Р Е Ш Е Н И Е
№ 3592/30.7.2020г.
гр. Варна,30.07.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ
в публично заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря Атанаска Иванова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 14358
по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявена във ВРС искова молба на дата 05.09.2019 г. от
ищцовото дружество ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, чрез адвокат Д.Д. и Адвокатско дружество „Я.“,
представлявано от Д.Й.Д., с адрес
***, * против отвеника Д.Т.Я., ЕГН
**********, с адрес: ***.
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86 ЗЗД и
с цена на иска 240.55 лева.Ищцовото дружество
основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: По заявление от
09.07.2019г. по реда на чл. 410 от ГПК в Районен съд - Варна било образувано
частно гр. дело № 10725/2019г., по описа на ХVIII –ти състав. Ответникът по
настоящото производство подал възражение в срок, поради което на основание чл.
415, ал. 1 от ГПК на 09.08.2019г. ищцовото дружество /заявител в заповедното
производство/ получило съобщение, с което му била указана възможността за
предявяване на иск относно вземането и за заплащане на допълнителна държавна
такса. С настоящото производство на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, в
законовоустановения срок ищцовото дружество предявява специалния положителен иск за установяване на вземането,
за което е водено заповедното производство.Твърдението на ищцовото дружество е,
че между ЗАД „Б. В. И. Г.“ и „*“ ООД бил сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС „*“, модел „*“, peг. № *, обективиран със
застрахователна полица № *, валидна от 19.12.2018г. до 18.12.2019г..На
08.02.2019г., около 19:30 часа, в гр. Варна, на ул. „*“, до магазин „*“,
настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на Д.Т.Я., който като водач на
МПС „*“, модел „*“, peг. № *, при движение на заден ход блъснал намиращото се
зад него МПС „*“, модел „*“, peг. № *, собственост на Г.Г.М., в резултат на
което нанасъл материални щети по облицовка предна броня на лек автомобил „*“,
модел „*“, peг. № *.Събитието било документирано с Протокол за ПТП №
1692809/08.02.2019г.По молба на Г.Г.М. в ЗАД „Б. В.“ била заведена щета №
471018191900912. След оглед на щетите от експертите на застрахователното
дружеството с Опис на претенция № 52-04000-00056/19/15.02.2019г.били установени
като последица от произшествието материални щети по лек автомобил „*“, модел „*“,
peг. № *, изразяващи се в увредена облицовка предна броня - за подмяна и
боядисване. С Опис-заключение по претенция № 52-04000-00056/19/15.02.2019г.
било калкулирано, че стойността на ремонта за възстановяване на повредите по
процесния лек автомобил възлиза в размер на 240.55 лева, който включвал: за
подмяна на детайли и материали (облицовка предна броня) - 157.63 лева; за
демонтаж и монтаж (облицовка предна броня) - 12.00 лева;за труд и материали за
боядисване (облицовка предна броня) - 70.92 лева. С доклад от 20.02.2019г. по
щета № 471018191900912 ЗАД „Б. В.“ определило да се изплати на Г.Г.М.,
собственик на увреденото МПС, застрахователно обезщетение в размер на 240.55
лева.С преводно нареждане от 22.02.2019г. ЗАД „Б. В.“ изплатило на Г.Г.М.
определеното застрахователно обезщетение в размер на 240.55 лева.Съгласно чл.
500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховане застрахователят имал право да
получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на
пътнотранспортно произшествие преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително
по закон.В тази връзка, след изплащане на застрахователно обезщетение
застрахователното дружество имало право на регресен иск срещу ответника Д.Т.Я.,
тъй като виновният водач напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортно
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Твърди се, че на виновния виновния водач - Д.Т.Я. е бил съставен АУАН № 185383
, за нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.При тези твърдения ищцовото дружество е
отправило искането си по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК: Да бъде
постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено, че Д.Т.Я.
дължи на ЗАД „Б. В.“ сумата от 240.55 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 471018191900912 за МПС „*“, модел „*“,
peг. № *.Обективирано е искане за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.07.2019 г.
до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 86 от ЗЗД.Обективирано е
искане и за присъждане на направените по
делото съдебно-деловодни разноски, както и разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За доказване на
твърденията и искането си ищцовото дружество е направило доказателствени
искания
В срока по чл.131 ГПК ответникът Д.Т.Я., ЕГН: **********,
адрес *** чрез адвокат Г. Г.,
Софийска адвокатска колегия, адрес: *, е депозирал отговор на искова молба. Становището на ответника е, че иска е допустим в частта му, касаеща
претенция по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ , вр. чл. 45 от ЗЗД. Искът по чл. 45 от ЗЗД ответникът намира,че е родово и местно подсъден на Районен съд - Варна на
основание чл. 103, чл. 105 и чл. 115, ал. 1 от ГПК.Ищецът, конкретизира
ответника, че заявява правния си интерес от водене на делото съобразно претенцията
си по чл. 500, ал. 1, т. 3 вр. чл. 45 от ЗЗД, правоспособен да предяви иска,
притежаващ активна процесуална легитимация и неговият процесуален представител
подписал исковата молба, като ответникът на свой ред се явявал пасивно
легитимиран в същото исково производство.
