Решение по дело №1652/2016 на Софийски градски съд

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……………..

гр. С., ………..2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен състав, в публично заседание, проведено на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. ДЕЧЕВ

 ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

                                                                                     КОНСТАНТИН КУНЧЕВ

 

при участие на секретаря Д.Г. и прокурора Станислав Стойков, като разгледа докладваното от съдия Дечев ВНОХД  № 1652 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 22.10.2015 г. по НОХД  № 15475/2011 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16-ти състав, е признал подсъдимия М.К.Г. за виновен в това, че на 03.01.2010 г., около 04.00 ч., в гр. С., бул. „Цар Освободител” № 7 от складово помещение на ресторант-пицария „Виктория”, стопанисван от „АРТ-****” ООД, с управител К.К.М., противозаконно отнел чужди движими вещи – 2 бр. флаш памет 2 GB, на единична цена 10.00 лв., на обща стойност  20.00 лв., 1 бр. хард диск, неустановена марка, на стойност 32,00 лв., парична сума в размер на 47 281.77 лв. /поставена в бели пощенски пликове/, както следва: 1. плик, съдържащ 8 877.89 лв., представляващ оборот за 29.12.2009 г. на пицария „Виктория” в гр. Банско; 2. плик, съдържащ 10 284.53 лв., представляващ оборот за 30.12.2009 г. на пицария „Виктория” в гр. Банско; 3. плик, съдържащ 2 474.54 лв., представляващ оборот за 31.12.2009 г. на пицария „Виктория” в гр. Банско; 4. плик, съдържащ 3 295.85 лв., представляващ оборот за 29.12.2009 г. на пицария „Виктория” на ул. „И. Асен II” № 66 в гр. С.; 5. плик, съдържащ 3022.98 лв., представляващ оборот за 30.12.2009 г. на пицария „Виктория” на ул. „И. Асен II” № 66 в гр. С.; 6. плик, съдържащ 3 399.75 лв., представляващ оборот за 31.12.2009 г. на пицария „Виктория” на ул. „И. Асен II” № 66 в гр. С.; 7. плик, съдържащ 2 513.12 лв., представляващ оборот за 29.12.2009 г. на пицария „Виктория” на бул. „Цар Освободител” № 7 в гр. С.; 8. плик, съдържащ 3 668.01 лв., представляващ оборот за 30.12.2009 г. на пицария „Виктория” на бул. „Цар Освободител” № 7 в гр. С.; 9. плик, съдържащ 187.60 лв., представляващ оборот за 31.12.2009 г. на пицария „Виктория” на бул. „Цар Освободител” № 7 в гр. С. и 7 557.50 лв. представляващ оборотни пари в заведението; 10. плик, съдържащ 1 500.00 лв. оборотни пари в заведението; 11. плик съдържащ 500,00 лв. оборотни пари в заведението, или всичко на обща стойност 47 333,77 лв., от владението на Р. Т.Х. /помощник управител и МОЛ на пицария „Виктория” на бул. „Цар Освободител” № 7 в гр. С./, собственост на „АРТ-****” ООД, с управител К.К.М., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като предметът на престъплението е в големи размери /47 333.77 лв. равняващи се на 197 MP3 към инкриминираната дата/ - престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години, което да се търпи при първоначален строг режим в затвор.

Със същата присъда на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК от така определеното наказание първоинстанционният съд е приспаднал времето, през което Г. е бил задържан по делото по ЗМВР и с мярка задържане до довеждане пред съда, както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража по делото”, считано от 07.01.2010 до 30.09.2010 г.

Със същата присъда на основание чл. 68, ал.1 от НК районният съд е постановил ефективно изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия М.К.Г. по НОХД 1534/2009 година, по описа на Районен съд Кюстендил, в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален строг режим в затвор.

С присъда е постановено връщане на конституиралия се по делото гражданския ищец – „АРТ-****” ООД веществените доказателства по делото, а именно парична сума в размер на 9 660.00 лева, иззета от дома на подсъдимия с протокол за претърсване и изземване от 07.01.2010г.

С присъдата е постановено и връщане на подсъдимия М.К.Г. веществените доказателства по делото, както следва: чифт черни плетени ръкавици, 2 броя части от дамски чорапогащи, 1 бр. газов револвер „К50” с 5 броя газови патрони, 1 бр. лист хартия, върху който с червен химикал е изобразена схема на помещение, бележки с цени от покупки на стоки.

Със същата присъда частично е уважен предявеният от „АРТ-****” ООД граждански иск срещу подсъдимия М.К.Г., като същият е осъден да заплати на дружеството сумата от 37 673,77 лева – имуществени вреди, причинени с престъплението и невъзстановени, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието – 03.01.2010 г. до окончателното й изплащане, а гражданският иск до пълния му размер, поради частично възстановяване на вредите с решението за връщане на иззетите като веществените доказателства парични суми, е бил отхвърлен.

Срещу така постановената присъда в законоустановения срок по чл. 319 НПК е подадена въззивна жалба от защитника на подс. М.Г. – адв. Г. Г., като в жалбата се твърди, че постановената присъда е неправилна – поради противоречие с материалния и процесуалния закон, в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства, необоснована и несправедлива. Моли се за отмяната на обжалваната присъда, като се прави искане за постановяване на нова, с която подсъдимият Г. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения. Излага се алтернативно искане за изменение на първоинстанционната присъда, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание. Иска се отмяна на обжалваната присъда в частта, с която е уважен частично гражданския иск, като бъде той отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.                    

В постъпилото по делото допълнение на въззивната жалба се развиват доводи, че в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствената съвкупност и отхвърлянето на множество доказателствени искания, подкрепящи защитната теза, е било опорочено вътрешното убеждение на съда по факти, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК. Твърди се също така, че са налице противоречия на доказателствените материали, а въпросът кои от тях да се кредитират като достоверни и кои да се отхвърлят е решен неправилно. Навеждат се доводи, че до осъждане на подсъдимото лице се е стигнало в резултат на едно превратно и едностранчиво тълкуване на доказателствата по делото, при проявата на краен формализъм, недопустим за наказателния процес, при грубо нарушение на чл.103 и чл. 303 от НПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е изградил мотивите си изцяло въз основа на показанията на св. М. без да е взел предвид констатираната заинтересованост на свидетеля и наличните по делото данни за извършени от самия него престъпно деяние. Застъпва се тезата, че противоречивите показанията на свидетеля М., са анализирани от съда избирателно, което само по себе си показва едностранчивия и субективен подход на съда при извършената оценката на доказателствения материал. Според защитата противоречията в показанията на посочения свидетел са толкова съществени и взаимоизключващи се, че следва изцяло да бъдат изключени.  Излагат се също доводи, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал и показанията на свидетелите М., Ч. и Х., както и данните от ВДС относно телефонните разговори и клетки. Отбелязва се, че СРС по недопустим начин е игнорирал показанията на свидетелите Р.Г. (майка на подсъдимото лице), А.  Г. (брат на подсъдимия), К.Д. и св. В. (приятели на подсъдимия), които са достоверни и следва да бъдат изцяло кредитирани. Според защитата, съдът е направил поредния превратен извод, като е приел, че откритите в дома обитаван от подс. Г. пари в размер на 9660 лева били част от инкриминираните вещи. Твърди се също, че неправилно районният съд е стигнал до извода, че заключението на СТЕ и съдебно-дактилоскопната експертиза са неотносими към предмета на доказване, при положения, че същите доказват по безспорен начин, че парите открити в дома на Г. нямат нищо общо е инкриминираните вещи. Според изложеното, по един абсолютно недопустим начин, видно от мотивите на съда, същият е изградил своите изводи единствено и само на предположения и косвени доказателства, грубо нарушавайки правото на защита на подсъдимия, поради което и не може да се счита за доказано авторството на деянието, а обвинението остава недоказана хипотеза. Твърди се също, че съдът поради формалната си оценка на събраните по делото доказателства е допуснал съществено процесуално нарушение. Чрез избирателния си подход при обсъждане на материалите по делото, а именно игнориране на важни доказателства, показано пристрастие към тезата на прокурора и обвинителните доказателства, е стигнал до изводи за виновност, изведени в нарушение на принципа за формиране на вътрешното убеждение, за разкрИ.е на обективната истина и правото на защита на подсъдимия. Посочва се, че първоинстанционният съд е допуснал и друго съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил изложените от защитата доводи в пледоарията пред съда, което само по себе си представлява и липса на мотиви – съществено процесуално нарушение, което може да бъде отстранено само чрез отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд. В заключение се прави искане за постановяване на решение, с което да се отмени обжалваната присъда на СРС, като неправилна и незаконосъобразна и да се постанови друга такава, с която да бъде оправдан подс.Г. по повдигнатото му обвинение, алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане не делото за ново разглеждане на друг състав на СРС, или да се намали наложеното наказание, което е явно несправедливо с оглед характера, обществената опасност и вида на престъплението за което е обвинен подсъдимия.

С въззивната жалба и допълнението нея не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В срока по чл.322 от НПК не са постъпили писмени възражения.

Въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и изслушване на експертизи.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, проведено по реда на 269, ал.3, т.3 от НПК, в отсъствие на подсъдимия Г., защитникът  му –  адв. Г. моли за уважаване на въззивната жалба и постановяване на нова присъда, с която подзащитният ѝ Г. да бъде оправдан. Алтернативно прави искане за връщане на делото на първата инстанция с оглед допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на основания подробно изложени в постъпилото по делото допълнение към въззивната жалба.

