О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, …………..2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен
състав, в закрито съдебно заседание
на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря ……….. и прокурора ………, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА В.Н.Ч.
дело №5076 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано
е по жалба от адв. Паулина Китанова от САК, в качеството й на повереник на П.Т.К. – пострадало от престъплението лице срещу
Определение от 11.07.2019г. на СРС, НО, 104-ти състав, с което е потвърдено постановлението
от 18.04.2019г. на Софийската районна прокуратура, с което постановление е
прекратено наказателното производство по ДП №4147/2014г. по описа на 06
РУ-СДВР, пр.пр. №9272/2014г. по описа на СРП, водено
срещу П.Л.К.за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1
от НК.
В жалбата се твърди, че атакуваното
определение на СРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Изтъква
се, че първостепенният съд е възприел безкритично фактическата обстановка,
приета в постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е
счел, че съдът не може да дава указания на прокурора досежно правната
квалификация на деянието и неговия извършител, а подобни правомощия има
единствено прокурорът от по-горестоящата прокуратура. Изразява се несъгласие с тази
позиция на районния съд, сочи се, че съдебният контрол върху постановленията за
прекратяване на наказателното производство трябва да даде отговор дали са
извършени всички необходими действия по разследването, изяснена ли е
фактическата обстановка и правилна ли е дадената материалноправна
квалификация на деянието. Твърди се още в жалбата, че прокурорското
постановление съдържа противоречия и изводи, несъответни на събраните
доказателства, които са обсъдени избирателно, а не поотделно и в тяхната
взаимна връзка, което е в противоречие с установените в закона правила за това.
Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното определение на районната
инстанция, а също и прокурорското постановление, с което е прекратено
наказателното производство.
Въззивният
съд, след като се запозна с изложението на жалбата и с приложените по делото материали, намира
следното:
Досъдебно производство
№4147/2014 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.
пр.№9272/2014г. по описа на СРП е образувано срещу неизвестен извършител за
това, че на 06.01.2014 г. в гр.София, се е заканил с убийство на П.Т.К.
/отправил словесна закана по телефона „Ще те убия, ще те застрелям като куче,
ще отидеш там, където отиде майка ти и никой няма да те помни”/, които закани
би могло да възбудят основателен страх за осъществяването им - престъпление по
чл.144. ал.3 във вр. с ал. 1 от НК. С постановление
за привличане на обвиняем от 26.02.2015г.,
предявено на П.Л.К.на 22.04.2015г., на К. е повдигнато обвинение за това, че на
06.01.2014 г., около 09:30 часа в гр.София, в офис на „Българска инкасова компания” ООД, находящ се на ул.’’Адриана Будевска” №17, на мобилен телефон с №*******, собственост
на П.Т.К., от мобилен телефон с №*******, ползван от П.Любомиров К., се заканил
на П.Т.К. с убийство - заплашил го с думите „Аз съм доктор К.. Да не смееш да
ми затваряш телефона, защото ти си господин „Никой“, а аз имам много силен гръб
и ще те размажа и убия, ако не си оттеглиш жалбата срещу мен.“ „Ще те застрелям
като куче, ще те погреба и ще те пратя при майка ти, където е и тя” и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му у К. - престъпление по
чл.144, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1 от НК.
С постановление от
02.06.2015г. на прокурор при СРП, наказателното производство по воденото
досъдебно производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК. Същото е било
обжалвано от П.Т.К. пред СРС по реда на чл.243, ал.4 и сл. от НПК. С
определение от 27.08.2015 г., постановено по НЧД №14640/2015 г., по описа на
СРС, НО, 130 състав, постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
производство е било отменено и делото е върнато е върнато на СРП за
продължаване на процесуално-следствените действия.Определението на СРС е било
потвърдено с определение №3343 от 12.10.2015г., по ВНЧД №3847/2015г., по описа на
СГС, VII въззивен състав.
С постановление от
01.11.2016г., прокурор при СРП отново е прекратил наказателното производство. С
определение от 13.06.2017г., постановено по НЧД №8884/2017г., по описа на СРС,
НО, 101 състав, постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
производство е било отменено и делото е върнато на СРП. Определението на СРС е
било потвърдено с определение №5344 от 04.12.2017г. по ВНЧД №5101/2017г., по
описа на СГС, XVII въззивен състав.
С настоящето определение на
СРС, предмет на тази въззивна проверка, е било потвърдено постановлението на
прокурор при СРП, с което отново е прекратено наказателното производство по ДП №4147/2014 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №9272/2014г. по описа на СРП, на основание чл.24, ал.1,
т.1 НК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
След запознаване с
материалите по делото въззивният съд възприе
фактическа обстановка, сходна с възприетата от
представителя на държавното обвинение в постановлението, с което е
прекратено наказателното производство и която е следната:
Свидетелят П.Т.К. и обвиняемият П.К. били в
силно влошени взаимоотношения, които датирали още от 2009г. Обвиняемият К. лекувал Л.К./майка
на П.К./, която през 2009 година починала, а свидетелят К. смятал, че причина
за смъртта й е лекарска грешка, която обвиняемият К. е допуснал в хода на
лечението й. След като майка му починала, свидетелят К. нанесъл побой на обвиняемия
К., причинявайки му телесна повреда, за което било образувано досъдебно
производство, внесен бил обвинителен акт срещу К. за престъпление по чл.129,
ал.2 вр. ал.1 от НК, като на първа инстанция П.К. бил
осъден за нанесена на К. средна телесна повреда. По жалба на подсъдимия К.
делото било пренесено пред въззивния съд. В хода на проведеното въззивно
съдебно следствие, посредством назначена СМЕ, било установено, че причинените
на К. телесни увреждания не покриват признаците на средна телесна повреда, а субсумират признаците на лека такава, поради което и К. бил
оправдан по предявеното му обвинение.
От друга страна, по жалба на П.К. било
образувано досъдебно производство за причиняване на смърт поради професионална
непредпазливост срещу обвиняемия К., което през 2011г. било прекратено поради
липса на престъпление. Взаимоотношенията между свидетеля К. и обвиняемия К.
продължили да се влошават. Свидетелят К. обвинил К. и в това, че през месец юли
2009 г. отишъл пред детската градината на детето му и го е заплашил с убийство,
за което последвал отказ от образуване на досъдебно производство. Междувременно
през 2011г. било образувано досъдебно производство по жалба на П.К. срещу П.К.
за извършено от последния престъпление по чл.144, ал.3 вр.
ал.1 от НК, което с постановление на прокурор при СРП от месец август 2012г.,
било прекратено.
На 06.01.2014 г. около
09:30 ч. в офиса на „Б. и. к.“ ООД, свидетелят К. получил телефонно обаждане от
номер *******, ползван от обвиняемия П.К., като К. попитал К. как му е сърцето,
как му е кръвното. След около 10-15 минути, К. получил отново телефонно
обаждане от номера, ползван от К., като при второто обаждане получил заплахи от
обвиняемия. Последвало трето обаждане от страна на обвиняемия на телефона на
пострадалия, като този трети разговор бил възприет от свидетеля Т.С., с който
двамата били заедно в офиса, като К. включил апарата си на високоговорител. В
това трето обаждане, обвиняемият казал на К.: „Аз съм доктор К.. Да не смееш да
ми затваряш телефона, защото ти си господин „Никой”, а аз имам много силен
гръб. Ще те размажа и убия, ако не си оттеглиш жалбата срещу мен”. „Ще те
застрелям като куче, ще те погреба и ще те пратя при майка ти, където е и тя”.
След около 2 часа обвиняемият К. отново позвънил от същия телефонен номер на К.,
като вече говорел с по-спокоен тон и му казал да спре да му затваря телефона,
да го изслуша, тъй като имал семейство, след което отново започнал да повишава
тон. След този последен разговор пострадалият се почувствал силно притеснен и
не бил в състояние да остане на работа, поради което си тръгнал. По пътя му
станало прилошало и по тази причина посетил болница „Пирогов“, където бил
прегледан и му била направена кардиограма.
Следва да се
посочи, че първостепенният съд, постановявайки атакуваното определение, не е
изпълнил задълженията си, вменени му от процесуалния закон в производството по
чл.243, ал.5 НПК – да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. В обжалваното
определение първият съд се е задоволил единствено да посочи, че не е в
правомощията на съда да дава указания на прокурора каква правна квалификация да
приеме и да посочва извършителя на деянието, без да е направил преценка по
какъв начин държавният обвинител е формирал вътрешното си убеждение, довело го
до извод, че от доказателствата по делото не се установява да е извършено
деяние, субсумиращо признаците на престъпление по НК,
а дори да се приеме, че такова деяние е извършено, то същото не е съставомерно. За да бъде направена тази преценка,
предоставена от закона в правомощията на съда, съдебният състав осъществяващ
контрола за законосъобразност и обоснованост на прокурорския акт е следвало
най-напред да извърши проверка на събраните по делото доказателства, на начина,
по който същите са били интерпретирани от прокурора, като едва след това същият
би бил в състояние да прецени дали постановлението, с което е прекратено
наказателното производство почива на правилен, прецизен и обстоен анализ на
доказателствата, довел до формиране на законосъобразен извод за липсата на
престъпно деяние. В конкретния случай контролираният съдебен състав не е
изпълнил тези си задължения, което е довело до постановяването на един
необоснован и неправилен акт.
В
постановлението, с което е прекратено наказателното производство, прокурорът подробно
е обсъдил събраните по делото доказателства, но това обсъждане не почива на
правилата, установени в НПК за оценка на доказателствата. Доказателственият
анализ на държавния обвинител се опира единствено и само на логически
предположения, изведени на база личните разсъждения на прокурора за значението
на едно или друго доказателство, без да е обсъдено кои от събраните до момента
доказателства са еднопосочни и се подкрепят от останалите писмени доказателства
и гласни доказателствени средства и кои са в противоречие едни с други. Голяма
част от доказателствата не са ценени с доверие, тъй като според прокурора, не е житейски логично един или
друг свидетел да реагира по начина, заявен в дадените от него показания, като
свидетелските показания не са съпоставени с наличните по делото писмени
доказателства, нито едни с други, за да бъде направена проверка на твърденията,
изложени от свидетелите. Всичко това е довело до постановяването на
незаконосъобразен и необоснован акт, с който наказателното производство е било
неправилно и преждевременно прекратено.
Въззивният съд изразява
категоричното си несъгласие с оценката, дадена от наблюдаващия прокурор на
предходно влошените отношения между обвиняемия и пострадалия и изведения от това извод, че щом като обтегнатите
взаимоотношения между двамата датират от дълго време, то евентуално отправената
закана от обвиняемия, не би могла да предизвика основателен страх у
пострадалото лице. Въззивният съдебен състав, преценявайки развоя на събитията
от 2009г. насетне и нагнетеното във времето напрежение между обвиняемия К. и
пострадалия К., е на противоположно мнение. Наличието на влошени
взаимоотношения, продължили във времето и дължащи се на депозирането на жалби,
и от двете страни до различни институции, част от които са довели до
образуването на наказателни производства, по които всеки от двамата в даден
момент е бил обвиняем и пострадал, е достатъчна причина отправена евентуално
закана за убийство да предизвика основателен страх за реалното й осъществяване.
На фона на постоянно поддържаното и ескалиращо в определени моменти напрежение
между К. и К., имайки предвид и обстоятелството, че К. е бил бит от К., за
което последният е бил предаден на съд, както и че наказателната му отговорност
в крайна сметка не е била ангажирана, не е понесъл наказателна отговорност и за
твърденията на К., да са му били отправени закани за убийство от К., естествено
е пострадалият да приеме тези закани съвсем сериозно и те да предизвикат
основателен страх у него, доколкото П.К.
е останал неудовлетворен от изхода на производствата, образувани по негови
жалби.
На следващо
място, показанията на свидетеля К., депозирани в различни етапи на настоящето
производство, напълно се подкрепят от справката от мобилен оператор, приложена като писмено доказателство по
делото. Видно от същата, обвиняемият К. на инкриминираната дата четири пъти е
звънял на пострадалия, като интервалът от време между позвъняванията напълно
съвпада със заявеното от свидетеля К.. Обстоятелството, че инкриминираните
закани са били отправени по телефона, а не лице в лице, по никакъв начин не
намалява възможността адресатът на същите да изпита основателен страх от
осъществяването им. За съставомерността на деянието по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, ирелевантен е начина
на отправяне на заканата, от значение за съставомерността на деянието по посочената
правна квалификация е заканата да е възприета от лицето, към което е отправена
и да е от такова естество, че да може да предизвика основателен страх у него от
осъществяването й, като не е задължително пострадалото лице да се е почувствало
изплашено. Действителната уплаха, която
пострадалият е изпитал, за което данни се съдържат в заключението на СППЕ, би
могла да се преценява като допълнително отегчаващо вината на дееца
обстоятелство, тъй като тя не е част от състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр.
ал.1 НК. В този смисъл, за съставомерността на деянието са без значение страховите преживявания на К., установени посредством СППЕ.
Заключението на същата обаче, е косвено доказателство в насока, че твърдяната
да е отправена към К. и възприета от него закана, е била от естество да
предизвика страх от възможната й реализация, като пострадалият я е възприел
именно по този начин. В подкрепа на този извод са и представените от
пострадалия медицински документи, установяващи, че в края на месец януари
2014г. К. отново е търсил специализирана медицинска помощ, този път от
невролог.
Показанията на К.
намират солидна опора и в показанията на свидетеля Т.С., който по идентичен
начин възпроизвежда инкриминираните по делото реплики, които се твърди да са
изречени от обвиняемия в третия по ред телефонен разговор, произтекъл между
двамата на процесната дата. Въззивният съд не споделя и преценката на прокурора
за недостоверност на показанията на този свидетел, които не са ценени като
правдиви единствено поради факта, че пострадалият и свидетелят Симов са колеги.
Съгласно чл.14, ал.2 НПК, доказателствата и средствата за тяхното установяване
/доказателствените средства/ не могат да имат предварително определена сила. В
конкретния случай прокурорът преценявайки показанията на свидетеля Симов като
предубедени априори, само на база отношенията на свидетеля с пострадалия, без
да са анализирани и съпоставени с останалите доказателства, е пренебрегнал
забраната на чл.14, ал.2 НПК и е стигнал до незаконосъобразния извод, че
показанията на Симов са предназначени да подкрепят обвинителните твърдения на
пострадалия К.. Такъв извод би бил обоснован, ако не бяха налични други
доказателства, подкрепящи показанията на пострадалото лице – справка от
мобилния оператор, кардиограма от 06.01.2014г., които потвърждават твърденията
на К.. Тук е мястото да се упомене, че часът на изготвяне на кардиограмата също
е интерпретиран по произволен начин от прокурора. Никъде в показанията на К. не
е посочен точен час на напускане на работното му място, като свидетелят
единствено посочва, че си е тръгнал преди да края на работния ден, тъй като бил
изключително притеснен от отправените му от К. заплахи по телефона, като на път
за вкъщи се почувствал зле, което го провокирало да отиде до „Пирогов“ за
преглед и по този повод е направена кардиограмата, представена по делото, която
между впрочем е от 16.56ч., т.е. преди края на работното време. Прокурорът е
пренебрегнал обстоятелството, че на пострадалия му е било нужно време за
придвижване от местоработата му до болничното заведение, където най-вероятно не
е бил прегледан в мига, в който е пристигнал там. Все пак за изясняване на тези
обстоятелства – часът на напускане на
местоработата, времето, което му е било нужно, за да се придвижи до болница
„Пирогов“, имало ли е други пациенти преди него в болницата, необходимо ли е
било да изчака и колко време е престоял в чакалнята на болницата преди да бъде
прегледан, е необходимо да бъде проведен допълнителен разпит на свидетеля К.,
след което отново да бъде подложено на обсъждане и преценка обстоятелството,
свързано с часа на изготвяне на кардиограмата. На база събраните до сега
гласни и писмени доказателствени средства, посредством които тези въпроси не са
били изяснени, изводите на държавния обвинител за значимостта на часа на
кардиологичното изследване на пострадалия, почиват на произволни съждения и на
предположения, което представлява недопустим начин за оценка на доказателствата.
Необходимо
е и още да бъдат изяснени причините, поради които жалбата е подадена два месеца
след деянието, въпреки твърденията на К., отпраните му закани да са дали у него
отзвук на интензивни страхови преживявания и дълго продължило безпокойство.
Изясняването на това обстоятелство също е от значение за установяване на
обективната истина по делото и фактите, от значение за предмета на доказване по
същото.
При преценка на
доказателствата не следва да се пренебрегват и обясненията на обвиняемия, като
част от доказателствената маса. За да бъде дадена оценка на обясненията на
обвиняемото лице, следва да се има предвид двуяката
им природа – от една страна те могат да са източник на доказателства, от друга
да бъдат израз на защитната позиция, заета от привлеченото към наказателна
отговорност лице. По повод процесните позвънявания, изходящи от мобилния номер, ползван от
обвиняемия, към номера на пострадалия К. на дата 06.01.2014г., нужно е да се
посочи, че обясненията на обвиняемия досежно тези факти следва да се ценят
единствено като негова защитна теза, тъй като видно от справката от мобилен
оператор не се установяват предходни изходящи повиквания от номера на
пострадалия към номера на обвиняемия, което оборва твърденията на К., че е
звънял на пострадалия, тъй като е имал неприети повиквания от неговия номер. По
отношение на останалата част на обясненията на К., същите следва да се ценят
като източник на доказателства за предходни /преди датата на деянието/ и продължили
дълго във времето обострени отношения между него и К.,
за подаваните от двамата жалби срещу другия и развилите се в резултат от тях
наказателни производства. Обясненията на обвиняемия в тези им части са
еднопосочни на показанията на К. и на събраните по делото писмени доказателства
– писма от СтЗОК и МЗ, постановление на СГП за
прекратяване на наказателното производство, образувано за престъпление по
чл.123, ал.1 НК от 05.08.2011г. Пострадалият К. в показанията си от
06.03.2018г. /л.132 ДП/ подробно посочва какви жалби и до какви институции е
подавал в периода 2010-2014г., като изрично е заявил, че до Здравната каса и до
МЗ е подавал жалби срещу обвиняемия само за времето от 2009 до 2010г., като
след това е подавал жалби срещу К. само до полицията и СРП. Изискани са по
делото обаче единствено справки от СтЗОК и от МЗ,
както и постановление на СГП за прекратяване на наказателното производство,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, от
което не става ясно дали същото е било обект на проверка по предвидения
процесуален ред, която да е била инициирана с жалба на К.. Не са събрани данни това постановление на СГП било ли е обжалвано от
свидетеля К., кога евентуално е подадена жалбата срещу него, кога е получен
отговор от К. във връзка с тази жалба. Не е събрана информация за подавани от К.
жалби до съответните РУ и СРП срещу К. в периода 2010-2014г., за постановените
във връзка с тези жалби актове, кога са получени от пострадалия издадените от
компетентните органи актове и били ли са обжалвани от него, ако са били, то
съответно на кои дати са подадени такива жалби. Всички тези обстоятелства е
безусловно необходимо да бъдат изяснени в тяхната пълнота, тъй като те са от
съществено значение за установяване конкретния повод, провокирал реализацията
на твърдяното от пострадалия деяние, както и за правилната правна квалификация
на деянието, предмет на разследване по настоящето производство, доколкото в
показанията на пострадалия се съдържат данни, че заплахите с убийство са били
отправени от К. по конкретен повод и с конкретно искане за упражняване от
пострадалия на поведение, противно на волята му /да оттегли жалбата/, респ.,
ако се установи деянието да е било извършено, то дали се касае за престъпление
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК или пък се касае за опит
към престъпление по чл.143, ал.1 НК.
С оглед на
горното, според въззивния съд обстоятелствата по делото не са изяснени в
цялост, не са изчерпани възможностите за събиране на доказателства, които ще
спомогнат за разкриване на обективната истина по делото, както неправилно е
преценил първият съд. Ето защо атакуваното определение на районната инстанция
трябва да се отмени, на отмяна подлежи и потвърденото с него прокурорско постановление
за прекратяване на наказателното производство, а делото следва да се върне на СРП за допълнително разследване и
извършване на ПСД, посочени в мотивната част на
настоящето определение.
Едва след като
бъдат събрани посочените доказателства, отново би могло да се прави преценка има
ли данни за извършено престъпление от общ характер и ако има такива, то каква
правна квалификация да му бъде дадена.
В действителност
прокурорът е този, който единствен разполага с правомощието да прецени срещу
кои лица и за какви престъпления да повдига обвинение, но съдът в
производството по чл.243 от НПК е овластен с правото да осъществи контрол дали
вътрешното убеждение на прокурора за липса на извършено престъпление е
формирано въз основа на правилен и верен анализ на събраните по делото
доказателства. В настоящия случай формираното вътрешно убеждение на прокурора
за липса на извършено деяние, респ. липсата на престъпно деяние, е опорочено,
тъй като доказателственият анализ, направен от държавния обвинител почива на
превратна и изопачена оценка на събраните доказателства, които не са преценени
с оглед действителния им смисъл и значение. Този порок при оценката на
доказателствата се дължи на несъпоставянето им едни с други, непреценяването им
поотделно и в тяхната съвкупност и е довел до постановяването на един
незаконосъобразен и неправилен акт, който подлежи на отмяна.
Не на последно
място, имайки предвид превратния начин, по който са били обсъдени и ценени
доказателствата по делото, в противоречие с установените в НПК правила за тази
дейност, обективиран в постановлението за прекратяване на наказателното
производство, съмнения възникват в безпристрастността на наблюдаващия прокурор
по делото, който следва да направи самостоятелна преценка дали спрямо него не
са налице основанията по чл.29, ал.2 НПК за самоотвод.
Воден от горното
и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски
градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение от 11.07.2019г. на СРС, НО, 104-ти състав, с
което е потвърдено постановлението
от 18.04.2019г. на Софийската районна прокуратура, с което се прекратява
наказателното производство по ДП №4147/2014г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №9272/2014г. по описа на СРП, водено срещу П.Л.К.за
престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
ОТМЕНЯ постановлението
от 18.04.2019г. на Софийската районна прокуратура, с което се прекратява
наказателното производство по ДП №4147/2014г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №9272/2014г. по описа на СРП, водено срещу П.Л.К.за
престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на СРП, за да извърши допълнителни
следствени действия по установяване на пълна и обективна
фактическа обстановка съобразно
изложеното в обстоятелствената
част на настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………
2……………..........