Решение по дело №119/2020 на Районен съд - Костинброд

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № ...

                                         гр. К., 19.11.2020 г.                                   

                             В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

    К.ският районен съд, четвърти състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ                                                        

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 119, по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

  „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “М. 4”, Б.П. С., сграда 6,  представлявано от адв. З.Й.Ц. от САК са сезирали съда с иск за установяване на съществуване на вземането срещу С.Р.А., ЕГН ********** ***, за сумата от 1052,04 лева  - главница, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението пред съда – 25.10.2019 година, до изплащане на вземането, както и сумите от: 25.00  лева -  заплатена в полза на съда държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 787/2019 г., на КРС, и 25.00  лева -  заплатена в полза на съда държавна такса, 300.00 лева – за ССчЕ, 364.37 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство и 600,00 лева – платени за особен представител на ответника, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва иска, счита че не дължи исковите суми, тъй като липсвали доказателства за дължимостта на претендираните парични вземания, липсвали надлежни покани до длъжника за изпълнение и съществуване на задължения, а документите за плащане били изхождащи от ищеца и подлежал на експертна проверка от вещо лице със специални знания в тази насока.

К.ският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.

Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства:  Договор за мобилни услуги № ********* / 19.07.2016 г.; Договор за мобилни услуги № *********/29.04.2017 година; допълнително споразумение от 17.012018 г. към Договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 17.01.2018 г.; четири броя фактури от 2018 година, за периода от 15.03.2018 г.-15.06.2018 година; ч.гр.д. № 787/2019 година с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК; ССчЕ, установяваща дължимостта на исковите суми в предявения им размер.

Съдът приема, че въз основа на горните доказателства, исковата претенция се явява безспорно основателна, тъй като ответникът не е изпълнил договорните си парични задължения да заплаща цената на получените мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства и неустойки, поради предсрочно прекратяване на догорите с ищеца по негова вина, като сумите са му били начислени в издадените четири броя фактури от 2018 година,  установяващи дължимостта на паричните вземания на ищеца към ответника, така както са предявени по основание и размер, поради което съдът преценява, че следва да постанови уважително решение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е предявено.

Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на вземането, тъй като приетата от съда ССчЕ установява по несъмнен и компетентен начин дължимостта и размера на претендираните искови суми.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете производства разноски, както следва: сумите от 25.00  лева -  заплатена в полза на съда държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 787/2019 г., на КРС, и 25.00  лева -  заплатена в полза на съда държавна такса, 300.00 лева – за ССчЕ и 364.37 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство, и 600,00 лева – платени за особен представител на ответника по настоящото производство, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

                                    

                                     Р    Е    Ш    И    :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Р.А., ЕГН ********** *** съществуването на вземането на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “М. 4”, Б.П. С., сграда 6, в размер на сумата от 1052,04 лева  - главница, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението пред съда – 25.10.2019 година, до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА С.Р.А., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* направените разноски, както следва: сумите от 25.00  лева -  заплатена в полза на съда държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 787/2019 г., на КРС, и сумите от 25.00  лева -  заплатена в полза на съда държавна такса, 300.00 лева – за ССчЕ, 364.37 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство и 600,00 лева – платени за особен представител на ответника по настоящото производство.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С., в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.

 

  РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :