение по основателността на иска се свежда до това, че
дружеството е определило и заплатило обезщетение, тъй като на 27.05.2021г.
между страните е сключено споразумение, по което са се съгласили да бъде
платена сума в размер на 105 000лв. в срок от два месеца от подписването му,
в изпълнение на което на 06.10.2021г. на ищцата е преведена по банков път
сума в размер на 95 000лв. Останалата част е прихваната с разноските, които
тя дължи на дружеството по т. д. №398/2021г. на Окръжен съд - Пловдив в
размер на 6 636лв., като в отговора на исковата молба е обективирано и
материалноправно изявление на ответника, че прихваща вземането си срещу
ищцата за присъдените му разноски по т. д. №398/2021г. срещу вземането на
ищцата за застрахователно обезщетение, предмет на делото.
В допълнителната искова молба ищцата не оспорва наличието на
споразумение от 27.05.2021г., но твърди, че същото е развалено от нейна
страна, поради неизпълнение на задължението на застрахователя да заплати
определеното обезщетение в уговорения двумесечен срок – с уведомление от
30.07.2021г.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва
твърденията на ищцата, че споразумението от 27.05.2021г. е развалено, с
доводи, че споразумението е двустранен договор и за развалянето му важат
общите правила, предвидени в чл.87 от ЗЗД, доколкото в самото
споразумение липсва уговорено друго.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
4
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред
настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от
КЗ: Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се психически
болки и страдания от настъпила смърт на дъщеря й М.А.А.. Вредите са
причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния
водач на лек автомобил „Ф.“, модел „Г.“ с д. к. № *** - М.И.А., който е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1, т.
1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП и е причинил ПТП на 27.08.2018г., в
резултат на което е починала М. А.. Извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и
обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла
в сила присъда по НОХД №2123/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Безспорно за настоящето производство е и наличието на причинна връзка
между противоправното поведение на водача на л.а. „Ф.“, модел „Г.“ и
причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в
чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите – със застрахователна полица №***,
сключена при действието на КЗ и валидна към момента на ПТПТ-то, със срок
на действие от 23.12.2017г. до 22.12.2018г.
Спорният по делото въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, е
дължи ли се на ищцата обезщетение за понесените от нея неимуществени
вреди с оглед подписаното между страните споразумение от 27.05.2021г. и
безспорният факт, че на 06.10.2021г. застрахователят е превел на ищцата по
5
банков път сума в размер на 95 000лв.
Споразумение от 27.05.2021г. е сключено между ЗД „Б.“ АД, в
качеството му на застраховател и Г. П. Б. /наречена бенефициент/, чрез неин
пълномощник. Споразумението съдържа констатации относно ПТП-то и
образуваната пред застрахователя щета. В чл.1 от раздел втори е
регламентирано задължение на застрахователя да изплати на бенефициента
сума в размер на 105 000лв. като обезщетение за претърпените от Б.
имуществени и неимуществени вреди, възникнали от ПТП-то или по повод на
него, включително такива за лихва за забава, пропуснати ползи всякакви
вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. В чл.2 от същия
раздел е определен срок за изпълнение на поетото в чл.1 задължение от
застрахователя – а именно - от два месеца по Б. сметка на бенефициента в
„Ю.Б.“ АД. В чл.3 е обективирано задължение, под формата на изявление на
застраховяния, че с изплащането на обезщетението по т.1 няма никакви
неудовлетворени претенции към ЗД „Б.“ АД или към виновния водач за
претърпените вреди /имуществени и неимуществени/, включително и бъдещи
такива, както и вреди, произтичащи от лихва за забава вследствие на
процесното ПТП и каквито и да било вреди, които са пряка и непосредствена
последица от същото. В чл.4 е изразена волята на страните, че със
споразумението и след изпълнение на поетите от страните по него
задължения по начина, в сроковете и при условията на същото, страните
уреждат изцяло и окончателно отношенията си по повод ликвидационна
преписка по щета №***/16.07.2019г.