Становище по
основателността на иска на ответника е следното:Предявения
иск за по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ ответникът намира изцяло за неоснователен, по съображения, подробно
изложени по-долу, като оспорва и акцесорния иск за присъждане на лихви по чл.
86 от ЗЗД, тъй като при неоснователност на главния иск се явява и акцесорния
иск. В отговора на искова молба изцяло е оспорено и искането на ищеца за
присъждане на разноски по делото.Становището
на ответника по обстоятелствата, на които се основава иска, възражения срещу
иска и обстоятелствата, на които те се основават е следното:За успешното
доказване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ ищецът трябвало да докаже на
първо място виновното поведение на ответника и причинените в тази връзка вреди
в светлината на чл. 45 от ЗЗД. Изцяло ответникът оспорва твърдението за
реализирано ПТП на 08.02.2019 г. от отв. Д. Я., така както е посочено в
исковата молба. Твърди, че такова ПТП
изобщо не се е случвало.Ищецът сочел в подкрепа на твърдението си за
осъществено ПТП, че на Д. Я. бил е съставен АУАН № 185383 за нарушения по чл.
40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Такъв АУАН наистина не отрича
ответника, че бил издаден. Въз основа на въпросния АУАН било издадено Наказателно постановление №
19-0819-001431/10.05.2019 г. по описа на ОДМВР - Варна, сектор Пътна
полиция - Варна, с което на Д. Я. било наложено наказание за две нарушения:по чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП; по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ от ЗДвП - затова, че като
участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР. Видно от така
наложеното наказание, ответникът не бил наказан, нито било прието за доказано
от наказващия орган, че напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.На ответника не било наложено наказание във
връзка със случая по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗДвП, както твърдял
ищецът. Ноторен факт подчертава ответникът е, че с акта за установяване на
административното нарушение се слагало едва началото на
административнонаказателното производство, като наказващият орган нямал
задължение да приеме безкритично констатациите на актосъставителя, а налагал
наказание след проверка на всички относими към случая факти. Следователно за
ищеца, според ответника, липсвало правно основание изобщо да претендира
обезщетение от ответника на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, тъй като
такава фактическа обстановка изобщо не била установена в рамките на проведеното
административно наказателно производство, в противен случай същият щял да бъде
санкциониран за съответното нарушение. Твърди
се, че отв.Я. обжалвал това наказателно постановление в рамките на неприключено
административно наказателно дело № 3080/2019 г. по описа на Районен съд -
Варна, 23 състав по реда на чл. 59-63 от ЗАНН. На основание чл. 64 от ЗАНН посоченото наказателно постановление не
било влязло в сила, тъй като към момента не било потвърдено от съда в частта,
която касае настоящото дело. Окончателното съдебно решение по обжалването на
горепосоченото наказателно постановление,според ответника се явявало от
съществено значение за правилното решаване на спора. Поради наказателния си
елемент на основание чл. 300 от ГПК решението по административно наказателното
дело следвало да е задължително за гражданския съд, който разглеждал
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца в случай, че наказателното
постановление е отменено поради липса на извършено деяние, поради липса на
противоправност или поради липса на вина от страна на дееца. Към момента на
подаване на отговора на искова молба, сочи ответника, че нямало възможност да
се предвиди дали съдът /т.е.наказателния съд/ щял да отмени наказателното
постановление на някое или всички от тези основания. Поради горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК ответникът
желае ВРС да спре производството по настоящото дело до влизане в сила на
решението по АНД № 3080/2019 г. на PC – Варна.В отговора
на искова молба е оспорена и
доказателствената сила както на АУАН № 185383. Твърденията в същия АУАН не
били доказателство, а имали характера на претенция спрямо ответника, още
повече, че за част от твърдяното в АУАН не било наложено наказание.Оспорва се доказателствената сила на
съставения от мл. автоконтрольор Л.М. Протокол за ПТП № 1692809/08.02.2019 г.
