Присъда по дело №652/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 35
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20215330200652
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 35
гр. Пловдив , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
СъдебниКалин Йорданов Калинов
заседатели:Христина Михайлова
Георгиева
при участието на секретаря Величка С. Илиева
и прокурора Стоян Димитров Павлов (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Наказателно дело от общ
характер № 20215330200652 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. Р. Й. - роден на ***. в гр.П., обл.П., живущ в
гр.П., б., български гражданин, неженен, безработен, осъждан, с основно
образование, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН за това, че на 07.06.2020г. в
гр.Пазарджик противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ***, на стойност 1032.00
лева, собственост на И.Д.Х., от владението на Г. С. А., без негово съгласие с
намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство,
изразяваща се в счупване пластмасовата част на задния ляв стоп на стойност
12.50 лева и унищожаване на 1 брой контактен ключ на стойност 107,50 лева
и същото е оставено без надзор в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, на улица
„Първа“ пред №54, поради което и на основание по чл.346, ал.2, т.1, вр. с ал.1
1
вр. чл.58А, ал.1, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
На основание чл.57, ал.1, т.2, буква „Б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на така наложеното на
подсъдимия Е. Р. Й. наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Е. Р. Й. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив
направените разноски на досъдебното производство в размер на 273 /двеста
седемдесет и три/ лева.
ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 2бр.
одорологични следи в Одоротеката при дорологична лаборатория на група
ХБО, с-р БНТЛ ОДМВР-Пловдив, иззети протокол за изземване на следи от
миризми № 0003025/07.06.2020 год. от с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, ДА
СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.
ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, които са на
съхранение в РУ МВР Стамболийски, а именно:
-1 брой черна блуза с дълги ръкави с надпис "adidas";
-1 брой пластмасова бутилка от безалкохолно от 500мл. с жълта течност
нея;
-1 брой мобилен телефон с надпис "HUAWEI" с ИМЕЙ1: **** и ИМЕЙ2:
****, всички иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от
07.06.2020г. от с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, ДА СЕ УНИЩОЖАТ като
вещи без стойност.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд гр.Пловдив.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 652 по описа за 2021 година на ПРС
Втори нак.състав

Подсъдимият Е. Р. Й. с ЕГН ********** е предаден на съд по обвинение за
извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК за това, че на
07.06.2020г. в гр.П. противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ****, на стойност
1032 лева, собственост на И.Д.Х., от владението на Г. С. А., без негово
съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното
средство, изразяваща се в счупване пластмасовата част на задния ляв стоп на
стойност 12,50 лева и унищожаване на 1 брой контактен ключ на стойност
107,50 лева и същото е оставено без надзор в с.Йоаким Груево, обл.Пловдив,
на улица „Първа“ пред №54.
По делото не е конституиран граждански ищец и частен обвинител.
Преди даване ход на съдебното следствие подсъдимият Е. Р. Й. лично и чрез
своя защитник адв.Н.С. направи искане да се проведе предварително
изслушване и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да
не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът прецени, че
самопризнанието на подсъдимия Е.Й. по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с
протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид това в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от
НПК не е извършван разпит на подсъдимия Е.Й. за деянието, описано в
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и предлага на съда
да определи наказание Лишаване от свобода в размер около законодателно
определения среден такъв, след което да бъде редуцирано по реда на чл.58а
от НК и изтърпяно при първоначален строг режим.
В хода на съдебното следствие подсъдимия Е.Й. заявява, че разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. При последната си дума
поиска по-малка присъда.
Адв.Н.С. защитник на подсъдимия Е.Й. пледира за налагане на наказание
лишаване от свобода в размер около законодателно определения минимум.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е. Р. Й. е роден на **** година в гр.П., обл.П., живущ в гр.П.,
б., български гражданин, неженен, безработен, осъждан, с основно
образование, с ЕГН **********
1
От приетата справка съдимост на подсъдимия Е.Й. / лист 45 – 51 и лист 52 –
58, том 1 от ДП и лист 12 - 20 от наказателното / съдът намира като
установено че същия е осъждан многократно за извършени престъпления от
общ характер включително и за такива, идентични с деянието предмет на
разглеждане по настоящето дело, но които осъждания не са определящи за
правната квалификация на обвинението по което е предаден на съд. Тези
осъждания са определящи при определяне на наказанието и начина за
неговото изпълнение

Подсъдимият Е.Й. живеел в гр.П., където се установил след изтърпяване на
наказание лишаване от свобода на 29.03.2019г. Подсъдимият Й. е в
трудоспособна възраст и добро здравословно състояние, но не е трудово
ангажиран.
