Р Е Ш Е Н И
Е № 523
гр.Видин, 07.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при секретаря О.Велизарова и в присъствието на прокурора
..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 759 по описа за
2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „А 1 България“ ЕАД, гр.
София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с която против Н.В.Н. ***, ЕГН ********** е
предявен иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Претенциите
на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с
ответника, по силата на сключени
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, а именно: Договор № Н0155916 от 11.07.2003 г, Договор №
Н0435799 от 19.08.2005 г., Договор № Н1013979 от 10.12.2008 г.
Излага
се, че посочените договори са с рамков
характер и имат за предмет предоставяне на електронни съобщителни
услуги и продукти. Отделните услуги и продукти по тях са предоставяни въз
основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към
същите.
Поддържа
се, че номерата на горепосочените договори - Н0155916, Н0435799 и Н1013979,
представляват индивидуални клиентски
номера и реферират към услугите, които ползва абонатът. Съгласно
Общите условия на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги.
По тези клиентски номера се издават
месечните сметки/фактури.
Сочи
се, че другият индивидуализиращ признак на абоната е ID номер (Account ID),
с който клиентът се въвежда в системата на оператора. Под този ID
номер се завеждат всички договори и приложения, сключени между
дружеството и абоната. В настоящия случай, ответникът Н.В.Н. фигурира в системата на ищеца под
индивидуален абонатен номер (ID) *********.
1.Твърди се, че във връзка с
гореизложеното, към рамковия Договор № ********* (Н0155916) от 11.07.2003 г. са подписани следните
договори и приложения:
Договор
за електронни съобщителни услуги от 28.05.2016 г., към който е подписано
Приложение № 1 от 28.05.2016 г. С него е избран тарифен план за телефонен номер **********. Месечната
абонаментна такса за него е в размер на 25,00
лева (20,83 лева без ДДС). Към нея е уговорена отстъпка в размер
на 30%, или по-конкретно 7,50 лева (6,25 лева без
ДДС). Срокът
на ползване на услугата е 24 месеца,
видно от чл. 5.2.1 от Приложение № 1 от 28.05.2016 г. и изтича на
28.05.2018 г.
Освен
това всички услуги, които са използвани извън тарифния план също се таксуват
според действащите стандартни цени на Оператора за съответната услуга, валидни
за абонати по договор и публикувани на интернет адреса на Оператора, съгласно
чл.4.8 от Приложение №1 от 28.05.2016 г.
Излага
се, че към посочения телефонен номер е сключен и Договор за продажба на изплащане от 28.05.2016 г. По силата на този
договор, продавачът - А1 България, прехвърля на купувача - Н.В.Н., правото на
собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължава да му
заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и
сроковете по договора. Същият е сключен за срок от 23 месеца (чл. 11 от /Договора), като са уговорени една първоначална вноска и 23
месечни вноски, всяка от които в размер на 19,50 лв. Първоначалната вноска
е платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в
погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане.
Предмет на същия е Апарат Lenovo А7010 Вlаск МАТ 20.
Поддържа
се, че поради неплащане на уговорените суми в срок по Договора за услуги за
телефонен номер **********, предоставянето на услугите е било спряно, съгласно
т. 27.2 от Общите условия за взаимоотношенията между А1 България и абонатите и
чл. 6.3. от горепосочените договори. В тази връзка, видно от представените
фактури, при възстановяване на услугите с фактура № ********** от 12.09.2016 г.
за посочения телефонен номер се начислява и месечна такса за периода, през
който услугата е била спряна от оператора поради неплащане на задълженията за
предходен период.
Сочи
се, че по отношение на горепосочения рамков договор са начислени и други такси, съгласно
действащия Ценоразпис на Оператора, които са отразени в представените фактури,
като такава е таксата за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС).
2.Към
рамковия Договор № *********
(Н0435799) от 19.08.2005 г. са подписани следните договори и
приложения:
Към
Договор за електронни съобщителни услуги от 01.07.2015 г. е подписано
Приложение № 1, с което е избран тарифен план за телефонен номер **********. Месечната абонаментна такса е в
размер на 15,00 лева (12,50 лева без
ДДС). Срокът на ползване на услугата е 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от Приложение № 1 към
посочения договор и изтича на 01.07.2017 год..
Освен
това всички услуги, които са използвани извън тарифния план също се таксуват
според действащите стандартни цени на Оператора за съответната услуга, валидни
за абонати по договор и публикувани на интернет адреса на Оператора, съгласно
чл.4.7 от Приложение №1 от 01.07.2015 г.
Излага
се, че към посочения телефонен номер е сключен и Договор за продажба на изплащане от 01.07.2015 г. Същият е
подписан за срок от 23 месеца (чл.
11 от Договора), като са уговорени една
първоначална вноска и 23 месечни вноски. Всяка вноска е в размер на 2,00 лв. Първоначалната вноска
е платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в
погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане.
Предмет на същия е Апарат Lenovo А319 Вlаск МАТ 15.
Твърди се, че към Договор за електронни
съобщителни услуги от 12.11.2015 г. е подписано Приложение № 1, с което е
избран тарифен план за телефонен номер
**********. Месечната абонаментна такса е в размер на 34,90 лева (29,08 лева без ДДС). Към
него е уговорена отстъпка в размер на 50%, или по-конкретно 17,45 лева (14,54 лева
без ДДС). Срокът на ползване на услугата е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от Приложение № 1 към
посочения договор и изтича на 12.11.2017 г.
Освен
това всички услуги, които са използвани извън тарифния план също се таксуват
според действащите стандартни цени на Оператора за съответната услуга, валидни
за абонати по договор и публикувани на интернет адреса на Оператора, съгласно
чл.4.6 от Приложение №1 от 12.11.2015 г.
Поддържа
се, че към посочения телефонен номер е сключен и Договор за продажба на изплащане от 12.11.2015 г. Същият е подписан за срок от
23 месеца (чл. 11 от
Договора), като са уговорени една
първоначална вноска и 23 месечни вноски. Всяка вноска е в размер
на 30,00 лв. Първоначалната
вноска е платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в
погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане.
Предмет на същия е Апарат Toshiba Satellite L50-C-23N Black Сърф XL.
Към
Договор за електронни съобщителни услуги от 31.03.2016 г. е подписано
Приложение № 1, с което е избран тарифен план за телефонен номер **********. Месечната абонаментна такса е в
размер на 34,90 лева (29,08 лева без
ДДС). Към него е уговорена отстъпка в размер на 50%, или по-конкретно
17,45 лева (14,54 лева без ДДС). Срокът на ползване на услугата е 24 месеца, видно от чл. 5.2.1
от Приложение № 1 към посочения договор и изтича на 31.03.2018 г.
Освен
това всички услуги, които са използвани извън тарифния план също се таксуват
според действащите стандартни цени на Оператора за съответната услуга, валидни
за абонати по договор и публикувани на интернет адреса на Оператора, съгласно
чл.4.6 от Приложение №1 от 31.03.2016 г.
Сочи
се, че по отношение на горепосочения рамков договор са начислени и други такси, съгласно
действащия Ценоразпис на Оператора, които са отразени в представените фактури,
като такива са:
Такса
уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС).
Такса
повторно включване в размер на 1,90
лева (1,58 лева без ДДС).
3.
Към рамковия Договор №
********* (Н1013979) от 10.12.2008 г.
са подписани следните договори
и приложения, а именно:.
Към
Договор за електронни съобщителни услуги от 08.12.2014 г. е подписано
Приложение № 1, с което е избран тарифен план за телефонен номер **********. Определената месечна
абонаментна такса е в размер на 24,90
лева (20,75 лева без ДДС). Към нея е уговорена отстъпка в размер
на 25 %, или по-конкретно 6,23 лева (5,19 лева без ДДС) Договорът има отложено
действие и влиза в сила от 07.10.2015 г. При него срокът на ползване на
услугата отново е 24 месеца,
видно от чл. 6.2.1 от съответното Приложение № 1 и изтича на 07.01.2017 г.
Освен
това всички услуги, които са използвани извън тарифния план също се таксуват
според действащите стандартни цени на Оператора за съответната услуга, валидни
за абонати по договор и публикувани на интернет адреса на Оператора, съгласно
чл.4.7 от Приложение №1 от 08.12.2014 г.
Към
Договор за електронни съобщителни услуги от 08.12.2014 г. е подписано Приложение №1, с
което е избран тарифен план и за телефонен
номер **********.
Определената
месечна абонаментна такса е в размер на 13,90
лева (11,58 лева без ДДС). При този договор срокът на
ползване на услугата отново е 24
месеца, видно от чл. 6.2.1 от съответното Приложение № 1 и изтича на 08.12.2016
г.
Освен
това всички услуги, които са използвани извън тарифния план също се таксуват
според действащите стандартни цени на Оператора за съответната услуга, валидни
за абонати по договор и публикувани на интернет адреса на Оператора, съгласно
чл.4.8 от Приложение №1 от 08.12.2014 г.
Договор
за електронни съобщителни услуги от 15.09.2015 г, към който е подписано Приложение № 1, с
което е избран тарифен план и за телефонен
номер **********.
Определената
месечна абонаментна такса е в размер на 20,00
лева (16,67 лева
без ДДС). Договорът
има отложено действие и влиза в сила от 07.10.2015 г. При него срокът
на ползване на
услугата отново е 24
месеца, видно от
чл. 5.2.1 от съответното Приложение № 1 и
изтича на 07.10.2017 г.
Освен
това всички услуги, които са използвани извън тарифния план също се таксуват
според действащите стандартни цени на Оператора за съответната услуга, валидни
за абонати по договор и публикувани на интернет адреса на Оператора, съгласно
чл.4.7 от Приложение №1 от 15.09.2015 г.
Поддържа
се, че по отношение на горепосочения рамков договор са начислени и други такси, съгласно
действащия Ценоразпис на Оператора, които са отразени в представените фактури,
като такива са:
-такса уведомяване за просрочено
задължение в размер на 1,49 лева (1,24
лева без ДДС).
-такса повторно включване в размер на
1,90 лева (1,58 лева без ДДС).
Твърди
се, че за неуредените в индивидуалния договор въпроси, следва да се прилагат
Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел" ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД
по стандарти GSM, UMTS и LITE (наричани накратко „Общите
условия"). Те имат задължителна сила за абонатите. Това се удостоверява
чрез подписа им под договора за услуги, съгласно т.6 от Общите условия.
Излага
се, че съгласно т. 26.4 от Общите условия и в изпълнение на задълженията си по
посочените договори, А1 България, издава ежемесечни фактури за предоставяните
услуги и продукти на абоната. От своя страна обаче, последният не е изпълнявал
своето задължение за заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на
продуктите.
Сочи
се, че в настоящия случай са налице
незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер 1 359,92 лв.,
разпределени както следва:
По
Договор № Н0155916 от 11.07.2003 г. - по фактури за периода от
10.08.2016 г. до 11.11.2016 г., приложени като доказателство към исковата
молба – сума в общ размер 453.80 лева.
По
Договор № Н0435799
от 19.08.2005 г. - по фактури
за периода от 17.08.2016 г. до 17.02.2017 г., приложени
като доказателство към исковата молба – сума в общ размер 758.71 лева.
По
Договор № Н1013979 от
10.12.2008 г. -
по фактури за периода
от 10.08.2016 г. до 10.01.2017 г, приложени като доказателство
към исковата молба – сума в общ размер 147.41 лева.
Твърди
се, че горепосочените задължения по издадените фактури са станали изискуеми,
тъй като съгласно т. 26.5 от Общите условия, мобилният оператор предоставя на
абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в
нея сума, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след
изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по
реда на ГПК.
Поддържа
се, че издадените от ищеца фактури относно задълженията на ответника за
процесния период, не са били оспорени в дадения срок, съгласно т. 26.6 от
Общите условия, според която месечните сметки на Потребителя могат да бъдат
оспорени пред мобилния оператор в 6 (шест) месечен срок след датата на издаване
на фактурата, каквото оспорване в случая не е налице. Гореизложеното води до
извода, че ищецът е изпълнил задължението си по горепосочените договори, поради
което възниква и задължението на ответника за заплащане от негова страна на
получените услуги.
Излага се, че по отношение на договорите за продажба
на изплащане, следва да се има
предвид, че същите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на
купувача. В
настоящия случай се сочи, че е налице тази хипотеза и всички суми,
дължими до края на сроковете на гореописаните договори за продажба на изплащане
стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези
суми (в случая това са Фактура №
********* от 04.11.2016 г. за Договор за продажба на изплащане от 28.05.2016 г.; Фактура № ********* от 17.02.2017
г. за
Договор за продажба на изплащане от 12.11.2015 г. и Фактура
№ ********* от 05.11.2016 г. за Договор за продажба на изплащане от 01.07.2015 г.) и
следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок -
чл. 12.3. от съответните договори за продажба на изплащане. Договорът се счита
за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не
засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми.
Сочи
се, че поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на
предоставяните услуги, горепосочените договори за услуги са прекратени
едностранно от страна на А1 България, съгласно т. 40.ж, във връзка ст. 54.1 от
Общите условия.
В
тази връзка е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на основание чл.
92 от Закона за задълженията и договорите, както и чл. 5.3.1 от Приложение № 1
от 28.05.2015 г; чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 01.07.2015 г.; чл. 6.3.1 от
Приложение № 1 от 12.11.2015 г; чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 31.03.2016 г; чл. 6.3.1 от Приложение
№ 1 от 08.12.2014 г; чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 15.09.2015 г.;
Излага
се, че размерът на неустойката се определя на база всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от датата на прекратяване
(датата на издаване на съответната сметка за неустойка) до изтичане на
определения срок на ползване на услугата. В тази връзка, начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
всяка от предоставяните услуги е в общ размер на 1 327,07 лв., разпределена
както следва:
- 379,94
лв. (18
оставащи месечни вноски х 20,83 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 28.05.2016 г. по сметка № ********* от 04.11.2016 г. към рамков договор № Н0155916 от
11.07.2003 г.
- 87,50
лв. (7
оставащи месечни вноски х 12,50 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 01.07.2015 г. по сметка № ********* от 05.11.2016 г. към рамков договор № Н0435799 от
19.08.2005 г.
-
261,72 лв. (9 оставащи месечни вноски х
29,08 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер ********** по Приложение № 1
от 12.11.2015 г. по сметка № ********* от 09.02.2017 г. към рамков договор
№ Н0435799 от 19.08.2005 г.
-
378,04 лв.
(13
оставащи месечни вноски х 29,08 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер **********
по Приложение № 1 от 31.03.2016 г. по сметка
№ *********
от 09.02.2017 г. към рамков договор № Н0435799 от 19.08.2005 г.
-
183,37 лв.
(11 оставащи месечни вноски х 16,67 лв.) - за
мобилни услуги за телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 15.09.2015 г. по сметка № ********* от 04.11.2016 г. към рамков договор №
Н1013979 от 10.12.2008 г.
-
41,50 лв.
(2 оставащи
месечни вноски х
20,75 лв.) - за мобилни
услуги за телефонен номер **********
по Приложение № 1 от 08.12.2014 г. по сметка
№ *********
от 04.11.20-^6 г. към рамков договор № Н1013979 от 10.12.2008 г.
Поддържа се, че при неизпълнение в срок
на задълженията си, потребителят дължи на А1 България обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на А1 България. Сочи се, че това дава право на ищеца да иска
обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от
датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.11.2018 г., която лихва
за този период възлиза на сума в общ размер на 273,03 лева.
Твърди се, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа
на което е образувано ч. гр. д. N 2932/2018 г. по описа на ВдРС, и по което е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47
от ГПК.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество следните суми:
-
Сумата
от 2 686,99 лева - главница;
-
Сумата от 273.03 лева – законна лихва
за забава, изчислена
върху сумата от 1 359.92 лева
за периода от 05.09.2016
г. до 21.11.2018 г.
-
Законна лихва от дата на подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение
22.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и
направените разноски.
От
ответника в законоустановения срок е постъпил писмен отговор, с който е
оспорена исковата претенция. Направено е
възражение за настъпила погасителна давност по отношение главница и лихви. Претендира се нищожност на неустойката, при предсрочното прекратяване на договора, като противоречаща на добрите нрави, включително и поради неравноправност.
По делото са събрани
писмени доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено на
21.11.2018 г., от страна на ищеца, заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 2932/2018 г. по описа на ВдРС, по което на 27.11.2018 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2882-РЗ/27.11.2018 г. за следните
суми: 2 686.99лева –
главница, 273.03лева- законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 359.92лева
за периода от 05.09.2016 г. до 21.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 21.11.2018 г. до
окончателното плащане, както и разноски в размер на 60.20лева за платена
държавна такса.
Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК и на заявителя е указана
възможността да предяви искове против длъжника за установяване на вземанията си
по издадената заповед.
В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК
ищцовата страна е предявила иск по 422 ГПК, като в резултат на това
е образувано и настоящето дело № 759/2019 г., в производството по което ответника участва чрез назначения му особен
представител.
В
случая няма спор относно факта, че между страните са сключени
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, а именно: Договор № Н0155916 от 11.07.2003 г, Договор №
Н0435799 от 19.08.2005 г., Договор № Н1013979 от 10.12.2008 г., които са предсрочно
прекратени /оператора едностранно е прекратил договора на длъжника и е начислил
неустойка, която е определена на база всички стандартни месечни абонаментни
такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване на услугата, като общия размер на начислената неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за всяка от представените услуги е 1327.07 лв. /
Вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че дължимата главница, неустойка
и лихва за забава са в претендирания размер/главница-1359.92
лв.,неустойка-1327.07 лв. ,273.03 лв. лихва за забава към 21.11.2018 г./
Вещото лице е посочило, че има едно частично плащане по
фактура № *********/12.09.2016 г. /договор № Н1013979/ в размер на 60.57 лв.
лв. и други извършени плащания по процесните фактури до 22.11.2018 г., както и
след тази дата до 19.03.2019 г.
По назначената допълнителна експертиза вещото лице е дало
заключение какво включват задълженията по издадените фактури,касаещи главницата
от 1359.92 лв. а именно колко е сумата за разговори, за такси ,за период,за вноски /18.43 лв.-разговори,491.99
лв.-абонаментни такси ,849.50 лв. вноски за неплатен лизинг/.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск
за установяване съществуване на вземането е допустим.
В
случая иска за установяване съществуването на вземане за сумата от 1327.07 лв.-представляваща
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга се
явява неоснователен.
Съгласно чл. 92
от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно
задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая, от приложените по делото Общи условия се установява,
че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има
право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорите, сключени
между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите
месечни такси до края на договора.
Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на
потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически
състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този
етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка, не може да бъде споделено становището, че за
прекратяването на договора законът не изисква форма за валидност и такава за
доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на
правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед
уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора
абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие
от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера
на иска.
В случая, по делото не се
твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да
се приеме, че исковата молба, или
заповедта по чл.410 ГПК, служи като изявление за разваляне на договора, то
това разваляне е станало едва с получаване на преписи от същите
от ответника и далеч след съставянето на процесните сметки, с които са начислени
неустойките. Т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това. Освен това, следва да се отбележи, че в сметките, с които са начислени търсените
неустойки липсва посочване на основанието за
начисляването им, за кой период и
пр.
По изложените
съображения, съдът намира, че кредиторът
не се е възползвал от правото си да прекрати договорите,съобразно закона, поради което в неговата
правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване
на същите.
На следващо
място, неустойките за предсрочно прекратяване на процесните договори следва да бъдат квалифицирани като неравноправни
клаузи, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В процесния
случай, ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДП на ЗЗП, а съгласно чл. 143 от ЗЗП "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване
и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи
пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски
отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по
договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесните
договори са сключени при предварително определени условия от едната страна - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от
самите договори, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително
договаряне между страните като ответникът
не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Според чл. 146,
ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези
нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина
на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузите за неустойка. Следва само да се отбележи, че неустойка в
размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1
от ЗЗП и за нелоялна търговска практика (така Решение № 7586 от 04.12.2013 г.
на АдмС - София-град по адм. д. № 6627/2013 г.).
Предвид
гореизложеното, като взе предвид съдържанието на самите неустоечни клаузи по
договорите и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя,
настоящият съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради
което са и нищожни. Така, както са
уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за
предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за
потребителя. Видно е от самите договори, че потребителят няма никакво право да
прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане на
неустойка. В този смисъл, потребителят е задължен
да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на
договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и във всеки случай
на неспазване на срока, като размерът на неустойката към момента на сключване
на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси, без за потребителя да
се създават някакви права. Тук следва да се отбележи също, че самите клаузи не
уреждат каквито и да било правила за изчисляване на неустойката с оглед размера
на неизпълненото задължение от потребителя, а във всеки случай на неизпълнено
задължение, потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което
създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по
договора.
Съдът следи
служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете
последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице
противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и
при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен
обществен порядък преодолява, поради
изключителната си значимост ,диспозитивното
начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК
на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о.,
Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.
С оглед на
горното, съдът намира, че ответникът не дължи
претендираната неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на същата
е неоснователен и ще следва да бъде
отхвърлен.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата
молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
частичната основателност на исковата претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги
преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени
доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
В т.5.2. от договорите се сочи, че за неуредените в
договора условия се прилагат разпоредбите в приложенията, Общите условия и
действащото българско законодателство .
Според т.26.4. от ОУ
заплащането на услугите се извършва въз основа месечна фактура, издадена за
таксувания период, за който абоната е уведомен при сключване на договора.
Изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не го освобождава от
задължението за плащане на дължимите суми.
По договор за предоставяне
на далекосъобщителна услуга с номер № Н0155916 от 11.07.2003 г. – са
издадени фактури за периода от
10.08.2016 г. до 11.11.2016 г., за сумата в общ размер 453.80 лева.
По
Договор
№ Н0435799 от
19.08.2005 г. -
са издадени фактури за периода
от 17.08.2016 г. до 17.02.2017
г., за сумата в общ размер 758.71 лева.
По
Договор
№ Н1013979 от 10.12.2008
г. - са издадени фактури за
периода от 10.08.2016 г. до 10.01.2017 г, за
сумата в общ размер 147.41 лева.
Във връзка с изложеното и липсата на данни за изпълнение
от страна на ответника дължимата от него сума за ползвана далекосъобщителна
услуга по цитираните договори възлиза на 1359.92 лв.. Същата съвпада с
претендираната и следва да бъде присъдена.
В случая мобилния оператор претендира мораторна лихва
в общ размер на 273.03 лева, чиито размер, видно и от заключението на вещото
лице съвпада с претендирания и в тази връзка иска по чл.86 ЗЗД е основателен.
Във връзка с изложеното
следва да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 1359.92
лв.-представляваща задължения по фактури за периода от 05.09.2016 г. до
21.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /21.11.2018 г./ до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата в общ размер от 273.03 лв., представляваща
мораторна лихва за забава, като в останалата част на иска, досежно искането за установяване
съществуването на вземане за сумата от 1327.07
лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за
далекосъобщителна услуга, искът следва да се отхвърли.
По отношение
на възражението на ответника за липса на доказателства относно представителна
власт на пълномощника на ищеца следва да се отбележи, че представителната власт
е абсолютна предпоставка за допустимостта на иск, предявен от представител, за
наличието на която предпоставка съдът следи служебно.
Представителната
власт трябва да бъде доказана от представителя, за да бъде допуснат по делото.
Доказването става с акта, от който представителната власт произтича.
В конкретният
случай настоящата инстанция приема, че представителната власт за образуването
на гр.дело е надлежно учредена. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ГПК
пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния
представител. В настоящия случай към исковата молба е приложено пълномощно, с
което „Мобилтел“ ЕАД е упълномощил адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и
Партньори“, което дружество е посочено като представител в исковата молба.
Налага се извод, че представителната
власт на пълномощника по делото е установена въз основа на посоченото
пълномощно.
В тази връзка следва да се отбележи, че
дори извършените действия да са без представителна власт, то да възрази за това
има право само лицето, твърдящо, че е
ненадлежно представлявано, но не и трето, спрямо това отношение, лице.
При това положение искането на
ответната страна за прекратяване на
производството, поради непредставяне на доказателства за наличие на
представителна власт на пълномощника на
ищеца, е неоснователно.
Неоснователно
е възражението на ответника за погасяване задълженията му по процесиите три
фактури по давност. От същите е видно, че от падежа на всяко вземане до подаване
на заявлението по чл.410 ГПК е изтекъл срок, по-кратък от три години.
Константната практика на ВКС установява, че с подаването на заявление по чл.410 ГПК погасителната давност се прекъсва.
С оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да понесе
направените от ищеца разноски, съобразно уважената част на иска.
Съгласно
т.12 от
Тълкувателно решение №4/2013 г. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415 ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В исковото
производство са направени следните
разноски: 99.38 лв.-платена държавна такса и банков
превод, 79.84 лв.- довнесена държавна такса и банков превод, 438.30 лв.- внесен
депозит за особен представител и банков превод, 101.10 лв.-депозит за вещо лице
и банков превод, а в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 2932/2018 г. по описа на ВдРС-60.20 лева за платена държавна такса.
В исковото
производство,съобразно уважената част на иска, ответникът дължи за разноски
сумата от 396.44 лв.,а в заповедното -33.21 лв..
Разноските за
допълнителната задача по експертизата в
размер на 40 лв.,платени от бюджета на
съда, следва да се възложат на страните,съобразявайки изхода на спора,при което ищеца следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Видин
сумата в размер от 17.94 лева,а ответника сумата от 22.06 лв..
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.Н. ***, ЕГН
**********,***, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” №
1 следните суми:
-
сумата от 1 359.92 лева - главница;
-
сумата от 273.03 лева-законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 359.92 лева за периода от 05.09.2016 г. до 21.11.2018 г.,
ведно
със законната лихва върху главницата ,считано от 22.11.2018 г./датата
на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2932/18 г. по описа на
ВдРС/ до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А1 България“ ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 против Н.В.Н.
***, ЕГН ********** иск в частта на сумата над
1359.92 лв. до 2686.99 лв.,а именно за сумата от 1327.07 лв.,представляващ
искане за признаване на вземане за неустойка за предсрочно
прекратяване на три договора и за всяка от предоставените услуги , и за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2882-РЗ от 27.11.2018 г. по ч.гр.д. № 2932/2018 г. по описа на РС- Видин, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н.В.Н. ***, ЕГН ********** ***, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 направите разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 2932/2018 г. по описа на ВдРС, съразмерно
с уважената част на иска, а именно
сумата в размер от 33.21 лв., като в частта над този размер отхвърля
искането.
ОСЪЖДА Н.В.Н. ***, ЕГН ********** ***, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, направените разноски
в исковото производство, съразмерно с уважената част на иска, а именно сумата в общ размер от 396.44 лв., като в
частта над този размер отхвърля искането.
ОСЪЖДА Н.В.Н. ***, ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС- Видин сумата в размер от 22.06 лева,представляваща
разноски,платени от бюджета, за възнаграждение за вещо лице,както и 5
лв.-такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „А 1 България“ ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС- Видин сумата в размер от 17.94
лева,представляваща разноски,платени от бюджета, за възнаграждение за вещо
лице,както и 5 лв.-такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след
влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№
2939/2018 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: