Р
Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 23.12.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ангелина
Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 687 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 43-0000169 от 30.04.2020 година на И.Д.
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” (РД „АА”) – град Стара
Загора,
с което на А.С.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис № 3, чрез
адвокат С.Ф.М., за нарушение на чл. 12,
§ 7, б. „б”, т. (ii) и изречение
последно от същата буква от Приложение „Контролен уред” на Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR), е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят
чрез процесуалния си представител – адвокат С.Ф.М., моли за отмяна
на обжалвания акт, тъй като бил неправилен, незаконосъобразен и
постановен при нарушения на материалния и процесуалния закони.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не
се явява. За него се явява адвокат С.Ф.М., който пледира за отмяна
на обжалваното НП, тъй като жалбоподателят представил по време на проверката от
страна на служителите на РД „АА” – град Стара Загора Удостоверение за дейности,
видно от което за процесния период от време не е бил на работа. Не се претендират
разноски по делото.
В съдебната фаза се ангажират писмено и гласно доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – И.Д. Директор на РД „АА” –
град Стара Загора
- Антон Ставрев Ставрев, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП, тъй като било съобразено с
материалните и процесуалните правила при издаването му.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
При изпълнение на служебните си задължения свидетелите
В.Н.Н. и Д.И.З. ***) на 13.03.2020 година
около 01.40 часа в района на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, извършват
проверка на автобус марка „Мерцедес” с турски регистрационен
№ 35 НNJ
20 – управляван от жалбоподателя А.С.М. и
извършващ международен превоз на пътници по маршрут от град Измир, Република
Турция до град Кърджали, Република България, попадащ в обхвата на АЕТR. При проверката констатират, че пътното превозно
средство (ППС) е от категорията М3 съгласно Разрешително № *********, валидно
до 29.01.2021 година за международна редовна автобусна линия, че е оборудвано с
контролен уред, а именно: дигитален тахограф „Continental 1381” с № ********** и че водачът не представя ръчен
запис и разпечатки за периода от 00.00 часа до 11.19 часа на дата 12.03.2020
година.
Жалбоподателят представя на контролните органи Удостоверение
за дейности, видно от което за периода от 06.30 часа на 10.03.2020 година до
14.30 часа на 12.03.2020 година, в който период се включва и процесния, не е
бил на работа.
Независимо от представеното
Удостоверение за дейности, свидетелят В.Н.Н. – Инспектор в
отдел „Контрол” към РД „АА” – град Стара Загора, намира че е извършено нарушение
и в кръга на службата си, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А-2018 с
бланков № 254677. Това процесуално действие
извършва и с участието на свидетеля Д.И.З.. В изготвения АУАН актосъставителят
излага подробно описание на извършеното според него нарушение, свързано с непредставяне
от страна на водача на ППС, оборудвано с контролен уред и извършващ превоз,
попадащ в обхвата на AETR, на ръчен запис и разпечатка за периода от
00.00 часа до 11.19 часа на дата 12.03.2020 година, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 12,
§ 7, б. „б”, т. (ii) и изречение последно от същата
буква от Приложение „Контролен уред” на AETR, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и
връчен на жалбоподателя.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран
с така съставения АУАН с № 254677, след
получаване на образуваната с него преписка, И.Д. Директор на РД „АА”- град Стара Загора, издава процесното НП № 43-0000169 на 30.04.2020 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган. НП е редовно връчено на жалбоподателя, на 19.06.2020 година, по
пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено -
датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната
преписка (АНП), с отбелязване и на имената на получателя му, а именно че е
получено лично от жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не
се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 12, § 7, б. „б”, т. (ii) и изречение последно от същата буква от Приложение
„Контролен уред” на AETR, тъй като като водач на ППС,
оборудвано с контролен уред и извършващ превоз, попадащ в обхвата на AETR,
не е представил ръчен
запис и разпечатка за периода от 00.00 часа до 11.19 часа на дата
12.03.2020 година. За това
нарушение на основание чл. 93в, ал. 17, т.
3
от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) на нарушителя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв.
В
кориците на делото са приложени Заповед № РД–08-30 от 24.01.2020 година на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са
посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция „АА”, които имат
право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския
съюз,
ЗАвПр, Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
и
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях и Заповед № 592 от 31.01.2020 година на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, от
която е видно, че Антон Ставрев Ставрев е назначен да изпълнява длъжността „Директор на РД „АА” – град
Стара Загора”,
считано от 04.02.2020 година до
назначаване на служител на незаетата длъжност, но за не повече от 6 месеца, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр – Министъра
на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията по надлежния ред
с административен акт - Заповед.
По делото бе разпитан и свидетеля Айдън Юсеин С.,
който установи, че двамата с жалбоподателя работят във фирма „Акболут” и че на
въпросната дата – 13.03.2020 година, е работил като Стюард заедно с
жалбоподателя М., когато автобусът, с който са пътували е спрян за проверка от
служители на АНО. При проверката жалбоподателят М. представя Удостоверение за
дейности, за да удостовери пред проверяващите защо няма разпечатка от
дигиталния тахограф за процесния период, но въпреки всичко му е съставен АУАН
за липса на разпечатка от тахографа. В съдебно заседание на свидетеля Айдън Юсеин С. бе
предявено Удостоверението за дейности, представено от процесуалния представител
на жалбоподателя, и свидетелят Айдън Юсеин С. удостовери, че
именно това е Удостоверението за дейности, представено от А.М. на дата
13.03.2020 година на служителите на РД „АА” – град Стара Загора в хода на
извършената от тях проверка.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на
депозиране в „Български пощи” ЕАД на писмото, с което е изпратена до АНО, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от
чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН,
вр.чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 47,
ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Съгласно чл.
92, ал. 1 от ЗАвПр, Актовете, с които се
установяват нарушенията във връзка с осъществен контрол при извършването
на превози на пътници и товари с моторни превозни средства
(МПС) с
българска или чуждестранна регистрация, се съставят от длъжностните
лица на Изпълнителна агенция „АА”. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 13.03.2020 година
актосъставителят В.Н.Н. е заемал длъжността „Инспектор в Отдел „Контрол” при РД „АА” – град
Стара Загора
към Изпълнителна
агенция „АА””. В този смисъл са и изявленията на свидетеля Н. направени в открито съдебно
заседание, проведено на 21.12.2020
година. Предвид
изложеното актосъставителят В.Н. безспорно се явява
длъжностно лице от Изпълнителна агенция „АА”, което има правомощията
по чл.
92, ал. 1 от ЗАвПр. Лицето, подписало НП –
Антон Ставрев Ставрев, е заемало към момента на издаването му
длъжността „И.Д. Директор на РД „АА” – град
Стара Загора”,
считано от 04.02.2020 година и деянието е извършено в зоната на отговорност
на РД „АА” – град Стара Загора, която е
с компетентност на
територията на областите Стара Загора, Хасково и Кърджали съгласно чл. 17, ал. 2, т. 8 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „АА”, приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 година.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН срокове.
Преценена по същество,
Жалбата е основателна по
следните съображения:
Видно от събраните в хода на
производството доказателства, към момента на проверката жалбоподателят е
извършвал международен автомобилен превоз по смисъла на чл. 1, б. „з” от AETR,
попадащ в обхвата на Спогодбата съгласно чл. 2, § 1 от Спогодбата, поради и
което следва да намерят приложение разпоредбите на същата. AETR е ратифицирана от България и на
основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предимство пред противоречащите й разпоредби
от българското законодателство. Разпоредбата
на чл. 2, § 1 от Спогодбата гласи, че AETR се прилага на територията на всяка
договаряща страна за всеки международен автомобилен превоз, извършван от всяко
превозно средство, регистрирано на територията на тази договаряща страна или на
територията на всяка друга договаряща страна. Според чл. 12, § 6, б. „а” от AETR
договарящата страна упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции
на водачи за нарушение на Спогодбата, което е установено на нейната територия и
за което вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е извършено но
територията на друга договаряща или недоговаряща страна. Обстоятелството, че на посочената дата – 13.03.2020
година, жалбоподателят е извършвал
международен превоз на пътници по маршрут град Измир, Република Турция до град
Кърджали, Република България се установява от разпита на свидетелите Н. и З.,
както и предвид фактът, че жалбоподателят не оспорва това обстоятелство. Фактът на преминаване през държавната граница на която
и да било страна в тази на друга, изпълва признака за международен превоз. В
случая управляваният от наказаното лице автобус е с турска регистрация, като Република
Турция е една от договарящите страни по Спогодбата, поради което са приложими именно разпоредбите на AETR. От друга страна Република България също е една от
договарящите страни по Спогодбата и като такава, чрез компетентните контролни
органи, е задължена да предприема всички подходящи мерки, за да осигури
спазването на разпоредбите на тази Спогодба.
