РЕШЕНИЕ
№ 2380
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221100106209 по описа за 2022 година
иск с пр. осн. чл. 432 от КЗ от КЗ:
20
Ищецът – П. Г. Н., твърди че на 26.02.2022г. около 16,ч. пътувал заедно със сина си Б. Н. и
приятелката си Е.М. от гр. Кюстендил към гр. София. Тъй като 4-годишният Б. точно
заспивал, ищецът карал много внимателно и управлявал л.а. марка „БМВ“, рег. № *******, с
ниска скорост. На пътния участък между гр. Дупница и гр. Кюстендил, в близост до
месността „Черна нива“, около км. 24-200 м., забелязал, че срещу него в неговата пътна
лента, навлязъл л.а. марка „Мерцедес“, модел Е320, рег. № ******* с много висока скорост.
Опитал да избегне ПТП, но ударът бил неизбежен.
След удара бил в стабилно общо състояние, но със силни болки в областта на гърдите,
ребрата, главата, дясната китка, лявата ръка и затруднено дишане. Установено било изгаряне
1-ва степен, кръвонасядане и оток в областта на палеца на лявата ръка, оток и
кръвонасядания в областта на лявото рамо, оток и кръвонасядания в областта на корема,
фрактура на 3-то ребро в дясно, оток, охлузвания и кръвонасядания по дясната
предмишница, затруднени движения в областта на дясната китка.
Било установено и счупване на ладиевидната кост на лявата китка, която била обездвижена
с гипс.
Търпял болки и приемал обезболяващи.
В хода на лечението били сторени множество разноски - за лекарства и хранителни добавки,
шина, прегледи, транспортни разходи и др.
Автомобилът, който виновният водач И. И. Т., ЕГН **********, управлявал, имал валидно
1
сключена застраховка Гражданска отговорност в ЗАД „Д.Б. Ж..т и .”, полица №
BG30/121000785649, валидна до 15.03.2021г.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати следното:
- сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - причинени
болки и страдания в резултат на причинени телесни увреждания (щета № 0801-001314/2022-
03);
- сумата от 237 лева - обезщетение за имуществени вреди (разходи за закупуване на шина,
рентгенови снимки, платени медицински прегледи и такса за издаване на медицинско
удостоверение),
ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането —
26.02.2022г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират и разноски.
Ответникът - „З.А.Д. Д.Б.Ж. И З.” АД, оспорва иска.
Не оспорва, че е застраховател на делинквента и твърди, че извънсъдебно, на 13.06.2022г. е
заплатил сумата от 5 125 лева, от които 5 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, и
125 лева - обезщетение за имуществени вреди.
Прави възражение за съпричиняване – несъобразена скорост и непоставен колан.
Оспорва наличието на фрактура в областта на дясното ребро. Оспорва и счупването на
китката. Лечението не било проведено правилно от страна на пострадалия.
Оспорва размера на имуществените вреди (например шината не била необходима). Навежда
и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че ищецът е пострадал при ПТП, съобразно описаното в исковата молба
(участници, леки автомобили и място на удара), а също така и че делинквентът е
застраховал ГО при ответника.
Отделно от това, представен е и констативен протокол, който обвързва съда до
доказване на нещо различно от страната, която има интерес да го стори (арг. от - чл. 189, ал.
2 от ЗДП и чл. 125, ал. 1, т. 1, предл. 1, както и Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. №
768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от
17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по
т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
Според протокола, вината е на г-н Н., управлявал втория автомобил.
Не се спори и че има извънсъдебно плащане (о.с.з. от 01.11.2022г. – л. 87).
2
Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. М. (показанията ù са преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като живее на семейни начала с ищеца). Съдът кредитира
показанията ù (като цяло), като приема, че все пак са леко пресилени с оглед връзката ù с
пострадалия (става въпрос за периода на болезненост и необходимостта и времето за чужда
помощ при обслужването на ищеца). От тях се установява, че:
По време на инцидента била в управлявания от ищеца л.а. Пътували бавно, тъй като
детето на г-н Н. било заспало. По пътя изведнъж срещу тях се задал един автомобил, който
се движел много бързо. Бил поднесъл и бил с врати настрани. В последния момент ги
ударил челно. Г-н Н. намали скоростта и се опитал да отбие. Всички били с колани. Ищецът
не можел да слезе сам и някакви хора му помагали да излезе. По ръцете му имало кръв.
Държал се за корема, охкал и бил в неадекватно състояние. В „Пирогов“ установили
изгарянето по ръката, а се съмнявали и за счупено ребро, счупена китка и натъртвания,
охлузвания. Като цяло било голям шок за него. През цялото време свидетелят и майка ù се
грижели за ищеца, който трудно се обслужвал.
Бил му сложен гипс на ръката, след известно време някъде около седмица му
сложили шина, която носел около 2-3 седмици. Лекарите му обяснили, че когато има такава
сериозна травма на гръдния кош е необходимо постоянно да лежи. Постоянно се оплаквал
от болки, първите две седмици въобще не били спали. Някъде около 2 месеца бил
обездвижен. И до сега го боли ръката и пиел обезболяващи. Лекарите изписали много
медикаменти: за нервната система, за отоци и да се маже с гелове. Ааулин пиел постоянно
на всеки 4 часа в първите две-три седмици. И гърба си наранил най-вероятно от камшичния
удар го боляло много отзад опашната кост.
На 07-ми март (доколкото си спомня свидетелят) била датата, когато се установило
счупването. Лекарят обяснил, че счупването няма как да се констатира веднага, защото било
необходимо време (дни) докато костта започва да се калцира.
Ищецът не бил в добри отношения с майката на детето. От инцидента тя не искала да
го дава той да го взима, а и детето не желаело да пътува с него.
Ищецът ходел и на психолог. Освен това имал и приятел рехабилитатор, който го
посещавал у тях. Било платено на ръка.
Депозирано е заключение на комплексна СМЕ и СТЕ, неоспорена от страните и
приета от съда, като компетентно изготвена. От нея се установява, че:
20
I. На 26.02.2022г. около 16,ч. л.а. “БМВ” с peг. № *******, управляван от П. Г. Н.
се движил от гр. Кюстендил към гр. София, като в автомобила на предна дясна седалка
пътувала Е.М., а на задната седалка е пътувал Б. Н., 4 год., син на водача. Приближавайки
участък от пътя разположен между гр. Дупница и гр. Кюстендил в близост до местността
Черна нива, около км.24+200, водачът на л.а. “БМВ” започнал да го управлява със скорост
около 62,30 км/ч.
3
Лек автомобил “БМВ Х5” се движил в край на лява пътна лента, предназначена за
движение в посока към гр. София и гр. Дупница, като тази пътна лента била ограничена и
отделена от съседната средна пътна лента с непрекъсната осова линия.
Едновременно с горе описания автомобил по същото пътно платно, но в
протИ.положна посока се е движил л.а. “МЕРЦЕДЕС Е320” с peг. № ******* управляван от
И. И. Т.. Този автомобил излизал от десен завой, като в посоката по която се движил
пътното платно било съставено от две пътни ленти за движение в посока, съвпадаща и с
посоката на огледа. Водачът на л.а. “МЕРЦЕДЕС” допуснал частична загуба на странично
равновесие в следствие на което автомобилът му се отклонил на ляво и се насочил към
крайна лява пътна лента. В момента в който л.а. “МЕРЦЕДЕС” навлязъл в крайна лява пътна
лента, предназначена за насрещно-движещите се МПС, скоростта му на движение била
около 45,00 км/ч.
Когато водачът на л.а. “БМВ Х5” възприел, че в неговата пътна лента и срещу него се
е движил л.а., отстоянието на което се намирал от потенциалния удар било около 16,17 м., а
разстоянието между двата автомобила било около 27,87 м., което било и зоната му на
видимост. При дължина на опасната зона на спиране около 39,67 м., водачът на л.а. “БМВ
Х5” обективно не е успял да реагира с цел аварийно спиране (не е имал техническа
възможност да избегне сблъсъка), а само леко е отклонил на свое дясно към мантинелата,
след което настъпва ударът между двата автомобила изцяло в лентата на л.а. “БМВ Х5”.
Ударът между е бил челен, ексцентричен с взаимно застъпване/зацепване на
предните леви части на около 1,10 м., мерено по ширина на купетата.
II. При преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, на 26.02.22г. е поставена диагноза
контузия на гръдния кош, а при направена тогава рентгенография — съмнителни данни за
счупване на 3 дясно ребро по предна мишнична линия.
При първото съдебномедицинско освидетелстване от 28.02.22г. на П. Г. Н. е описано:
изгаряне 1-ва степен, кръвонасядане и оток в областта на основата на палеца на лявата ръка,
кръвонасядания в областта на лявото рамо с оток, в дясно и срединно на корема, охлузвания
в областта на корема в дясно, по дясната предмишница и китката на дясната ръка.
Впоследствие на 25.03.22г. е поставена диагноза счупване на ладиевидна кост.
От всички гореописани увреждания счупването на ладиевидната кост установено на
25.03.22г. е довело до интензивни болки и страдания за срок от около 2 седмици. От
останалите увреждания изгарянето на палеца е довело до по-силна болка за около 3-5 дни, а
останалите до 2-3 дни след получаването им.
За счупването на ладиевидната кост е поставена имобилизация с шина за 3 седмици.
За изгарянето в основата на палеца е отразено, че е обработено (антисептици и
превръзка).
Счупването на ладиевидната кост е довело до трайно затруднение движението на
крайник (лявата ръка) за срок не по-малък от 4 месеца при обичаен ход на възстановяване.
4
Останалите увреждания би следвало да преминат за срок от около 2 седмици.
Няма рентгенологични данни преди 25.03.22г. за счупване на ладиевидната кост на г-
н Н.. Изгарянето се дължи на действието на суха топлина. Най-вероятно е от пиропатрона
на въздушната възглавница. То е довело до затруднение движението на палеца на ръката за
около 5-7 дни. Около изгарянето е описан еритем-зачервяване, което не е кръвонасядане, а е
изгаряне първа степен. Изгаряне с була е II ст. изгаряне.
Проведеното лечение е било адекватно на уврежданията. Няма данни за
рехабилитационни процедури в делото. Рехабилитация след, счупване е често
препоръчителна. Няма данни за невъстановяване на ищеца от уврежданията. Медикаментите
се използват за лечение.
От повечето от приложените разходни документи не е ясно за какво са направени.
Съдебномедицинското удостоверение, рентгенова снимка, и шината са били необходими за
лечението с оглед поставените диагнози.
Съобразен е и снимковия материал, който по правната си природа представлява
допустимо веществено доказателствено средство (Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д.
№ 655/86г., II г.о. на ВКС; Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на
ВКС и Р. 1510-77-I).
Искът е предявен на 14.06.2022г.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Ищецът е претърпял всички увреждания, описани в исковата молба, без счупеното
ребро (но при натъртен гръден кош). Лечението е било проведено правилно, а шината е била
необходима. Първоначално, за около 2 седмици, г-н Н. е търпял болки, а ръката му е
възстановена за около 4 месеца. Става въпрос за пълно възстановяване – всички последици
от инцидента.
Доводите са съпричиняване са неоснователни:
- доколкото друго (изключение) не е установено, скоростта на ищеца е била
съобразена с изискването на чл. 21 от ЗДП;
- ищецът е бил с предпазен колан – това се установява от показанията на свидетеля,
като следва да се има предвид, че самият факт не се предполага. Той следваше да се докаже
от ответника (чл. 154 от ГПК);
- според в.л. медик, лечението е било адекватно на уврежданията. Към момента на
установяване на счупването е било проведено и съответното лечение на китката,
включително и закупуване на шина, именно по тази причина. Няма никакви данни по делото
за поведение на пострадалия, което да е усложнило или забавило оздравителния процес.
5
Доводите на ответника относно финансовите проблеми на семейството са
ирелевантни, доколкото първият иск е за болки и страдания, а вторият – за стойността на
лечението.
1. неимуществени вреди:
Обезщетението, определено по реда на чл. 52 от ЗЗД – компенсация за претърпените
душевни страдания.
Ударът между двата л.а.-а е бил сериозен, като това се установява от в.л. по
техническата част на експертизата, а видно и от снимковия материал (например – л. 38).
Това означава, че стресът, изпитан от ищеца, би следвало да е значителен. Той би могъл да
се оцени на 6 000 лева. Счупената кост, както и останалите увреди – 8 000 лева (включват се
и изтърпените болки и странения). Няма данни лявата ръка на ищеца да е основна, поради
което неудобството, претърпяно от него за 4-те месеца възстановителен процес, не би могло
да се оцени особено високо – 2 500 лева.
Общо: 16 500 лева – 5 000 лева, платени извънсъдебно = 11 500 лева. За горницата до
пълния предявен размер, както и за счупеното ребро, искът следва да се отхвърли.
Лихва се дължи, считано от закупуването на съответните консумативи. По тази
причина и на основание чл. 162 от ГПК, първоначалната сума ще бъде редуцирана до 200
лева.
2. имуществени вреди:
Проведена е рехабилитация (тя се установява от събраните гласни доказателства) и тя
е била нужна (становището е на в.л. – медик). Нормално е било ползването на медикаменти
и обезболяващи, закупуването на шина и т.н., съобразно описаното в исковата молба. Не за
всички разходи могат да се пазят разходни документи. На основание чл. 162 от ГПК, съдът
приеме, че общата сума възлиза на 237 лева - 125 лева = 112 лева. За горницата искът е
неоснователен.
по разноските:
Ищецът не претендира разноски, за разлика от процесуалния му представител.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, на адв. Д. се дължи сумата от 1 445,08 лева (чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На ответника се дължат разноски и юрисконсултско възнаграждение (чл. 25 от Наредбата за
правната помощ), съобразно отхвърлената част от исковете – 722,72 лева (съобразено е
възнаграждение за в.л. – 400 лева, а не както е посочен в списъка – 700 лева).
Решаващият орган споделя виждането, че се дължат едни разноски, като, дори в тази
хипотеза (чл. 38 от ЗА), те подлежат на компенсиране (Определение № 798 от 24.11.2011г.
по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС и Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. №
5165 по описа за 2016г.).
6
Така, ответникът дължи сумата от 722,36 лева.
На основание чл. 77 от ГПК, ответникът дължи сумата от 603,17 лева (ДТ по
уважената част от исковете и разноски за вещи лица).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „З.А.Д. Д.Б.Ж. И З.” АД, ЕИК *******, в
качеството на ответник по горепосоченото дело, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „******* № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.Г. И. и Ж.С.К.,
чрез адв. Ц., да заплати на П. Г. Н., ЕГН **********, гр. София, ул. „*******, съд.адр.: гр.
София, ул. „*******, оф. 2, e-mail: **************, nana_2009”abv.bg, тел. *******, чрез
адв. А. Д., САК, следното:
- сумата от 11 500 (единадесет хиляди и петстотин) лева, представляващи недоизплатено
обезщетение по щета № 0801-001314/2022-03, (болки и страдания), ведно със законната
лихва, считано от 26.02.2022г. върху сумата от 16 500 лева до 13.06.2022г., а след това върху
сумата от 11 500 лева, до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за
горниците до пълня предявен размер от 50 000 (петдесет хиляди) лева и относно фрактура
на 3-то ребро в дясно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
- сумата от 112 (сто и дванадесет) лева, представляващи недоизплатено обезщетение по
щета № 0801-001314/2022-03, имуществени вреди (разходи за лечение), считано от
26.02.2022г. върху сумата от 200 лева до 13.06.2022г., а след това върху сумата от 112 лева,
до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за горниците до пълня
предявен размер от 237 (двеста тридесет и седем) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, „З.А.Д. Д.Б.Ж. И З.” АД, ЕИК *******, в
качеството на ответник по горепосоченото дело, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „******* № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.Г. И. и Ж.С.К.,
чрез адв. Ц., да заплати на, да заплати на адв. А. Д., САК, гр. София, ул. „*******, оф. 2, e-
mail: ************, nana_2009”abv.bg, тел. *******, сумата от 722,36 (седемстотин
двадесет и два лева и тридесет и шест стотинки) лева, адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска и направена компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, „З.А.Д. Д.Б.Ж. И З.” АД, ЕИК *******, в
качеството на ответник по горепосоченото дело, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „******* № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.Г. И. и Ж.С.К.,
7
чрез адв. Ц., да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 603,17 (шестстотин
и три лева и седемнадесет стотинки) лева, дължима държавна такса, възнаграждение за
вещи лица, съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8