№ 41
гр. П., 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20234430202225 по описа за 2023
година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 23-0938-002257 от 07.09.2023 год., издадено от Началник
група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град П., с което на Р. Т. Т.
от гр.П., ж.к.**** с ЕГН ********** на осн. чл 179 ал.1 т 5 пр. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба, за извършено от него
нарушение на чл 42,ал2т2 пр1 от ЗДвП .
Жалбоподателят Т. не се явява в съдебно заседание,представлява се от
адв. Г.-АК-гр.П. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата страна Сектор Пътна Полиция към ОД на МВР гр.П.,
редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище .
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено
следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН серия GA бланков
№1069911 от 26.08.2023 год., жалбоподателят е бил санкциониран на
основание чл. чл 179 ал1т 5 пр. 5 от ЗДвП и е наложено административно
наказание Глоба, за извършено от него нарушение на чл 42,ал2т2 пр1 от
ЗДвП, за това, че на 26.08.2023 г. в 13:56 часа, в община П., на път ПЪРВИ
КЛАС № 3 като Водач на лек автомобил, БМВ 730, ****, БЪЛГАРИЯ
извършва следното нарушение : На 14.07.2023г., около 20:45ч. на ПП 3,
километър 118 + 400 с посока на движение към град П., като водач на лек
1
автомобил БМВ 730 с регистрационен номер ****- лична собственост, при
движението си по ПП 3 извършва маневра изпреварване на колона от
автомобили, като навлиза в лентата предназначена за насрещното движение и
принуждава движещите се срещу него два автомобила да намалят скоростта
си и да отклонят движението си вдясно на своята посока за да избегнат
настъпването на ПТП, като първият навлиза частично в пътния банкет.
АУАН е съставен по преписка 3391 р-6643/17.07.2023г. в сградата на
Сектор Пътна Полиция-П.. На водача е показан клип снет от видео
регистратор, според които е извършил нарушение с което , СЪЗДАВА
ОПАСНОСТ ПРИ ИЗПРЕВАРВАНЕ, ЗА НАСРЕЩНО ППС, ПРИ
НАВЛИЗАНЕ В ПЪТНА ЛЕНТА ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО
ИМ, с което виновно е нарушил/а чл.42 ал. 2 т.2 от ЗДвП.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е
ангажирана административната отговорност на жалбоподателят Т. .
В издаденото НП по идентичен с АУАН начин е описано нарушението, като е
посочено че е нарушена правната норма на чл.42, ал.2 т2 от ЗДвП.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 29.09.2023г. Издаденото НП е
обжалвано в срок пред РС гр.П. от жалбоподателят.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят М. Д. Г.
посочи,че въпросният АУНН е съставен от него на базата на предоставен
запис от видео регистратор от личният автомобил на св. Й. Д..На него се
вижда,как въпросното БМВ предприема маневра за изпреварване на колона
от автомобили ,като навлиза в насрещното движение и единият от насрещно
движещите се автомобили излиза извън пътното платно.
Твърди ,че всичко това той е възприел и е съставил АУАН от записа
предоставен му от св. Д. и не е пряк очевидец на нарушението.
На въпросният носител на които е бил предоставен записа от видео
регистратора не е направена експертиза ,а просто е изгледан от
актосъставителят и свидетелят по АУАН С. К., извикан е в случая
нарушителят Т. и неговата сестра ,показан му е клипа,след като го е изгледал
в Обясненията си Т.,твърди че го оспорва ,че е имало място при
изпреварването да се размине с насрещно движещият се автомобил ,нямало е
предпоставки за ПТП и твърди в обяснението си че в клипа не се вижда
номера на автомобила и снетият запис е с неверен час.Въпреки това на
жалбоподателят Т. му е съставен АУАН.
В тази насока каквито са показанията на актосъставителят напълно
идентични са показанията и на свидетелят на АУАН С. К.. Като също твърди
пред съда ,че актът е съставен на основание записът от видео регистратора
,които запис е предоставен от св. Д..Даже твърди,че той лично е предявил
записа на жалбоподателят Т.. Свидетелят К.,твърди в хода на съдебното
следствие че лично той е ходил на място след като е изгледал предоставеният
запис от видео регистратора от личният автомобил на св. Д., да установи
мястото на нарушението.Датата и часът на нарушението е уточнил св. Д. .Не
си спомня кой е свалил записа и по какъв начин е предаден и приобщен
2
като доказателство към преписката този запис .
От показанията на св. Д.,които е пряк очевидец на нарушението се
установява,че след като видял въпросният л. а БМВ,които излиза от колоната
и навлиза в насрещно движещите се автомобили и единият от тях излязъл от
пътя,подава сигнал на Второ РПУ-гр.П.,които трябвало да предадат сигнала
на служители на пътна полиция.По-късно му се обадил началникът на Второ
РПУ-грП. и му поискал записа от видео регистратора от личният му
автомобил, за да потвърди казаното от него.