Съставителят на протокола,твърди
ответника, че не бил присъствал на местопроизшествието лично, не бил
констатирал положението на двете МПС във връзка с твърдяното ПТП, съставил
протокола не на посоченото в същия протокол място, а пред сградата на Първо РУ
- ОДМВР - Варна, в тъмната част на денонощието, с лоша видимост по негови лични
твърдения, без да направи необходимите фотоснимки на л.а. с peг. № *, а по
отношение на направените снимки на л.а. с peг. № * заявил в качеството си на
свидетел в съдебно заседание, че „на тях нищо не се вижда и по снимките не може
да се установи какво се е случило“.Допълнително ответникът заявява,че ще
представи на съда протокола от съдебното заседание, в който протокол били
отразени тези твърдения на съставителя на протокола. Оспорена е и доказателствената сила на направените фотоснимки, приложени
към делото. Дори да се приемело, че наистина било реализирано ПТП и да се
приеме, че протоколът за ПТП отразявал вярно действителността, то в самия
протокол изрично било описано, че при ПТП на двата автомобила са причинени
„охлузвания“, като специално на процесния автомобил охлузванията били в предна
лява част. Нямало никакво основание в този случай да се прилага снимка на
предна дясна част на бронята на
автомобила или да се приема щета на тази част във връзка със същото ПТП.
Напротив - очевидно за ответника било, че същият автомобил попадал и в други
ПТП, за което свидетелствала и голямата пукнатина на предната лява част на
бронята на автомобила, която също не била резултат от въпросното ПТП.Оспорена е и доказателствената сила на
документ с име „опис на претенция № 52-04000-00056/19/15.02.2019 г.“ Този
документ не бил подписан от застрахования - ответника, а от друго лице,
вероятно Г.М.. Същият опис по същество представлявал една заявка и твърдение на
Г.М. към застрахователя, която обаче не била доказана по никакъв начин.
Необяснимо за ответника било как „охлузванията“ на предната лява част на
бронята на автомобила водят до „подмяна“ на облицовка на предна броня, при това
на стойност 240,55 лв. при автомобил с действителна стойност, посочена от
застрахователя - 1000 лв.Оспорена е и
доказателствената сила на опис-заключение по претенция №
52-04000-00056/19/15.02.2019 г./ 471018191900912. Същият не бил подписан от
застрахованото лице или Г.М., като не бил подписан и от експерта, посочен в
описа - М. Н. М., а единствено от оценител. Освен това в същия опис било
посочено закупуване на детайл - облицовка за предна броня с доставчик *,
за когото не било ясно как е избран. Нямало никакви данни как изобщо била
калкулирана цената от 157,63 лв. - липсвали оферти, проформа фактури, ценови
предложения или каквито и да било документи във връзка със случая. Същественият
проблем бил, че охлузванията на предната лява част на бронята не можело да
доведат до необходимост от подмяна на облицовка на предна броня, поради което
изцяло ответникът оспорва претенцията за обезщетение за платени детайли на
стойност 157,63 лв.Оспорена е и
доказателствената сила на разпечатка с наименование „Печат-Калкулация“.
Това за ответника не е документ, а: „лист хартия“ с нанесени върху него
произволни и немотивирани данни в таблици, калкулирани в общи суми. Оспорва се
и твърдението, че в резултат от ПТП възникнала нужда от демонтаж и монтаж на
елементи, както и че за това бил необходим един час и половина.Оспорват се
твърденията за всички посочени разходи за труд, като особено твърдението, че за
тонирането на 220 гр. боя бил необходим един час труд (абсурдно при положение,
че това се вършело от машина, а не от човек и времето за тониране било в
рамките на минути).Оспорва се и
доказателствената сила на Доклад по щета № 471018191900912. Докладът не бил
подписан от юрисконсулт и генерален директор. В Доклада било посочено, че
собственикът на автомобила е С. Р. М.с адрес *, а в останалите документи,
включително и по-долу в същия документ, за собственик се сочела Г.Г.М., ЕГН **********,
което означавало, че документът не носел никаква друга стойност, освен
удостоверяване, че изявленията в него са направени от неизвестно лице,
подписало се като инспектор и друго неизвестно лице, подписало се като
ръководител. Оспорва се и факта, че този
документ бил подписан от инспектор и ръководител в ЗАД „Б. В. И. Г.“.