Защитникът на подсъдимия Г. – адв. Л. прави искане от името на подзащитния си за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която същият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. В случай, че съдът приеме, че не са налице законовите предпоставки за това, моли съда да намали наложеното наказание след като се съобрази с тежестта на извършеното престъпление и съществуващите съмнение, които повдигат събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание прокурорът пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, постановена след направен внимателен прочит на доказателствената съвкупност и на база на събраните доказателства в рамките на продължилото близо 5 години съдебно производство, въз основа на които съдът е стигнал до единствения правилен извод за авторството на деянието и за участието на подс. Г. в неговото осъществяване. Застъпва се тезата, че основните акценти във въззивната жалба са фокусирани върху оспорване на някои конкретни факти, установени от първоинстанционния съд, чрез които се цели да се внесат колебания в обвинителната теза, която според представителя на държавното обвинение е изяснена правилно с мотивите на СРС. Моли съда да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

Пред съда повереникът на гражданския ищец „АРТ-****“ ООД – адв. Д. П. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и становищата изложени от страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната й и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способите за тяхното събиране, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

М.К.Г. е роден на ***** година в град С., българин, български гражданин, безработен с ЕГН **********. Живее на адрес: ***.

Същият е осъждан както следва:

С протоколно определение по НОХД 1534/2009 година на PC-Кюстендил е одобрено споразумение по силата на което е признат за виновен в престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал 1 от НК, извършено на 12.11.2009 година и е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което наказание е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от пет години от влизане на определението в сила. То е влязло в сила на 26.11.2009 година.

По НОХД 3003/2003 година по описа на СРС, с протоколно определение от 24.06.2003 година, влязло в сила на същата дата, с което е одобрено споразумение, с което е признат за виновен в престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и му е наложено наказание – глоба, в размер на 600 лева.

Към края на месец декември 2009 година и началото на януари 2010 година търговското дружество „АРТ-****“ ООД, с управител К.К.М., стопанисвало верига пицарии „Виктория“. Пицариите се намирали на следните адреси: град С. –  бул. „Цар Освободител“ № 7, град С. – ул. „И. Асен Втори“ № 6 и трети обект, намиращ в град Банско.

Персоналът в пицариите работил на дневни и нощни смени. Дейността в отделните смени се ръководила от един управител и няколко помощник управители на смяна. В края на 2009 година и началото на 2010 година управител на пицария „Виктория“ в град С. на булевард бул. „Цар Освободител“ № 7 била свидетелката Д.Г. М.. Помощник управители били свидетелите Р. Т.Х., В. Б. Ч. и И.В.Г.. Свидетелката Павлина Любомирова Н. била управител на пицария „Виктория“, находяща се на ул. „И. Асен II“ № 66. Свидетелката З. Ц.Д. била управител на пицарията, намираща се в град Банско. Като готвач в пицария „Виктория“ на бул. „Цар Освободител“ № 7 работил свидетелят И.В. М., а свидетелката А.П. работила като барман в същата пицария.

В дружеството имало практика оборотите от пицариите да се отчитат пред свидетеля К.К.М. – управител и собственик на „АРТ-****“ ООД или да се внасят в банка.

Поради почивните дни в периода 29-ти декември 2009 година – 31-ви декември 2009 година оборотите от заведенията не били внесени.

На втори януари 2010 година свидетелката Д. М. била на работа дневна смяна. При приключването й тя оставила в склада на пицария „Виктория“ на бул. „Цар Освободител“ № 7 общо 9 плика, съдържащи обороти на различните заведения на веригата за няколко дни, както следва:

Оборотът на пицарията, намираща се в град Банско бил поставен в три бели пощенски плика, като първият съдържал 8877,89 лева – оборот от 29-ти декември 2009 година, вторият – 10 284, 53 лева – оборот за 30-ти декември 2009 година и третият – 2474.54 лева оборот за 31-ви декември 2009 година. Тези пари били предадени на М. от свидетелката З. Д. около 21,00 часа на 01.01.2010 година в ресторанта в град С. на „Цар Освободител“ № 7.

На втори януари 2010 година, около 00 часа и 30 минути, свидетелката П.Н., в ресторанта на бул. „Цар Освободител“ № 7, предала на свидетелката Д.Г. М. оборота на пицарията в град С., ул. „И. Асен Втори“ № 66 за три дни. Оборотът бил поставен в бели пощенски пликове, като първият плик съдържал 3295.85 лева – оборот за 29-ти декември 2009 година, вторият – 3022.98 лева – оборот за 30-ти декември 2009 година и третият – 3399.75 лева – оборот за 31-ви декември 2009 година.

На втори януари 2010 година следобед М. приготвила оборота на управляваното от нея заведение пицария „Виктория“, намираща се на бул. „Цар освободител“ № 7, като разделила банкнотите по номинал и ги прихванала с цветни ластици, и ги поставила в пликове. Първият съдържал 2513.12 лева – оборот за 29-ти декември 2009 година, вторият – 3668.01 лева оборот за 30-ти декември 2009 година и третият плик – 187.60 лева – оборот за 31-ви декември 2009 година. В последния плик поставила и 7557.50 лева – оборотни пари на заведението.

Така описаните 9 плика при приключване на смяната си свидетелката М. поставила на рафт в склада за алкохол. На същото място би съхранявали и два броя флаш памет по 2 гигабайта, един хард диск – неустановена марка, още един плик, съдържащ 1500 лева – оборотни пари в заведението и втори плик съдържащ 500 лева – оборотни пари на заведението.

Складът на ресторанта представлявало помещение разделено на две части. Първо се влизало в склада за хранителни продукти, от което се влизало в склада за алкохол. Вратата на склада се заключвала с катинар. До него можело да се стигне през вратата на кухнята и от сервизния вход. Ключът се държал от управителя или помощник управителя, който бил на смяна. Те си предавали ключа при настъпване на новата смяна. Вземането на продукти от склада обичайно се извършвало присъствие на лицето, което държало ключа.

Всички служители на заведението били наясно с реда за достъп до склада. Те били наясно и с това, че понякога в склада се държат пари на заведението.

На 28.12.2009 г. свидетелите А.П. и И. М. се срещнали в град С., ж.к. „Надежда 2“ пред блок 203 и седнали да пият кафе. Към тях се присъединил и подсъдимият Г., който бил познат на св. П.. По време на разговора Г. започвал да разпитва М. къде работи и след като разбрал, че е готвач в пицария „Виктория“ започнал да му задава въпроси за размера на оборотите, начина и мястото на съхранението им, разположението на помещенията, достъпа до тях и други въпроси в тази насока.

М. му обяснил, че оборотът понякога се съхранява в склада за алкохол до който се стига през склада за хранителни продукти, че вратата на склада за алкохол се заключва с катинар. Г. провел този разговор, за да събере информация, като замислил кражба на оборота на пицарията. Той попитал М., кога е на работа - нощна смяна и М. му отговорил, че е на втори срещу трети януари 2010 година. Подс.Г. попитал дали може да влезе да опита кражбата тогава и свидетелят потвърдил.

Вечерта на втори и трети януари 2010 година на работа в пицарията в град С., бул. „Цар Освободител“ № 7 били – управителят Д.Г. М., помощник управителят Р. Т.Х. и свидетелите И. М. - готвач и А.П. П. - барман.

Около един часа Д.Г. М. си тръгнала от работа като предоставила ключа от катинара на склада на свидетелката Р. Х.. Около 3 часа и 30 минути на трети януари 2010 година се наложило свидетелката П. и св. М. да вземат хранителни продукти и алкохол от склада, за което съобщили на свидетелката Х.. След като последната им отключила катинара и служителите започнали да търсят стоки, свидетелката не ги изчакала, а им оставила ключа.

След като взели това, което им трябва М. и П. излезли. М. излязъл последен, като съзнателно не заключил катинара на помещението след себе си. Към инкриминираната дата свидетелят М. ползвал телефонен № *******, регистриран във мрежата на „Глобул“ на името на баща му – В. И. М.. Ползвал го с мобилен апарат с ИМЕЙ № 359476026615970.

Към инкриминираната дата А.П. имал регистриран телефонен *******, регистриран във мрежата на „Глобул“. Ползвал го с апарат с имей № 357683014311860.

Към инкриминираната дата подсъдимият ползвал телефонен № *******, регистриран във мрежата на „Виваком“ на името на майка му – свидетелката Р.Г..

В 03:47:30 часа на 03.01.2010 г. А.П. се обадил от собствения си телефонен № ******* на телефонен № *******, ползван от подсъдимия. Разговорът продължил 33 секунди.

В 03:48:39 А.П. от телефонния си № ******* се обадил на телефона, регистриран на името на бащата на И. М. - № *******, ползван от свидетеля М.. Разговорът продължил 31 секунди.

В 03:49:24 на същата дата П. се обадил от собствения си телефон, с № *******, на телефонен № *******, ползван от подсъдимия М.Г.. Разговорът продължил 14 секунди.

В 03:51:11 часа на същата дата П. отново провел разговор със св. И. М. на тел. *******, който продължил 16 секунди.

Телефонът на П. локализирал местонахождението му в момента на разговорите – в района на клетката на на „Глобул“ в ж.к. „Толстой“, бл. 3.

Телефонът на М. бил засечен към момента на разговорите в района на клетката на мобилния оператор „Глобул“, на адрес: „Площад Народно събрание“ № 9, което локализирало М. в този район.

Телефонът на подсъдимия Г. при проведените разговори бил засечен да излъчва в района на клетка 12831 на „Виваком“, която се намира на ул. „Искър“ № 16, вх. А и Б - ЦКС.

Чрез тези разговори М., с посредничеството на П., предал на подсъдимия информация за възможността да влезе в склада в пицарията.

Около 04,00 часа Г. влязъл в пицарията през задния вход и от там – в незаключения склад. В помещението, в което се складирал алкохола, той намерил скритите вещи и пари – два броя флаш памет, един брой хард диск и паричната сума в размер на 47 281,77 лева която била поставена в изброените вече пощенски пликове, взел ги и след това напуснал помещението с тях.

Малко по-късно през нощта свидетелите Х. и П. забелязали, че помещението е отключено и че липсва катинара и заедно със свидетеля М. започнали да го търсят. Не предположили, че може да е извършена кражба.

Липсата на парите и вещите била установена на трети януари през деня – около 11,00 часа, при предаването на смяната на свидетеля В. Б. Ч.. Той потърсил в склада хард драйва и установил липсата му. Били уведомени органите на реда и образувано досъдебно производство.

На 03.01.2010 година през деня М. се видял със св. А. И. и подс. Г.. Г. признал пред тях, че е влязъл в склада и е взел парите и им дал част от откраднатите банкноти – **** лева.

Част от парите – сумата от 9 660,00 лева подсъдимият занесъл в дома си и оставил в черна мъжка чанта в гардероб в апартамента на адрес: град С., ж.к. „Надежда“ 2, улица „Траен Мир“ № 19. На 07.01.2010 година в рамките на образуваното досъдебно производство било извършено претърсване на адреса, при което парите били намерени и иззети, като с остатъка от отнетата сума не се установило какво се е случило.

Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения материал, събран по делото: обясненията на подсъдимия Г., показанията на свидетелите И.В.ов М. (дадени пред съдия в досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК, прочетени по реда на чл. 281 от НПК – л.41-42 и 44-46 от том 1 от ДП); А.П., И.Г.; З. Д.; П.Н.; Д. М. (дадени пред съда и пред орган на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 от НПК – л.68-70, т.1 от ДП); Р. Х.; В.С., А.Г.; Р.Г.; А. Й. (дадени пред съда и пред орган на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 от НПК- л.17-18, том 1 от ДП); Е. В. (дадени пред съда и дадените от него показания пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, прочетени частично по реда на чл. 281 от НПК– л.48, т.1 от ДП); К.Д. (дадени пред съда и дадените от него показания пред съдия по реда на чл. 223 от НПК на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 от НПК –л. 49-50, т.1 от ДП); В. Ч. (дадени пред съда и пред орган на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 от НПК- л.57-58 ,том 1 от ДП); очната ставка между свидетелките Х. и М.; заключенията на съдебно-икономическа експертиза и допълнителна  съдебно-икономическа  експертиза(л.64-65 т.3 от ДП; л.436 от СП), съдебно-техническата и допълнителна съдебно-техническа експертиза (л.198-л.205 от СП; л.218- л.228 от СП), съдебно-психиатричната (л.161-167, СП) и дактилоскопните експертизи, изготвени в съдебното и досъдебното производство; разпечатките от предприятията, предоставящи обществени електронни мрежи и услуги на територията на България, приложени в секретния материал; справката за съдимост на подсъдимия; протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум; протокола за оглед на веществени доказателства, протокола за претърсване и изземване, ведно с изготвен към него фотоалбум, протокола за доброволно предаване и предадените с него писмени документи, писмени доказателства приложени в материалите на делото и приобщени по ред на чл. 283 от НПК, както и веществените доказателства, подробно описани в приложението към обвинителния акт.

След направения самостоятелен анализ на доказателствените материали по делото, въззивният съдебен състав се солидаризира с фактическите изводи на районния съд относно доказаността на инкриминираното деяние и на неговото авторство. Според въззивния съд, противно на доводите на защитата по делото са събрани достатъчно доказателства, които в своята съвкупност, еднопосочност и логична последователност водят до несъмнения и категоричен извод, че подсъдимият Г. е автор на инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение.

Правилно и обосновано районният съд е заключил, че времето и мястото на инкриминираното събитие се установяват по един безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели: А.П., И.Г., Д. М., Р. Х., В. Ч., всичките служители в процесната пицария „Виктория“ с адрес бул. „Цар освободител“ № 7, към момента на деянието, от която са били незаконно отнети инкриминираните вещи. Същите с необходимата яснота и липса на заинтересованост, излагат своите възприятия относно обстоятелствата при които е констатирана кражбата от склада за алкохол, дават информация за наличните парични суми в заведението, както и относно режима за достъп до помещението, в което са се намирали инкриминираните вещи.

Фактическите си изводи относно предмета на инкриминираното деяние обосновано първоинстанционният е изградил въз основа на показанията на св. Д. М. – управител на пицария „Виктория“ на бул. „Цар Освободител“ № 7, дадени пред СРС, допълнени с дадените от нея показания пред орган на досъдебното производство, приобщени по делото чрез прочетеното им по реда на чл. 281 от НПК, в които свидетелката е описала конкретните суми, оставени на посоченото от нея място и впоследствие отнети противозаконно. Разгледаните показания в тази им част въззивният съд намира обективни и конкретни, съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал, а именно с представените по делото с протокол за доброволно предаване касови отчети на трите пицарии от веригата „Виктория“ намиращи се на бул. „Цар Освободител“ № 7 и ул. „И. Асен Втори“ № 66 в гр. С., и тази намираща се в гр. Банско за дните 29,  30 и 31.12.2009 г., с фактура от 02.01.2010г. от „Техномаркет“ с получател „АРТ ****“ ООД, заключенията на изготвените и приетите по делото съдебно-икономически експертизи и показанията на св. З. Д. – управител в пицария „Виктория“ в гр. Банско и св. П.Н. – управител в пицария „Виктория“ с адрес в гр. С. „И. Асен Втори“ № 66 към инкриминирания период.

Настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на районния съд, относно констатираното различие в показанията на свидетелката М. и протокола за доброволно предаване, с фактите описани в обвинителния акт по повод оборотите на пицарията на ул. „И. Асен II” (в показанията си и в протокола за доброволно предаване е посочено, че оборотът 3999.75 лв. е бил за 01.01.2010г., а в обвинението е посочено, че същият е бил за 31.12.2009г.), като намира за правилно решението на контролирания съд да приеме посоченото различие за несъществено и споделя извода му, че в действителност се касае за оборот на пицарията, която е работила денонощно, за периода 31.12.2009 – 01.01.2010г. В подкрепа на горното обстоятелство е и съдържанието на предадения по делото отчет.

Въззивният съд подобно на първоинстанционния, се доверява на показанията на свидетелката М. и в частта, в която същата дава сведения за намиращите се допълнителни суми сред оборотите на посочените заведения, станали предмет на престъплението, а именно сумата от 7557.50 лева, поставена в плика, съдържащ сумата от 187.60 лв. – оборот за 31.12.2009 г. на пицарията, намираща се на бул. „Цар Освободител“ № 7, както за сумите от 1500 и 500 лева, намиращи се в два отделни пощенски плика, заедно с два броя флаш памет по 2 гигабайта и един хард диск – неустановена марка, намиращи се отделно от оборотите в друг фирмен полиетиленов плик, оставени на същото място (на дървен рафт в склада за алкохол в пицарията). Независимо от обстоятелството, че за съществуването на въпросните суми и за конкретното мястото, на което същите са се намирали в заведението заедно с подробно описаните обороти свидетелства единствено св. М., предвид даденото от нея конкретно описание за предназначението на допълнителните суми (за 7557.50 лева, останала сума от предоставени парични средства от страна на управителя на фирмата за пазаруване на инвентар, а за сумите от 500 и 1500 лева оборотни пари за текущи нужди) и с оглед обстоятелството, че свидетелката не е заинтересована по никакъв начин от изхода на процеса, а думите ѝ не се опровергават от събраните по делото доказателства, а точно обратното налице са доказателства в подкрепа на казаното от нея (показанията на св. Ч., които е потърсил съхранявания диск на посоченото от свидетелката място, както и фактура от „Техномаркет“ от дата 02.01.2010 г. потвърждаваща тезата на свидетелката за наличието на сумата от 7557.50 лева сред инкриминираните средства) въззивният съд намира показанията им за добросъвестно изнесени и изцяло им се доверява. Показанията на св. М., в частта, в която дава сведения за получените от нея на ръка обороти от управителите на другите пицарии се подкрепят по убедителен начин от показанията на св. З. Д. и П.Н..

С оглед горните разсъждения, настоящият съдебен състав намира за безспорно установен размера и произходът на сумите и мястото на което същите са били оставени заедно с два броя флаш памет по 2 гигабайта и един хард диск, които впоследствие са станали предмет на инкриминираното деяние.

Показанията на св. З. Д. и П.Н. носят пряка доказателствена информация за предаването на въпросните обороти за трите дни (29.12,30.12, 31.12.2009 г.) в офиса на пицарията, намираща се на бул. „Цар Освободител“ № 7 лично на св. М., както и относно опаковането на оборотите (всеки в отделен плик, с намиращ се в него опис на парите). В показанията св. Д. посочва и приблизителния размер на предадената от нея сума, който е в съответствие с показанията на св. М. и с приложените по делото касови отчети. Пред съда посочените свидетелки заявяват категорично, че не знаят, къде са били съхранявани парите след тяхното предаване. Така разгледаните показания настоящият съдебен състав намира за обективни, подробни, без констатирани вътрешни противоречия, поради което и приема за достоверни. В тази връзка следва да бъдат разгледани и показанията на св. И.Г. – помощник управител в процесната пицария, която била на смяна през деня  на 02.01.2010 г. заедно със св. М. до към 1.00 ч. през нощта. Същата потвърждава факта за осъщественото предаване на оборотите на св. М. от страна на св. Д. и Н., макар и да не е била непосредствен очевидец на същото, като дава информация за причината, поради която се е наложило парите да се събират в обекта на бул. „Цар Освободител №7 (поради падащите се почивни дни, през които банките не работели), както и за мястото, на което същите са били оставени, а именно на рафт в склада, скрити зад компютъра. Пред съда св. Г. описва и режима, при който се осъществявал достъп до склада, а именно чрез ключ, който стоял при управителя, а служителите  по правило влизали само в негово присъствие, което обстоятелство се потвърждава от показанията на другите управители и разпитаните по делото служители. Разгледаните показания въззивният съд намира за добросъвестно и обективно изнесени, като изцяло им се доверява.

В подкрепа на горните обстоятелства са и показанията на св. В. Ч.. От заявеното пред съда, допълнени с показанията на свидетеля, дадени пред орган на досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК се потвърждава обстоятелството, че на служителите е било известно, че понякога в склада се държат пари, като същият изразява предположение, че няма как да не е разполагала с такава информация и св. Х., която е била нощна смяна през инкриминираната вечер. В показанията си свидетелят дава сведения, относно обстоятелството, че именно той е констатирал липсата на вещи от склада, като първоначално е установил, че липсва хард диска, на който се съхранявали данни от оборотите на заведението, както и информация за ревизиите, а впоследствие се установило, че там се намирал и плик с оборотите, който също бил изчезнал. С показанията си св. Ч., дава сведения и за обстоятелството, че св. Х. го уведомила за констатираната през нощта липса на катинара, с който се е заключвал склада. Въззивният съд намира разгледаните показания за подробни, конкретни и непротиворечиви, подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал, с оглед на което ги приема за достоверни.

На следващо място следва да бъдат разгледани показанията на свидетелите А.П., Р. Х. и И. М., които са били на работа нощна смяна през инкриминираната вечер, в които свидетелите излагат своите непосредствени възприятия относно събитията в заведението по времето, през което е било осъществено инкриминираното деяние.

От показанията на св. П. се установява, че и тя както и останалите служители на пицарията е разбрала за кражбата едва на другия ден през деня (03.01.2010г.), както и че през процесната вечер била констатирана липса на катинара, с който се е заключвало процесното помещение (склад за алкохол и хранителни продукти), от което впоследствие се оказало, че противозаконно са отнети инкриминираните вещи. Св. П. заявява, че не е била наясно, къде се държат парите в склада и че към момента на деянието там е имало пари. Макар свидетелката да отрича, че е знаела, че към онзи момент в склада е имало пари и къде точно се намират, от думите им може да се направи извод, че същата е била наясно с факта, че там понякога са се държали парични средства, което обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото управители на пицарията. Както правилно е отчел и първоинстанционният съд в показанията си въпросната свидетелка дава пряка доказателствена информация относно поведението на друг служител от заведението, именно св. М. (който също бил нощна смяна на работа през процесната вечер). Свидетелката П. е заявила  пред съда, че й е направило силно впечатление, че св. М. цяла нощ ги карал да изкарват стоката много бързо от склада и често е питал, дали някой има нещо да взема. От показанията й се установява също, че последно са ходили до процесния склад, именно двамата (със св. М.), като тя излязла първа, а той останал след нея, а след това върнал ключа на управителя, с което се предполагало, че складът бил заключен. В показанията си свидетелката описва и начина, по който било констатирано обстоятелството, че складът е оставен отключен (един от доставчиците се прибрал и видял, че вратата на склада е отворена, като сигнализирал за въпросното обстоятелство и управителката на смяна – св. Х.). От показанията на свидетелката се установяват и обстоятелства около механизма на извършване на кражбата, чрез даденото описание на помещението след констатацията, че същото е оставено отключено. Пред съда свидетелката заявява, че вратата на склада не е била разбита, а липсвал катинарът, който е бил отключен с ключ. Посочените обстоятелства се потвърждават и от изготвения и приет по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 03.01.2010 година, ведно с фотоалбум, в който са описани констатациите при извършения оглед на пицарията. Цитираният протокол съдът кредитира изцяло, като намира, че е изготвен по реда на НПК и отразява вярно констатираните в него обстоятелства. В останалата част от показанията си свидетелката е дала описание на въпросното помещение, относно достъпа до него (само чрез ключ, които стоял при управителя), както и че към склада няма пряка видимост от служебното помещение, което представлявало – топла кухня, студена кухня, бар, управител, миячка и пицари). Св. П. дава сведения и относно обстоятелствата, че до въпросния склад можело да се стигне отвън през служебния вход, през който в заведението се доставяла стоката, както и че на същия имало охрана, но само през деня. Така разгледаните показания въззивният съд оценява като подробни, конкретни и последователни, съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал, поради което и им се доверява.

При преценка на достоверността на показанията на св. Р. Х. (управител на процесната пицария, която е била на работа към момента на извършената кражба) въззивният съд взе предвид констатираните противоречия между заявеното от нея и заявеното от св. Д. М. (която предала смяната на колежката си Х. в 1:00 ч. на инкриминираната дата), както и резултата от проведената между двете свидетелки очна ставка в съдебно заседание пред първоинстанционния съд.

В показанията си св. Х. дава сведения за посещенията си на склада през инкриминираната вечер, а именно, че е ходила до него няколко пъти, като последният път е била с И. М., както и че и звъннал телефонът и го е оставила за малко сам в склада, след което се е върнала и го е заключила. От показанията на свидетелката се установява, че същата не може да потвърди със сигурност, че през цялото време е държала ключа в себе си (оставяла го е и на бюрото в офиса). Пред съда свидетелката заявява, че установила липсата на катинара на склада едва през нощта около 04,00 часа, когато отишла отново до него, след което предприела неуспешни действия по намирането на катинара, а след това поставила нов. Основното противоречие между казаното от нея и показанията на св. М. се отнася до заявеното от нея обстоятелство, че не е знаела за съхраняваните пари в склада през инкриминираната вечер, както и че същите не са й били показани от управителката М. при предаването на смяната, (в пълно противоречие с показанията на М.). В същото време Х. заявява пред съда, че е всеобща тайна, че част от парите се прибират в склада, за да може нощният управител да разполага с тях, сутрин, когато пристига стоката, но и посочва, че никога не е знаела къде точно стоят парите в склада.  От показанията на свидетелката се установява, че за липсата на парите е разбрала при предаване на смяната на следващия ден, от дневния управител. Предвид констатираното съществено противоречие между показанията на двете свидетелки е била извършена и очна ставка между двете, при която св. Х. макар и отново да е отрекла факта, че за конкретния случай е била уведомена за налични в склада парични суми, същата е потвърдила обстоятелството, че е знаела, че в склада понякога се държат парични средства, като лично тя е взимала от там пари, за да плаща на доставчици няколко пъти, т.е била е наясно и къде точно стоят парите във въпросното помещение. С оглед горните констатации въззивният съд намира за правилно решението на първоинстанционния съд да приеме за достоверни показанията на св. М., като приема за доказано обстоятелството, че същата е съобщила на св. Х. за намиращите се в склада пари. На изложеното от св. Х. настоящият съдебен състав се доверява частично, като освен за обстоятелството, че същата не е знаела, че през процесната вечер в склада е имало пари, не кредитира и заявеното от нея, че след последното си посещение на склада заедно със св. М., същата го изчакала и е заключила склада след него. Заявеното от свидетелката се опровергава от показанията на св. П. (твърди, че ключът е бил в св. М., който е останал последен в склада, след което го е върнал на св. Х.), които бяха оценени от настоящият съдебен състав, като достоверно и добросъвестно изнесени, както и с показанията на М., а от друга страна съдът намира разгледаните показания в посочената част за пристрастни и необективни, с предвид факта, че заявяване на противното обстоятелство (че е оставила ключа на св. М., вместо да отиде до помещението заедно с него) би дискредитирало сериозно начина на изпълнението на служебните и задължения, което свидетелката очевидно би искала да избегне.

Настоящата съдебна инстанция споделя решението на първоинстанционния съд да постави в основата на фактическите си изводи относно авторството на деянието и механизма на осъществяването му именно показанията на св. И. М., но след като същите са били подложени на прецизен анализ и са били обсъдени внимателно както поотделно, така и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал и съобразявайки се с констатираните противоречия при дадените от него двукратно показания в хода на досъдебното производство на 07.01.2010 г. и на 14.01.2010 г. по реда на чл. 223 от НПК, надлежно приобщени по делото чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК.

В дадените от свидетеля показания на първата дата 07.01.2010 г., съшият дава пряка доказателствена информация относно първоначалния замисъл на инкриминираното деяние и участниците в него, както и за запознанството си с подсъдимото лице. Пред съдията св. М. обяснява подробно, че с подсъдимото лице се е запознало на 28.12.2009 години, когато по време на среща с приятеля на сестра си – лицето А.П. (бил е обвиняем по делото срещу когото наказателното производство е прекратено от СРП) при тях дошъл именно подсъдимият Г., който бил познат на П.. От заявеното от свидетеля се установява, че след започнат разговор помежду им, в който станало дума за работното място на св. М., а именно като готвач в пицария от веригата „Виктория“, подсъдимият започнал да го разпитва какво възнаграждение получава, какви обороти прави заведението, като се стигнало и до въпрос знае ли къде се съхраняват оборотите, на който свидетелят отговорил, че е чувал, че стоят в склад, който се заключвал с катинар. От изложеното от М. при изслушването му пред съдия се установява също така, че на въпроса на подсъдимото лице, дали има възможност оборотите да бъдат взети от мястото, на което по принцип се оставяли (от въпросния склад), както и на въпроса дали има възможност да остави въпросното помещение отключено, свидетелят М. отговорил положително. По нататък в показанията си, дадени при първия му разпит пред съдия в досъдебното производство, св. М. дава конкретно описание, на събитията случили се през инкриминираната вечер в процесното заведение докато бил на работа нощна смяна. От показанията му безспорно се установява, че при едно от посещенията му в склада, в който влязъл за продукти заедно с барманката (св. А.П.), след като получил ключа от управителката, съзнателно изчакал барманката да излезе и умишлено не заключил хубаво катинара на склада, след което върнал ключа на управителката. Така изложеното от свидетеля съответства на кредитираните показания на св. А.П. (до момента, в който същата е напуснала помещението  и е последвало оставянето на катинара отключен). Подобно на разказаното от останалите служители и от показанията на св. М. се установява, че фактът, че складът е останал отключен, е станало ясно едва сутринта при появата на един от доставчиците, който констатирал, че вратата била отключена. Показанията на свидетеля носят пряка доказателствена информация и относно случилото се по време на среща с подсъдимото лице на другия ден (03.01.2010 г.), а именно относно споделеното от подс. Г. обстоятелство, че именно той е влязъл в склада и взел от там около 14 хиляди лева, флашки и харддиск. В показанията си св. М. е свидетелствал и за дадени  му от подсъдимия **** лева, които той разделил с лицето А.П.. За парите, които задържал св. М. дал обяснения, че е предоставил половината на непознат човек, а другите е похарчил. В показанията М. заявява, че подсъдимият Г. му признал, че докато е взимал парите навън е пазело друго, неустановено по делото лице.

В сравнение с изложеното при първото си изслушване по време на второто, както правилно е констатирал първоинстанционния съд, св. М. дава противоположни показания относно случилото се докато бил на работа в заведението през инкриминираната вечер, а именно същият категорично е отрекъл да е оставял склада отключен, като посочва изрично, че го е заключил след себе си, като е добавил към разказа си, че впоследствие докато пушил цигара забелязал подсъдимото лице, да влиза в склада. В останалата част свидетелят представя почти идентична информация с преходния разпит, като единствено е допълнил разказа си с обстоятелството, че се е виждал и на 01.01.2010 година с Г., за да се уговорят кога може да се влезе в склада, като същият му посочил дата 02.01 около 03,00-04,00 часа.

След самостоятелен анализ на така разгледаните показания въззивният съд намира за правилно решението на първоинстанционния съд да кредитира показанията св. М., депозирани пред съдия по време на първото му изслушване в частта, в която същият установява собствената си съпричастност към извършване на деянието, а именно чрез оставянето на катинара на склада в процесната пицария отключен. За да достигне до този извод въззивният съд отчита, факта, че по време на втория си разпит пред съдия подс. Г. вече е бил привлечен като обвиняем, което по всяка вероятност е изплашило св. М. и го е подтикнало да отрече факта за пряката си съпричастност към деянието, като изрично е посочил, че е видял на инкриминираното в обвинителния акт място именно подсъдимото лице, за да не остане съмнение, че именно той е извършителят на престъплението. Свидетелят М. ясно е съзнавал, че депозиране на показания в обратния смисъл би означавало да уличи себе си в съучастие. Съдът кредитира разказаното от свидетеля при проведения му първи разпит пред съдия и относно обстоятелството, че подсъдимият е признал пред него, че е влязъл в склада и е взел инкриминираните вещи, както и относно предоставените му **** лева, част от противозаконно отнетата парична сума, които свидетелят е споделил с лицето А.П.. От кредитираните показания от 07.01.2010 г. въззивният съд не дава вяра на дадените от свидетеля сведения относно обстоятелството, че половината от дадената му от подсъдимото лице сума е била предоставена от него на непознат човек, с оглед житейската им необоснованост на постъпката му, като не приема за доказано и споделеното обстоятелство от страна на подс. Г., че  докато е взимал парите навън е пазело друго, неустановено по делото лице, с оглед липсата на ангажирани доказателства в тази насока. Противно на застъпените в жалбата доводи относно направения анализ на показанията на св. М., въззивният съд намира за правилно решението на СРС, същите да бъдат кредитирани в посочените по-горе части,  доколкото те не са изолирани, а се подкрепят и допълват от събраните по делото доказателствени материали, като всички заедно обсъдени в тяхната съвкупност и  последователно пресъздават възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото, относно фактите и обстоятелствата подлежащи на доказване по делото. В тази връзка следва да се има предвид, противно на възраженията на защитата, че макар и формално да са налице данни по отношение на св. М. за известна съпричастност към инкриминираното деяние, за което подс. Г. е предаден на съд, то св. М. не е привлечен към наказателна отговорност и няма качеството подсъдим по делото, поради което не може да се приеме, че е пряко заинтересован от изхода на процеса, за да бъдат показанията му дискредитирани в цялост. Въззивният съд не споделя твърденията на защитата, че св. М. нямало как да е наясно с обстоятелствата, че във въпросното помещение ще бъдат оставени пари, както и мястото, на което са оставени, за да даде разяснения  на Г. на проведената между тях среща четири дни по-рано. Противно на доводите на защитата от показанията на Х. се установява, че е „всеобща тайна, че част от парите се прибират там (процесното помещение), на нощния управител се оставя някаква сума, за да може да плаща сутрин пазара….“, а в показанията си св. М. и Ч. посочват, че такива големи суми не е било практика да се държат там, но и двамата еднопосочно заявяват, че около празниците нямало инкасо и оборотите били оставяни там. С оглед горното и предвид обстоятелството, че св. М. е работил в процесната пицария повече от четири години, според въззивния съд може да се направи извод, че същият е бил наясно с точното място, където се оставяли парите в склада, както и че именно по това време в склада ще бъдат оставени голяма сума парични средства. Неоснователни са и възраженията на защитата, че св. М. на момента, инцидентно е решила са сложи оборотите на процесното място (на рафта, зад компютъра). Това се опровергава от гласните доказателствени средства на останалите свидетели.

Законосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че в подкрепа на заявеното от св. М. относно авторството на извършеното инкриминирано деяние се явяват безспорно и справките от предприятията, предоставящи електронни мрежи и/или услуги, съдържащи данни за ползвателите на определени телефонни номера, трафични данни и разпечатки от проведени разговори и изпратени съобщения (в секретния материал по делото са приложени: справки от „К.Б.М.“ и „Глобул“ – съдържащи трафични данни, позволяващи да се проследят собствениците на телефонни номера, обаждания между телефонни номера, както и местонахождението на клетките от които са засечени).

Въззивният съд споделя изводите на контролираната инстанция, че описаните справки имат характер на годни писмени доказателства, изискани и представени по делото по надлежния ред, от които се установява важни обстоятелства във връзка с предмета на доказване по делото, а именно, че телефонен номер ******** е регистриран на името на св. В.С. – жената от която подсъдимият Г. има дете – съгласно предоставена справка от „БТК“ (л. 4 от секретния материал), телефонен номер ******** към инкриминирания период е бил регистриран на името на Р.Г. – майката на подс. М.Г. – съгласно справка на „БТК“ (на гърба на л. 3 от секретния материал), телефонен номер ******** е регистриран на името на А.П. – съгласно справка на „Глобул“ (л. 9 и л. 14 от секретния материал); телефонен номер ******** е регистриран на името на В. И. М. – баща на И. М. – съгласно справка на „Глобул (л. 9 и л. 14 от секретния материал). В справката на „Глобул“ на л. 14 от секретния материал са посочени и ИМЕЙ номерата на телефоните, в които са били поставени към инкриминираната дата СИМ картите с горепосочените телфонни номера на М. и П.. По тези ИМЕЙ номера са представени разпечатки – на л. 17 от секретния материал за М. и на л. 18 от същия за П., от които изгражда фактическите си изводи относно за обажданията между лицата, описани в обстоятелствената част на настоящото изложение. За М. разпечатка със същото съдържание е приложена на л. 3 от секретния материал.

От приложените по делото разпечатки се установява и коя е клетката, локализирала телефонът при провеждането на телефонното обаждане, чрез чието местонахождение се локализира и това на ползвателя му.

Противно на застъпените във въззивната жалбата доводи, настоящият съдебен състав приема за установено обстоятелството, че телефонен номер ******** към инкриминирания период, макар и регистриран на името на Р.Г. – майката на подсъдимото лице, е ползван именно от подсъдимия Г.. В подкрепа на горния извод, както правилно е посочил районният съд, са събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на св. А. Й., дадени пред съда, допълнени по ред на чл. 281 НПК с дадените от него показания на досъдебната фаза на процеса, показанията на К.Д. (дадени на досъдебното производство пред съдия, приобщени по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК), както и приложените по делото писмени доказателства – разпечатка на мобилния оператор „Виваком“ (л.3 от секретния материал).

От приобщените показания на свидетеля Й. от досъдебното производство (с оглед обстоятелството, че същият заявява пред съд, че не си спомня нищо за конкретния случай), се установява, че на инкриминираната дата се свързал по телефона с подсъдимото лице към 01:00 ч. (за да го покани на дискотека, на което предложение същият е отказал), както и че по-късно е последвал ново позвъняване към телефона на подсъдимото лице (малко преди да си тръгне от заведението, за да го уведоми, че си тръгва), на което не е имало отговор.  От ангажираните по делото доказателства се установи, че към онзи момент свидетелят Й. е ползвал мобилен номер 0976 334 105 (видно от протокола за разпит – л.17-18, т.1 от ДП, в който е посочил именно въпросния номер, като телефон за връзка, както и съгласно справката на „БТК“ ЕАД –  л. 8 от секретния том). Показанията на свидетеля се подкрепят от приложената по делото разпечатката на мобилния оператор „Виваком“ (л. 3 от секретния материал), съгласно която са регистрирани обаждания между телефонния номер на св. Й. (*********) и телефонен номер ******* – регистриран на майката на подсъдимото лице в 01:35 и 02:08 часа на 03.01.2010 г. Предвид горното се установява, по категоричен начин, че процесният телефонен номер – 0******* е ползван именно от подсъдимото лице, както и че същият е бил в него през инкриминираната нощ.  Застъпените от св. Й. твърдения, при разпита му в съдебно заседание, че не е сигурен конкретно за датата, на която са се случили описаните от него събития, както и че същата му е била продиктувана от орган на разследването, въззивният съд приема за недостоверни. Аргументи в тази посока се явяват изричното изявление на свидетеля, че лично е написал и подписал прочетените му показания, както съществуващите близки приятелски отношения между двамата (към онзи момент) и желанието му да оневини подсъдимото лице. От друга страна, ако се приеме за истина заявеното от св. Й. с съдебно заседание, то липсва логично обяснение за бездействието му, предвид факта, че по делото не са ангажирани доказателства в посока потърсено съдействие от компетентните органи от негова страна, срещу упражнената спрямо него принуда за депозиране на неверни показания.

В подкрепа на факта, че телефонен номер ******* – регистриран на майката на подсъдимото лице, е ползван именно от подсъдимият Г. са показанията на свидетелката В.С. ведно с разпечатката на мобилния оператор „Виваком“ (л. 3 от секретния материал). Макар същата в съдебно заседание да не дава пряка доказателствена информация за спорните по делото въпроси, (заявява, че  има дете от подсъдимото лице, за което същият се грижи) свидетелка е разпитана във връзка с приложените по делото разпечатки за проведените разговори от страна на подсъдимия, находящи се в секретния материал по делото и с оглед индивидуализиране на лицето, което е ползвало телефонен номер ******* към датата на деянието. От показанията на свидетелката пред съда се установява още че същата към онзи момент е ползвала телефони с номера ******** и ********. Видно от справка на „БТК” ЕАД /л.3 от секретния материал/ на ползвания от нея телефонен номер ******** в 05,56 часа на 03.01.2010 има регистриран CMC от телефон номер *******, като съгласно справката на същата дата от телефон ******* свидетелката е получила още два СМС-са в 06,05 и 08,39 часа. Видно от времето, в което са регистрирани въпросните текстови съобщения от тел. № *** *****, както и с оглед установените близки отношения между двамата (предвид общото им дете, същите безспорно навеждат за съществуваща близост между абонатите, ползващи въпросните номера, каквато е била тази между подс. Г. и св. С...

Показанията на св. К.Д. (приятел на подсъдимото лице), дадени пред съдия в досъдебното производство, прочетени от съда в заседанието, на основание чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК са също в подкрепа на вече установения факт телефонен номер: **** ***** (регистриран на майката на подсъдимото лице) към инкриминираната дата е бил ползван от подсъдимия Г.. Въпросното обстоятелство свидетелят е заявил по време на разпита си, след като е прочел телефонния номер от паметта на телефона си, намиращ се под името М..

            С оглед горните констатации, въззивният съд споделя направения доказателствен анализ от страна на първоинстанционния съд на показанията на разпитаните роднини на подсъдимото лице: Р.Г. (майка) и А.Г. (брат) в частта, в която свидетелите се опитват да оборят тезата, че въпросният ********* (регистриран на майката на подсъдимото лице) е ползван именно от подсъдимия Г..

Според показанията на свидетелите въпросният телефонен номер бил взет на името на св. Г., за да бъде предоставен на брата на подсъдимото лице (св. А.Г.), докато същият помагал на свой приятел при шофирането на таксиметров автомобил, като се застъпва твърдението, че през инкриминираната вечер телефонният номер е ползван именно от А.Г., който бил на работа с таксиметровия автомобил. Така изложените обстоятелства, потвърдени и от св. А.Г., при проведения му повторен разпит в съдебно заседание, въззивният съд намира за недостоверни и в остро противоречие с показанията на разгледаните по-горе свидетели, с оглед на което и не им се доверява, като приема същите единствено за несполучлив опит на близките на подсъдимото лице да го оневинят. В тази връзка следва да се посочи, че ако в действителност телефонният номер – ******** е ползван от брата на подсъдимото лице, то няма логично обяснения за засечените повиквания от страна на приятеля на подс. Г. – св. Й. към процесния номер на инкриминираната дата, както и за получените от св. С.. текстови съобщения (описани по-горе в настоящото изложение) от същия телефонен номер.

            С оглед факта, че по делото бе безспорно доказано (след направен прецизен анализ на доказателствените източници), че телефонен номер ******** към инкриминираната дата е бил ползван от подс. Г., въззивният съд намира за верен извода на първоинстанционната инстанция, че от приложените по делото справки от „БТК” ЕАД и „К.Б.М.” (секретен том) за проведените телефонни разговори през инкриминираната дата се установяват следните обстоятелства, въз основа на които съдът гради и фактическите си изводи.

В 03:47:30 часа на 03.01.2010 година има регистрирано обаждане от телефона на А.П. с № ******* към телефонен № ********, ползван от подсъдимия, с продължителност на разговора от 33 секунди; в 03:48:39 има регистрирано обаждане от телефона на А.П. с № ******* към телефона, регистриран на името на бащата на И. М. – № *******, ползван от свидетеля М., с продължителност 31 секунди; в 03:49:24 на същата дата има регистрирано обаждане от телефона на А.П. с № ******* към телефонен № *********, ползван от подсъдимия М.Г., продължителност 14 секунди; в 03:51:11 часа на същата има регистрирано обаждане от телефона на А.П. с № ******* към св. И. М. на тел. *******, който продължил 16 секунди.

От приложените по делото справки (секретния том на досъдебното производство) се установява също, че телефонът на П. е локализирал местонахождението му в момента на разговорите – в района на клетката на на „Глобул" в ЖК Толстой, бл. 3, телефонът на М. бил засечен към момента на разговорите в района на клетката на мобилния оператор „Глобул“, на адрес: „Площад Народно събрание“ № 9, което локализирало М. в този район, а телефонът на подсъдимия Г. при проведените разговори е бил засечен да излъчва  сигнал в района на клетка 12831 на „Виваком“, която се намира на ул. „Искър“ № 16, вх. А и Б – ЦКС (с оглед писмото от „Виваком“ на л. 119, том. 4, ведно с приложена към него скица въпросната клетка се явява в близост до мястото до пицарията, в която е извършено деянието). От справките е видно още, че са налице регистрирани разговори от телефонен номер ******* на А.П. към ******* на И. М. в 10:30:52 часа и 10:33:33 часа на същата дата.

Предвид събраните свидетелски показания (най-вече на св. М., който в кредитираните от съда части признава своята съпричастност към деянието, а именно, че е оставил отключена вратата на склада отключена, както и разняснява обстоятелства относно срещите и разговорите си с подсъдимия преди и след деянието) и установеното от приложените по делото справки – проведени кратки разговори между въпросните лица в последователност – кратко обаждане от П. към подсъдимия, веднага след това към св. М., веднага след това – отново към подсъдимия и веднага след това към М., както и с оглед наличните данни за местонахождение на подсъдимия (в района на процесната пицария, според въззивната инстанция първоинстаннционният съд е стигнал до верни фактически изводи относно механизма на осъществяване на извършеното инкриминирано деяние, както и относно неговото авторство, а именно същото е било извършено от подсъдимото лице Г. на инкриминираната дата и около посочения в обвинителния акт час, при посредничеството на лицата М. и П.. Подобно на районния съд и настоящата съдебна инстанция намира, че участието на св. М. в инкриминираното деяние е било, много по голямо, отколкото същият признава в показанията си, дадени пред съдия в кредитираните от съда части, но доколкото същият не е привлечен към наказателна отговорност от страна на държавното обвинение, то съдът следва да съсредоточи разсъжденията си относно установяването на участието на подсъдимото лице в описаното в обвинителния акт престъпление, за което участие в хода на производството са ангажирани безспорни доказателства.

В тази връзка следва да бъде разглеждан и протоколът за претърсване и изземване от 07.01.2010 година, който констатира намерена сума пари в дома на подсъдимия Г.. Според въззивния съд същият е изготвен съобразно изискванията на чл. 160-163 от НПК и представлява годно доказателствено средство за отразените в него обстоятелства, като в подкрепа на горното са и показанията на св. А.Г.. Същият в съдебно заседание подробно описва обстоятелствата, при които е протекло следственото действие, а именно същото е било извършено в негово присъствие,  в присъствието на майка му и две поемни лица – техни комшии. С показанията на този свидетел се потвърждава отразеното в протокола за изземване, че парите са намерени в гардероб в хола и се установява, че всички живущи са държали дрехи в него. Според въззивният съд контролираната инстанция е стигнала до верен извод, че намерените пари при извършеното претърсване, в дома на подсъдимото лице, е именно част от откраднатите от пицарията парични средства. В подкрепа на горното твърдение се явява факта, че брата на подсъдимото лице – А.Г., дава обяснение пред разследващите органи (които са отразени и в протокола), че не знае нищо за намерените пари, което обстоятелство е потвърдено от него и впоследствие, по време на разпита му в съдебно заседание. На показанията на свидетеля в тази им част въззивният съд се доверява, като намира същите за достоверни, за разлика от  направеното допълнение от страна на свидетеля при разпита му пред съда, по време на който същият посочва, че едва след изземването на парите е разбрал от близките си, че парите са техни, като са заделени за ремонт на апартамента. Показанията на свидетеля с въпросното допълнение въззивният съд намира за нелогични, необективни изпълнени с вътрешни противоречия (първоначално посочва, че майка му е присъствала на изземването на парите, което обстоятелство е безспорно, не се отрича и от свидетелката Г.,  впоследствие заяввява, че именно от майка си и от баща си едва по-късно е разбрал, че парите са били приготвени за ремонт), с оглед което и не ги кредитира.

            Аналогично на показанията на брата на подсъдимото лице, въззивният съд намира за нелогични и недостоверни и показанията на св. Р.Г. (майка на подсъдимия). Пред съда свидетелката посочва, че намерените и иззети пари от дома им са били заделени от кредити за ремонт на апартамента, като твърди, че  е обяснила за произхода им още при изземването им, но въпреки това органите на реда са я изгонили и са взели парите. Така изложените обстоятелства съдебният състав намира за необективни и неподкрепени от доказателства, с оглед на което не им се доверява. В подкрепа на горния извод се явява и липсата на възражение в протокола за претърсване и изземване, освен даденото пояснение от страна на А.Г., че парите не са негови и същият не може да даде обяснение за техния произход.

            Обясненията на подсъдимото лице, свързани с произхода на намерената в дома му парична сума, отчитайки факта, че имат двойствена правна природа, като се явяват едновременно устно доказателствено средство и основно средство за реализиране правото на защита, настоящият състав намира за недостоверни, като ги оценява като защитна теза.

Предвид горните обстоятелства, въззивният съд намира за безспорно установено обстоятелството, че намерената сума пари (в левове) е част от отнетата парична сума от пицария „Виктория“  на описаната в обвинителния акт дата и час.

Обясненията на подсъдимия в останалата им част, в които същият заявява, че не е извършил престъплението, както и че към датата и часа на деянието е бил със свои приятели – свидетелите В. и Д.., при които е останал до 10 ч. сутринта на другия ден (03.01.2010 г.), както и твърденията му, че лицата И. М. и А.П. за извършили деянието и са прехвърлили вината върху него, предвид обстоятелството, че същите бяха опровергани от събраните по делото доказателства (установи се, че на инкриминираната дата около посочения в обвинителния акт час подсъдимото лице се е намирало в района в близост до въпросната пицария) въззивният съд намира за опит за изграждане на защитна версия и не им се доверява.

Аналогично настоящата съдебна инстанция не дава вяра и на показанията на приятелите на подсъдимото лице св. Е. В. и св. К.Д., които заявяват пред съда, че са били заедно с подсъдимия през нощта на 02 срещу 03.01.2010 година на ул. „Подполковник Калитин“, бл. 19, ет. 12, като подсъдимото лице си тръгнало едва сутринта. Въпросните показания съдът оценява като изолирани и необективни, предвид близките приятелски отношения между тях. При анализа на разгледаните показания съдът констатира единствено желанието на свидетелите да оневинят приятеля си, като му изградят алиби за инкриминираната нощ. Аргумент в тази посока безспорно се явява факта, че заявеното от тях се опровергава по категоричен начин от данните, изведени от справката и разпечатката на „БТК“ ЕАД, които безспорно установяват местонахождението, от което е излъчвал сигнал телефонът на подсъдимият при проведените от него разговори през инкриминираната вечер и час, а именно от централната част на С., в близост до местопрестъплението и на значително отдалечено място от адреса, на който свидетелите твърдят, че са прекарали нощта с него.

Писмените доказателства, събрани в хода на съдебно следствие и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 283 от НПК следва да бъдат кредитирани, доколкото същите допринасят за разкрИ.е на обективната истина и за изясняване на цялостната фактическа обстановка по случая, сред които важно място имат следните: писмото от „Виваком“ на л. 119, том. 4, с приложена към него скица, на която е отбелязана клетка на „Виваком“, в района на която е излъчвал към момента на инкриминираното деяние телефонът, ползван от подсъдимия – клетка SF 12831 (а именно в центъра на С., в непосредствена близост до местопрестъплението), касови отчети на пицариите за 29,30,31 декември, предадени с протокол за доброволно предаване от 13.01.2010 година, приложени в том 3 от материалите от досъдебното производство, от които установяват оборотите, които са били оставени в помещението и са станали предмет на кражбата, удостоверение от 02.04.2008 година на СГС, по ф.д. 2356/1999 година относно актуалното състояние на дружеството „АРТ“ ****, от което се установяват факти относно управлението на дружеството и др.

От справката за съдимост се установява, че към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил осъждан, както и че извършил инкриминираното деяние по време на определения му изпитателния срок в резултат на предходно условно осъждане (по НОХД 1534/2009 година по описа на PC Кюстендил).

Въззивната инстанция, също както и първоинстанционния съд, намира, че следва да кредитира и заключението на икономическата експертиза и приетата допълнителна към нея, от които се установява конкретния размера на инкриминираните вещи (парични средства, два броя флаш памет и хард диск) към момента на деянието. Съдът приема, че експертните заключения са обективно и компетентно изготвени, на база кредитираните от съда показания на св. М. и наличните по делото писмени доказателства (фискални бонове за оборотите на заведенията, фактура от „Техномаркет“, удостоверяваща извършено плащане на стока от страна на дружеството „АТТ ****“ ООД), с оглед на което им се доверява.

Съдът в този му състав, подобно на предходния, кредитира като обосновано и обективно изготвено заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на свидетеля М., от която се установява, че лицето е вменяемо, не страда от психично заболяване и може правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и да дава достоверни показания за тях. Предвид горното обстоятелство законосъобразно първата инстанция е поставила в основата на фактическите си изводи относно авторство на деянието именно показанията на св. М..

Въззивният съд намира за обективно и компетентно изготвени и заключенията на дактилоскопните експертизи, но преценява, противно на застъпените във въззивната жалба доводи, че същите не могат да допринесат за изясняване спорните по делото факти, с оглед обстоятелството, че по иззетите банкноти от дома на подсъдимото лице не се установява идентичност между иззетите следи и дактилоскопните отпечатъци нито на лицата З. Д., П.Н. и Д. М. (управителки на трите пицарии, чиито обороти предмет на престъплението), нито на майката на подсъдимото лице (излагаща твърдения, че парите са нейни).

Заключенията на съдебно-техническата експертиза, изготвена в съдебното производство  (с предмет на изследване, иззетата от дома на подсъдимия флаш-памет), както и допълнителната такава, установяваща изтритите файлове от нея, макар и компетентно изготвени и даващи точни и конкретни отговори на поставените им задачи, въззивният съд намира, че не допринасят за изясняване на релевантните обстоятелства по делото. От заключенията се установява единствено, че предметът на изследване е вещ, която очевидно не попада сред инкриминираните (с оглед установеното му съдържание). Доводите на защитата, застъпени във въззивната жалба, че заключенията на техническите експертизи оборват обвинителната теза, предвид факта, че се установява по безспорен начин, че изследваният предмет (ииззет от дома на подсъдимото лице) няма нищо общо с обектите, станали предмет на престъплението, въззивният съд намира за неоснователни. Логично и житейски обосновано е извършителят на инкриминираното деяние да се освободи от всички ненужни вещи, които по някакъв начин биха го свързали с извършеното престъпление. С оглед горното не е изненадващо, че до инкриминираните парични средства извършителят няма да остави и случайно откраднатите предмети (флаш – памет- 2 бр. и хард диск), които безспорно биха го уличили в извършване на инкриминираното деяние.

Въззивният съд споделя извода на контролираната инстанция, че не следва да бъдат подробно обсъждани описаните в протокол за оглед на веществени доказателства на л. 15, т. 2 от досъдебното производство (веществени доказателства, запечатани с картон серия А 0083664 – етикет с надпис „Дънки Редстар - 98,09“, етикет с надпис „Адидас пърформънс - 70,00 лева“, етикет с надпис „Дънки Редсар - 89,00 лева“, етикет с надпис „Съксес - 29,99 лева“, касов бон с надписи „Кенвело“ – за тениска 29,99, суитчер 34,99 на обща сума 64,98 лева), както и иззетите с протокол за извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия от 07.01.2010 година, на адрес: ул. „Траен мир“: синя флаш-памет, черна мъжка чантичка „Адидас“, намерените в чантичката 2 парчета от дамски чоропогащник и ръкавици, иззетия пистолет маузер и 5 бр. патрони (сигнално-газов), лист хартия със схема на помещение, лична карта на лице с имена Боряна П. Банчева, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че същите са свързани по някакъв начин с инкриминираното деяние или използвани при неговото осъществяване.

Правилно е решението на районния съд да приеме протокол за претърсване и изземване в дома на В.С. на адрес: Л. бл. ***, като изготвен съобразно изискванията на чл. 160-163 от НПК, с оглед което и представлява годно доказателствено средство за отразените в него обстоятелства, но доколкото при това действие по разследването не са намерени, иззети и описани вещи от значение за делото, същият не допринасят за изясняване на спорните въпроси по делото и не следва да бъде подробно обсъждани.

Аналогична е и ситуацията по отношение на изготвения в хода на досъдебното производство протокол за претърсване на лек автомобил марка Опел „Вектра“, управляван от подсъдимия.

Въззивният съд намира, че не следва да бъде обсъждано заключението на техническата експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, с предмет на изследване 4 бр. дискове, съдържащи записи от външни охранителни камери на Военния клуб за времето от 01,00 до 10,00 часа на 03.010.2010 г., предадени с протокол за доброволно предаване от 07.01.2010 г, доколкото експертното заключение не е било приобщено по надлежния ред към материалите по делото от страна на първоинстанционния съд.

Материалите в том 5 от ДП (съдържащ справки от банките в България за сметките на подсъдимия, на майка му и сестра му и на св. А.П.), настоящият съдебен състав намира за неотносими към предмета на доказване по делото.