След това с него се свързал и св.С. К.. Свидителят Д. твърди че той в
качеството си на гражданин е подал сигнал на тел.112 за нарушението и след
това е съдействал на органите на пътна полиция като за потвърждение за
извършеното нарушение от жалбоподателят лично предал записа свален на
видео регистратора от личният му автомобил с които се движел.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на
твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът съобрази, че настоящото производство е от административно -
наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП и
извършено ли е виновно. Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
3
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни
изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело
АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези действия.
По делото е представена и приета оправомощителна заповед ,
удостоверяваща материалната компетентност на контролния орган, с
правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по ЗДвП по
отношение на актосъставителят, както и тази на АНО да издава НП при
установени нарушения по ЗДвП. Атакуваното НП е издадено в срок, но
въпреки това същото следва да бъде отменено поради следните основания:
Съгласно разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН, в акта за установяване на
административно нарушение се посочва датата и мястото на извършване на
нарушението. В настоящия случай, със съставения акт за установяване на
административно нарушение е констатирано нарушение, извършено от
жалбоподателят на 14.07.2023 година в 20,45ч, като въз основа на това е
издадено и наказателно постановление в разрез със събраните по делото
доказателства и на дата, различна от посочената като дата на действително
извършеното нарушение като малко по нагоре при описване на нарушението
както в АУАН ,така и в НП като дата на нарушението е посочена 26.08.2023г.
Като в допуснатата нередовност в издаденото наказателно постановление
води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, а оттам и до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. След като
не е удостоверил правилно констатираното при извършената проверка с акта
за установяване на административно нарушение и в съответствие с
действителното, наказващия орган е издал едно незаконосъобразно
наказателно постановление, което като такова следва да бъде отменено
4
изцяло. При това следва да се отбележи, че за разлика от нередовностите в
акта за установяване на административно нарушение могат да бъдат санирани
в определени от закона случаи, то съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от
ЗАНН такава възможност за нередовностите, допуснати в самото наказателно
постановление законът не предвижда. В производството по налагане на
административни наказания не може и не трябва за съществува неяснота по
отношение датата на извършване на нарушението, тъй като в противен случай
се накърнява правото на защита на привлеченото към административно
наказателна отговорност лице.
Във връзка изложеното съдът намира че в конкретния казус, както
процесното НП, така и АУАН не отговарят на установените от закона
реквизити – липсва посочване на конкретна дата и място на извършване на
нарушението, както и на обстоятелствата, при които то е извършено.
Касае е се за нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.3 и 4, и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочването на точната дата и мястото на
извършване на нарушението, както и на обстоятелствата при които е
извършено, са основни признаци от състава на твърдяното нарушение и са
абсолютно необходими и задължителен реквизит, както на АУАН, така и на
НП видно от цитираните законови разпоредби. Ясно е при това положение,
че в НП и АУАН, въз основа на който е то издадено, не дават задоволително
обяснение на въпроса кога и къде е извършено твърдяното нарушение.
Разпоредбата на закона е ясна, категорична и точна. Съгласно разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН: „ Наказателното постановление, трябва да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават, като се посочи законовата разпоредба която е нарушена“.
Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение.
Законовата разпоредба която е нарушена, описанието на нарушението и
доказателствата, които го потвърждават не може да бъдат извличани по пътя
на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило
правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание,
вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, какви са
доказателствата, които я обосновават и коя е административнонаказателната
разпоредба, предвиждаща наложеното му административно наказание,
съответно нарушената материалноправна разпоредба.
Правоприлагането не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни. Административно наказващият
орган е следвало изрично да посочи, коя дата е приел за дата на извършване
на нарушението.
5
Необходимо е да се посочи, че доказателства в тази насока, а именно
обосноваващи извършеното нарушение, е недопустимо да се събират едва в
хода на съдебното производство, тъй като описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е било извършено и доказателства, следва
задължително да се съдържат в АУАН, т.е още от образуването на
административно наказателното производство следва по недвусмислен начин
да е ясно, за какво нарушение и въз основа на какви доказателства се
ангажира административно наказателната отговорност на виновното лице.
Това е така, защото АУАН поставя началото на това производство и
нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво
административно нарушение му се вменява, че е извършил.
Дори да става въпрос за техническа грешка, в ЗАНН и НПК не е
предвиден ред за отстраняването й, поради което при наличието й съдът не е
длъжен да изследва в който акт е била допусната тази грешка – в АУАН или в
НП, чрез установяване на вярната дата въз основа на събраните по делото
доказателства. В този смисъл е и константната практика на съдилищата /
решение № 374 от 18.11.2019 год. по КАНД № 359/2019 год. на АС-Стара
Загора и други/
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като с оглед на формалния
(процесуален) характер на основанието за отмяната му, разглеждането на
спора по същество се явява безпредметно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, предложение 3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 23-0938-002257 от 07.09.2023 год., издадено от Началник
група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град П.,с което на Р. Т. Т. от
гжр.П.,**** с ЕГН ********** на осн. чл 179 ал1т 5 пр. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба, за извършено от него нарушение на чл
42,ал2т2 пр1 от ЗДвП , като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд гр.П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6