На 07.06.2020г., около 14.00 часа, свидетел Г.А. паркирал ползвания от него и
собственост на съпругата му – свидетелката И.Х., лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“ с рег. № **** в централната част на гр.П., в близост до
сградата на театъра. Тъй като бързал да свърши множество лични
ангажименти, свидетелят не заключил автомобила, оставил контактния ключ
на стартера му и се отдалечил.
В това време в района на театъра в гр.П. се намирал и подсъдимият Е. Р. Й..
Същият забелязал че автомобилът, паркиран на горепосоченото място от
свидетеля А. не е заключен, а ключът за запалването му е оставен на таблото.
Решил да се възползва от този факт и да отнеме колата, за да отиде с нея до
родния си град П.. В изпълнение на намерението си подсъдимият Й. влязъл в
автомобила, стартирал двигателя му и потеглил в посока за гр.П., въпреки че
никога не е притежавал СУМПС.
При пристигане в родния си град П., подсъдимият Й. посетил дома на
родителите си. Там се срещнал с брат си – свидетеля Филип Й., на когото
обяснил, че колата е негова собственост и я бил закупил лично. След като
постоял в гр.П., подсъдимият Й. отново с процесния автомобил, потеглил в
посока за град Пловдив. В неустановен момент, при управление и
маневриране с автомобила, подсъдимият Й. счупил задния му ляв стоп.
Около 18.00 часа на 07.06.2020г., подсъдимият Й. влязъл в село Йоаким
Груево, обл.Пловдив с посочения по-горе автомобил. Вече в селото забелязал
кафе-аперитив и решил да спре, за да си закупи алкохол. След като влязъл в
заведението, провел разговор със собственика му – свидетелят Т.Г. и пожелал
да закупи 500 мл. литра уиски. Докато се пазарели за цената, между двамата
избухнал скандал, понеже подсъдимият Й. опитал да бръкне в джоба на
ризата на свидетеля Г., в който последният държал оборотните пари на
заведението. Уплашен от виковете на свидетел Г. и от евентуалната намеса на
други клиенти на заведението, подсъдимият Й. побягнал, оставяйки колата на
мястото, на което я бил спрял преди това - пред заведението, на ул.„Първа“,
пред № 54. Автомобилът останал отключен, но ключът за запалването му се
намирал у подсъдимият Й.. В автомобила останал ползвания от подсъдимия
Й. мобилен телефон и връхната му блуза.
2
Тъй като изпитвал страх да се върне и да вземе автомобила, подсъдимият Й.
решил да го изостави пред заведението и да се прибере на автостоп за град П..
На излизане от село Йоаким Груево, около 19.00 часа на 07.06.2020г., се
отбил в бензиностанция на „ЛукОйл“, в която работели свидетелите Х.Н. и
Н.К.. Опитал се да убеди някой от тях да го откара до гр.П. срещу сумата от
20 лева, но му било отказано. Тогава той се запътил отново пеша в посока за
град Стамболийски и на автостоп успял да стигне до град П.. Носеният в себе
си контактен ключ за автомобила на собственост на свидетелката Х.
изхвърлил на неустановено място по пътя.
Свидетел Т.Г. подал съобщение до РУП-Стамболийски за станалия в
заведението сигнал. Свидетелят Т.Г. подал сигнал и до РЦ 112 за непозната
кола, оставена отключена в района на заведението му. При извършената
проверка е било установено, че автомобилът е противозаконно отнет в гр.П.
на същата дата.
На основание чл.212, ал.2 от НПК с първо действие оглед на
местопроизшествие от 07.06.2020г. е било образувано и започнато досъдебно
производство № 183/2020г. по описа на РУ гр.Стамболийски срещу
неизвестен извършител за извършено на 07.06.2020г. престъпление по чл.346,
ал.1 от НК.
Привлечен като обвиняем по посоченото ДП Е.Й. не взема становище по
въпроса за вина и ползва правото си да не дава обяснения.