Представеното платежно нареждане №
20190222029970027255/22.02.2019 г. свидетелствало единствено, че на лице с
имена Г.Г.М. са преведени 240,55 лв. По нищо не личало дали лицето било
действителен собственик на автомобила и дали ищецът обезщетил лице, което
реално има право на обезщетение по чл. 45 от ЗЗД. След като в Доклад по щета, посочен по-горе, било посочено, че
автомобилът е собственост на С. М., то само това лице имало право на
обезщетение по чл. 45 от ЗЗД. В случай, че ищецът превел пари във връзка с
твърдяното ПТП на друго лице, то той не го обезщетил за вреда по чл. 45 от ЗЗД
и следователно нямал основание за претенция към ответника. Никъде в приложените
материали не било направено искане от Г.М. или С. М. сумата от 240,55 лв. да им
бъде преведена по посочената в платежното нареждане банкова сметка. ***динствено
в Доклад по щета, който обаче бил подписан от неизвестни лица, които не бил
увредени от деянието. На основание
горното ответникът оспорва факта, че на евентуално увредения собственик на
автомобила са изплатени дължимите обезщетения.Отново посочва отв. Я., че
ако ищецът превел пари на друго лице по случая, а не на увредения собственик,
това не касаело ответника, тъй като липсвало обезщетяване за деликт, а било
налице недължимо плащане, при което претенцията следвало да се насочи към
лицето, което се е обогатило неоснователно, по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Изобщо, обобщава отв.Я., липсвали доказателства, че тази банкова сметка ***,
посочени в приложената документация като собственици, както и липсвала
информация, че такава банкова сметка ***, поради което оспорва факта, че ищецът
обезщетил увреденото лице с претендираната сума.В подкрепа на изложеното в отговора ответникът е направил
доказателствени искания.Искането на ответника е ВРС да отхвърли като изцяло
недоказана и необоснована исковата претенция на ищеца по чл. 500, ал. 1, т. 3
от КЗ, както и акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД и искането на ищеца за
присъждане на разноски. Обективирано е искане за присъждане в полза на
ответника на сторените по делото
разноски, за които ще представи списък.
В проведеното по делото последно открито заседание от 03.07.2020
г.ищецът не се представлява, депозира
писмено становище изпратено по
факс на 3.7.2020г. в което по същество се желае уважаване на предявените искове
като основателни и доказани и присъждане на разноските по делото. Със същото
становище ищцовата страна представя списък по чл.80 ГПК като прави възражение за
прекомерност по реда на чл. 78 ал.5 ГПК на претендирания от ответника
адвокатски хонорар.
В същото открито заседание
ответникът, представляван от адвокат Ц. БVот ВАК изразява
становище по същество на спора ,като счита,че предявеният иск е неоснователен и
недоказан.Адв.Б.е направил изявление,че оспорва претенцията за сумата 157,63
лв., а в останалата част забоя и труда, не спори,но това е само в условията на
евентуалност.
Съдът, след като взе предвид представените по
делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните а и от приобщеното към настоящото исково
производство частно гражданско дело № 10725/2019 г. по описа на ВРС ХVIII-ти състав безспорно се установява, че на дата 09.07.2019г.
ищцовата страна ЗАД „Б. В. И. Г. „ е
депозирала във ВРС Заявление по чл.410 ГПК с искане за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение против длъжника в заповедното производство и
ответник в настоящото исково Д.Т.Я..По
таза депозираното Заявление по чл.410 ГПК във ВРС е образувано частно гр.д. 10725/2019
г. по описа на ВРС ХVIII-ти състав
Видно от цитираното Заявление по чл. 410 ГПК, в точка 9-та
застрахователят - ищец в настоящото производство е посочил размера на
претендираното вземане от 240,55 лв. ведно със законната лихва върху исковата сума
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на заявлението . В точка 9, буква „в” заявителят по частното делото е
индивидуализирал вземането и по основание, като е посочил че същото произтича от :Причинени материални
щети на МПС * ,модел * ,рег.№ *,собственост на Г.Г.М..В т.12 от заявлението/
л.3 –ти от заповедното дело / заявителят подробно е описал твърденията си и
основанията на които претендира издаване на Заповедта по чл.410 ГПК за
посочената главница ведно със законната лихва и сторените по заповедното дело
разноски. Видно от л. 12 –ти от заповедното дело ,въз основа на
Разпореждане № 29753/10.7.2019 г.
заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 5324/10.7.2019
г. / л.13-ти от ч.гр.д.№10725/2019г.по описа на ВРС, ХVIII-ти състав/.
Със Заповедта, № 5324/10.7.2019 г.,заповедният съд е разпоредил цитат
: „Длъжник Д.Т.Я. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Кредитор ЗАД Б. В. И. Г. ЕИК/БУЛСТАТ * с адрес * сумата от 240.55 лв. /двеста и четиридесет лева и
55 ст./, включваща застрахователно обезщетение, изплатено на
22.02.2019г. от ЗАД „Б. В." на Г.Г.М.
по застраховка „Гражданска отговорност" в ЗАД „Б. В." със
застрахователна полица № *, валидна от 19.12.2018г. до 18.12.2019г. по щета №
471018191900912 от 20.02.2019г. на стойност 240.55 лева./двеста и четиридесет лева и 55 ст./ за нанесени материални щети на МПС „*", модел„*", per. № *, собственост на Г.Г.М., съгласно протокол за ПТП №
1692809/08.02.2019г. за настъпило на
08.02.2019г., пътнотранспортно произшествие по вина на Д.Т.Я., като
водач на МПС „*", модел „*", per. № *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 09.07.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ за платена държавна такса и сумата от 120.00 лв. /сто
и двадесет лева/ за адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по настоящото производство.“ В самата заповед е
вписано и че :“ вземането произтича от
следните обстоятелства: нанесени материални щети на МПС „*", модел„*", per. № *, собственост на Г.Г.М., съгласно протокол за ПТП №
1692809/08.02.2019г. за настъпило на
08.02.2019г.“.
