Р Е Ш Е Н И Е
№ 485/8.6.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Пазарджик, Първи административен състав, в открито
съдебно заседание на осми юни, две хиляди и двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
по адм. дело № 498 по
описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 111 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/ и е образувано по жалба на Д.М.Б., към момента в
Затвора гр. Пазарджик, против Заповед № Л-570/27.04.2022 г., издадена от началника
на Затвора гр. Пазарджик.
В жалбата се
твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Моли се да
бъде отменена, съответно отменено и наложеното наказание „изолиране в
наказателна килия“.
В съдебно заседание
лишеният от свобода Д.Б., редовно призован, се явява лично и се представлява от
служебен защитник адв. И.. Поддържат жалбата и молят съда да отмени обжалваната
заповед.
Ответникът по жалбата – Началникът на Затвора гр. Пазарджик,
редовно призован, се представлява от юриск. Р., който по изложени съображения
моли съда да потвърди обжалваната заповед, като правилна и
законосъобразна.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 21.04.2022
г., около 14:15 часа, е извършено претърсване в ІV отделени, в 404 спално
помещение, както и обиск на лишените от свобода от същата килия. В кофа,
намираща се в тоалетното помещение, мл. инспектор Ц.И. открива около 10 литра
ферментирала течност. Изрично попитали лишените от свобода от съответната килия
на кой са тези „джибри“, като и свидетелят С., и жалбоподателят Б., видно от
приложените писмени обяснения, както и от показанията на свидетеля И. и
свидетеля П., заявили, че тези „джибри“ са на Д.Б.. Жалбоподателят Б. дори
казал пред служителите на Затвора – Пазарджик, че „джибрите“ са готови и до два
дни ще си вари ракия от тях. В кофата
бил поставен черен найлонов плик, в него имало остатъци от плодове и вода,
които били ферментирали, тъй като пликът бил завързан и поставен на топло в
тоалетната, за да може плодовете да ферментират по-бързо. Били взети обяснения
от лишените от свобода и с оглед обстоятелството, че в кофата, която била
8-литрова, нямало нито компот, нито фреш, както твърди жалбоподателят, а
заготовка за направа на спиртна напитка, на жалбоподателя било наложено
наказание „Изолиране в наказателна килия“.
Преди налагане
на наказанието било взето предвид, че жалбоподателят не е критичен към
извършеното от него, както и че са му налагани множество дисциплинарни
наказания. Взето е предвид и здравословното му състояние – безспорно е установено,
че жалбоподателят гълта железа, но същите не са опасни за неговото здраве, като
не е пречка за изтърпяване на наказание „Изолиране в наказателна килия“. С
оглед характера на извършеното, на извършителя, липсата на самокритичност, на
жалбоподателя е наложено наказание на 14 денонощия.
От показанията на свид. Б. – директор на МЦ към
Затвора гр. Пазарджик, жалбоподателят ежедневно е бил посещаван от медицинско
лице, като в повечето случаи не е имал оплаквания, два пъти се е оплакал от
болки в корема, като са му дадени обезболяващи.
Въз основа на
всички събрани доказателства била издадена процесната заповед за това, че:
На 21.04.2022 г.
лишеният от свобода Д.М.Б. е нарушил установения ред, като е държал при себе си,
укрита в тоалетната на помещението, в което е настанен, неразрешена вещ – 1 брой
кофа, кафява на цвят, около 10 литра, пълна със заготовка за направа на алкохол
(джибри). Вещта е открита от служител на НОС при извършване на претърсване на помещението,
иззета по надлежния ред и съдържанието е унищожено. С действията си лишеният от
свобода е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 1 и т. 5, чл. 100, ал.
1, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС.
С оглед на това е издадена Заповед № Л-570/27.04.2022 г. от
началника на Затвора гр. Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание
„Изолиране в наказателна килия“, с която на основание чл. 101, т. 7, вр. чл.
102, вр. чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране
в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ на лишения от свобода Д.М.Б..