Вярно е, че така подписаното споразумение между страните притежава
правните характеристики на договор за спогодба по смисъла на чл.365 ал.1 от
ЗЗД и като всеки вид договор се подчинява на правилата на договорните
отношения, включително и правилата за разваляне на договора по смисъла на
чл.87 от ЗЗД. На такава правна последица се позовава ищцата, чрез изпратено
от нея /приложено към допълнителната искова молба/ изявление/уведомление
за разваляне на договора, получено от застрахователя на 30.07.2021г. В
същото ищцата се позовава на клаузата на чл.2 от споразумението от
27.05.2021г., съгласно която застраховятелят е поел задължение да преведе по
банков път уговореното обезщетение в срок от два месеца. Обективирано е
изявление, че тъй като до датата на уведомлението застрахователят не е
6
изпълнил задължението по чл.2 да изплати определеното обезщетение, на
основание т.4 от споразумението и чл.87 ал.2 от ЗЗД Б. разваля сключеното
споразумение от 27.05.2021г.
С оглед защитните позиции на двете страни следващият спорен въпрос
е така адресираното уведомление породило ли е правния ефект на разваляне
на договора/споразумението.
За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че
правните последици на разваляне на договора не са настъпили чрез така
посоченото уведомление. На първо място съдът се е позовал на липсата на
предпоставките по чл.87 ал.1 от ЗЗД, за да може кредиторът да упражни
правата си по чл.87 ал.2 от ЗЗД, на които Б. се е позовала в уведомлението от
30.07.2021г. Изводите в тази насока не се споделят от настоящата инстанция.
Съобразно нормата на чл.87 от ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си, поради причина, за която
той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален. С ал. 2 на същата законова разпоредба е
уредено правото на кредитора да заяви на длъжника, че разваля договора и
без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти,
ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението
е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Общото правило
е, че договорът може да бъде развален с извънсъдебно едностранно
изявление, като във всички случаи волята трябва да бъде недвусмислено
изразена, каквато недвусмислено изразена воля е налице в настоящия случай.
Ищцата се е позовала на правото си по чл.87 ал.2 от ЗЗД и независимо че не е
даден срок по смисъла на чл.87 ал.1 от ЗЗД, следва да се приеме, че при
наличието на предпоставките за развалянето на споразумението с оглед
изявлението на ищцата облигационната връзка на страните е прекратена. Това
е така, тъй като липсата на подходящ срок за изпълнение в уведомлението не
го лишава от правен ефект, ако след получаването на предупреждението
длъжникът е бездействал в достатъчен според обстоятелствата срок.
Предпоставките за разваляне на споразумението – неизпълнение на
задължението на застрахователя да изплати определеното обезщетение в
двумесечен срок, изтекъл на 27.07.2021г., са били безспорно налице към
7
момента на уведомлението – 30.07.2021г. Налице е и втората предпоставка -
съобразно установеното от фактическа страна длъжникът - ответникът е
продължил да бездейства достатъчно дълъг срок и след получаване на
уведомлението с изявление за разваляне, като едва на 06.10.2021г.
застрахователят е превел на ищцата по банков път сума в размер на 95 000лв.,
като отново изпълнението не е в пълен обем – освен неточно по време
изпълнение е налице и неточно изпълнение по размер. Определено е
обезщетение от 105 000лв., а е преведена сума от 95 000лв., като
възражението на ответника за материалноправно прихващане е неоснователно
и ще бъде обсъдено. В чл.1 от споразумението, освен главница от 105 000лв.,
са уговорени и лихви за забава, каквито явно не са включени в сумата от
95 000лв. Кумулативно двете неточни изпълнения – по време и по размер,
биха могли да се приравнят на пълно неизпълнение. Следва да се посочи и че
преводът на сумата от 95 000лв. е осъществен едва след подаване на исковата
молба, по която е образувано настоящето производство – 12.08.2021г. Т.е. –
към датата на предявяване на иска е изтекъл, освен двумесечният срок по чл.2
от споразумението, но и достатъчно дълъг срок от получаване на
уведомлението, през който длъжникът е можел да изпълни, но не го е сторил.
Ето защо следва да се приеме, че към датата на предявяване на исковата
молба е настъпило прекратителното действие на споразумението от
27.05.2021г. За пълнота следва да се посочи, че, ако се приеме, че описаните
предпоставки не са били налице към датата на предявяване на исковата
молба, изявлението на кредитора по чл.87 от ЗЗД може да бъде направено с
исковата молба и без да съдържа подходящ срок за изпълнение, но ефектът на
развалянето настъпва. В конкретния случай исковата молба има значение на
покана за изпълнение до длъжника и с подаване на исковата молба
кредиторът надлежно е развалил споразумението. С оглед изложеното за
осъществяване на елементите от фактическия състав на чл.87 ал.1 от ЗЗД, за
ищцата се е породило потестативното право да развали договора.
Вярно е, че потестативното право по чл.87 от ЗЗД за разваляне на
договор може да бъде упражнено само от изправната страна, като не се
споделят и изводите на първоинстанционния съд, че ищцата е неизправна
страна по договора. Тези изводи са направени въз основа на следните
безспорни и установени по делото факти: На 31.05.2021г. по пощата е
изпратена искова молба, изходяща от адвокат К. И. Т., в качеството й на
8
пълномощник на ищцата, постъпила Окръжен съд - Пловдив на 01.06.2021г.,
по която е образувано т. д. №398/2021г., с която е предявен от Г. П. Б. против
ЗД „Б.“ АД иск по чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 200 000лв. във връзка със застрахователното
събитие, предмет на споразумението от 27.05.2021г. /служебна справка,
извършена от първоинстанционния съд в ЕИСС, неоспорена от страните/.
Няма спор, че исковата молба, по която е образувано т. д. №398/2021г. по
описа на окръжен съд Пловдив, е оттеглена от ищцата. По делото от страна
на ответника е представен препис от невлязло в сила определение
№320/13.08.2021г., постановено по т. д. №398/2021г. по реда на чл.248 от
ГПК, съдържащо отразяване, че производството по т. д. №398/2021г. по описа
на окръжен съд Пловдив е прекратено с определение от 30.06.2021г. С
определение №320/13.08.2021г. ищцата е осъдена, при хипотезата на чл.78
ал.4 от ГПК, да заплати на ответника разноски по делото в размер на 6 636лв.
По реда на въззивната проверка определение №320/13.08.2021г. е частично
отменено с определение №313/01.12.2021г. по в.ч.т.д. №873/2021г. по описа
на ПАС – за горницата над 4 977лв. до присъдените 6 636лв. /Въззивното
определение е влязло в сила на 06.07.2022г. – с опр. №287/06.07.2022г. по
ч.т.д. №404/2022г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на същото –
справка ЕИСС/.
При така описаните процесуални действия на страните по т. д.
№398/2021г. по описа на окръжен съд Пловдив, първоинстанционният съд
неправилно е приел, че ищцата е неизправна страна по споразумението, с
оглед депозираната от нея искова молба. /Следва да се посочи и че
неправилно е приетото от окръжния съд, че производството по т. д.
№398/2021г. е все още висящо, поради направено от застрахователното
дружество искане за изменение на определението, с което производството е
прекратено в частта му за разноските/.
Изводът, че ищцата е неизправна страна по споразумението е направен
при неправилно тълкуване волята на страните, изразена в чл.4, в
систематичната му връзка с чл.3 и чл.2 от споразумението. По смисъла на чл.3
обективираното задължение, под формата на изявление на застрахования, че
няма да има претенции към ЗД „Б.“ АД сочи, че това задължение за
застрахования се поражда едва след изплащането на обезщетението по т.1. В
същия смисъл е и съвпадащото насрещно изявление на страните в чл.4 – а
9
именно, че отношенията им са окончателно уредени, но „след изпълнение на
поетите от страните по него задължения по начина, в сроковете и при
условията на същото“. Т.е. – общата воля на страните е обвързващото
действие на споразумението да се породи след изпълнение на поетите от
страните задължения, като първо по хронология и според естеството на
създадените отношения, е задължението на застрахователя, регламентирано в
чл.1 от споразумението – да изплати определеното обезщетение. Ясно е, че
това задължение не е изпълнено към момента на предявяване на исковата
молба по която е образувано т. д. №398/2021г. - 31.05.2021г., за да е
настъпило обвързващото страните действие на споразумението. Ако пък се
говори за неизпълнение от страна на Б. с оглед упражненото право на иск
преди изтичане на двумесечния срок по чл.1 от споразумението, то това
неизпълнение е незначително предвид оттеглянето на исковата молба, а
страната е понесла санкционните последици по чл.78 ал.4 от ГПК.
Както се посочи, на 06.10.2021г., след завеждане на исковата молба
застрахователят е превел на ищцата по банков път сума в размер на 95 000лв.,
което е, освен неточно по време изпълнение, е и неточно изпълнение по
размер. В отговора на исковата молба /депозиран на 07.10.2021г., след като
исковата молба е връчена на 23.09.2021г./ ответникът се позовава на
материалноправно прихващане - че прихваща вземането си срещу ищцата за
присъдените му разноски по т. д. №398/2021г. Материалноправното
изявление за прихващане е способ за погасяване на две насрещни задължения
до размера на по-малкото от тях, когато длъжникът има към своя кредитор
насрещно вземане. Прихващането има погасителен ефект при наличието на
предпоставките по чл.103 от ЗЗД - да са налице две взаимни и еднородни
вземания, изискуемост и ликвидност на активното вземане и изпълняемост на
пасивното вземане, както и отправено изявление за прихващане по реда на
чл.104 ал.1, пр. първо от ЗЗД. Това означава двете вземания да са безспорно
установени по основание и размер, а дългът е установен по своето основание
само тогава, когато съществуването му е безспорно, ако доказването му не се
нуждае от съдебно производство. В случая тези предпоставки не са налице.
Липсва надлежно изявление за прихващане. Ако ответникът се позовава на
това, съдържащо се в отговора на исковата молба, то същият е връчен на
ищцата на 07.01.2022г. – т.е. след „извършеното прихващане“ /след превода
на сумата от 95 000лв./. Преди всичко липсва изискуемо и ликвидно вземане
10
на ответника – определението по чл.248 от ГПК - №320/13.08.2021г.,
постановено по т.д. №398/2021г. по описа на ПОС не е било влязло в сила; със
същото са присъдени разноски 6 636лв., намалени с въззивното определение
на 4 977лв., а не 10 000лв., какъвто на практика размер е прихванат от
застрахователя. Няма пречка при стабилизиран акт по чл.248 от ГПК страната
да се възползва от способа на материалноправно прихващане на последващ
етап.
С оглед на изложените съображения претенцията на ищцата за
присъждане на обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди от
смъртта на дъщеря й се явява основателна.
Относно размера на дължимото се обезщетение за понесените от
ищцата неимуществени вреди следва да се посочи, че, отчитайки
функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от
съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от
застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на
упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим въведеният с
чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г.,
означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на
всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение и в случай на смърт – връзката
между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера
на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни
доказателства. От показанията на свидетелките Д. и С. – дългогодишни
11
колежки и близки на ищцата, по безспорен начин се установява, че ищцата и
починалата й 20-годишна дъщеря са били в изключително близки отношения,
обусловени не само от роднинската им връзка, че вследствие смъртта на
дъщеря си Б. е претърпяла силни душевни болки и страдания. Ищцата сама е
отглеждала дъщеря си до навършването на пълнолетие и е била всеотдайна
майка. След смъртта на М. у ищцата настъпва коренна промяна, животът й се
променил в негативен аспект. Жизнерадостна и общителна преди инцидента,
след смъртта на М., Г. Б. се затворила в себе си, не общувала с познати, не се
вълнува от нищо, приемала антидепресанти. Неочакваната смърт на дете и то
в една млада възраст, се е отразила изключително неблагоприятно на
физическото и психическо състояние на ищцата, като физическата и
психическата нестабилност са непреодолими.
Доколкото неимуществените вреди са негативни прояви в
психоемоционалната сфера на индивида, от значение е и заключението от
допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото
съдебнопсихологична експертиза. Съгласно заключението на вещото лице,
което, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се кредитира
изцяло, психологичното и емоционално състояние на Г. Б. в резултат на
смъртта на дъщеря й, покрива клиничните критерии Остра стресова реакция,
довела до разстройство в адаптацията с тревожно депресивна реакция.
Последващото постравматично стресово разстройство е със симптоматика до
момента на експретизата. Нарушената адаптация се изразява в емоционални
симптоми тревожност, понижава се самооценката, психична и физическа
умора, страдание, обърканост, безпомощност, слабост, нарушена
концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален резонанс,
усещане за самота и празнина.
При преценка на изложените обстоятелства, характеризиращи от
субективна страна преките последици от емоционален и психически характер
по отношение на ищцата от смъртта на дъщеря й, както и от обективна страна
– че починалата М. е била в изключително млада и работоспособна възраст –
на 20 години и преди всичко обстоятелството, че смъртта на дете, независимо
от неговата възраст, е най-тежката загуба за родител и съобразно
разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, въззивната инстанция намира, че ищцата е
претърпяла психически, морални болки и страдания, представляващи
неимуществени вреди, намиращи имуществено изражение в размер на по
12
200 000лв. При определяне еквивалентното парично изражение на
претърпените неимуществени вреди се съобразява от една страна младата
възраст на пострадалата, както и обстоятелството, че се касае за най-близката
родствена връзка между пострадал и претендиращ обезщетение – тази между
дете и родител, вследствие на която връзка претърпените вреди, имащи силно
изразен морален и емоционален аспект, са от непреодолим характер.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, при което
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно и се определя
съобразно конкретиката на случая и според критериите, предписани в
правната норма на чл.52 от ЗЗД.
Като се съобрази неспорният факт, че на 06.10.2021г. застрахователят е
превел на ищцата сумата от 95 000лв., то обезщетение за неимуществени
вреди, което следва да се присъди, е в размер на 105 000лв.
Следва да се присъди законната лихва считано от 16.07.2019г. – датата,
на която пред застрахователя е заведена претенцията на ищците /л.12 от
първоинстанционното дело/. Искането на жалбоподателката законната лихва
да се присъди от датата на увреждането не съответства на действащата
нормативна уредба, /а касае приложението и действието на КЗ – отменен/.
Действащата правна уредба изрично регламентира, че застрахователното
покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2, т.2 от КЗ, тоест застрахователят
отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред
увреденото лице. Но в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за
забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
/лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Следователно
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата - по силата на самия
кодекс, се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Тоест, не е
13
налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и
лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това.
По изложените съображения въззивната жалба се явява основателна.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
е отхвърлена за сумата от 105 000лв. Тази сума следва да бъде присъдена,
ведно със законната лихва считано от 16.07.2019г. Следва да се отхвърли
искът за присъждане на законната лихва за периода 27.08.2018г. - 16.07.2019г.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
При този изход на делото на ответника се дължат разноски за
първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от иска.
С обжалваното решение е уважено възражението на ищцовата страна по чл.78
ал.5 от ГПК като заплатеното и претендирано от ответника адвокатско
възнаграждение е редуцирано на 6 636лв. и на тази база следва да се
определят дължимите се разноски на ответника. Съразмерно с отхвърлената
част от иска същите са в размер на 3 152,10лв. Или първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищцата е осъдена да
заплати на ответника разноски по делото за разликата над 3 152,10лв. до
6 636лв.
От ищцовата страна се претендират разноски по реда на чл.38 от ЗА /6
636лв. с ДДС – съгл. представен списък на разноските по чл.80 от ГПК/.
Съгласно договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищцата и
Адвокатско дружество „Д. и Т.“ /л.140/, е уговорено безплатно процесуално
представителство по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА. При материален интерес от
200 000лв. минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2, т.5 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 6 636лв. с ДДС /представени са доказателства за
регистрация по ЗДДС/. Съразмерно с уважената част от иска следва да се
присъдят разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в полза на Адвокатско
дружество „Д. и Т.“ в размер на 3 483,90лв., с ДДС.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер на
4 200лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
14
От въззивната страна се претендират разноски по реда на чл.38 ал.2 от
ЗА. При обжалваемия материален интерес от 105 000лв. минималното
адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 4
356лв. с ДДС. Възражението на въззиваемата страна за недължимост на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, основано на доводи,
че не са налице предпоставките за това, поради факта, че на ищцата е
заплатено обезщетение в размер на 95 000лв., е неоснователно. При наличие
на клауза в договор за правна защита и съдействие за безплатно процесуално
представителство при хипотезата на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА не е необходимо да
се изследва имущественото състояние на упълномощителя. Освен това
обезщетението за неимуществени вреди не представлява доход, който може
да се съобрази при преценката за материалното състояние на лицето. Ето
защо въззиваемата страна следва да заплати в полза на Адвокатско дружество
„Д. и Т.“ адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 4 356лв.
с ДДС.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати
държавна такса за въззивното производство в размер на 2 100лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №175/10.05.2022г., постановено по търг. д.
№618/2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявеният от Г. П. Б. с ЕГН ********** против ЗД „Б.“ АД, ЕИК
*** иск с правно основание чл.432, ал.1 Кодекс за застраховането за
заплащане на сумата от 105 000лв. като обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на дъщеря й М.А.А. на 27.08.2018г., произтекла от престъпление
по чл.343, ал.4 във връзка с ал.3, предложение 4 във връзка с ал.3, пр. 4 и пр.5,
б. пр. 1 във връзка с ал.1, б. „в“, предложение 1 във връзка с чл.342, ал.1,
предложение 3 във връзка с чл.58а, ал.1 НК, в извършването на което М.И.А.
е признат за виновен с Присъда №260009/28.01.2021г., постановена по НОХД
№2123 по описа на Окръжен съд - Пловдив за 2020г., влязла в сила на
13.02.2021г., изразяващо се в това, че на 27.08.2018г., на главен път ***, км +
15
0,53 км, област П., при управление на лек автомобил „Ф.“ с ДК № *** е
нарушил правилата за движение - чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1, т. 1, чл. 16, ал.
1, т. 1, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП и по непредпазливост е
причинил смърт на повече от едно лице, а именно: на М.А.А. с ЕГН
********** и на Н.И.А., както и средна телесна повреда на едно лице - на
М.Д.Ш., изразяваща се в счупване на челюст, рискът от настъпването на
което събитие е покрит посредством сключен със ЗД „Б.“ АД договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във
формата на Застрахователна полица № *** и във връзка с което
застрахователно събитие е образувана щета №***, както и в частта, с която
Г. П. Б. е осъдена да заплати на ЗД „Б.“ АД, ЕИК *** разноски по делото над
сумата от 3 152,10лв. до 6 636лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА Г. П. Б. с ЕГН
********** сумата от 105 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й М.А.А., настъпила при
ПТП от 27.08.2018г., рискът от настъпването на което събитие е покрит
посредством сключен със ЗД „Б.“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на
Застрахователна полица № *** и във връзка с което застрахователно събитие
е образувана щета №***, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, като иска за присъждане на законната
лихва за периода 27.08.2018г. - 16.07.2019г. – отхвърля.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, ЕИК *** да заплати, на основание чл.38 ал.2 от
ЗА, на Адвокатско дружество „Д. и Т.“ адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер на 3 483,90лв., с ДДС и за
въззивното производство в размер на 4 356лв. с ДДС за осъществено
безплатно процесуално представителство на Г. П. Б. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 4 200лв. и за въззивното производство в размер на 2 100лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
16
Членове:
1._______________________
2._______________________
17