Съгласно заключението на вещото лице Л.А. / лист 40, Трета папка от ДП /
представения за изследване лек автомобил е без следи от поправки и
заличавания на номера на рамата, без следи от поправки и заличавания на
оригиналната идентификационна табела и на номера на двигателя.
Съгласно заключението на вещите лица инж.С.К.М. и С.Д.Г. по назначените
в хода на производството оценителни експертизи / лист 43 – 44 ,Трета папка
от ДП и лист 48 – 51, Трета папка от ДП/, стойността на отнетата вещ – лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № **** възлиза на 1032.00
лева, а стойността на повредите – счупен ляв стоп възлиза на 12,50 лева и
унищожен контактен ключ възлиза на 107,50 лева или общо 120 лева.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от направените пред
Районен съд гр.Плоддив от подсъдимия Е.Й. признания на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, което се подкрепя от
доказателствата, събрани на досъдебното производство. Деянието на
подсъдимия е доказано по един безспорен и категоричен начин. Всички
въпроси, касаещи предмета на доказване са обезпечени с необходимите
доказателства. Липсват съществени противоречия относно
правнорелевантните обстоятелства – място и време на извършване на
деянието, лицето, намирало се на местопроизшествието в момента на
извършване на престъплението – подсъдимия Е.Й. неговите действия,
намерението му спрямо процесния автомобил и механизма на отнемане на
същия. Признанието на подсъдимия е направено доброволно, отразява
действителната му воля, същото взаимно се допълва и кореспондира с
3
подробните, логични и непротиворечиви показания на разпитаните по делото
свидетели, с констатациите отразени в съставените по делото протоколи за
оглед на местопроизшествие, за доброволно предаване, за разпознаване на
лица и със заключенията на изготвените по делото съдебно – технически и
съдебно – оценителни експертизи, които доказателствени средства са събрани
по предвидения в НПК ред. Последните са в достатъчен обем, за да се
приемат за безспорно установени правнорелевантните за случая
обстоятелства.
Установено е, че подсъдимият Й. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението противозаконно отнемане на чуждо МПС, без съгласието на
собственика и неговият ползвател, с намерението да го ползва. При ползване
на МПС подсъдимият е причинил повреда на процесния лек автомобил.
Показанията на пострадалото лице Г. С. А. са важен източник на
доказателства. Същите не могат да се игнорират само поради евентуалната
заинтересованост на тази категория свидетели, затова и настоящия съд ги
кредитира. Дадените от нея показания са последователни, безпротиворечиви
и не са изолирани от останалата доказателствена съвкупност. От разказа на
последната се установява информация за времето, мястото и предмета на
престъплението, както и липсата на съгласие от негова страна, подсъдимият
да ползва автомобилът собственост на свидетелката И.Х.. В подкрепа на
достоверността на показанията му са данните, съдържащи се в протоколите за
оглед на местопроизшествие и протоколите за доброволно предаване. Тези
показания кореспондират с самопризнанието на подсъдимия, който разкрива
инкриминираната си дейност и подкрепят напълно фактите, които са приети
за установени. Показанията на пострадалото лице, не са единствения
източник на доказателства за авторството на деянието. В подкрепа на
съобщеното от него са и показанията на всички останали разпитани
свидетели, които взаимно се допълват, като всеки от тях е изложил фактите,
които лично е възприел, и които съдът изцяло кредитира.
Като допринасящи за изясняване авторството на процесното деяние,
районния съд намира и удостовереното посредством протоколите за оглед на
местопроизшествие, протокол за доброволно предаване и протокол за
разпознаване на лице. Същите са изготвени по предвидения в НПК ред,
поради, което съдът им дава вяра и ги кредитира.
Съдът кредитира и изготвените експертизи, като счита, че същите са
безпристрастни, обективни и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Писмените доказателства по делото, посочени по – горе, доколкото
същите са във връзка с предмета на доказване са безпротиворечиви по
отношение на фактите, подлежащи на доказване и се кредитират от съда
изцяло, именно като такива.
При така установената фактическа установка съдът намира, че
подсъдимият Е.Й. е извършил от обективна и субективна страна
престъплението, за което е обвинен, а именно по чл.346, ал.2, т.1, вр. с ал.1 от
4
НК, като е отнел противозаконно чуждото моторно превозно средство,
собственост на свидетелката И.Х. и без съгласието на неговият ползвател
свидетел Г.А., с намерение да ползва превозното средство, като от деянието е
последвала повреда на превозното средство.