От останалите писмени доказателства приложени по частното дело от л.
15-ти се констатира,че Заповедта за изпълнение на парично задължение е била
връчена лично на длъжника,че последният е възразил против дължимостта на сумата
в срока и по реда на чл.414 ГПК ; заповедният съд е дал указания на заявителя
за възможността да предяви специалния положителен установителен иск и в
преклузивния срок по чл.415 ГПК заявителят – сега ищец е сезирал исковия съд по
надлежния ред,представяйки доказатества затова пред заповедния съд .
Гореизложените факти налагат извода,че ищцовата страна е предявила пред
ВРС иска си по чл.422 ГПК в рамките на преклузивния срок,налице е идентичност
на предмета на заповедното дело и исковото,поради което и исковият съд дължи
произнасяне по същество на спора .
На първо място с доклада по делото, съдът е обявил на страните, че е
безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение
между ЗАД „Б. В. И. Г.” и „*” ООД по
застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана с полица *, с която е
застраховано МПС „*”.
Спорът между страните
в исковото производство се свежда до това дали въобще е имало настъпило ПТП /
застрахователно събитие / а ако е имало ПТП виновен ли е Д.Я. за ПТП-то ,налице
са въобще предпоставките на чл.500 КЗ а в условията на евентуалност дали е
завишен размера на иска .
В проведеното първо о.с.з адв.Я. е посочил че са установили при
преглед на щетата, че са представили застраховка „Гражданска отговорност” без
добавък 1, от който е видно, че лицето Д.Я. е закупил автомобила и е встъпил в
правоотношение.На следващо място са наведени твърдения затова,че приложения към
исковата молба опис на щета е грешен, поради което е представен и коригиран доклад по щета № 471018191900912, както
и представения в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
ищцовата страна доклад по щета.
За доказване на основанието и размера на исковата си претенция
ищцовата страна е ангажирала писмени
доказателства както следва : представените с исковата молба заверени за
вярност с оригинала копия на протокол за ПТП №
1692809/08.02.2019
г.; застрахователна полица № */09.11.2018
г.; заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховки „Каско” и „Гражданска отговорност”
на автомобилистите при имуществени вреди от 15.02.2019 г.; опис на претенция № 52-04000-00056/19/15.02.2019 г.; опис-заключение по претенция №
52-04000-00056/19/15.02.2019 г.;; доклад
по щета № 471018191900912 от 20.02.2019 г.; преводно нареждане за кредитен превод от 22.02.2019 г.; регресна покана изх. № 01824/01.04.2019
г. по щета № 471018191900912; талон за
преминат периодичен технически преглед и свидетелство за регистрация част
ІІ № *********; снимки – опис на претенция № 51-04000-0056/19/15.02.2019 г. – 2
стр. преписка по
щета № 471018191900912, заверено копие на уведомление от „*” от 18.02.2019
г.Допълнително
както бе посочено и по-горе е представен и по делото е приобщен коригиран доклад по щета № 471018191900912 .
За пълното изясняване на фактическата страна по спора е допусната
необходимата съдебно -техническа експертиза,изготвена от вещото лице Х.К..Заключението
по допусната САТЕ,което съдът кредитира напълно като обективно и компетентно
дадено, е приобщено на л.118 – 121.От заключението на в.л.инж.Хр.К. се
установява,че САТЕ е изготвена на база писмените доказателства по делото ,
проверка в интернет сайтове и автосервизите
във Варна, в момент отдалечен от датата на събитието.Видно от констативно
съобразителната част на САТЕ,на 08.2.2019г., около 19,30 ч. в гр.Варна,ул.* ,до
магазин „*“т е
настъпило ПТП по вина на Д.Т.Я. –водач на МПС „ * „ ,модел И 40 с рег.№ *.ПТП –то е настъпило като при
движение на заден ход Я. е блъснал намиращото се пред него МПС л.а. „*“ , модел * , с рег.№ *, собственост
на Г.Г.М., като в резултат на удара са били нанесени материални щети по
облицовката на предната броя на л.а. на М.. Виновният водач напуснал мястото на
произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата .
Събитието било документирано с протокол за ПТП № 1692809/08.02.2019 г. В.л.Хр.К.
