РЕШЕНИЕ
№ 5583
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.А ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от Д.А ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20221110151921 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 26, ал. 4,във вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД от
П. П. М. срещу „К.Й.” ООД за прогласяване нищожност на клузата на чл. 8 от Договор за
паричен заем № №/27.11.2020 г. и заплащане на сумата 47,69 лева, представляваща
недължимо платена сума за неустойка по чл. 8 от Договора, ведно със законна лихва от
датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са
сключили договора за заем, съгласно който в чл. 8 е предвидена неустойка в размер на
сумата 286,13 лв., платена на ответника, ведно с главница и договорна лихва. Излагат се
подробни съображения за нищожност и неравноправност на неустоечната клауза поради
противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 143, т. 5,19 от ЗЗП, на осн. чл. 21,ал.1, във вр. чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Ищецът намира, че стойността на договора се увеличава чрез така
уговорена неустойка, която по своята правна същност е допълнителна възнаградителна
лихва. Предвид това счита, че платеното е без правно основание и подлежи на връщане.
Ответникът, получил препис от искова молба, с приложения, на 09.12.2022 г., в
законоустановения едномесечен срок, който е изтекъл на 09.01.2023 г., вкл., отговор на
искова молба не е постъпил. Със становище – „отговор на искова молба“ от 19.01.2023 г.
оспорва исковете.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От предметното съдържание на Договор за паричен заем №№/27.11.2020 г. се
установява, че ответното дружество, като заемодател, предава на ищеца, като
заемополучател, заемни средства от 500 лв., която заемополучателят да погасява на 6
месечни вноски от по 93,31 лв., с ГПР -48,656 %, с фиксирана лихва при месечен лихвен
процент -3,330 %, с обща стойност на плащанията 559,87 лв. Според оспорената клауза на
чл. 8 от договора, ако в тридневен срок от подписване на договора потребителят не
1
предостави на заемодателя обезпечение по чл. 6 от договора или не отговаря на
изискванията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т. 4 от ОУ, заемополучателя (заемател) дължи
неустойка сумата 286,16 лв., която се плаща разсрочено, съобразно погасителния план за
връщане на кредита.Видно от чл.6 страните се уговарят изпълнението на длъжника по
договора да бъде обезпечено с гарант, отговарящ на условията по чл.10,ал.2,т.1 от ОУ, и с
още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя – ипотека, залог, и двете при
условията на чл.10,ал.2, т.3 от ОУ, банкова гаранция, съгласно чл.10,ал.2,т.4 от ОУ, ценна
книга, издадена в полза на заемодателя, като в отбелязан последния вариант.
Изложеното налага извод от правна страна, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, съгласно чл. 9
от ЗПК. Ищецът има качеството „потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП, като физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. Не може да се приеме, че чл. 8 от договора за заем
касае доброволен и информиран избор на потребителя за предоставяне на т.нар.
обезпечение по чл. 6, респ. за начисляване на неустойка. От начина на уговаряне на
задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за
отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, при условия- обективно
неизпълними за посочения срок от всеки средно информиран потребител на финансови
услуги, които изрично зависят от преценката на кредитодателя, с оглед необходимостта да
одобри представеното обезпечение. Клаузата на чл. 6 и 8 от договора е уговорена изцяло в
противоречие с чл. 16 от ЗПК, тъй като чрез нея кредиторът прехвърля своята отговорност за
дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава
не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната
преценка за кредитиране. В този смисъл съдът приема, че чрез неиното предвиждане в
договора се заобикаля ограничението по чл. 33 от ЗПК, което обуславя неината
недействителност, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, във вр. чл.26, ал.4, вр. ал.1 от ЗЗД. Освен
това, не се установява вземането за неустойка да е включено към ГПР, с което се
заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
случая ГПР е уговорен на 48,656 %, без неустойката, а това е незаконосъобразно, доколкото
нейното начисляване е пряко обусловено от наличието на заемното правоотношение, поради
което се явява общ разход по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. При общ размер на
разходите по кредита 346 лв. (договорна лихва и двете такси), като се съобрази срокът на
кредита и размера на заемните средства се установява, че годишният процент на разходите
възлиза на сумата 140,32%, а стойността на самата клауза е над пет пъти размера на
законната лихва. Ето защо съдът счита, че оспорената клауза е нищожна, на основание чл.
19, ал. 5 от ЗПК поради противоречието й с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В допълнение на
изложеното съдът приема, че уговорката е неравноправна, на осн. чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП,
доколкото с оглед срокът на договора, размерът на неустойката е необосновано висок -
повече от половината от главницата. Поради това клаузата е нищожна и осн. чл. 146, ал. 1 от
ЗПК, като не се твърди и не се доказва от ответника да е уговорена индивидуално.
Ето защо съдът приема, че осъдителната претенция по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД се
явява основателна, тъй като ищецът доказа наличието на имуществено разместване между
страните, включително, че не е бил налице годен юридически факт за възникване на правото
на парично вземане на ответника по чл.8 от договора. Ищецът представя доказателства,
неоспорени от ответника, че е представил съдебно удостоверение пред заемодателят за
изискване на информация какви суми са постъпили в изпълнение на договора от него, от
които може да се приеме, че ответникът създава необосновано пречки за събиране на
доказателства за факта на плащане, който в срока за отговор не оспори. Поради това съдът
счита този факт за настъпил, а тъй като клаузата, по която е престирал ищеца е
недействителна, платеното от него подлежи на реституция. Търсеното парично задължение
за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата
законна мораторна лихва от датата на подаване на искова молба-26.09.2022 г. до
2
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените деловодни разноски за сумата 50 лв. за платена държавна такса,
а на осн. чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 от ЗА на адвокат М. М., оказал безплатна правна помощ
- сумата 400 лв. за възнаграждение, което съдът определи на осн. чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ,
и като съобрази разясненията с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., т.
к., ІІ т. о. на ВКС, за това, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 2 от
ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СРС сумата 50 лв. за държавна такса, от чието плащане ищеца е освободен, с 5 лв. за такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от П. П. М., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, срещу „К.Й.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
************, иск по чл. 21, във вр. чл. 16 и чл. 19, ал. 5 от ЗПК, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл.
143, ал.2, т. 5 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД, на клаузата на чл. 8 от Договор за
паричен заем №№/27.11.2020 г.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
************, да заплати на П. П. М., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, сумата 47,69 лева, представляваща неустойка по чл. 8 от
Договор за паричен заем №№/27.11.2020 г., платена при начална липса на основание, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
************, да заплати на П. П. М., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 50,00 лева– съдебни разноски.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
************, да заплати на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив, с личен №**********, с адрес
на упражняване на дейността: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап.Б, на
основание чл. 38, ал.2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата 400,00 лева – адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
************, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал.6, във вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, сумата 50,00 лева за
държавна такса по чл. 1 от ТДТГПК; и 5,00 лева за държавна такса по чл. 11 от ТДТГПК при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдените суми в полза на П. П. М. могат да бъдат платени от „К.Й.“ ООД с
пощенски запис на адрес: ***********.
Присъдените суми в полза на адв. М. могат да бъдат платени от „К.Й.“ ООД по
банкова сметка №IBAN:*********, с титуляр Д. В. М., при „У. Б.“ АД.
Присъдените суми в полза на Софийския районен съд могат да бъдат платени от
„К.Й.“ ООД по банкова сметка №IBAN:***********, BIC – CECBBGSF, при „Ц. к. б.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4