От обективна страна безспорно се установява от събраните по делото
доказателства, че подсъдимият Й. е отнел моторното превозно средство без
съгласието на неговия ползвател – свидетел А., реализирал е с него ПТП, в
резултат на което е причинил повреда на лекия автомобил.
От субективна страна подсъдимият Й. е действал с пряк умисъл, като е
съзнавал, че МПС, което отнема е чуждо, както и, че лишава собственика му
от фактическата власт върху него, въпреки това е отнел лекия автомобил с
намерение да го ползва, за да се придвижи с него до гр.П. и до гр.Пловдив,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването на същите.
С оглед гореизложеното съдът достигна до извода, че подсъдимият Е.Й. е
съзнавал всички обективни и субективни елементи на осъществения от него
престъпен състав.
По изложените съображения настоящият състав прие подсъдимия за виновен
в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
За да определи наказанието на подсъдимия Е.Й., съдът взе предвид причините
за извършване на деянието, степента на обществена опасност както на
престъплението, така и на конкретно извършеното деяние, участието на
подсъдимия в него, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
данните за личността им и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК.
Съгласно последната при проведено съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.1, вр. чл.372, ал.4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието
на подсъдимия за извършеното от него престъпление при условията на чл.58а
от НК. С оглед определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете, че
престъплението по чл.346 от НК е считано като такова със завишена степен на
обществена опасност, с оглед обекта на защита. На следващо място съдът
прецени степента на обществена опасност на настоящето престъпление, като
отчете, че същата не е по – висока от характерната за този вид престъпления.
Причини и условия за извършване на конкретното престъпление са
незачитането на неприкосновеността на чуждата собственост и на
установения правов ред, и слабите морално - волеви задръжки на подсъдимия
Й..
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия:
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът прие, че
наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК. За
деянието по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК, извършено от подсъдимия Й.
минималното наказание, предвидено в посочения текст е лишаване от свобода
за срок от 1 година, а максималното – лишаване от свобода за срок от 10 г.
Съдът определи наказанието в така очертаните параметри, а именно 4 /четири/
години и 6 / шест / месеца лишаване от свобода, като прилагайки
5
разпоредбата на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК намали същото с 1/3 и му
наложи наказание лишаване от свобода в размер на 3 / три / години.
Съдът определи наказанието при баланс на смекчаващите и отекчаващите
отговорността обстоятелства, определени в разпоредбата на чл. 54, ал.1 от
НК, след като съобрази тежестта на престъплението и на конкретно
извършеното деяние, така и обществената опасност на подсъдимия. Като
обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия Й. се взеха
предвид осъжданията му за умишлени престъпления, които не се отразяват на
правната квалификация по настоящето дело. Като отегчаващи вината
обстоятелства за подсъдимия Й. се отчетоха и негативните му
характеристични данни.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете доброто
му процесуално поведение в двете фази на процеса, тежкото му семейно и
материално положение, изразеното от него съжаление. В случая не са налице
предпоставките на чл.55 от НК за индивидуализиране на наказанието под
законоустановения минимум. Наличните смекчаващи обстоятелства не сочат
на многобройност или изключителност, като не е налице и втората
кумулативна предпоставка за приложението на чл.55 от НК, а именно и най –
лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко.
Съгласието на дееца производството да се развие по Глава Двадесет и седма
от НПК не съставлява допълнителен фактор, снижаващ отговорността му, тъй
като е отчетено от законодателя с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Не са налице предпоставките за приложението на чл.66, ал.1 от НК, с
оглед предходните му осъждания.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗИНЗС, съдът определи наказанието да
се изтърпи при първоначален “Строг“ режим, тъй като подсъдимия Й. е
осъден за умишлено престъпление и не са изминали повече от пет години от
изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“ което
не е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК и предвид постановената присъда, съдът
осъди подсъдимия Е.Й. да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив
направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 273 лева.
Съобразено с изхода на делото и отпаднало основание за тяхното съхранение
съдът постанови ВД приложени по делото да бъдат унищожени като вещи без
стойност. на съхранение в РУП-Стамболийски а именно:
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: _______________

6
Съобщи за изтекли лични данни