сочи в САТЕ неоспорния факт,че при ищеца е сключен договор за застраховка“
Гражданска отговорност“ на МПС * с рег.№ *,обективиран в полица № *, валидна от
19.12.2018 г. до 18.12.2019 г.На следващо място от САТЕ се изяснява,че по молба
на Г.М. при застрахователя-ищец е била заведена щета № 471018191900912,като след оглед на щетите от експертите на
застрахователя, с опис на претенцията № 52- 04000-00056/19/15.02.2019г. е било
калкулирано , че стойността на ремонта за възстановяване на повредите по
процесния л.а.възлиза на 240,55 лв., в която сума се включва: за подмяна на
детайли и материали / облицовка предна броня/ 157,63 лв., за демонтаж и монтаж
/облицовка предна броня /12,00 лв.за труд и материали за боядисване / облицовка предна броня/ 70,92
лева.Вещото лице е установило още, че с доклад от 20.02.2019 г.по щета №
471018191900912 дружеството
застраховател е определило да се изплати на Г.М. застрахователно обезщетение в размер на 240,55 лв. ( Видно от л. 14 –ти на дата 22.2.2019 г. ищецът е
заплатил на Г.М. по Б.път сумата от точно 240,55 лв.,като в преводното
нареждане е вписано ясно основанието затова ).
При тези данни, в.л. дава заключението, че именно описания по-горе механизъм
е маханизма на ПТП то, както и че нанесените щети по л.а. на Г.М. са причинени
при констатирания механизъм на ПТП. На последно място, след направени
изчисления вещото лице отговоря, че сумата от 242,95 лв. е сума която съответства на нужните средства за
отстраняване на причинените по л.а.на Г.М. щети като в тази сума се включват:
157,63 лв.за подмяна на детайли и материали,12,00 лв. за демонтаж и монтаж
/1,50 ч.х 8,00 лв./ и 73,32 лв.за труд и материали за боядисване.
За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото съдът
е допуснал събиране на гласни
доказателства.Допуснати са били до разпит в режим на призоваване посочените от ищцовата страна трима свидетели:Л.М.М., с адрес за призоваване по
неговата месторабота, а именно ОД на МВР – Варна;Н.С.Е., с адрес ***;Г.Г.М.,
с адрес ***.Допуснато е било събиране и гласни показания чрез показанията на ДВАМА СВИДЕТЕЛИ при режим на довеждане в полза на ответната страна за следващо съдебно
заседание, които да установят и да докажат факти и обстоятелства, свързани с
механизма на ПТП, мястото, времето на възникване, наличието или липсата на
материални щети по лекия автомобил.
По делото са разпитани само свидетелите допуснати в полза на ищцовата
страна, т.к. ответникът не изпълнил задължението си да води свидетели и
гласните доказателства допуснати в полза на ответника са били заличени.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният пред РС Варна специален положителен установителен иск с
правно основание чл.422 ал.1 вр- чл. 415 ал.1 ГПК и чл. 86 ал.1 ЗЗД .Искът е процесуално допустим, предявен от
активно легитимирана страна, тъй като с него ищцовата страна желае да бъде
установено със СПН съществуването на оспореното в заповедното производство
парично вземане – оспорено по реда и в срока по чл. 41 ГПК от длъжника в
заповедното производство.Допустимостта на иска се определя и от факта, че в
полза на ищцовата страна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, която заповед не е влязла в законна сила, тъй като чрез
подаване на възражение от длъжника и депозиране на иска по чл.422 ГПК
заповедното производство е преминало в настоящото исково.За ищеца е налице
правен интерес от водене на установителния иск с предмет съществуване на
оспореното в заповедното производство парично вземане, тъй като при евентуален
положителен изход на спора за ищеца заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК ще влезе в сила и ищецът ще може да се снабди с
изпълнителен лист . Констатирайки
допустимостта на иска с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 ГПК и
чл. 86 ал.1 ЗЗД съдът дължи произнасяне по спора по същество. За да се произнесе по
същество на спора съдът намира за необходимо да посочи, че с доклада по делото
е разпределил доказателствената тежест
между страните.Съгласно общото
правило на чл. 154 ГПК съдът е
указал ,че всяка една страна следва да установи и докаже твърденията и
възраженията си, въз основа на които черпи за себе си положителни права. В тежест на ищцовата страна исковият съд е
възложил да установи твърденията си въз основа на които основава активната си
процесуално правна и материално правна легитимация а именно:че е било
образувано по Заявление на ищцовата страна частно гр.дело по описа на РС Варна,
по което дело в полза на заявителя била издадена Заповед по чл. 410 ГПК, че
заповедта е била връчена на длъжника и че в срока по чл. 415 ГПК ищцовата
страна е предявила положителния установителен иск. В тежест на ищцовата страна
е било и да установи и докаже че е
носител на паричното вземане, за което вземане в нейна полза е била издадена в
качеството й на кредитор заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ; да установи основанието и размерите на претенциите си, както и
твърденията си, че ответникът е изпаднал в забава и продължава да се намира в
такава ,респ. че ответникът дължи на ищеца вземанията за които се води
настоящото исково производство – за главница и за законна лихва В конкретното
производство исковият съд е възложил в тежест на ищеца да установи и докаже
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка гражданска
отговорност, настъпване на застрахователно събитие по време,място и начин
посочени в исковата молба, причинени имуществени щети по л.а. по вина на водача
причинил ПТП –то ,пряката причинно - следствена връзка между ПТП-то и щетите по
л.а., своевременно заявяване на претенцията за възстановяване на щетите по
л.а., изплащане по Б.път на застрахователно обезщетение- т.е. всички елементи от фактическия състав на чл.500 КЗ, даващи
право на застрахователя да предяви регресния си иск против виновния
водач,причинил ПТП-то. В тежест на насрещната – ответната страна исковият съд е
възложил да наведе всички възможни правоизключващи, правопогасяващи и/или
правоотлагащи възражения по предявените специални положителни установителни
искове – т.е. възраженията които вече са сторени в отговора на искова молба.
При така разпределената тежест на доказване, на база
анализа на писмените и гласни доказателства, заключението по допуснатата и
приобщена САТЕ съдът на първо място се спира на нормата на чл.500 КЗ – правната
норма на която ищецът се е позовал още в заповедното производство като
основание на исковете си. Правото на регрес на ищеца –застраховател е
регламентирано в Кодекса на застраховането.Съгласно чл.500, ал. 1
, т.3 застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:( т.3) е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта
на доказване носи виновният водач.Предвидено е, че в
този случай тежестта на доказване носи виновният водач, в случая ответника.В
тази насока, в отговора си по чл.131 ГПК, ответникът е релевирал възражения за
липсата на влязло в сила Наказателно постановление, като съответно от страна на
сезирания РС Варна не е имало влязъл в сила съдебен акт – а и от там произнасяне
по въпроса дали въобще ответника е напуснал произшествието или не и кои точно
текстове на ЗДвП е нарушил , поради което счита, че не са налице предпоставките
за това обстоятелство да се счита за доказано.От показанията на св. Н.Е. /управлявала л.а.собственост на св.Г.М.,
/категорично се установява, че след удара ответникът е напуснал произшествието.
Ответникът е бил установен след като св.Е. решила да извика полиция поради
агресивното поведение на Данаилов, на место пристигнал св.Л.М. който писал
протокола за ПТП и прегледал записите на камерите на близкия магазин „*
„.Съгласно вписаното в протокола за ПТП и показанията на св.Е. и св. М. , ВРС приема,че е доказано обстоятелството, че
виновният водач - ответника, е напуснал произшествието. Не е оспорено от
ответника присъствието му на мястото и в момента на произшествието, доколкото
във възражението си срещу АУАН се противопоставя на факта, че протоколът за ПТП
не е съставен на място от св.М..В същия смисъл е и заключението на в.л.инж.К.
по допуснатата САТЕ на база на която е изяснено механизма на ПТП, причинно
следствената връзка между виновно причиненото от ответника ПТП и щетите по л.а.,
размера на щетите .Нещо повече от приложеното по делото на л. 42-45 копие на
влязъл в сила (необжалван) на
28.01.2020
г. съдебен акт –Решение № 2282/11.12.2019 г. на РС Варна, 23 –ти състав постановено
по НАХД № 3080/2019 г.е видно, че НП №19 – 0819 – 001431/10.5.2019 г. на
Началник сектор ПП при ОД МВР Варна, с което на Д.Я. са били наложени следните
наказания –по п.1 – глоба в размер на 20,00 лв. на осн.чл.183,ал.2, т.11 ЗДвП и
по п.2 –глоба в размер на 100,00 лв.и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец на осн. чл. 175, ал.1
,т.5 ЗДвп , КАТО Е ОТМЕНЕНО в пункт 2 НАКАЗАНИЕТО „ГЛОБА“ от 100 лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Съобразно нормата на
чл. 4 от Наредба № Iз- 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството
на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при
допуснато ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП, което предпоставя
задължително посещение на произшествието от органите на "Пътна полиция".
Единствено в случай на съгласие за вина между двамата участници се съставя
двустранен протокол, за което не е необходимо присъствието и участието на
органите на "Пътна полиция". В случая, както бе посочено по- горе,
съгласие за вина за настъпилото произшествие не е била постигната поради
напускане на ПТП- то от страна на ответника, поради което е било задължително
посещението от органите на "Пътна полиция". Изложеното по- горе
налага извода за наличието на всички изискуеми предпоставки за приложение на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, поради което и
предвид доказване вида и размера на нанесените вреди – доказани напълно чрез
САТЕ, съдът намира претенцията за основателна, ведно с акцесорната такава за
законната лихва върху сумата от 240,55 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по образуваното ч. гр. д. № 10725/2019 г. на РС- Варна ХVIII-ти
състав–09.07.2020г. до окончателното й изплащане.
За
пълнота на мотивите и с оглед релевираните в срока по чл.131 ГПК възражения ВРС
намира за нужно да подчертае, че в мотивната
част на т. 15 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено,
че задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на
наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в
извършване на престъпно деяние – с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния процес. Съгласно даденото разрешение,
решението по чл.
78а НК се приравнява на влязла в сила присъда, поради това, че и в този
случай деянието си остава престъпление, а не административно нарушение, като
разликата с присъдата е само във вида на отговорността – освобождаване от
наказателна отговорност и налагане или не на административно наказание. С оглед
така възприетия в посоченото тълкувателно решение критерий, доколкото
наказателното постановление или актът за неговата частична отмяна по НАХД имат
за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, те не
обвързват, съгласно чл. 300 ГПК, гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на
деянието. В този смисъл е Определение №
435/12.06.2015 по дело № 2947/2014 на ВКС, ТК, I т. о.
С оглед горните
мотиви и ВРС намира предявения иск за основателен и доказан и го уважава в
пълнота по начина по който е предявен . Претенцията по чл. 86, ал.1 ЗЗД за
присъждане на законната лихва върху главното вземане, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, съдът намира за основателна и доказана,
поради което и я уважава по начина, по който е заявена .
При този изход на
спора съдът дължи произнасяне и по разноските по настоящото и по частното
гражданско дело.На първо място съдът намира за необходимо да определи
размера на разноските, сторени от ищеца в заповедното производство.За да
определи дължимият се размер на съдебно - деловодни разноски по заповедното
производство съдът съобразява факта, че в заповедното производство по ч.гр.д. №
10725/2019 по описа на РС Варна ХVIII-ти
състав вече е присъдил в полза на заявителя сумата от 25 лева за платена държавна такса и 120 лева за
адвокатско възнаграждение.Размера на двата реално сторени от заявителя разходи
по заповедното дело е установен и доказан,поради което и исковият съд присъжда
в полза на ищцовата страна съдебно деловодни разноски в заповедното
производство от 145,00 лева общо.
По отношение на
разноските в настоящото исково производство видно от Списъка по чл.
80 ГПК приложен на л. 117 –ти ищецът претендира разноски в исковото
производство 25,00 лв.за платена държавна такса,150 лв.депозит за САТЕ и 90,00
лева депозит за призоваване на свидетели общо
265,00 лв.Посочения размер на разноски за внесени депозити и такси е
правилно цитиран от ищцовата страна и този размер като установен и доказан
съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца по исковото
производство.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищцовата
страна ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: *, чрез адвокат Д.Д. и Адвокатско дружество „Я.“, представлявано от Д.Й.Д., с адрес ***, * и отвеника Д.Т.Я., ЕГН
**********, с адрес: *** ЧЕ Д.Т.Я., ЕГН ********** ДЪЛЖИ
на ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК * СУМАТА от 240.55 лв. (двеста и четиридесет лева и
55 ст.) главница - застрахователно обезщетение, изплатено на 22.02.2019г. от ЗАД „Б. В." на Г.Г.М. по
застраховка „Гражданска отговорност" в ЗАД „Б. В." със
застрахователна полица № *, валидна от 19.12.2018г. до 18.12.2019г. по щета №
471018191900912 от 20.02.2019г. на стойност 240.55 лева./двеста и четиридесет лева и 55 ст./ за нанесени материални щети на МПС „*", модел„*", per. № *, собственост на Г.Г.М., съгласно протокол за ПТП № 1692809/08.02.2019г.
за настъпило на 08.02.2019г., пътнотранспортно произшествие по вина на Д.Т.Я.,
като водач на МПС „*", модел „*", per. № *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 09.07.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за което парично вземане
е била издадена в полза на ищцовата страна Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с номер 5324/10.07.2019 г.на ВРС по ч.гр.дело
№ 10725/2019 г. по описа на ВРС ХVIII-ти състав, на основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Т.Я., ЕГН
**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * СУМАТА
от ОБЩО 145,00 лева (сто
четиридесет и пет лева)- сторените от ищцовата страна
съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 10725/2019 г. по
описа на ВРС ХVIII-ти
състав както и СУМАТА от ОБЩО 265,00 лева(двеста шестдесет и пет лева) - съдебно-деловодни разноски сторени от ищцовата страна в исковото
производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС
от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: