№ 191
гр. Кърджали, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Здравка Ив. Дечева Запрянова
при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140201162 по описа за 2021
година
Обжалвано е Наказателно постановление № ********/ 11.10.2021г.,
издадено от Началник сектор в РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с
което на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 100лв. на Ф.М.Х. от с.Р. с ЕГН ********** за нарушение по чл.150
от ЗДвП извършено на 14.09.2021г. в гр.Кърджали.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Ф.Х., който моли съда да го отмени изцяло като постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при
неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не е извършил
вмененото му административно нарушение. Живеел постоянно в Република Т.
от повече от 30 години, поради което не владеел български език и заради това
не възприел правилно въпросите задавани му от полицейските служители.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като
незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление, ведно с всички
законни последици, както и да му се присъдят направените по делото
разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
1
Административно наказващият орган редовно призован за съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител. От пълномощника на
същия е постъпила молба, с която заявява, че счита жалбата за неоснователна.
Моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали, както и при
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
14.09.2021г. свидетелите Б.Д., В.Л. и И.Л. били на работа като служители в
Районно управление- Кърджали, като след обяд около 15ч. осъществявали
контрол по безопасност на движението в района на бул.Б. в гр.Кърджали.
Малко по- късно този ден по телефона свидетелят Б.Д. получил информация,
че автобус на автобусна фирма „Йо.“ е потеглил от автогарата в гр.Кърджали
в посока гаражите на фирма „М.“ с водач, който е неправоспособен. Поради
това и тримата служители потеглили с патрулен автомобил към указаното
място. Достигайки гаражите на фирма „М.“ в гр.Кърджали и тримата
свидетели Б.Д., В.Л. и И.Л. видели автобус марка „М.“ с рег.№ ******* с
означение „Йо.“, който се движел. Полицейските служители го последвали с
патрулния автомобил. Посоченият автобус спрял пред един от гаражите, при
което свидетелите се насочили към него. Свидетелят Б.Д. се насочил от
лявата страна на автобуса, за да предотврати евентуално бягство на водача, но
се оказало, че от тази страна нямало врата. Свидетелят В.Л. тръгнал към
дясната страна на автобуса и при отварянето на вратата помолил свидетеля
И.Л. да влезе вътре, за да установили има ли други пътници. Така и направил
последният, който видял, че освен водача, нямало други хора вътре. Било
разпоредено на шофьора на автобуса да изключи двигателя и да представи
документите си за проверка. Той се подчинил, при което подал само личната
си карта. От нея установили, че водач на автобуса бил жалбоподателят
Ф.М.Х.. Проверяващите свидетели извършили справка с дежурния, при която
установили, че той е неправоспособен водач, тъй като няма издадено
свидетелство за управление на МПС. Попитали го дали притежава турско
2
свидетелство, на което той отговорил положително и обяснил, че му било
отнето в Т.. На место свидетелят Б.Д. съставил акт за установяване на
административно нарушение по чл.150 от ЗДвП в присъствието на колегите
си В.Л. и И.Л., който жалбоподателят Х. подписал без възражения. На база на
този акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
От Справка за нарушител/ водач издадено по отношение на
жалбоподателя Ф.Х. се установява, че той няма издадено свидетелство за
управление на МПС.
Тази безспорна фактология бе установена на база свидетелските
показания на Б.Д., В.Л. и И.Л., от акт за установяване на административно
нарушение от 14.09.2021г. чиято доказателствена сила не бе оборена, от
Справка за нарушител/ водач, Обяснение от Ф.М.Х. от 14.09.2021г., както и
от другите приети по делото писмени доказателства. И тримата свидетели са
очевидци на нарушението, а и техните показания са последователни, логични
и взаимно се допълват, поради което бяха кредитирани. Прочее по делото не
бяха представени никакви друг доказателства, които да породят съмнение в
установената фактология.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законоустановеният 7 дневен срок- на
датата 09.11.2021г., а наказателното постановление е било връчено на
08.11.2021г. Както акта за установяване на административно нарушение, така
и Наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според
задължителните правила уредени в ЗАНН. Посоченият за нарушен текст на
разпоредбата на чл.150 от ЗДвП казва, че „Всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното
средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл.152 ал.1 т.3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152
ал.1 т.4”. Безспорно по делото се установи, че към датата на деянието
14.09.2021г. жалбоподателят Ф.Х. е бил неправоспособен водач, тъй като не
притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Безспорно е и, че на
инкриминираната дата той е управлявал МПС, каквото е и автобуса съгласно
3
§ 6 т.11 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по
пътищата. Тези два факта изпълват от обективна страна деяние по чл.177 ал.1
т.2 от ЗДвП, тъй като се изисква кумулативност и на двете предпоставки-
управление на МПС и лицето управляващо този автомобил е
неправоспособен водач. Поради това правилно наказващият орган е подвел
извършеното под административно наказващата разпоредба на чл.177 ал.1 т.2
от ЗДвП, който предвижда наказание глоба от 100 до 300лв. При налагането
на административното наказание са взети предвид всички относими към
деянието и дееца факти и поради това е наложено наказание към минималния
размер на предвиденото от 100лв. Настоящата инстанция при извършената
служебна проверка не констатира в хода на административно наказателното
производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон. АУАН и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно
описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са
датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.
Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.150 от ЗДвП,
както и на санкционната такава по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Административното нарушение се явява и доказано от показанията на
разпитаните свидетели очевидци, както и от всички писмени документи по
административно наказателната преписка. Предвид това, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно издадено и
следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция не споделя доводите на
жалбоподателя за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради
твърдение за незнание от страна на жалбоподателя на български език, тъй
като то не бе доказано по никакъв начин.
4
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН поради
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира
искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на
ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК
вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с
фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а
изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към
предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат
платени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е
поискано по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********/
11.10.2021г., издадено от Началник сектор в РУ- Кърджали към ОДМВР-
Кърджали, с което на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 100лв. на Ф.М.Х. от с.Р. с ЕГН ********** за
нарушение по чл.150 от ЗДвП извършено на 14.09.2021г. в гр.Кърджали, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Ф.М.Х. от с.Р., общ.М., обл.Хасково с ЕГН ********** да
заплати на ОД на МВР- Кърджали сумата от 80лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5