Разпоредбата на чл. 12, §
1, б. „б” от AETR посочва, че елементите на проверките на пътя включват:
дневното и седмичното време на управление, прекъсванията и дневните и
седмичните почивки; тахографските листове от предходните дни, които трябва да
се намират на борда на превозното средство, и/или данните за същия период,
записани върху картата на водача и/или в паметта на контролния уред и/или на
разпечатките, когато се изискват; правилното функциониране на контролния уред.
Тези проверки се извършват без дискриминация по отношение на ППС, предприятията
и водачите, независимо дали са местни, или не и независимо от отправния пункт и
маршрута на пътуването или вида на тахографа.
В тежест на водача, който управлява ППС,
оборудвано с контролен уред, е вменено задължението по чл. 12, § 7, б. „б” от
Приложение „Контролен уред” към AETR, при всяко поискване от Инспектор да е в
състояние да представи: (ii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през
текущия ден и предходните 28 календарни дни, съгласно изискванията на Спогодбата.
Съответно неизпълнението на това задължение и обективната липса, т.е. непредставянето
на тези документи, се санкционира от административнонаказателния състав
на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр.
Безспорно установено е че към момента на
съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на чл. 1, б. „й” от AETR. В чл.
1, б. „й” от AETR е дадена легална дефиниция на
термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да
установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в
движение. В случая свидетелите – служители
на РД „АА” – град Стара Загора, са категорични, че именно А.М. е бил
водач на процесния автобус, тъй като той е бил на шофьорското място и на него
са състави АУАН.
В случая жалбоподателят не оспорва това
обстоятелство,
поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
В случай, че за даден период в рамките на предходните
28 календарни дни, преди деня на проверката, водачът е бил в отпуск по болест,
в годишен отпуск или е управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на
Спогодбата, както е определен в чл. 2 на същата, той трябва да е в състояние да
представи Удостоверение за дейности по образец – Допълнение 3 към Приложение на
AETR, което инкорпорира в себе си (т. 21 от същото) и Декларация, с която
водачът потвърждава, че по време на горепосочения период не е управлявал
превозно средство, попадащо в обхвата на Спогодбата. Съгласно указанията за
попълване на Удостоверението всички полета на формуляра се попълват преди отпътуването
от транспортното предприятие и от съответния водач, като за валидността му е
необходимо да бъде подписано както от упълномощен представител на
предприятието, така и от самия водач.
С
оглед данните по делото, безспорно за водача, извършващ към момента на
проверката международен превоз на пътници с превозно средство, регистрирано на
територията на договаряща страна по Спогодбата, е налице задължение да спазва
разпоредбите й. Наличието на обстоятелства, които изключват приложението на
същата, следва да бъдат доказани от страна на водача, чрез представянето на
цитираното Удостоверение за дейности при проверка на пътя, извършвана на
територията на договаряща страна. В конкретния казус наказаното лице е ангажирало
доказателства в тази насока още в момента на проверката, което обстоятелство не
бе оборено от страна на АНО, както и в настоящия процес не бе
оборена доказателствената сила на представения писмен документ – Удостоверение
за дейности.
Т.е. в разглеждания случай, при проверката от страна на контролните
органи водачът А.М. е представил Удостоверение за
дейности, попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на АЕТR, в което е удостоверено, че за времето от 06.30 часа на 10.03.2020 година до 14.30 часа на 12.03.2020 година М. не е бил на работа (по делото липсва спор, че имената А.С.М.
и А. Байрактар са на едно и също лице, в подкрепа на
изложеното е и факта, че датата на раждане на водача, посочена в Удостоверението за дейности
съвпада с тази на жалбоподателя). Въпросното Удостоверение е предвидено в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № H-3 от 07.04.2009 година за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември
1985 година относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент
и на Съвета от 15 март 2006 година за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, която Наредба
е приета на основание чл. 89,
ал. 1 от ЗАвПр. Съгласно чл.10, ал. 1 от
цитираната Наредба, водач, който при проверка от
контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листове,
данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква,
поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка,
управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на
превозно средство или е бил на разположение, предоставя на контролните органи Удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от
12.04.2007 година относно формуляр във връзка
със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния
транспорт. Посоченото по-горе Удостоверение за дейности, представено от страна на жалбоподателя по време на проверката, съставлява
документ по чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба № H-3 от 07.04.2009
година, който се представя за да замести представянето на необходимите ръчен запис и разпечатки от контролния уред. Съобразно изискванията на закона е попълнено
на компютър, т.е. четливо, на български език, който е един от езиците на
Общността и е подписано от представител на предприятието и от водача
преди началото на пътуването. Следователно неправилно
е била ангажирана отговорността му за процесното нарушение. Действително
подписът на представителя на фирмата и печата са положени не на определеното за
това место – под т. 20 на Удостоверението, а под т. 22, но това не съставлява
съществено нарушение, тъй като в крайна сметка е важното, че са налични в
представения документ.
За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че Удостоверението за дейности
замества липсата на ръчен запис и разпечатки от контролния уред, но
отговорността на водача за непредставяне на посочените запис, респ. разпечатки
отпада само ако Удостоверението за дейности бъде представено по време на
проверката, както е сторено в настоящия случай. Безспорно е, че водачът е представил такова Удостоверение в
момента на проверката (показанията на свидетеля Айдън Юсеин С., Съдът
кредитира, тъй като не бяха опровергани от други доказателства по делото и тъй
като не се констатира заинтересованост на свидетеля, която да го провокира да
даде неверни показания или такива в интерес на жалбоподателя), което изключва отговорността му по чл. 93в, ал. 17, т. 3
от ЗАвПр.
В
случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за
отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и
отмяна. Спазени биха били предвидената форма и
процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение
би било
описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Предвид изложеното биха липсвали предпоставки
за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива.
Правилна би била дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение. От събраните по делото доказателства би се
установил фактът, че на 13.03.2020 година жалбоподателят - водачът А.М., на МПС, оборудвано
с контролен уред и извършващ превоз, попадащ в обхвата на AETR, не е представил
ръчен запис и разпечатка за периода от 00.00 часа до 11.19 часа на дата
12.03.2020 година.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението – извършено виновно, при пряк умисъл. Т.е.
жалбоподателят в качеството си на водач (шофьор) на процесния автобус е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него
деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 1/12.12.2007 година на ВКС по тълк.н.д.№ 1/2007 година, ОСНК, преценката на АНО
за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като няма пречка,
при установяване наличието на съответните предпоставки, Съдът сам да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Процесното административно нарушение не би разкрило
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не би представлявало такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е
формално - на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се
изисква да са настъпили вредни последици. Ето защо Съдът би приел, че нарушението не разкрива белези на по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В
този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба на НК по силата на препращането от
чл. 84 от ЗАНН,
за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен
случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП.
Административното наказание би било правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения
от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна възможност за намаляване
на наложеното административно наказание не би съществувала,
предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона
би липсвало основание за определянето
му под този минимум. Така наложеното с
обжалваното НП административно наказание, Съдът би намерил
за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
Изложената фактическа обстановка,
обективирана в АУАН и възприета от АНО в НП по отношение на посоченото
нарушение, би се установила от писмените доказателства и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 21.12.2020 година свидетели – В.Н.Н.
и Д.И.З.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за
достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и
свидетелските показания на В.Н.Н. и Д.И.З.. С правна преценка за
достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от
която и да е от страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се
ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство.
При този вариант на разсъждение Съдът
не би кредитирал представеното Удостоверение за дейности и показанията на
свидетеля Айдън Юсеин С., като противоречащи на
другите събрани по делото доказателства.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
НП №
43-0000169
от 30.04.2020 година на И.Д.
Директор на РД „АА” – град Стара Загора, с което на А.С.М. с ЕГН ********** ***,
за нарушение на чл. 12, § 7, б. „б”, т. (ii) и
изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред” на AETR, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване
на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)