Заповедта е връчена на лицето лично срещу подпис на 28.04.2022 г., като в
законоустановения 3-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред
Административен съд Пазарджик.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, а именно: Докладна записка с вх. №
555/21.01.2022 г. от мл. инсп. Ц.И., Протокол № 20/21.04.2022 г. за претърсване
и обиск, Обяснение от Д.Б. от 21.04.2022 г., Обяснение от В. И. от 21.04.2022
г., Обяснение от И.С. от 21.04.2022 г., Обяснение от М. Х. от 21.04.2022 г.,
Протокол № Р 47/27.04.2022 г. на началника на Затвора гр. Пазарджик, Докладна
записка от 27.04.2022 г. от Е. Б. – фелдшер към МЦ при Затвора Пазарджик, справка с
наложени наказания, Медицинска
справка от 13.05.2022 г. от директора на МЦ при Затвора гр. Пазарджик, Медицинска
справка от 18.05.2022 г. от директора на МЦ при Затвора гр. Пазарджик, Заповед
№ ЛС-04-746/08.12.2021 г. на Зам.-министъра на правосъдието ведно със Списък на
разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места
лишените от свобода или задържаните под стража по реда на НПК, Медицинска
справка от директора на МЦ при Затвора гр. Пазарджик, представена в съдебно
заседание.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе и от разпита на свидетелите С., И., Б. и П.. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите И., Б. и П., тъй като същите са
последователни и непротиворечиви, в синхрон с приетите по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира частично показанията на свидетеля С., тъй като
същият безспорно е заинтересован от изхода на делото. Жалбоподателят изрично
заяви, че именно този свидетел пише неговите жалби. Съдът кредитира показанията
му в частта, в която заявява, че течността е намерена в кофа, която се е
помещавала в тоалетното помещение. Не кредитира показанията му в частта, в
която твърди, че жалбоподателят си правел фреш от ябълки. Безспорно от
показанията на свид. П. и свид. И. се установява, че става въпрос за
ферментирали плодове, които умишлено са били поставени в черен найлонов плик,
на топло, за да може да се извърши тази ферментация. Двамата изрично заявяват,
че отваряйки найлоновия плик, ги е лъхнал мирис на алкохол от ферментиралите
плодове. Освен това, пред двамата свидетели, жалбоподателят изрично е заявил,
че „джибрите“ са негови, а пред свидетеля И. – че до два дни ще са готови за
варене на ракия.
Съдът счита за
неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не
била извършена експертиза, която да установи наличието на алкохол. Би следвало
да се направи експертиза, ако по време на проверката лишените от свобода са
заявили, че става въпрос за фреш, а не както всички са заявили, че става въпрос
за „джибри“, които са на Д.Б..
Жалбата е подадена
от лице, имащо правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Настоящият състав
намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от
закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването
й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите
основания за издаването й. Изпълнено е и задължението регламентирано в чл. 105,
ал. 1 от ЗИНЗС, а именно: преди налагане на наказанието да бъде изслушан задължително
нарушителят. В тази връзка по делото е представен Протокол № Р 47/27.04.2022 г.,
в който е отразено, че жалбоподателят Д.Б. е изслушан пред началника на затвора.
Освен това се установи, че преди лицето да бъде наказано е било подложено на медицински
преглед, въпреки показанията на свид. Б., че той не бил задължителен. Няма данни
жалбоподателят да не може да търпи наказание „изолиране в наказателна килия“. С
оглед на това, съда приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено
основание.
Анализът на установената
фактическа обстановка обосновава извод за съответствие на оспорената заповед и с
приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:
В нормата на чл.
100, ал. 1 от ЗИНЗС е дадено легално определение на понятието „дисциплинарно нарушение“,
съгласно което, това е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените
от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява
физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В
ал. 2 на чл. 100 е посочено, че за дисциплинарно нарушение се смята – т. 5 „неизпълнение
на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон“, както
и т. 1 – „неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място“.
Предвид събраните
в хода на дисциплинарното производство доказателства, правилно, обосновано началникът
на Затвора гр. Пазарджик е наложил дисциплинарно
наказание – „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“, тъй като извършеното
от жалбоподателя представлява нарушение на чл. 100, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС.
При определяне на
размера на наложеното дисциплинарно наказание началникът на Затвора Пазарджик е
взел предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е критичен към извършеното от
него, както и неговите характеристични данни. От представената справка от
Затвора гр. Пазарджик е видно, че същият е наказван многократно за същото
нарушение в т.ч. и с изолиране в наказателна килия. Тоест началникът на Затвора
гр. Пазарджик се е съобразил с разпоредбата на чл. 102 и чл. 105 от ЗИНЗС и като
е взел предвид характера и тежестта на нарушението, отношението на лишения от свобода
към него, поведението му преди това и здравословното му състояние, правилно на основание
чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 102 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 105, ал.
1 от ЗИНЗС му е определил дисциплинарно наказание "Изолиране в наказателна
килия за срок от 14 денонощия".
Ето защо, съдът счита,
че определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното нарушение от
жалбоподателя, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от Д.М.Б. против Заповед
№ Л-570/27.04.2022 г. на началника на Затвора гр. Пазарджик, с която на лишения
от свобода, на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 102 от ЗИНЗС,
във връзка с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране
в наказателна килия за срок от 14 денонощия“, за нарушение на чл. 96, т. 3, чл.
97, т. 1 и т. 5, във връзка с чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване в
7-дневен срок от днес пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик.
Препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:
(П)