Въззивният съд след направен собствен прецизен анализ на доказателствените източници установяващи наличието на престъпление, участието на подсъдимия при извършването му и конкретния механизъм на осъществяването му, противно на застъпените във въззивната жалба твърдения, не констатира неправилно или необосновано/превратно тълкуване на доказателствата по делото, при грубо нарушение на чл.103 и чл. 303 от НПК, като достигна до извод, аналогичен на формирания от първостепенния съд, а именно, че подсъдимият Г. правилно е признат за виновен за извършване на описаното в обвинителния акт престъпление. Според настоящата инстанция първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателствени източници е изложил аргументация за това кои от тях приема за достоверни и върху кои от тях изгражда изводите си по фактите, с който анализ настоящият съдебен състав се съгласява напълно, а възраженията на защитата в посока постановяване на присъдата в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, намира за неоснователни. Вярно е, че по делото не са установени множество преки доказателства за извършване на процесното инкриминирано деяние от страна на подсъдимия. Това обаче, съвсем не означава, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, след като са налице преки доказателства /показанията на св. М./ и множество косвени доказателства, които в своята съвкупност доказват обвинителната теза.

Неоснователни са оплакванията, застъпени във въззивната жалба, за необсъждане от страна на първоинстанционната инстанция на направените доводи на защитата в пледоарията по същество. Районният съд подробно е мотивирал становището си по отношение на спорните по делото факти в резултат от надлежно проведена оценъчна дейност на наличната доказателствена информация, с оглед на което според въззивната инстанция контролираният съд е изпълнил в цялост задължението си за мотивираност на съдебния акт.

На базата на възприетите фактически обстоятелства и правилен анализ на доказателствата районният съд е стигнал до верен правен извод, че подсъдимият Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. по чл. 195, ал. 2, вр. чл. 194 ал. 1 от НК.

Обект на престъплението кражба са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване на правото на собственост върху движими вещи. Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта, изразяващо се в прекъсване на фактическата власт на владелеца без негово съгласие и установяване на своя фактическа власт. От субективна страна се изисква намерение у дееца противозаконно да присвои веща.

В случая от обективна страна безспорно се установи по делото, че подсъдимият Г. на 03.01.2010 година, около 4:00 часа след полунощ, в град С., на бул. „Цар Освободител“ № 7, от помещение на ресторант-пицария „Виктория”, стопанисвана от дружеството „АРТ-****” ООД, с управител К.К.М., е отнел противозаконно чужди движими вещи: два броя флаш памет от 2 гигабайта, с единична цена - 10 лева, на обща стойност - 20 лева, един брой хард диск /неустановена марка/ на стойност трийсет и два лева и парична сума на обща стойност - 47 281, 77 лева поставена в бели пощенски пликове, всичко на обща стойност 47 333, 77 лева, от владението на Р. Т.Х. – помощник управител и материално отговорно лице на пицария „Виктория”, находяща се на горепосочения адрес, т.е прекъснал е фактическата власт на свид. Х. върху инкриминираните пари и вещи, след което е установил свое владение върху тях. Отнемането е извършено без наличие на съгласие на предишния владелец, поради което се явява противоправно. Безспорно е, че вещите не са била собственост на подс. Г., а на дружеството „АРТ-****” ООД, с управител К.К.М. т.е. явяват се чужди по отношение  на подсъдимото лице.

Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия Г. по отношение на квалифициращия признак „големи размери” по чл. 195, ал. 2 от НК. Съгласно постоянната практика на съдилищата, кражбата е в големи размери, когато в стойността на отнетите вещи надхвърля 70 пъти минималната работна заплата по време на извършване на деянието. Според заключението на приетата по делото и кредитирана от съда СИЕ и допълнителна съдебно-икономическа експертиза общата стойност на инкриминираните пари и вещи възлизала на 47 333, 77 лева, при минимален размер на работната заплата за инкриминирания период от 240 лева, поради което и имуществената вреда от реализираното от подсъдимия престъпление безспорно се явява в големи размери.

От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, бил е наясно че деянието му е обявено от закона за наказуемо. Предвиждал е общественоопасните последици от конкретен вид (увреждане на имуществото на юридическото лице). Налице е и намерение противозаконно да присвои инкриминираните вещи, който резултат е целял пряко, с оглед предприетите от него действия.

За престъплението, за което е признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода в размер от три до петнадесет години „лишаване от свобода”, като съдът може да постанови и наказание конфискация до 1/2 от имуществото на виновния.

При индивидуализация на наказанието правилно районният съд е съобразил наличието на отегчаващо отговорността обстоятелства, а именно предходното осъждане на подсъдимия, в изпитателния срок на което е извършено настоящото деяние. Тук въззивният съд обръща също така внимание, че престъплението по настоящото дело е извършено не просто в изпитателния срок на предходната влязла в сила присъда, с която му е било наложено наказание три години лишаване от свобода, а само около един месец след влизането и в сила, което показва, че очевидно тя не е изиграла никакво поправително и възпитателно въздействие върху осъдения.

Въззивният съд приема също като първата инстанция, наличието на смекчаващо вината обстоятелства, изразяващо се в невисоката обществена опасност на личността на подсъдимото лице, с оглед наличните по делото данни за предходно условно осъждане, извършено в сравнително млада възраст, без подсъдимият да е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода. Като самостоятелно смекчаващо обстоятелство настоящият съдебен състав прие продължителността на наказателното производство, за която не е налице вина на подсъдимото лице.

С оглед на така посочените смекчаващи обстоятелства, настоящата инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че същите (включително добавеното от страна на въззивния съд) не са достатъчни, за да обосноват приложение на чл. 55 от НК, а именно за определяне на наказание под най-ниския предел или за замяна на предвиденото в закона наказание с по-леко, като наказанието законосъобразно е определено по реда на чл. 54, ал. 1 НК.

При индивидуализацията на наказанието, въззивният съд счита, че определеното от СРС наказание „лишаване от свобода” в размер на 4 години, определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, съответства на обществената опасност на личността на дееца в контекста на целите на наказанието, дефинирани в чл. 36 НК и в необходимата степен гарантира постигането на индивидуалната превенция чрез осигуряване на възпиращо и възпитателно въздействие върху подсъдимия.

Въззивният съд, противно на защитата на подсъдимия, намира че наказание в по-малък размер не бих довело до постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, не биха допринесли за поправянето и превъзпитанието на извършителя, не биха въздействали възпитателно и предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото. Настоящият съдебен състав намира, че първата инстанция е проявила достатъчна снизходителност към подсъдимия при определяне на наказанията му (наложено е наказание в размер близък да минимума, много под средния размер предвиден за съответното престъпление), като счита, че ще бъде неоправдано и в разрез с целите на наказателната репресия по-голямо занижаване на наложеното наказание.

Според настоящата инстанция, районният съд, налагайки на подсъдимия за извършрното престъпление наказание лишаване от свобода в посочения размер, не му е определил явно несправедливо наказание, тъй като същото не се оказва завишено и несъобразено със степента на обществена опасност на конкретните деяния и на дееца, с подбудите и причините за тяхното извършване, с наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. По тези съображения въззивната инстанция счита, че определеното от първоинстанционния съд наказание е справедливо, като не са налице изискванията на чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК за изменяване на обжалваната присъда относно наложените на подсъдимия наказания чрез намаляване на неговия размер или чрез заменяването му с по-леко по вид наказание.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК правилно първоинстанционният съд е постановил от така наложеното на подсъдимия наказание от четири години „лишаване от свобода” да бъде приспаднато времето, Г. е бил задържан по настоящото производство – от 07.01.2010 година до 30.09.2010 година, поради наличие на законовите основания за това.

Въззивният съд се съгласява с решението на първоинстанционния съд на основание чл. 68, ал. 1 от НК, да въведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, наложено на подсъдимия по НОХД 1534/2009 година по описа на PC Кюстендил, с оглед обстоятелството, че са налице кумулативно предвидените основания на закона за това (наказанието е наложено за умишлено престъпление и в изпитателния срок на същото подсъдимият е извършил друго умишлено престъпление, за което е осъден на лишаване от свобода).

Законосъобразно първоинстанционният съд е постановил както наказанието по настоящото производство, така и това по НОХД 1534/2009 година на PC-Кюстендил да се търпят ефективно при първоначален „строг” режим в затвор.

Според въззивния съд не са допуснати нарушения от страна на контролираната инстанция и по отношение на разпореждането с веществените доказателства.

Защитата на подсъдимия във въззивната си жалба изрично прави оплакване срещу гражданско-осъдителната част на присъдата. Според въззивната инстанция в резултат на инкриминираното деяние, неправомерно от патримониума на гражданския ищец са излезли вещи (парична сума) с установена стойност от 47 281.77 лева, като самото деяние е извършено виновно. В този смисъл, законосъобразно предявеният гражданският иск е бил признат за основателен. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че с оглед факта, че част от неправомерно отнетата сума (в размер на 9 660,00 лева) предмет на деянието е намерена и иззета още в досъдебното производство от дома на подсъдимия, а с присъдата си районният съдът е  постановил и нейното връщане на гражданския ищец, с което вредите от престъплението частично са били възстановени, то правилно контролираният съд е уважил гражданския иск само до размера на невъзстановената сума от 37 673,77 лева, за която сума подсъдимият Г. е осъден, ведно със законната лихва върху нея от датата на деянието до окончателното й изплащане.

При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила или необоснованост, поради което приема, че същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Ето защо и на основание чл. 334, т. 6, във вр. чл. 338 от НПК, Софийският градски съд

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 22.10.2015 г. по НОХД  № 15475/2011 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение, 16-ти състав

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                        

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                              

                                                                                                  2.